— Съжалявам. В последно време Франция наистина много изстрада. Дано кралицата майка осъзнае скоро, че отстъпчивостта спрямо хугенотите води единствено до нови предателства срещу законния крал и правата вяра. Филип II е изумен, че след толкова години Шарл все още дава права на хугенотите. Но позволете ми един въпрос от съвсем друг характер. Дори и крал Филип II да Ви приеме в двора си, имате ли средства, с които да се издържате? Приходи от имение? Наследство?

Зад вялата външност Габриел де Саяс явно беше хитър и прозорлив човек. При това се грижеше за интересите на краля си. Колкото и титли да имат, просителите, търсещи подаяние, щяха да бъдат изритани още на прага.

— Нося със себе си известна сума, а за имението ми в Северна Франция се грижи една родственица. Но се надявам да съм от полза в испанския двор. Образована съм отлично. А и съм французойка. Нима дъщерите на покойната кралица Елизабет нямат нужда от френскоговорещ учител? Чух, че самият крал Филип II не говори френски?

— Принцесите Каталина и Изабела имат бавачка. Едва на две и три години са и макар че е редно образованието им да се планира от рано, разбира се, засега не е спешно. Но е вярно, че френският, на който ги учеше майка им, ще се изгуби. Сега вече няма с кого да говорят на този език. Ще ви препоръчам на крал Филип II, когато представям случая Ви пред него. За момента ще се погрижа да осигуря настаняването Ви в двореца — Вашето и на камериерката Ви. Ако крал Филип II се съгласи на аудиенция, това ще е най-рано след две седмици. Макар че и това не е сигурно. Той е твърде зает да укрепва позициите си като владетел на цяла Испания. Случвало се е чуждестранни посланици да чакат по половин година, преди кралят да намери време да ги приеме.

Благодарих на Габриел де Саяс и излязох заедно с Франсиско и двама прислужници, на които секретарят даде някакви заповеди. Франсиско трябваше да ни покаже пътя към крилото за гостите.

Кристобал все още беше в преддверието, малко встрани от вратата. Разговаряше с един от прислужниците, които бях видяла при дон Габриел.

— Да, съвсем скоро Антонио Перес ще бъде уведомен за присъствието Ви в двора — каза Франсиско, който беше проследил погледа ми. — Кристобал смуче новини, както пиявиците — кръв.

9

Наложи се да чакам аудиенция при краля десет дни, които прекарах в повече от отлично състояние на духа. Прозорецът на стаята ми гледаше към същата онази красива градина, в която се бях спряла при пристигането в двореца Алкасар и нямаше как да не приема това като знак, че престоят ми в двореца ще е белязан от щастие.

Нощта преди аудиенцията отворих капаците и оставих пролетния въздух да погали тялото ми. Не можех да заспя. Точно в този ден най-сетне бях получила вест, че крал Филип II е приел да се срещне с мен, и ме измъчваха известни тревоги.

Фонтанът ромолеше тихо и аз се замислих, че според Аристотел водата е една от четирите основни стихии. Но в онази испанска нощ водата беше много повече от продукт на дестилация, калцинация или кристализация, нещо повече дори от благородния метал, който хората така отчаяно се опитваха да добият чрез тези процеси. В търсенето си алхимикът се стреми и към златото на ума. Ромонът на водата, слънчевият лъч, пробил облаците, бляскавите отражения — всички те бяха порта към свят на красота и разум. И някой ден всичко това щеше да принадлежи и на детето ми. Трябваше да кажа на крал Филип II, че съм бременна. Не можеше да го крия повече.

Продължавах да чета „Opus Majus“ на Роджър Бейкън, постепенно почвах да уча иврит и арамейски и планът ми беше веднага щом получа официално позволение да остана в двореца, да започна с експериментите. Бях открила книжарницата на Мигел Сесо на „Кайе Луко“, както бях решила в Медина дел Кампо. Него трябваше да питам за „Сефер ха-Зохар“ на Мойсей де Леон. А може би този Мигел Сесо можеше да ми осигури достъп до някоя лаборатория с подходящите апарати, разтвори и минерали.

„Елате, арабски нощи!“, помислих си пламенно. Каменните лъвове долу в градината се усмихваха загадъчно, арабите бяха скрили в каменните им сърца знания от най-древни времена, бяха им нашепнали тайни към идващите поколения. През пещи, огнища, изпарители, филтри и колби минаваше познанието за произхода на всички неща. Дори ароматът на цветята в градината и настръхналата от нощния хлад кожа на тялото ми бяха зададени още със Сътворението. А аз щях да стигна до това познание.

Точно мислех вече да затварям, когато чух тихи гласове. Под бугенвилиите се бяха появили два тъмни силуета.

— Дано не сте ме чакали твърде дълго. Не можах да се измъкна по-рано. Антонио Перес имаше нужда от мен.

— Нямам нищо против да чакам в мрака под лунна светлина, Кристобал — отговори напевен мъжки глас със силен акцент. — Нощта е красива и опасна, също като самия живот.

— Във всеки случай по-опасно е самото Ви идване в сърцето на Мадрид, дон Фернандо. А за срещата ни тук не трябва да научава никой, това Ви е ясно. Рискувах живота си, като ви дадох паролата за двореца Алкасар.

— Името ми вече не е Фернандо де Валор, не ме наричайте така! Аз съм Абен Умея, а народът ми ме обяви за крал на Гранада. Ще се боря до смърт за правото да нося това име. Крал Филип II наруши обещанието си, когато отне на мориските езика и имената.

— Да, да, да не спорим за това сега. Доколкото исканията ви са оправдани, един Бог знае. Но ние имаме общ враг в лицето на полубрата на краля. Дон Хуан е в Гранада, за да потуши въстанието ви, и доколкото разбирам, е на път да успее. Това не бива да се случва. Копелето не бива да се връща като победител. Това ще направи и него, и хората му твърде силни. След смъртта на Карлос крал Филип II няма мъжки наследник и Хуан представлява реална заплаха. Освен това господарката ми иска мъст за Мария де Мендоса.

— Господарката Ви? Смятах, че сте тук от името на Перес.

— Човек може да има повече от един господар. Или господарка. В този случай се грижа едновременно за интересите и на Антонио Перес, и на Ана Еболи. По отношение на дон Хуан двамата са на едно мнение. Предпочитат хората на Хуан да не стават твърде силни. Освен това принцесата е разгневена, че той е направил дете на родственицата й Мария де Мендоса. Животът на Мария е съсипан завинаги. Повече никога няма да може да се върне в двореца. Вероятно ще трябва да прекара живота си в манастир, докато Хуан ненаказан ще продължава да жъне нови успехи. Но кажете, Абен Умея, ще можем ли да се обединим — в пълен секрет, естествено — срещу копелето Хуан?

— Ние и сега се борим с всички сили срещу него. Войските ми са в планините Алпухара, а хората на Хуан никак не ни щадят. За сметка на това ние познаваме тези планини като петте си пръста и ги жилим като скорпиони. Какво повече бихме могли да направим?

— Има и други начини. Нося чертеж на покоите на Хуан в Алхамбра, където той, като истински страхливец, се е скрил на сигурно място, докато войниците му гинат из планините. Има начин да вкараме наш човек в Алхамбра. Ще Ви осигуря достъп. Разбира се, избиването на всички в двореца би било неприемливо, но ако се насочите единствено срещу копелето… Сам мъж, въоръжен с нож, лесно би могъл да свърши тази работа. Но разбира се, трябва да е мориско. Подозренията не бива да падат върху други!

— Що за подмолен подход?!

— Нима наистина вярвате, Абен Умея, че единствената победа е победата с почтени средства?

— Вярвам в свят, по-голям и по-красив от сърцето Ви, Кристобал. Освен това, ако Хуан бъде елиминиран, някой друг веднага ще заеме мястото му. Защо да го правя? Какво ще спечеш моят народ от това?

— В този случай командването на армията ще се върне обратно в ръцете на маркиз Де Мондехар, а Вие сам знаете, че той винаги е гледал благосклонно на мориския начин на живот. Съпругът на принцеса Еболи, Руи Гомес, ще се погрижи Филип II да възприеме по-мека позиция спрямо мориските. Кралят винаги се е доверявал на съветите на Руи Гомес, ще го направи и сега. Ако Хуан го няма, лагерът на Еболи ще укрепне. А с тях и Перес.

— Дворцовите интриги са мръсни като змията в Райската градина, Кристобал. В такъв случай, погрижете се за този мъж по друг начин! Със скандал, с жена може би… Но да искате от моите достойни воини да извършат такава подлост…

— Вече се опитах, безуспешно, да сложа край на живота му в Бургос. Пратих двама мъже по петите му. И двамата бяха убити. А с женски скандали няма да постигнем нищо. Замислете се само колко леко се измъкна копелето от отговорността за положението, в което постави Мария де Мендоса. — Кристобал горчиво се засмя. — Колко жени е имал, а от това славата му само расте. Напоследък чувам нови слухове. За някаква французойка, която срещнал точно в Бургос и която сега е тук, в Мадрид. Чух, че утре тя ще има аудиенция с краля. Дали ще можем да я използваме, още не знам. Може би трябва да включа в играта и Анна де Толедо. Но аз се отвлякох, Абен Умея. Най-добре би било Вие да отстраните Хуан. Ето го чертежът на Алхамбра. Отбелязани са покоите на Хуан. Паролата също е записана. В замяна аз ще се погрижа крал Филип II да омекне по отношение на мориските и да се стигне до разумни мирни преговори.

— Омекнал или не, позицията на мориските е твърда и ние няма да се пречупим. И все пак предпочитаме да живеем в мир с краля, стига той да уважава обичаите ни. Луната ще подпечата уговорката ни, Кристобал. Нощта ще възпее остриетата и кръвта.

Двамата мъже си тръгнаха. Въпреки лунната светлина не бях успяла да видя лицата им, през цялото време стояха под сянката на бугенвилията. Но бях сигурна, че този Кристобал беше същият, когото Франсиско Енарес ми беше показал преди десет дни. Познах високата му суха фигура.

А сега си дадох сметка, че го бях засичала буквално всеки ден. Определено не беше съвпадение. Явно ме държеше под око. Дали знаеше, че аз съм тази, която беше убила един от наемниците му в Бургос?