Осъзнах колко е сериозно положението ми. Едва пристигнала, вече бях забъркана в дворцовите игри много по-дълбоко, отколкото си представях, че е възможно.

10

— Ваше Величество — казах с дълбок поклон.

Стоях пред крал Филип II, изпълнена с благоговение. Той беше най-великият владетел на Испания, всички го уважаваха, всички се страхуваха от него, всички му се възхищаваха. Сериозен и благочестив крал, когото не занимаваха борби за власт и безсрамни интриги.

— Вие трябва да сте доня Мадлен дьо Мондидие — каза кралят. — Прочетохме писмото от френската кралица майка. От секретаря си разбрахме, че това, което Ви е довело в Мадрид, е войната с еретиците.

Филип II седеше във внушителен трон със златни лъвски крачета, с облегалка и подлакътници, украсени с умело резбовани гербове, слънца и други подобни символи на властта. Зад него стоеше прав Габриел де Саяс.

— Да, Ваше Величество.

— Ако трябва да ни предадете някакво послание от Катерина, сега е моментът да говорите. Стига да не споменавате брак между дъщеря й Маргьорит и Нас. Този въпрос вече го отхвърлихме неколкократно, последния път — пред херцог Дьо Гиз. Не желаем да чуем и дума повече по този въпрос.

— Ваше Величество, изправям се пред Вас единствено с лични мотиви, принудена от обстоятелствата и без никакви скрити цели.

Дон Габриел се наведе и прошепна нещо в ухото на краля. Филип II ме гледаше мълчаливо и — поне така ми се стори — строго. Но може би така гледаше всички. Беше пестелив на жестове и мимики, а на лицето му нямаше и една бръчица от смях. Това, в комбинация с черното му облекло, създаваше впечатление за силен и опасен човек.

— Съюзът ни с Франция е важен. Препоръките на Катерина Медичи трудно биха могли да бъдат пренебрегнати и сме длъжни да Ви приемем. Нашият секретар спомена, че след време бихте могли да сте ни от полза като учителка по френски на принцесите. Съгласна ли сте да вършите това, доня?

— За мен би било чест, Ваше Величество. Но има нещо, което трябва да Ви призная. Нещо, което все още не съм разкрила пред други хора.

— Че сте имали мимолетна среща с нашия полубрат дон Хуан в Бургос — това не е тайна, доня. Ние чуваме и виждаме всичко, което се случва в страната ни. Не ви укоряваме, познаваме директния му подход. А съгледвачите ни казват, че не се е случило нищо непристойно. Но Вие сигурно разбирате, че тук в двора дори и най-дребните слухове могат да прераснат в скандал. Затова Ви предупреждаваме, не давайте поводи за такива скандали.

— Благодаря за ценния съвет, Ваше Величество. Уверявам Ви, че ще се съобразя. Но исках да Ви споделя нещо друго. Личен и вероятно твърде незначителен въпрос за могъщ владетел като Вас.

Филип II вдигна въпросителен поглед към Габриел де Саяс, който повдигна рамене и ме изгледа гневно — не му бях казала всичко и заради мен сега изглеждаше неподготвен пред господаря си.

Беше ми все едно. Трябваше ми благоразположението на Филип II, не на дебелия секретар.

— Нека ние да решим дали е незначителен — каза Филип II. — Слушаме Ви.

И аз казах на Филип II, че съм бременна. Казах му, че мъжът ми е загинал на бойното поле преди два месеца, малко след като съм успяла да се видя с него за последно.

— Забелязах положението си едва когато пристигнах в Испания. Умолявам Ви, Ваше Величество, нека родя детето си тук, където е безопасно. Скоро няма да мога да пътувам.

Филип II свъси вежди.

— Женски глупости! Подобни неща не ни интересуват. Вълнува ни единствено връзката Ви с френския двор. А все още не сме се убедили, че наистина не сте тук с тайна мисия. Но Франция е наш съюзник, затова сте добре дошла в двора ни. Дон Габриел, погрижете се Виглиус, лекарят на покойната ми съпруга, да прегледа доня Мадлен.

Филип II направи жест, с който даваше да се разбере, че аудиенцията е приключила.

Аз се поколебах. Чудех се дали не трябва да спомена среднощния разговор. Знаех, че е редно да го направя. Този Кристобал заговорничеше с въстаниците и планираше ново покушение срещу Хуан след неуспешния опит в Бургос. Но от една страна, не можех да издам, че съм се фехтовала и съм убила човек, а от друга, имах чувството, че не познавам достатъчно добре взаимоотношенията в двореца и би било по-мъдро да не се замесвам. Щеше да дойде и този момент. Първо трябваше да науча повече, да разбера кои са принцеса Еболи и съпругът й, Руи Гомес де Силва. И, естествено, Антонио Перес и Кристобал. При това обръщането на разговора в подобна неприятна посока би вгорчило първата ми среща с крал Филип II, а беше важно да оставя ясно и просто впечатление за това коя съм и какво целя.

Затова последвах Габриел де Саяс навън, без да спомена зловещата среднощна среща.

11

Кристобал. Гласът изпод бугенвилиите, който говореше така спокойно за смърт и разголваше една душа, студена като лунната светлина, подмолна сила, умело прикривана омраза. За разлика от този глас, гласът на Абен Умея беше напевен и звучен, а думите му — поетични. И все пак Кристобал беше успял да го подведе към тъмни дела.

В онази нощ бях усетила същността на Кристобал, без да си дам сметка за това. Крастави жаби и слънчеви затъмнения нахлуха в съня ми. Когато се събудих, си припомних сухия мъж като смътен образ, като някаква неизменна зла сила наоколо, като кокалест призрак, воден от скрити копнежи.

Естествено, това, което бях чула, ме притесняваше. Хуан, когото харесвах, беше в смъртна опасност. Трябваше да реагирам, да тръгна за Гранада, да информирам крал Филип. А докато е плетял злите си интриги, Кристобал ме беше държал под око. И по този въпрос трябваше да направя нещо.

Но в същото време бях твърде заета със сладката тежест на бременността си. Детето ми се струваше най-важното нещо на света, всичко останало бледнееше пред него, и веднага щом получих разрешение да остана в двореца Алкасар, се отдадох на сънливо доволство, което заличи цялата ми действеност. Убеждавах сама себе си, че сега е време за почивка, макар и сънищата ми да бяха пропити от страхове. Убеждавах се, че всичко е наред. Бях просто една бременна вдовица, дошла от Париж, с отлични връзки във френския двор и уважавана от всички.

Мнозина се опитаха да се сближат с мен. Но аз се държах на разстояние. Можех да мисля единствено за детето си и за книгите си. Палатът пазеше плодоносното ми тяло с розовия си мрамор, арамейските глоси обгръщаха мисълта ми в паяжините си от златисти извивки и ми се струваше, че проблемите на външния свят нямат нищо общо с мен.

И все пак не можех съвсем да се откъсна от всичко. Аудиенцията при крал Филип II и официалното обявяване на деликатното ми положение предизвикваха поток от визити, които не можех да отклоня. Един от посетителите ми беше френският посланик Фуркево, който беше любопитен да разбере поръчението, с което Катерина Медичи ме е пратила в Испания. Може би се случваше нещо, за което е редно и той да знае?

Фуркево веднага ми хареса. Беше отзивчив и енергичен човек и можех само да спечеля от близостта с него. Естествено, притеснявах се какво е чувал за мен и дали знае, че всъщност не съм омъжена, но той не знаеше нищо.

Веднага усетих, че в лицето на Фуркево имам съюзник, на когото мога да разчитам, и още при първата ни среща не се поколебах да го помоля за помощ — исках да пратя куриер до Хуан в Гранада. Най-малкото, което можех да направя, беше да го предупредя в писмо.

С Фуркево се бяхме настанили до прозореца към градината. Габриел ни беше поднесла разхладителна напитка, подсладена с мед, и сега шеташе нещо из стаята.

— Е, добре, значи нямате официална задача от френския двор — каза Фуркево. — Обратното би ме изненадало, тъй като не съм чул нищо. Разбира се, аз ще Ви спомена в следващия си доклад до Катерина Медичи и крал Шарл.

Фуркево беше на около шейсет години и служеше като посланик на Франция в испанския двор от четири. Спокойният му нрав, съчетан с авторитета на възрастта му, го правеха изключително подходящ за този пост, който със сигурност не беше от най-лесните, тъй като в Испания на благосклонното отношение на крал Шарл към хугенотите не се гледаше с никак добро око.

— Разбира се — отговорих аз. — Дали ще мога и аз да изпратя едно писмо заедно с Вашия доклад? Бих искала да информирам кралицата майка как е минало пътуването ми до Мадрид.

Трябваше да разкажа на Катерина, че съм бременна и затова се е наложило да се представям за вдовица, за да може тя да потвърди версията ми. Бях сигурна, че ще ме подкрепи по този въпрос. Беше известна с това, че винаги се грижи за придворните си дами.

— Ще изпратя доклада си за месец май следващата седмица. Просто ми дайте писмото преди това и ще се погрижа.

— Искам да изпратя и още едно писмо. Но ми е неудобно, не знам дали…

— Отнема време човек да се ориентира в испанския двор — каза Фуркево дружелюбно. — А ние, французите, трябва да се поддържаме. С какво мога да Ви помогна?

— Дон Хуан Австрийски… — казах колебливо. — Има нещо, което той трябва да узнае. Как бих могла да му пратя вест в Гранада? Той живее в замъка Алхамбра, нали?

— Аха… — тонът на Форкево охладня. — Сега разбирам, че Вие явно вече сте се ориентирали тук, мадам.

Разбрах какво намеква. Щом и Филип II, и Кристобал вече бяха чули за възможната любовна връзка между мен и Хуан, какво оставаше за френския посланик. Очевидно този слух беше обиколил целия двор.

— Грешите, мосю Фуркево, ако смятате, че става дума за любовна кореспонденция. Въпросът е далеч по-важен. Не бих си позволила да Ви занимавам с подобни дреболии. По една случайност до мен достигнаха сведения, които имат отношение както към въстанието на мориските, така и към личната безопасност на дон Хуан. Ако не бях в такова деликатно положение, сама щях да тръгна на кон към Гранада.