Навън слънцето тъкмо се показваше. По стената пълзеше розов храст. Почнах да се мия. Трябваше да махна кръвта и спермата. Онзи мъж беше забил члена си в мен. Току до детето в корема ми. Издутият му член вътре в мен. Усещането. Тласъците в утробата ми. А дъщеричката ми — съвсем близо. Затворих очи и простенах. Картината ме изпълни с отвращение и усетих, че ми се повдига.

Да ги махна! Миех и търках, въпреки че дълбоко в себе си знаех, че това миене маха само външната мръсотия, а аз търсех нещо друго. Но не можех да остана така.

Какво ми беше казал Мигел? През цялото време гледах плътните му устни като омагьосана. „Лошите деяния на другите не са Ваша грешка. Ще станете по-силна като жена, ако отчетете и признаете, че не сте безгрешна.“ Имаше право. Исках да го слушам още, да чуя още от коментарите му върху живота. Щеше да е истински дар да ми покаже пътя през всичко това, както ми беше показал пътя, по който да избягам от това, което току-що се беше случило.

„Нямаш нужда от други, ще се справиш сама“, се чух да си казвам сама на себе си, някъде отдалече. Но пропъдих тази мисъл, защото единственото, което исках, беше да се отпусна и да приема чужда помощ.

Наистина ли беше опасен Мигел Сесо? Дори и днес все още не съм сигурна. Вреден ли беше начинът, по който омагьосваше слушателите си? Виждаше нечия слабост и намекваше, че знае точно как да я извади на бял свят. Че благодарение на него можеш да достигнеш до по-дълбоко познание, а с него — и до решението.

Макар че се чувствах силна точно защото бях преживяла похищение, в същото време бях и крехка и потърсих помощ от Мигел Сесо. В моето положение той ми даваше здравата основа, от която имах нужда.

След като се измих и се облякох в дрехите на Ребека, се върнах при него, а той ме остави на спокойствие да прочета писмото от Хуан.


„Прескъпа моя Мадлен, прелестна госпожице, за теб мисля всеки ден, откакто се разделихме в Бургос.

Първо, благодаря за предупреждението, че съм в опасност. Най-много от всичко ме радва това, че смяташ, че си заслужавам да се тревожиш за мен. Нека веднага те уверя — можеш да бъдеш напълно спокойна. Паролата за Алхамбра вече е сменена, а охраната — увеличена. Никой няма да се вмъкне вътре неканен.

Абен Умея и размирните му мориски все още се крият в планините. В началото бяха едва няколко хиляди, но цели села се присъединиха към тях, а ги подкрепиха и мюсюлмани от Северна Африка. Силите им се увеличиха десетократно. И все пак съм уверен, че ще ги победим. Раздират ги вътрешни дрязги и не са добре организирани. Абен Умея е единственият, който ги държи единни. Това, не се е вмъкнал в сърцето на Мадрид и в самия дворец Алкасар, е сериозен проблем, а това, че Антонио Перес — или най-малкото неговият младши секретар, този Кристобал — е напът да вземе страна, е особено притеснително. Сигурна ли си, че си чула добре? Перес е един от най-доверените хора на брат ми. Кристобал обаче не го познавам лично. Както споменах, имам доста врагове, но не виждам причина този Кристобал да иска да навреди и на мен. Но определено ще го проуча по-добре, когато ми се отвори възможност.

Прелестна Мадлен, вече трябва да приключвам. Прости ми, че писмото е толкова кратко, но армията чака. Никога няма да забравя портата в Бургос и целувката на остриетата. Ние също ще се целунем отново.

Хуан“


Беше точно, както се опасявах. Ако е прочел писмото, Кристобал вече знаеше всичко. Замислих се и дали Хуан е пратил същите любовни поздрави и на Анна де Толедо.

— Същият мъж, който е отлепил печата и е прочел писмото, стоеше зад покушението срещу мен — казах на Мигел.

— Познавам печата, на Хуан Австрийски е. Значи знаете опасни тайни?

— Да. Това, което знам, може да доведе до падението на поне един човек в кралския двор, може би дори на няколко.

— Подобен род информация е опасна само ако е тайна. Решението е лесно. Разкажете на всички това, което знаете. Отидете при самия крал Филип II.

— Не знам дали ще ми повярват. Замесени са високопоставени хора — хора, на които кралят вярва. Повече, отколкото на мен.

— Ще намерите начин — той ме погледна. В очите му имаше особена светлина и за миг сякаш видях пред себе си ангела от онази нощ, когато започнах да чета „Opus Majus“. „Намери първичната материя“, ми беше прошепнал ангелът тогава.

Мигел се усмихна, сякаш беше прочел мислите ми.

— Животът е безкрайно търсене — продължи гой. Човек търси и намира, и пак търси. Когато намерите решение на малката дворцова интрига и имате желание да се задълбочите в по-важни въпроси, елате отново при мен.

— Сътворението на света. Първичната материя. Изначалното съчетаване на основните стихии от които са родени Адам и Ева. Дълъг човешки живот без болести. Вярвате ли наистина, че алхимията има отговори на тези въпроси?

— И Вие самата вече го вярвате.

— Иска ми се да експериментирам — казах аз. — Можете ли да ми помогнете и с това, Мигел?

— След като прочетете достатъчно, да. Но първо трябва да имате необходимата теоретична подготовка.

— Всъщност днес бях тръгнала към Вас, за да Ви попитам имате ли творби на Мойсей де Леон.

— Сега вече наистина ме изненадвате, Мадлен. Добре, ще Ви се доверя. Но трябва да Ви предупредя, че да споменавате току-така Мойсей де Леон тук в Испания е опасно. Стъпвайте внимателно. Творбите му могат да Ви пратят на кладата.

— На кладата? Сериозно ли говорите? — попитах изумена,

— С Мойсей де Леон навлизате в забранената еврейска философия. В Кабала. Тази вяра е забранена в Испания и отдавна всички евреи в страната са приели християнството. А Инквизицията следи да не се върнат към религията си. И горко на този, който го направи. Дори най-малкият намек за това директно те праща на кладата. Но… елате отново след три дни. Може би ще съм Ви намерил някои подходящи книги.

14

Вървях през вътрешния двор на двореца Алкасар. Гвардейците на входа бяха огледали подозрително грубите дрехи на Ребека, но ме познаваха и ме пуснаха да мина. Както винаги, дворът беше оживен. Занаятчии и строители работеха по северното крило, ездачи излизаха от конюшните и се подреждаха в редица пред някакъв офицер, който кряскаше заповеди, а малко по-нататък група духовници разговаряха оживено.

Една карета с пищно изрисуван герб отстрани спря пред главния вход. И аз спрях. Изчаквах да отмине, преди да вляза.

Вратичката на каретата се отвори и отвътре излезе една дама в бляскава червена рокля от дамаска коприна. Беше изумително красива. Движеше се елегантно и достолепно, дори когато заобикаляше локвите, а когато завъртя глава, я видях в лице и с изненада забелязах, че дясното й око е скрито зад превръзка. Това явно беше Ана, принцесата на Еболи. Идваше за утрешното празненство.

В следващия момент цялата изтръпнах. Мъжът, който й беше помогнал да слезе от каретата, беше Кристобал. Запленена от жената, първоначално не го бях забелязала.

Разчитах да се промъкна незабелязана до покоите си, да се преоблека и веднага да потърся Габриел де Саяс, за да поискам аудиенция при Филип II. Всичко, което знаех, трябваше да излезе наяве.

Кристобал ме видя и изобщо не се поколеба. Бързо се поклони на жената и кимна на някакъв друг мъж, който чакаше до стълбището към главния вход — Антонио Перес. След това тръгна право към мен.

Наведох се и извадих камата от ботуша си. Само да ми дойде сега! Нямаше да се оставя да ме води страхът. Държах камата полускрита в гънките на наметката си, но така, че Кристобал все пак да я види, и не откъсвах очи от неговите, докато с твърда, целенасочена стъпка пресичаше двора.

— Трябва да поговорим — прошепна той, преди още да е стигнал до мен, и кимна към камата ми. Видях го как ме оглежда и си прави извод колко жестоко е било случилото се с мен, щом се е наложило да се преоблека в чужди дрехи.

— Не ме доближавайте! Нямаме за какво да говорим. Опитът Ви да ме убиете беше неуспешен, както виждате, а тук, сред двора и кралските войници, не бихте направили втори. Вървете се обесете, Кристобал, с Вас е свършено!

— О, не, уважаема госпожице, не е свършено с мен — каза той, като наблегна на думата „госпожице“. — И с Вас няма да е, ако се държите прилично. — Сега гласът му беше спокоен, а в тона му имаше намек от злорадство. — Да, прочетох писмото от Хуан. Как го беше казал „прелестна госпожице“… Вие сте мадмоазел Дьо Мондидие и сте излъгали краля, както и целия испански двор, за вдовството си. Според Вас на кого ще повярват? На една лъжкиня, дошла от чужда страна, или на най-доверените хора на краля? И знаете ли какво Ви чака, когато лъжата Ви излезе наяве? Ако не знаете, питайте Мария де Мендоса, която при това имаше далеч по-високо положение, отколкото Вие някога сте имали тук в Испания. Детето й беше отнето, а тя остава заключена в манастир до края на живота си. — Иначе хладнокръвният Кристобал произнесе последните изречения неочаквано пламенно.

О, небеса! Колко наивна съм била да вярвам, че мога да преборя страха, да преборя проблемите си, да преборя Кристобал. Бях забравила, че документът от Катерина е подправен, че се бях представила за вдовица едва след срещата си с Хуан. За него бях госпожица. Мисълта, че дъщеричката ми може да ми бъде отнета, беше непоносима. Мислите ме заливаха като порой — трябва да мълча, трябва да се подчиня на Кристобал, независимо какво иска, трябва да избягам във Франция или при Хуан в Гранада, трябва да убия Кристобал…

— Вие сте самият дявол — казах отчаяно. После се стегнах. — Ще пазя детето си с всички средства. И Вие се пазете, Кристобал!

Той само се усмихна.

— В такъв случай нямате избор, госпожице. Трябва да влезете в съглашение с дявола, ако искате да опазите и себе си, и нероденото си дете. Мълчание срещу мълчание. Сделката е съвсем справедлива.