— Достатъчно! — изсвистях аз и вдигнах ръцете й над главата. — Що за поведение?

Тя ме гледаше гневно. Беше задъхана и потна след боя, гърдите й се надигаха и спускаха бързо, полите на роклята й бяха разкъсани, а косите й — разбъркани.

— Пуснете ме!

Изправих се и вдигнах шапчицата си.

Анна също веднага стана на крака и вдигна две от гребенчетата си с аметисти, които бяха паднали от косите й. Освен че роклята й беше разпрана, по нея бяха полепнали и птичи курешки. Тя се опита да ги избърше, но се наложи да се откаже — белите петънца не се изличаваха.

— Сега се прибирам — каза тя бясна. — Но отново ще си поговорим. Пазете се!

— Само се радвайте, че днес не нося със себе си оръжието си. Шпагата ми щеше да Ви нанесе далеч по-тежки рани от малко курешки по полите. Нараненото честолюбие се лекува лесно.

И отново моментално съжалих за думите си. Кога щях да се науча да мисля, преди да говоря? Видях изненадания й поглед, когато споменах оръжието си. Жените не носят шпаги.

А после Анна де Толедо си тръгна и аз останах сама в розовата градина.

Огледах роклята си. Беше изцапана, но нямаше други поражения. Старателно изчистих мръсотията и наместих шапчицата си. Бях готова да се върна на празненството.

В далечината се чуваше барабанене. Процесията явно продължаваше, а представлението щеше да започне всеки момент.

Стигнах до сцената заедно с великолепната процесия от живи картини, които илюстрираха величието на краля. Самият Филип II седеше на един подиум, заобиколен от най-близките си благородници, сред които Ана и Руи Гомес, както и пратениците на император Максимилиан.

Дефилираха украсени със злато и сребро карети с пищно облечени хора, които изобразяваха какво ли не — от различните испански кралства и по-далечни завоевания до най-забележителните особености на самия крал — като неговата справедливост, щедрост и доброта.

Филип II наблюдаваше прелестното шествие видимо доволен. Имаше пъстро облечени туземци от другата страна на морето, имаше сандъци със сребро, една руса Справедливост с везни, меч и превръзка на очите, както и много други добродетели, облечени в пищни роби. Най-отзад зад маскираните актьори, които всеки момент щяха да заемат местата си на сцената, се виждаше приказно красива платформа с две жени, които представляваха земната и небесната любов. Бяха обвита в надиплена дамаска коприна, едната в бяло, другата — в червено, а между тях стоеше къдрокосо момче с ангелски крила. Подобаваща възхвала на предстоящия брак на краля с Анна Австрийска.

И последната платформа от процесията мина покрай краля. Маскираните актьори, които завършваха шествието, се спряха и се поклониха пред кралската трибуна. Барабаненето престана.

Сега оркестърът пред сцената засвири, а актьорите пъргаво се качиха горе и затанцуваха. Осем маскирани мъже и жени се разделиха по двойки и подхванаха бавен танц, по време на който тържествено се покланяха един на друг и към кралската трибуна. Деветият актьор, който носеше маска на разноцветни квадратчета, стоеше отстрани.

Едната двойка носеше златни маски. Другите бяха най-разнообразни — жена с червени сърца, нарисувани върху бузите, в компанията на хитър младеж, облечена в сребристо знатна дама и ездач, гневен старец и достопочтена матрона. Те с танцова стъпка се дръпнаха встрани и оставиха сцената на златните маски.

Те очевидно представляваха кралската двойка. Сега кралят обясняваше в рими, че си е избрал любима, и започна тържествена любовна песен, която ми напомняше някои шансони, които бяха чувала в Париж. Песента беше дълга и досадна и погледът ми се отклони към останалите актьори, които стояха встрани и изобразяваха интерес и радост. Мъжът в разноцветната маска ми се стори красив и се замислих кой ли е.

Когато двойката в златни маски свърши, се чу звън на дайрета и започна лековат дует между жената със сърцата на бузите и младежа, на който всички, освен краля и Еспиноса, се разсмяха. Накрая младата двойка беше изпъдена от сцената от гневния старец и матроната.

Сега пред публиката се изправи пъстроцветният. Той носеше вихуела[6], на която се преструваше, че свири, на фона на звуците от истинската вихуела в оркестъра пред сцената. Запя пламенна и гореща любовна песен, с която плени червенобузата, матроната и дори златната принцеса.

Отново се възхитих на красивото му тяло. Краката му в тесните червени чорапи бяха впечатляващо мускулести и с отлични пропорции…

Тези крака! В главата ми нахлуха спомени от оранжевите панталони в Бургос.

Не, невъзможно беше!

Отново огледах краката му, после маската, опитах се да срещна погледа зад нея. Не ме ли гледаше и той? Нямаше ли в очите му блясък?

Актьорът направи една-две пъргави танцови стъпки встрани от трите жени, които му се възхищаваха, и изпрати въздушна целувка към публиката, която, можех да се закълна, всъщност беше отправена право към мен.

Но беше невъзможно Хуан да е в Мадрид. Той трябваше да е начело на армията си в Гранада, не можеше просто да остави войските си…

И все пак бях сигурна, че е той. Подобно изпълнение беше точно в негов стил. Той, без да се замисли, следваше всяко свое хрумване и прищявка.

Наистина ли никой друг не го разпознаваше? Едва ли.

С добре отпочинали коне можеше да стигне до Мадрид за два-три дни. Възможно беше. Но би било крайно неблагоразумно да остави армията си за цели две денонощия в ръцете на друг, и то без разрешение.

До края на представлението гледах само него. В по-голямата част от спектакъла той стоеше встрани или отиграваше реакции на действията на другите. Любовната песен беше единственият му номер и това затвърди подозренията ми, че спонтанно се е вмъкнал сред актьорите. Сигурно срещу богато заплащане ги беше убедил да му позволят да се включи с песен, която е знаел от преди това. Ако е искал да дойде на празненството и да ме види, това е бил единственият начин. Филип II никога не би му позволил безотговорно да остави поста си в Гранада само за да се позабавлява. Участие в представлението, скрит зад маска, е било идеалното решение.

Нетърпеливо очаквах спектакълът да свърши. Със свит стомах мислех за портата в Бургос и за реакцията му, когато разбере, че съм бременна. Трябваше да му кажа, че съм излъгала, че съм вдовица.

Представлението свърши с кралска сватба между двете златни маски. Другите маски ги обсипваха с цветя, а Хуан — вече бях напълно сигурна, че това е той — хвърли един стрък през сцената към мен, но не успя да ме достигне.

Най-сетне дойде поклонът. Филип II благосклонно ги аплодира, изправи се и слезе от трибуната, последван от свитата си.

Слънцето беше залязло и прислугата започна да пали факлите. Актьорите слязоха от сцената и веднага бяха наобиколени от група впечатлени зрители. Някои свалиха маските си. Хуан не го направи, разбира се, но го видях как ме търси с поглед. Трябваше да намерим начин да се срещнем.

— Доня Мадлен, позволете ми да Ви представя Ана, принцесата на Еболи.

Фуркево стоеше до еднооката тъмнокоса красавица, с която така мечтаех да се запозная. Само че не точно сега.

Лицето й сияеше от живот и тя се усмихваше благо.

— Принцесо — поклоних се аз почтително.

— Доня — каза тя, — почитаемият посланик ми каза, че сте една от доверените придворни дами на Катерина Медичи. За мен винаги е удоволствие, когато срещна някоя интересна жена.

— Тъкмо затова помолих Фуркево да ни запознае, принцесо. Славата Ви се носи из цяла Европа. Вие сте пример за всяка жена.

Ана благодари на Фуркево и го отпрати.

— Елате да се поразходим малко, доня Мадлен — каза тя и ме хвана под ръка. — Кажете ми, как се оправяте — сама жена в чужда страна, при това очаквате дете? Едва ли Ви е лесно.

Хвърлих един поглед към Хуан. Той все още ме държеше под око.

— Може да се каже, че съм свикнала да се оправям сама. Покойният ми баща ме възпита да съм много самостоятелна. Но трябва да си призная, че не бях подготвена какво е да очакваш дете. Майка ми почина, когато бях малка, а това дете ще е първото ми.

— Не се тревожете, ще свикнете — каза Ана. — Досега съм родила шест, а само първото ми не оцеля. Природата си поиска своето. Само се подгответе за болката при самото раждане, приемете я и се постарайте да я разберете. Само миг по-късно ще държите в обятията си обично малко създание. Но за жената всичко това си идва естествено. Кажете ми сега, вълнуващо ли е да сте на служба при Катерина Медичи? Въвлича ли кралицата майка придворните си дами в конфликтите на властта? Аз много й се възхищавам. Не мога да си представя, че пилее талантите на придворните си дами в безсмислени женски задачи и занимания.

— Напълно права сте. Изпълнявала съм много мисии по поръка на Катерина Медичи и всичките изискваха умения, които обикновено никой не очаква от жените. Беше истинско удоволствие и се радвам, че имах този шанс. Освен това по време на службата си при кралицата майка по принуда разбрах, че политиката е сложна работа, че мотивите могат да бъдат подмолни и че човек не може да разчита на никого.

— Но това са крайно полезни познания! — Ана се разсмя. — Значи сте напълно подготвена да се грижите за себе си. Наивните хора лесно се пречупват. Най-важното е да помните, че човек може да обича, въпреки че светът е циничен. Вие ще обичате детето си. Кога го очаквате?

Ана внимателно докосна растящия ми корем и се усмихна. Трапчинките й бяха неустоими.

— В началото на декември, ако не се лъжа.

— Ще Ви доверя нещо — каза тя и сниши тас. — Мисля, че отново съм бременна. Минаха четири години, откакто последно дарих съпруга си с дете, и не очаквах, че ще се случи отново. Но го усещам. Тялото ми кипи от живот. А и неразположението ми не дойде, когато го очаквах. Ако не се лъжа, е минал малко повече от месец и детето ще се роди към февруари.