Пожелах й всичко най-хубаво. Беше странно най-сетне да разговарям с друга жена за бременността си. И все пак знаех, че трябва да сменя темата и да я разпитам за всичко останало, за Мария де Мендоса и Хуан, за Антонио Перес и Кристобал. Трябваше да се опитам да разбера дали зад дружелюбната й жизненост всъщност не се крие враг.

— Сигурно няма нищо по-скръбно от загубата на дете — казах аз. — Всъщност точно това ме плаши най-много в раждането.

— Първата ми рожба, Диего, не беше бебе, когато го загубихме, беше на пет години. Успях да го опозная като човек. Тежко е. Новороденото го обичаш, но още не го познаваш. Скръбта е по-кратка.

— Вярно ли е — осмелих се най-сетне да попитам, — че Мария де Мендоса е отделена от детето си веднага след раждането?

Ана внезапно спря и ме хвана за ръката. Единственото й око ме гледаше едновременно студено и гневно. Приличаше на фурия, стегната и неподвижна в сребристо-златистата си рокля, и в онзи момент си дадох сметка колко могъща и опасна може да е тя.

— Чух, че вече сте се запознали с полубрата на краля, Хуан — каза тя накрая. — Той е покварен човек. Няма морал, нито поглед върху събитията, а амбициите му са нездрави. Води го единствено егоизъм и действа, без да се замисля. Стойте настрани от него. Той заразява и околните със своята поквара. Жалко е, че добрият ни крал Филип II се чувства задължен да му дава високи постове, които изискват отговорности. От това цялата страна отслабва. Кралят е твърде добър с него. Хуан дори не беше наказан за срамната история с Мария. Само тя. Да, отнеха й детето. Това беше наложително, подобна връзка извън брак, при това със слухове за възможна роднинска връзка между двамата, не може да бъде приета. И все пак аз се погрижих да намеря добра майка на момиченцето — Магдалена де Улоа. Колкото до Мария — нейният живот приключи. Тя никога няма да може да се върне в двореца. Не намирате ли за несправедливо, доня Мадлен, че само жената, но не и мъжът страда от загубената чест?

Така, както го разказа Ана, ми беше трудно да възразя.

— Така е. Но може би не Хуан се е отървал твърде лесно, а Мария е била наказана твърде сурово?

— Личи си, че идвате от Франция — страна, където моралът не е на особено висок пиедестал. Негово кралско величество Шарл IX много отдавна трябваше да се е справил с хугенотите еретици. Но поне сте съгласна с мен, че наказанието би трябвало да е еднакво за двата пола, било то меко или сурово.

— Съгласна съм. Болно ми е за Мария де Мендоса. Тя е Ваша роднина, нали така? Какво ще се случи с нея сега?

— Така е, и аз съм част от рода Мендоса, който обаче напоследък е толкова разклонен, че никой не може да го проследи В момента Мария все още е в моя дворец в Настрана. Предполагам, че ще избере живот в манастир. Тя ще се замонаши, едно малко момиченце ще расте без майка, а Хуан ще лежи в обятията на поредната жена.

— Анна де Толедо.

— Точно така. Добре сте информирана. Вулгарна жена, напълно подходяща за Хуан. Мога да Ви я покажа, ако искате. И тя е на празненството днес.

— Вече не — казах аз.

Ана забеляза самоуверения ми израз.

— Какво искате да кажете? Явно вече сте се запознали.

— Пътищата ни се пресякоха, да. Тя се държа напълно неподобаващо, нападна ме физически. Но за разлика от много знатни дами, аз не съм крехка порцеланова кукла, макар и тя да е мислела точно така. Научила съм се да се защитавам. След това видът й не беше подходящ за празненство.

— Охо! Трябва да станем приятелки с Вас! Позволете да Ви наричам Мадлен, а Вие ми казвайте Ана! Винаги съм смятала, че нас, жените, твърде много ни предпазват от всичко. Това ни прави слаби. И ние трябва да можем да се борим. Самата аз отлично се фехтовах като дете. Точно така загубих окото си. Кажете, като малка играли ли сте си на фехтоване?

— Разбира се, Ана, дори нещо повече. И сега се фехтовам отлично и притежавам собствена шпага.

— Фантастично! Дали не можете да ме научите? Гледка, достойна за богове ще представляваме през следващите седмици — две бременни жени, кръстосали шпаги! — Тя се засмя. — Всъщност идеята не е никак лоша, по няколко причини, Мадлен. Фехтовката е отличен начин да поддържаш тялото си във форма. Не вярвайте на съветите, че по време на бременността си жената трябва едва ли не да лежи неподвижно. Това са пълни безсмислици, водят само до леност и напълняване. И за майката, и за детето е най-добре жената да се движи, колкото е възможно повече.

— С най-голямо удоволствие — казах аз възторжено. — Ако наистина го искате, ще го направим. Скрила съм шпагата си, защото се страхувах, че е непристойно.

— Много неща са непристойни. Като например да забременееш без брак. Това е грях пред Бога и детето на Мария й беше отнето с пълно право. Но ние, жените, би трябвало да имаме право да се бием като мъже, стига иначе да се държим подобаващо. Само оставете на мен да отбивам евентуалните протести, Мадлен. Никой никога не е успявал да намери и едно петънце върху моя морал, затова дори и самият Велик инквизитор не би могъл да ми забрани да кръстосам шпага с Вас.

След като се разбрахме, че ще започнем уроците по фехтовка през следващата седмица, принцесата на Еболи ме остави. Тя беше решила да се премести при съпруга си в двореца Алкасар и да остави двореца в Пастрана на Мария. Присъствието на Руи в Мадрид като съветник на Филип II беше наложително при проблемите в Гранада.

Сетих се, че не бях успяла да я попитам за Перес и Кристобал. Така или иначе щяхме да имаме време по-късно, а и тя сигурно ще стане подозрителна, ако бях засегнала тази тема още при първата ни среща.


Пъстроцветната маска прекоси терасата и се приближи към мен. Зад него изгряваше луната. Навън все още имаше неколцина гости, но през отворените врати се чуваше музика и мнозина почнаха да влизат.

— Ще те чакам под кипарисите, любима моя — каза той, без да спира до мен. В гласа му звучеше радост и напълно забравих съмненията, които Ана се беше опитала да ми внуши. Какво облекчение — да бъдеш с мъж, на когото му е напълно безразлично какво мислят останалите за него. Морал, отговорност, грях, дълг, лоялност — всичко това бяха понятия, измислени от други, понятия, които не го засягаха. Той действаше, движен от собствените си стремежи и желания. А точно сега Хуан имаше такова голямо желание да се види с мен, че беше оставил войските си въпреки въстанието. „Любима моя“ — така се беше обърнал към мен. Усетих как топлина облива цялото ми тяло.

В сумрака го видях да изчезва сред дърветата.

Последвах го. Вечерният въздух беше мек, факлите блещукаха като светулки около замъка, а по пътя ме следваше далечният пулс на гамби и дайрета. Редиците кипариси стояха като тъмни силуети под тъмнеещото небе. Скоро щяха да почнат да се показват първите звезди.

— Целуни ме! — Той ме хвана здраво и остави маската, която беше свалил и държеше в ръка, да падне на земята.

Аз се притиснах към него, чувствено и дълго отговорих на целувката му и усетих колко много го желае тялото ми.

И той желаеше мен. Усетих как се надига членът му, както стояхме плътно притиснати един към друг.

Луната вече се виждаше над върховете на дърветата. Светеше ярко и аз различавах зеленото на короните. Зелено като смарагд. Убиецът беше опръскал смарагдите на камата ми със семето си, беше се наместил вътре в мен, така противно, тласъците, докато ножът до гърлото ми можеше да сложи край на живота ми във всеки един момент.

— Не! — избутах Хуан от себе си.

— Какво ти е? Заради бременния ти корем ли? Да, забелязах го, но изобщо не ме притеснява. Все още си красива. Сигурно е мое. Един малък Хуан. Или имаш и друг ухажор?

Изобщо не се бях замисляла, че Хуан може да реши, че детето е негово. Но всъщност беше естествено да си помисли точно това.

— Нямам друг ухажор — отговорих. По някаква причина не казах нищо повече. Трябваше да му разкажа, че не е негово, че съм открила, че съм бременна точно в деня на срещата ни в Бургос. Но си замълчах. Не знаех как да започна. И изобщо нямах желание да говоря за изнасилването.

— В такъв случай какво те тревожи, красива Мадлен? Любовта не пречи на неродените деца, това всеки го знае. А на всичкото отгоре сега няма риск да забременееш отново!

Ядосах се. Той изглежда смяташе, че коментарите му са забавни. И мислеше само за задоволяването на желанията си.

— Както се е случило с Мария де Мендоса? — смених темата аз. — Знаеш ли, че принцесата на Еболи те мрази заради това?

— Тая моралистка Еболи! Тя е страшна интригантка, пази се от нея. Видях ви, че излизате заедно и се учудих. Как приема положението ти, при положение, че не си омъжена? Непривично за нея. В това отношение тя е самото благочестие и споделя мнението на Еспиноса, че подобни грехове трябва да се наказват жестоко. Изобщо тя твърде много се намеси в ситуацията с бедната Мария.

— Тя смята, че съм вдовица — казах аз. — Както останалите в двора, и тя вярва, че съм била омъжена и че съм заченала дете, точно преди съпругът ми да загине.

— О, прелестна Мадлен! — Хуан се разсмя сърдечно. — Значи водиш за носа целия двор на Филип II. Значи не знаят, че детето ти е копеле и че е мое? Дай ми тогава тази целувка, жено, ти си ми съвсем по вкуса!

Безгрижието му беше твърде привлекателно и аз се предадох и го целунах. Но не можех да не забележа, че тялото ми се държеше на разстояние от него. Все още помнеше насилието от предния ден.

— Хуан — казах накрая нежно, — толкова много неща се случиха, откакто дойдох в Мадрид. Точно сега между нас не може да има нищо повече. Трябва да се задоволим само с това — да си поговорим.

Той разбра, че говоря сериозно, и ме пусна.

— Добре. Да се поразходим тогава под звездите. Разкажи ми какво тежи на нежното ти сърце.