Кристобал трябва да умре.

Имаше дни на топлина и дни на хлад. Противоположностите изпълваха живота ми и не оставаше място за друго. Дори и сладостта на писмата, които редовно получавах по личния куриер на Хуан, беше нетрайна като сушените смокини, които човек яде с такава наслада, но така бързо забравя.

Вече усещах как мъничето рита вътре в мен. Това беше по-важно от всичко останало. Дъщеря ми беше топлината — топлина, която сякаш течеше нажежена до червено през вените ми.

Но го имаше и ледът в сърцето ми. Думите ми бяха покрити със скреж, когато наглед между другото обвиних Антонио Перес и Кристобал пред Ана. Кристобал стоеше зад нападението срещу мен. С фалшиви обвинения беше пратил Педро на ешафода и беше заплашил Мигел Сесо със същото. Искаше и смъртта на Хуан.

Както може би и самата Ана. Не й позволих да научи истинските ми чувства.

Ана нямаше нищо против да говори за двамата. За нея Перес беше просто съвестен служител, който споделяше много от нейните мнения и тези на съпруга й. Например това, че Хуан е твърде безотговорен, за да заема важни постове. Тя ме беше представила на Перес и до този момент той ми се струваше едновременно умен и симпатичен и ми беше трудно да повярвам, че е поръчал подлото покушение срещу Хуан, както беше заявил Кристобал. И все пак беше очевидно, че Перес е влюбен в Ана. Мисля, че и тя го знаеше. Но толкова много мъже бяха пленени от нея, че за нея това беше нещо съвсем естествено, нещо, от което може само да се възползва.

За Кристобал обаче каза, че дори няма мнение, и аз й вярвах. Като много други и тя погрешно смяташе, че той е просто незначителен слуга.

— Струва ми се скромен и работлив — каза тя. — Макар че е на служба при Перес, той е много услужлив и спрямо останалите. Точно той предава писмата ми до Мария де Мендоса и обратно, от нея до мен. Тя все още живее в двореца ми в Пастрана.

Кристобал не правеше нищо случайно. Тези думи на Ана щяха да се окажат важни, не се съмнявах в това. Запомних ги и ги прибрах заедно с всичко, което знаех, в замръзналата земя, запазена за Кристобал. Когато дойдеше моментът, огненото ми отмъщение щеше да разтопи всичко там.

После пак заговорихме за децата, които чакахме, и обичта стопли телата ни като отиващото си лято. Моята бременност беше три месеца по-напреднала и вече по-бързо се задъхвах, когато се фехтовахме. Големият ми корем ме правеше тромава, но все още я побеждавах. Тя нямаше моето систематично обучение по фехтовка и моята рутина.

Като мен, и Ана беше добра ездачка и един горещ августовски ден, когато в залата за фехтовка имахме чувството, че ще се разтопим, й хрумна, че може да се разхладим с една разходка на кон. Двата ми впрегатни коня не бяха подходящи за езда, но Ана уреди да взема един андалусиец от кралските конюшни и скоро минахме през градските порти и излязохме в равнините около Мадрид.

Отдавна не бях яздила и скоро вече всичко ме болеше. Освен това седлото притискаше корема ми и ми беше неудобно, затова попитах Ана дали е сигурна, че язденето е добра идея.

Ана разсея притесненията ми — била яздила през всичките си бременности. Добави, че ако съм натъртена, това просто значи, че отдавна не съм яздила.

— Липсата на упражнения не е здравословна. Ако Ви притесняват думите на Виглиус, не го слушайте. Повечето му приказки са пълни безсмислици.

Действително придворният лекар Виглиус ми беше казал точно това няколко пъти. Той беше особено вещ по женските въпроси, беше проследил достатъчно бременности и раждания в двора и ми беше казал да избягвам натоварвания по време на бременността — друсането от неравностите по пътя, когато се возя в карета, можели да предизвикат раждане по-рано от очакваното.

Намалихме темпото и вече яздехме в ход една до друга.

Попитах я дали знае как върви потушаването на мориското въстание.

— Руи казва, че тези черни псета вече имат и подкрепата на турците — отговори тя — и че въстанието се е разпростряло до Кадис и Малага. Цялата страна заляха тези еретици! А кралят мисли повече за подготовката на венчавката си с Анна Австрийска. Хуан не може да се справи със задачата, това го повтарям от край време. Мъжът ми също се опитва да го втълпи на Филип II. Трябва да потърсим и помощ отвън — Гизите във Франция са на наша страна, а и на венецианците никак няма да им хареса турците да напреднат твърде много. Но подобни преговори изискват деликатност и внимателно планиране, а незаконният брат на краля не може да се похвали с подобни умения. Надявам се, Мадлен, че мислите Ви вече не са заети с този разпасан Хуан? Нищо няма да постигнем с лидер с подобен нисък морал в момент, когато мюсюлмани и евреи мърсят земите ни и застрашават правата вяра.

Не й отговорих веднага. Под августовското слънце хоризонтът трепереше, копитата на коня тропаха равномерно по каменния път и се замислих колко спокойно изглежда всичко наоколо. Но в тази страна нямаше покой. Какво би направила Ана, ако узнаеше, че никога не съм била омъжена и следователно чакам извънбрачно дете? Ако узнаеше, че все още водя кореспонденция с Хуан или че веднъж в седмицата чета еврейски кабалистични текстове? След гибелта на Педро бедният Мигел Сесо накратко ми разказа историята си. В няколко несвързани изречения още на площада спомена една еврейка, която обичал навремето. Една любов, която не можела да просъществува, но която все пак дала плод, въпреки че двамата не били женени. Скоро след раждането жената свършила на кладата. Преди това се отрекла от вярата си, но Инквизицията не повярвала, че искрено е приела християнската вяра. Мигел тайно прибрал детето при себе си и се заклел, че то ще опознае мъдростта на народа на майка си. Така и не успял да каже на Педро, че всъщност му е баща.

В този момент Мигел внезапно се спря. Извини се за бъбривостта си, помоли ме да почакам две седмици, преди да го посетя отново, а при следващите ни срещи не спомена нищо повече за жената и сина си. Когато аз понечих да заговоря за Педро, Мигел ме помоли никога вече да не споменавам името му. Съобразих се с желанието му. Но се надявах някой ден да прояви достатъчно доверие към мен, за да ми разкаже цялата история.

Хвърлих поглед към Ана. Тя яздеше спокойна и красива дорестия си жребец. Всички й се възхищаваха — силна жена, която може да упражни влиянието си дори и върху крале и кардинали. Плодовита и порядъчна, съвършената съпруга. Сякаш дори превръзката върху окото й я извисяваше, сякаш й беше дар от Господ, точно защото иначе Ана би била твърде съвършена. Сякаш превръзката беше онзи дребен недостатък, който я превръщаше в човек в очите на Бог.

Тя заклеймяваше всяка чужда вяра — повечето християни правеха същото. Заклеймяваше безпътието — това беше нормално. И все пак в онзи ден, насред прашните полета около Мадрид, ми се стори, че нейната присъда е по-тежка, отколкото на повечето хора. Животът й не беше ли твърде лесен? Харесвах това, че е силна. Но изведнъж ми се прииска да видя и по-меката й страна.

— Не, изобщо не се сещам за Хуан — излъгах аз. — Направи ми впечатление при първата ни среща в Бургос, вярно е, но това беше просто едно кратко, повърхностно ухажване. Отдавна съм го забравила.

— Вероятно много по-често мислите за покойния си мъж, сега, когато носите детето му? Разкажете ми за него, ако имате желание, Мадлен. Обичахте ли го? Имахте ли моето щастие да случите на здрав и щастлив брак?

Отдавна се подготвях за подобен въпрос и набързо обрисувах пред Ана образа на мъж, който съчетаваше черти на баща ми и на Луи дьо Конде.

— Но не ми липсва — заключих. — Еркюл беше безотговорен и циник.

— А и Ви се оправяте добре сама, струва ми се. Не ми изглеждате нещастна или самотна без мъж.

— Доволна съм. Не подозирах, че бременността може да изпълни живота ми с толкова много смисъл. Изпълват ме такъв покой и радост, каквато не съм познавала досега.

— Да, винаги е така — каза Ана.

— И все пак човек не трябва да остава сляп за проблемите на действителността. Кажете ми, въстанието на юг заплаха ли е за нас, тук в Мадрид? Трябва ли да се тревожим?

— Ако стигне дотук, разбира се. Онези безбожни скотове зверски избиват свещеници и други правоверни. Голяма част от християнските села са сравнени със земята. Същинско заколение. Най-тревожна е помощта от страна на турския халифат. Очевидно тук са дошли само доброволци мюсюлмани, не редовната войска. Но и така многочислеността на османците е голям проблем. Ако бяха само нашите мориски, лесно щяхме да ги пречупим. Така нареченият им крал, Абен Умея, е един самонадеян глупак. Има много врагове, както сред собствените си хора, така и сред турците. Своите хора ги дразни с разюзданото си, собственическо държане спрямо жените им, а турците — с това, че ги изпрати на фронта в Алмериа под ръководството на баща си Абен Абу. Така че не един или двама мърморят срещу него. Няма да се изненадам, ако в крайна сметка бъде съборен отвътре. Всъщност този Абен Умея ми напомня на Хуан. Човек получава такива врагове, каквито заслужава.

— Извинете ме, Ана, но ми се струвате леко предубедена по отношение на Хуан. Филип II явно наистина му има доверие, щом на неговата крехка възраст го е назначил за главнокомандващ на цялата Средиземноморска флота. Нима кралят греши?

— Хуан явно наистина Ви е завъртял главата. Видях как го направи с Мария. Кралят отлично познава слабостите на Хуан. Когато го направи главнокомандващ в Барселона, му даде собственоръчно написани инструкции да се държи подобаващо: да дава добър пример, да спазва обещанията си, да не си играе, да се изразява по-деликатно, да се храни с мярка и да се държи достойно. А на съветниците, които го придружават, краля написа да не оставят Хуан да излиза сам нощем, понеже барселонските уличници са истински развъдник за болести. Затова и Руи, и аз настойчиво увещавахме Филип II да не му дава и командването над армията в Гранада. Това може да доведе до рухването на цялата страна. Руи имаше много добри предложения, отлични мъже, които щяха да се справят с тази задача. Дори предложи самия себе си. Но Филип II държи на кралската кръв, дори и когато тя тече във вените на незаконен син. Е, ако не друго, поне задължи Хуан винаги да се съветва с опитния командир на Кастилия, Луис де Рекесенс. Дали Хуан го прави — това е отделен въпрос. Но незаконният син трябва да бъде отдалечен от властта. Той е гнила ябълка и ще доведе гибел на цялата страна и на жените й.