Но аз не губя надежда. Походът на войската ни от Гранада изглежда като началото на края. Късметът е на наша страна и жънем победа след победа. Макар че разрушенията наоколо и изтощените от битки войници внушават униние, аз вярвам, че всичко това ще приключи още през лятото. Над Андалусия и Гранада отново ще се възцарят мир и красота, над маслиновите горички, палмите, плодните дръвчета, пищните градини, колонадите и изящните арки на палатите. Колкото по-сурова изглежда Андалусия сред планините през зимата, толкова по-плодородна знам, че е, когато над цялата страна цари мир и лято. Някой ден трябва да дойдеш до южния бряг, да видиш синия безкрай на морето, прелестна Мадлен, неизбродните планински вериги, които подпират на раменете си небето и карат човек да диша по-леко.

Всъщност ти ще пътуваш ли с Филип II, когато тръгне следващия месец? Твърде необичайно решение от страна на брат ми да предприема подобно пътуване през Андалусия — по принцип той рядко и с нежелание излиза от Кастилия — но явно е осъзнал необходимостта в такива неспокойни времена да покаже на поданиците си в Андалусия, че кралят им е до тях. Сигурен съм, че това е причината да провежда следващия кòртес[8] в Кордоба. Самият аз се надявам да успея да го видя там. Какво щастие ще е, ако и ти тръгнеш със свитата му правителството към Андалусия! Тогава ще се видим отново!

Твой Хуан

28

— Хайде, вече дайте детето на Лаура! — София протегна ръце към Снежинка, която се беше унесла в прегръдките ми. — Жена с вашето положение трябва да има дойка. Вече я кърмихте цял месец, предостатъчно е. Трябваше да последвате съвета ми и да предадете Мари Беатрис на друга жена от самото начало.

Погледнах дойката. Лаура изглеждаше чиста, но и някак глуповата. Мисълта да предам момиченцето си в ръцете на чужда жена ми се струваше направо противна.

— Не ми трябва дойка — казах.

— Напротив, Мадлен — възрази Ана, която вече беше в напреднала бременност. — Как ще последвате свитата на краля в пътуването на юг, ако трябва в същото време и да кърмите? Жена с Вашето положение трябва да е свободна да участва в официални събития. Като посланичка на Франция Вие сте поканена да се присъедините в пътуването на краля до Андалусия и следващия кòртес в Кордоба. Стегнете се!

„Стегнете се“. Точно същото ми беше писала и Катерина Медичи. Припомних си писмото от кралицата майка. Тя беше реагирала незабавно, след като Фуркево я беше уведомил за ареста ми. Чрез сина си Шарл IX ме беше обявила пред Филип II за официална представителка на Франция, беше ме назначила за посланичка на родината ми и помощничка на Фуркево и беше настояла за освобождаването ми. Беше помолила Фуркево да се грижи за мен, както и да ме въведе в дипломатическите задължения и беше пратила отделно писмо лично до мен, в което ме порицаваше. Смъмряше ме, че се поставям в опасни ситуации и настояваше да се стегна и да представлявам френския кралски двор мъдро и внимателно. По заобиколен начин, така че само аз да я разбера, намекваше, че ще продължи да пази тайната за семейното ми положение. Катерина беше достатъчно умна, за да си дава сметка, че писмото би могло да бъде прочетено от трети лица.

С нежелание подадох Снежинка на София, която я предаде на Лаура. Малката се разбуди и загука — значи се чувстваше добре.

— Вие ще дойдете ли в Кордоба, Ана? Съпругът Ви ще участва в кòртеса. Това е най-големият съвет в Испания, нали? — хвърлих поглед към Лаура, която се беше настанила на един стол и се опитваше да накара малката да засуче.

— Ще видим. Руи ще се включи, разбира се. Но кралят заминава след по-малко от месец — на девети февруари, а това е точно датата, на която очаквам раждането. Утре пътувам за двореца си в Пастрана, за да родя там. И все пак по един или друг начин ще дойда. Ако съм родила преди това, ще взема със себе си детето и дойка. Или ще се присъединя към придворните по-късно, след като родя. Съветът в Кордоба е твърде важно събитие, за да си позволя да не съм наблизо. Имате късмет, че бяхте поканена да присъствате, Мадлен.

Аз кимнах. Ана беше готова на всичко, за да бъде там, където се взимат решенията. Но не беше толкова лесно човек да я разбере и особено след епизода в тъмницата — където въпреки всичко тя се беше вслушала в твърденията на Кристобал за забранените еврейски текстове и за връзката ми с Хуан, — бях по-внимателна за нещата, които говоря пред нея. Но без сблъсъци няма напредък. Бях се уморила от дворцови лицемерия.

— Права сте. Но други нямат моя късмет. Мигел Сесо все още е в затвора, без да е причинил зло никому. Как можете с чиста съвест да се примирявате с подобни неща? Сега, когато се сдобих с повече правомощия, ще се боря за Мигел.

По лицето на Ана премина мимолетна сянка. После тя с жест показа на София, Лаура и Габриел да излязат от стаята.

— Но тя тъкмо беше почнала да суче — измърмори Лаура, докато ми подаваше Снежинка, преди да последва останалите.

Дъщеричката ми отново лежеше в скута ми. Докосвах нежната й кожа и отново ме изпълни спокойствие и желание да бъдем в безопасност.

— Ако се опитате да помогнете на този приятел на евреите, с нашето приятелство е свършено, Мадлен, и дори самият крал на Франция няма да може да Ви спаси! Имате ли представа колко е бесен Диего де Еспиноса заради това, че делото срещу Вас беше прекратено? Испанската инквизиция никога не е ставала свидетел на подобно нещо. Ако дори още веднъж покажете симпатии към еретиците, ударът срещу Вас ще бъде тежък. Бройте се късметлийка, че не само се измъкнахте, но дори получихте официален статут на френска представителка в испанския двор. Това е много повече, отколкото заслужавате!

— Не го заслужавам? Какво искате да кажете? Защо е тази омраза срещу Хуан? Защото всъщност към него е насочен гневът Ви, не съм ли права? Не можете да понесете успехите му — нито в кариерата, нито сред жените. И искате да отмъстите за Мария де Мендоса. Но потенциалните ми взаимоотношения с Хуан не Ви засягат.

Сетих се за последното писмо от Хуан и се зарадвах, че то ми беше предадено лично, за да не може Кристобал да го прочете. Като се замислех само какво би станало, ако и Ана, също като самия Хуан, реши, че Мари Беатрис е негово дете.

— От самото начало сте ми симпатична, Мадлен, не ме карайте да размислям. Някой ден Хуан ще загуби подкрепата на краля — или заради собствените си необмислени действия, или с помощта на някой от враговете си. И това ще е напълно заслужено. А колкото до този Мигел Сесо — не се месете в делата на Инквизицията! Вие сте французойка, те не Ви засягат. Целта на Великата инквизиция е страната ни да бъде прочистена от евреи и мюсюлмани. Извършват се контролирани покръствания, еретиците се изгарят на клада и всичко това е добре. Ако Диего де Еспиноса беше получил желаното по-рано, мориските никога нямаше да станат толкова силни, че да се вдигнат на бунт. Въстанието им е доказателство, че Инквизицията е необходима и че делата й са правилни. В крайна сметка крал Филип II го разбра.

— Аз познавам Мигел. Той не е евреин. Той е учен и затова е запознат със съдържанието на различни книги. Някои от тях са еврейски, да. Но да го обявяват за еретик е смехотворно. Той не е направил нищо и трябва да бъде освободен.

Ана поклати глава.

— Вие сте една наивна мечтателка, Мадлен. Човекът вече е осъден. Ще бъде изгорен на кладата на следващото голямо аутодафе. Няма какво да направите, за да спрете екзекуцията му. А ако се опитате, рискувате сама да изгорите.

В каква жестока страна бях попаднала. Мигел вече беше осъден, не знаех за това. Бедният човек. Какъв ужас.

— Кога е това аутодафе? — попитах и усетих, че очите ми се пълнят със сълзи.

— Вероятно едва след като кралят и свитата му се върнат от Андалусия. Великият инквизитор също следва да участва в кòртеса в Кордоба.

— Не приемам присъдата на Мигел.

— Никога няма да сме на съвсем едно и също мнение, Мадлен. Много от вашите позиции откровено ме възмущават. И все пак — признавам го, макар и с известно нежелание — истинско удоволствие е да ти възрази жена. Вие не отстъпвате. Държите на мнението си. Затова ще Ви задам следния въпрос: Можем ли да останем приятелки въпреки всичко?

Погледнах Ана. Превръзката на окото й, красотата й въпреки натежалото от бременността тяло, волята й, неуморния й дух.

— Можем да бъдем приятелки. Стига да уважаваме различията помежду си. Още от първата ни среща бях изпълнена с радост от познанството ни. Нека си остане така.

29

Сутринта на девети февруари Габриел имаше много работа. Каретата трябваше да се подготви за пътя и тя беше натоварила със задачи и Лаура, и Алфонсо.

Аз държах Мари Беатрис в скута си. Тя се усмихваше, когато аз й се усмихна, и се смееше, когато я гъделичках на шега. Красивите очички, сини като водата, любопитно оглеждаха всичко. Нищо друго не ми трябваше, само да я наблюдавам.

Но се налагаше да пиша до Хуан, преди да отпътуваме. Отлагах го твърде дълго.

Бях взела решение да не му казвам, че детето не е негово. Той беше един от малцината, които знаеха, че не съм омъжена. Знаеше, че Мари Беатрис е незаконородена. Ако се надявах на подкрепата му занапред, най-сигурното беше той да мисли, че тя е неговото незаконно дете.

Положих мъничката си Снежинка в люлката, която бях преместила до писалището си. Тя ме гледаше кротичко, а после изведнъж почна да размахва ръчички и нямаше как да не се разсмея. Толкова много живот имаше в нея. Сякаш нямаше търпение да опознае света, така забързано посягаше към него.

Извадих хартия и започнах да пиша.


Мадрид, 9 февруари 1570 г.

Скъпи Хуан,