Малкият запас от гореща вода за бунгалото бързо се източи.

— Чиста ли си вече? — запита Ерик, като продължи да гали насапунисаните й гърди.

Тя се облегна на плочките зад душа, неспособна да мисли за нищо друго, освен за ръцете му, които я докосваха така умело.

— Светя от чистота — прошепна тя.

— Сигурна ли си? — нещо в тона му я накара да отвори затворените до този момент в сънливо задоволство очи. Онова жадно желание, което беше опознала, сега отново се събуди и заискри в нея, когато ръката му се плъзна надолу по тялото й. Очите му помътняха от страст.

— Ерик — простена тя, вдигна ръце на врата му и завъртя бедра срещу него. Той я притисна към покритата с плочки стена и я целува дълго и страстно, докато водата стана съвсем студена.

Изсушиха се, но не се облякоха. Катлийн му подаде книжната кесия, която беше изнесла от кухнята.

— Това е за теб — каза тя. Кесията беше пълна с узрели сочни арканзаски праскови.

— Благодаря ти!

Седнаха на пода и с малко ножче, което беше съобразила да вземе, Катлийн бавно му обели праскова със съблазнителен блясък в очите. Ядоха с удоволствие, като си разделиха две от прасковите и оставиха сокът им да се стича по телата им в галещи поточета.

— Лицето ти лепне — каза тя.

— Естествено. Имаш ли нещо против?

Тя поклати отрицателно глава и с предизвикателни искрици в очите се наведе към него, постави устни върху неговите и леко ги облиза. Ерик задържа дъха си още преди устните й да се спуснат надолу към брадичката и врата му. Когато достигнаха кожата на гърдите му, той простена и зарови пръсти в косата й.

Сега, след още един по-кратък душ, лежаха на тясното му легло с преплетени крака и ръце. Той шепнеше любовни думи в косата й и продължаваше да изследва магията на гърдите й и да се наслаждава на промените, които предизвикваше в тях с умелата ласка на пръстите си.

Леки спазми започнаха да танцуват във вените на Катлийн. Потръпваше от удоволствие от допира на кожата й до покрития му с къдрави светли косми гръден кош, от дългите му крака, които се търкаха в нейните. Уханието на сапуна в комбинация с неговата специфична мъжка миризма я изпълни с желание да го приеме в себе си още веднъж.

— Ерик?

— Шшт. Предполага се, че спиш.

— Ерик, моля те — дъхът й спря. — Ерик, искам да ме любиш.

— Катлийн, не трябва, скъпа, ще те боли и…

— Моля те.

— Катлийн…

В гласа му имаше нерешителност и колебание. Нарочно започна да върти бедра срещу него. Пулсът му се ускори и той я прегърна.

Катлийн въздъхна и прошепна нещо несвързано, но Ерик като че ли я разбра. Проникна в нея нежно и внимателно.

На Катлийн й се стори, че душата й се разширява и тя полита нагоре, обхваната от неповторимо чувство за безтегловност. Тялото й се разтърси от конвулсии, породени от вълните на удоволствие, които подемаха на гребена си всеки нерв — неописуемо, непознато досега удоволствие, в пламъците, на което гореше дъхът й. Тя се изви на дъга, за да притисне по-плътно долната част на тялото си към него, за да го поеме по-дълбоко в себе си — жадна и ненаситна, като простенваше името му в почуда и любов.

Той й даде възможност да дойде бавно на себе си от тази съблазнителна забрава, като посрещна връщането й на земята с думи, които тя никога не беше очаквала да чуе от устата на мъж. Наистина ли беше толкова хубава? Тя ли беше жената, която той хвалеше така пламенно за женствеността й? Искаше й се от все сърце да е точно такава.

* * *

Когато на закуска очите им се срещнаха, и двамата се разсмяха като деца, виновни с взаимната тайна за извършено нарушение, останало неразкрито. Всъщност беше точно така. Той я беше изпратил до бунгалото й едва призори.

Една ги поглеждаше подозрително, но те не усещаха погледа й. Другите възрастни бяха твърде потиснати от дъжда, който се лееше навън, за да забелязват каквото и да било друго наоколо. Дъждът беше символ на истинско нещастие за един възпитател в лагер: налагаше се да прекара целия ден между четири стени с двеста своенравни деца.

Господ да благослови Уолт Дисни — на него се крепяха надеждите на възпитателите за горе-долу нормално прекарване на дъждовния ден. Смятаха да пуснат един филм сутринта и друг следобед след заниманията по различни умения.

Ерик прие промяната в програмата със спокойствието, с което приемаше всичко тази сутрин.

— Ще дам идеи за справяне с дъждовен ден. Освен това още не съм свършил с преглеждането на тези папки — каза той на Една.

Един час по-късно децата насядаха около телевизор с голям екран, филмът започна след шумно пляскане с ръце и тропа не с крака. Ерик постави камерата си на триножника, но в момента, в който я обърна към децата, усети, че нещо не е в ред с нея. Изруга тихо, но звукът от «Дамата и скитникът» погълна възклицанието му — чу го само Катлийн, която стоеше до него.

— Трудно е да се обясни — отговори той на въпроса й за тревогата му. — Тези камери са толкова специализирани, че престават да функционират и при най-малката повреда. Знам какво не е в ред, но нямам частта, която трябва да се смени. — Развълнувано прокара пръсти през косата си и още веднъж повтори своето «дяволите да го вземат».

— Какво можеш да направиш? — Катлийн се възползва от затъмнената стая да плъзне пръсти в ръкава му и да я погали леко отвътре.

— Да прекарам деня в леглото с теб — предложи той с престорена похотливост, като се наведе над нея.

— Говоря сериозно.

— И аз.

Тя прочисти авторитетно гърлото си.

— Имам предвид камерата.

— О, камерата — престори се, че едва сега разбира за какво става дума. — Ще отида до Сейнт Луис и ще я дам на момчетата да я поправят.

— Ерик! — в шепота й прозвуча отчаяние.

Той я хвана игриво под брадичката и каза:

— Чакай тук. Ще се върна веднага — остави я и излезе от стаята.

Мисълта, че й предстои цял един ден без неговото присъствие, я потисна. Вторачи се в екрана, без да вижда лудориите на героите на Дисни и без да оцени талантливата анимация.

Ерик се върна с бодра походка, независимо от намокрените си рамене и коса.

— Обадих се до летището във Форт Смит. За мой късмет днес има полети от и за Сейнт Луис. Ако тръгнем веднага, ще мога да хвана полета в два и половина, да си свърша работата и да се върна тази вечер. Телефонирах на механиците в телевизията. Докато отида там, ще намерят частта, от която имам нужда.

— Ще те няма цял ден — простена тя.

— Но ти ще бъдеш с мен поне отчасти — притисна леко с пръст устните й, за да спре въпросите й. — Помолих Една да ти разреши да ме закараш до Форт Смит. Каза ми, че спокойно може да се лиши от тебе днес заради дъжда. Ако, разбира се, нямаш нищо против да се мотаеш във Форт Смит, докато се върна довечера.

— О, Ерик, това е прекрасно — ще отида на кино или ще пазарувам. И ще бъдем заедно, докато пътуваме дотам и обратно. — Импулсивно обви ръце около кръста му и зарови лице във влажното му рамо.

— Внимавай — прошепна той, като се освободи внимателно от ръцете й. — Филмът едва ли ще задържи вниманието на публиката, ако ние двамата й предложим по-добро шоу. Освен това налага се да побързаме. След петнайсет минути ще те взема от бунгалото ти. Окей?

— Окей.


Когато чу клаксона, тя се впусна към колата, облечена в тесни дънки, зелена копринена блуза и прозрачна мушама срещу дъжда.

— Винаги ли изглеждаш така добре? — запита я той и се наведе да я целуне. В момента, в който устните им се докоснаха, замислената първоначално лека, повърхностна целувка се превърна в изпълнена със страст взаимна жажда, която не можеше да бъде отхвърлена, нито контролирана. Когато най-сетне се отдръпнаха един от друг, останали без дъх, Ерик прошепна:

— Това ще бъде най-дългият ден в живота ми.

Тя го упъти към магистралата, която водеше към форт Смит. Ерик шофираше толкова бързо, колкото разрешаваше мократа пътна настилка. Бяха им нужни почти три часа, за да стигнат до летището. Ерик едва хвана полета в три без седемнайсет за Сейнт Луис. Взе си билета от гишето и се обърна към Катлийн:

— Ще се върна с обратния полет в единайсет и десет тази вечер. Ще бъдеш сама тук почти девет часа. Ще успееш ли да си намериш някакво занимание?

— Ще мисля за миналата нощ.

— Това със сигурност ще те ангажира сериозно — засмя се той. После я предупреди: — Не изпускай от очи колата ми. Камерата е с мен, но всичко останало е в нея — заключвай я, ако я оставяш някъде.

— Ще я пазя с цената на живота си.

— Никога не говори така — остави камерата си на едно от канапетата от хром и тюркоазни пластмасови покрития, пръснати из малката чакалня, и хвана раменете й. — Животът и на двама ни сега е твърде ценен, за да си разрешаваме да говорим лековато за него.

— О, Ерик — промълви тя, — целуни ме.

Той се огледа наоколо. Зад големите шлифовани стъкла видя пристигането на самолета, който трябваше да го отведе в Сейнт Луис.

— Ела тук — прошепна той и я притегли към телефонната будка.

Натикаха се с мъка в нея и Ерик безуспешно се опита да затвори вратата.

— Проклета врата — изсъска нетърпеливо. — По дяволите — нека гледат.

Ръцете му я обхванаха като в клещи. Целуна я страстно, след това я отблъсна леко от себе си, разтреперан.

— По-добре ще бъде да се измъкваме оттук, преди да ни арестуват — опита да се усмихне, но раздялата беше много близо, а никой не желаеше да се отдели от другия.

По високоговорителите обявиха полета му, но им дадоха още няколко минути до зареждането на самолета.

— Не сме ли глупави? — прошепна той в косата й, когато я прегърна за последен път. — Ще те видя само след няколко часа. — Целуна я силно по устата. — До довечера.