Сега това беше второто му безполезно пътуване до Маунтин Вю, където вече се чувстваше дъхът на есента. Въпросът на Една го върна към безизходицата на настоящето.

— Какво откри в Атланта?

Ерик въздъхна и се изправи леко.

Отишла е там веднага след катастрофата. Продала е апартамента си, платила е всичките си сметки, опаковала е багажа си и е напуснала, без да остави адрес. Ходих до универсалния магазин на Мейсън. Вие знаехте ли, че е напуснала работата си там?

— Не — възкликнаха едновременно и двамата, шокирани от новината.

— Напуснала е още в началото на лятото. А всеки път, когато говорехме за работата й, тя създаваше впечатлението, че се връща обратно през есента.

— Тя харесваше работата си, Ерик. Защо ще я напуска?

— Наложи ми се да подкупя една от продавачките, за да открия причините. Оказа се, че един от служителите там е бил доста настоятелен по отношение на нея. Бил е семеен.

— Този факт обяснява нещата. Катлийн никога няма да се свърже интимно със семеен мъж — заяви твърдо Една.

Ерик изсумтя грубо, стана и отиде до прозореца. Когато се обърна отново с лице към тях, всяка пора на тялото му излъчваше гняв.

— Откъде знаеш? Може би тя не е нищо повече от интригантствата, лъжлива малка уличница, която измами всички нас.

— Почакай за миг, млади момко — Една скочи от канапето и се обърна към Ерик, като заплашително размахваше пръст пред лицето му. — Забранявам ти да говориш така за Катлийн. Знаеш много добре, че не е истина. Няма да допусна да говориш по този начин за нея в дома ми.

— Защо избяга тогава като някое виновно или изплашено дете? — отблъсна ядно атаката й Ерик.

Гневът на Една се изпари и тя унило се отпусна на канапето. Разтърка с пръсти слепите си очи — сякаш за да облекчи нетърпима болка в тях — и каза тихо:

— Не знам.

— Може би тя наистина е изплашено дете — намеси се и Би Джи. — Може би когато си лежал там ранен, вероятно умиращ, тя не е имала сили да се изправи лице в лице с тази възможност, не е могла да поеме риска, да понесе мисълта за вероятността да те загуби. Мога с чиста съвест да ти кажа, че според мен тя силно се привърза към теб. — Би Джи погледна Ерик с присвити очи в очакване на признание, но когато Ерик не предложи такова, продължи:

— Бъди уверен в правотата на това, което ти казвам тук. При нея се създаде опасна и засега непреодолима психологическа бариера, която я подтиква не да преодолява, а да бяга от всяко злополучие, случайно пресякло живота й. Опитай се да разбереш това. Рано или късно, един ден ще й се наложи да се изправи срещу даден проблем лице в лице и няма да й бъде никак лесно. Тя не може да разрешава тежки проблеми. Но не може и да бяга от тях до безкрайност…

Ерик като че ли се замисли върху думите на Би Джи за момент, но после лицето му отново се покри от тази непроницаема маска, характерна за него напоследък.

— Поради някаква известна само на нея причина тя избяга и от мен, и от вас и даде ясно да се разбере, че не иска да бъде открита — взе небрежно захвърленото си дънково яке от облегалката на стола и тръгна към вратата.

— Пропилях два месеца от живота си да я търся и нямам никакво намерение да губя повече време за нея. Ще ви съобщя, когато филмът за лагера ще бъде пуснат по телевизията. Благодаря ви за оказаната помощ.

Думите му бяха ясни и кратки, изреченията — сбити, но и някак насилени. На Една й се стори, че различава неописуемо болезнено разочарование под студеното му решение да се оттегли.

Увери се в това, когато го проследи с поглед до колата му. Той затръшна вратата й зад себе си и отпусна за няколко мига глава над кормилото в пълно отчаяние, преди да събере достатъчно сили да я запали и потегли.


Девета глава

Катлийн придърпа полата си, която се вдигаше над кръстосаните й крака със свойствен женствен жест, който накара секретарката на средна възраст да се усмихне. Какво привлекателно момиче, помисли си тя.

Катлийн й върна усмивката. Беше пример на професионализъм, докато седеше в красиво обзаведения външен офис в очакване на интервю с господин Сет Кирчоф, собственик на универсалния магазин за луксозни дрехи «Кирчоф» в Сан Франциско.

Спокойният й вид прикриваше бурята вътре в нея. Можеше ли някой да предположи, че вътрешно Катлийн цяла тръпнеше от тревога? Имаше огромна нужда от тази работа. Освен икономическа необходимост, чрез нея тя се надяваше да възстанови разума и равновесието си, които почти бе изгубила от момента, в който видя съпругата на Ерик да се втурва в болницата в Арканзас.

Катлийн несъзнателно стисна очи в напразен опит да потисне болката, която този спомен все още предизвикваше. Бързо ги отвори и погледна секретарката с надеждата, че не е забелязала слабостта й. Слава богу, не беше — навеждаше се над шкаф с папки зад бюрото си.

Бяха изминали два месеца и човек можеше с пълно право да си помиел и, че агонията беше заглъхнала, че болката се беше превърнала само в затънено припомняне; но паметта й упорито я връщаше към преживяното: отворена сурова рана, която все още кървеше.

Катлийн обърна лице към широкия панорамен прозорец и обхвана с поглед гледката от Сан Франциско. Видя Транс Американ Билдинг, а в далечината заливът проблясваше като огромен сапфир под слънчевите лъчи.

Как можа да прояви такъв наивитет? Защо нито за миг не помисли за възможността Ерик да е семеен човек? Беше така заслепена от него, беше пленена от магнетизма му и изобщо не се бе опитала да проникне извън очевидното.

А се оказа, че неговото увлечение всъщност не е било нищо повече от обикновена лъжа и измама. Очите й се напълниха със сълзи от срам и унижение, когато си спомни как спонтанно беше реагирала на ласките и вниманието му — и физически, и емоционално… Беше се оказал експерт в леглото, а и тя му отговори с желание. Споделената интимност, която изглеждаше така прекрасна, когато я споделяха, сега я обиждаше.

В болницата, когато чу онази привлекателна жена да се представя за госпожа Гуджонсън, по силата на името си имаща право да застане до леглото на Ерик и да получава веднага информацията, която на нея й беше отказвана часове наред, на Катлийн й се прииска да избяга, да тича до пълно изтощение и накрая да падне от ръба на земята и да бъде обгърната от забрава.

Беше избягала. Беше се върнала на летището и престоя там цяла нощ, докато работниците разчистваха останките от сблъскването и възстановяваха пистите. Качи се на първия самолет в посока изток и се върна в Атланта.

Катлийн Хейли беше порасла и най-сетне станала възрастен човек само за няколко мига. Преди този страхотен шок за нея тя се мислеше за зряла жена, добре запозната с правилата на света и живота, със сърдечната болка и страданието.

Каква глупачка е била само! Ерик не беше просто отнел девствеността й. Той й беше показал колко егоцентричен може да бъде един мъж. Дейвид Рос беше любител в сравнение с Ерик Гуджонсън. До срещата си с него Катлийн не беше предполагала нито за миг, че е възможно съществуването на такава преднамерена измама. Сега вече знаеше. Никога повече няма да допусне така сляпо каквито и да било отношения с друг мъж. Младата жена, каквато беше преди шока в болничната чакалня, си беше отишла. Мястото й беше заето от жена с наранени ръце и сърце, които имаха нужда от продължително време, за да оздравеят.

Няколко дни поред купуваше вестници и жадно поглъщаше написаното за катастрофата. Името на Ерик не се появи в списъците на загиналите. Но за да се успокои и облекчи допълнително, позвъни до болницата, откъдето й казаха, че се възстановява добре и скоро ще бъде изписан. Когато я запитаха иска ли да я свържат с него или да остави някакво съобщение, затвори телефона.

Преди всичко трябваше да затвори тази страница от живота си. Ако можеше да я изтрие и от миналото си, би го направила, но това не беше възможно. Единствената й надежда беше, че ще съумее да я остави зад себе си, да я отбележи като горчив натрупан опит и да продължи напред. Искаше да започне нов живот на друго място. Напусна апартамента си и се премести в скромен хотел, докато се възстанови достатъчно, за да вземе практическо решение за бъдещето си.

Седмици поред не стана нищо. Следеше упорито съобщенията за работа във всички вестници, които можеше да купи от вестникарските будки в Атланта. Изпрати писма със запитване до всички универсални магазини в страната и ако изобщо получаваше някакъв отговор, то той беше учтив, но безличен отказ. А през това време банковата й сметка се топеше бавно, но сигурно, както и духът й, който не се беше възстановил след получения смъртоносен удар.

Един прекрасен ден забеляза съобщение в търговско списание. Не беше посочено име, липсваше и телефонен номер — само пощенска кутия, до която трябваше да се изпрати кратко резюме. Според съобщението се предлагаха няколко свободни работни места, които обаче не бяха определени. Механично и без особено голяма надежда тя изпрати исканата информация с пълното съзнание, че това е изстрел в тъмнина.

За нейна голяма изненада, получи отговор само след няколко дни. Ако е все още заинтересувана от работа като търговски посредник при закупуване на модни дрехи, трябваше да се обади на приложения телефонен номер и да уреди среща за интервю.

Ако беше все още заинтересуваш! Катлийн бързо провери банковата си сметка и реши, че ако живее много пестеливо, си заслужава да предприеме едно пътуване до Калифорния.

— Госпожица Хейли?

Тя се върна към настоящето с трепване, когато спокойната, сигурна в себе си секретарка извика името й. Друга жена — шик, стройна, модно облечена — излизаше от вътрешния офис. На път към вратата огледа Катлийн с пресметлив, студен поглед. И тя сигурно се бореше за същото място.