И тази нощ, както всички преди нея, тя се загърчи от болка, която я измъчваше, притискаше сърцето й, унищожаваше духа й.

* * *

На следващата сутрин стана рано, изяде една препечена филийка и изпи две чаши кафе, докато си нанасяше грима. Решително отхвърли черния саван на отчаянието, който я покриваше всяка нощ, и помисли с надежда и ентусиазъм за новата си работа. Тя ще я спаси. Трябва да я спаси.

Избра внимателно роклята си. От съществено значение беше да създаде добро впечатление още от самото начало както на работодателите си, така и на подчинените си. Тъмносинята рокля, която избра, беше с дизайнерски етикет, но тя я беше купила като мостра при едно от служебните си пътувания до Ню Йорк за една четвърт от цената й на дребно.

Беше по врата, без яка и се закопчаваше отляво над гръдта й чак до коляното. Дългите ръкави бяха тесни и точно по ръцете й. Роклята падаше свободно надолу, но тя си сложи кожен колан в меден цвят — почти като този на косата й. Златна игла придържаше около врата й красив мек шал с индийски десен. На ушите й висяха малки златни обръчи, а косата й беше прибрана назад във функционален кок, който й придаваше професионален вид.

Застана пред голямото огледало на гърба на вратата, за да огледа критично резултатите от половинчасовите й старания в банята и реши, че по-добре не може да изглежда.

Успя да се справи с движението в пиковия час благодарение на предвидливото запознанство с улиците на Сан Франциско през изминалите свободни дни. След като можеше да преживее прочутите задръствания на движението в Атланта, ще намери сили да издържи на всичко.

Пристигна до небостъргача, където се помещаваха офисите на фирмата, и се представи на отговорника на гаража. Той й се усмихна и каза:

— Да, мадам. Господин Кирчоф ме предупреди да ви дам това. Залепете го на колата си и тогава ще можете да паркирате тук по всяко време.

— Благодаря ви — внимателно вкара колата си в тъмната паст на гаража.

Пристигна на двайсетия етаж и влезе в офиса на Сет. Както очакваше, Клеър Ларчмънт вече бе зад бюрото си. Махна й весело с ръка, въпреки че говореше по телефона със слушалка, притисната между рамото и брадичката си.

— Правилно. Господин Кирчоф желае тези предложения да бъдат готови до края на деня и да бъдат представени за одобрението му — върна слушалката на място. — Катлийн! Днес е твоят голям ден. Развълнувана ли си? Имаше ли проблеми с преместването? Да имаш нужда от нещо?

Катлийн се засмя.

— «Да» на първия въпрос, «Да» на втория, а на последния — «Ще се обадя, ако имам».

— Съжалявам — Клеър се разсмя добросърдечно. — Сет не пропуска да ми каже, че не затварям уста.

— Сет? Мислех, че за теб е господин Кирчоф.

Клеър намигна заговорнически.

— Правя така само да го дразня.

— Знае ли това? — засмя се Катлийн.

— Още не. Тази сутрин има физическа терапия. Двамата с Джордж се упражняват в басейна му всеки понеделник и четвъртък и тези дни идват с час по-късно. Госпожица Кирчоф е тук. Сестра му. Предполагам, че ще бъде по-добре да се срещнете още сега.

Катлийн се вгледа в лицето на Клеър, което загуби част от оживлението си.

— О? — обади се тя с въпрос в гласа.

— Открий сама за себе си — отговори й Клеър предпазливо и Катлийн трябваше да уважи служебната й сдържаност — все пак ставаше въпрос за работодателите й.

— Ще донеса кафе — каза Клеър, когато ръката на Катлийн хвана дръжката на вратата.

Влезе в стаята. До прозореца стоеше жена с гръб към нея. Катлийн затвори вратата така, че бравата изщрака достатъчно шумно, за да предупреди госпожица Кирчоф, че не е сама.

— Клеър? — запита тя и се обърна. — О! — беше единственият й коментар, когато видя, че е направила грешка.

— Здравейте, госпожице Кирчоф, аз съм Катлийн Хейли. — Катлийн намали разстоянието между тях, но поради някаква неизвестна на нея причина, не протегна ръка за ръкостискане. Скованата поза на другата жена и скръстените й пред гърдите ръце я стреснаха.

— Госпожице Хейли, аз съм Хейзъл Кирчоф — каза тя, като кимна леко с глава, както феодал поздравява своя роб. — Известена съм от брат си, че ви е наел.

Как следва да реагира на подобни думи? Не намери отговор и Катлийн само леко наклони глава, почти така, както беше направила Хейзъл Кирчоф преди няколко секунди. Последва неудобна тишина — двете жени се оглеждаха и преценяваха една друга.

Хейзъл Кирчоф беше ниска — с фигура на матрона, но с добри пропорции. Коприненият й костюм беше безупречен като кройка и стоеше добре на тялото й; русата й коса беше късо подстригана. Ако имаше нещо, преминаващо допустимите граници при нея, то това бяха бижутата й. Носеше диамантени пръстени на двата си безименни пръста, диамантен часовник и три гривни. На ушите си имаше малки диамантени обици. Гримът й беше умело поставен, но не можеше да скрие паяжината от бръчки около очите и устните й. Беше доста по-възрастна от Сет.

Очите й, както и тези на брат й, не можеха да се отминат с лекота. Въпреки че, за разлика от неговите, които излъчваха съчувствие и толерантност, нейните бяха студени и надменни. Нямаха и богатия шоколадово кафяв цвят на очите на Сет; бяха безцветно сиви, в тях нямаше живот, липсваше спонтанност. Безизразният й пронизващ взор не разкриваше нищо, но създаваше впечатление, че вижда всичко.

— Надявам се, че нашият град ви е харесал — каза тя най-сетне.

— Да — отговори Катлийн. Засмя се леко. — Много е различен.

— Наистина ли?

Отново не можеше да се предложи нищо като отговор или реакция. Но Катлийн смело опита пак:

— С надежда гледам на работата си в магазина на Кирчоф. Сет очерта доста привлекателни перспективи.

— Брат ми често говори и действа импулсивно.

Ако Хейзъл Кирчоф познаваше Катлийн добре, щеше да разбере, че проблясъкът на зелен огън в очите й беше предупреждение за буйния нрав, който сега беше опасно близо до повърхността.

Катлийн остави предпазливостта си настрана, независимо от факта, че пред нея беше новата й работодателка.

— И вие смятате, че моето назначение е едно от импулсивните му действия?

Хейзъл се усмихна, но очите й останаха мъртво студени.

— Много млади жени искаха да работят тук, но Сет беше покорен от вас. Върна се вкъщи и блестящо описа физическите ви качества — сивите й очи я огледаха от главата до петите с израз на отвращение. — Вие не сте първата жена от вашия тип, която се опитва да се възползва от брат ми.

Катлийн беше поразена от безсрамната обида, хвърлена в лицето й.

— Нямате право да говорите така! Аз имам квалификация за тази работа и ще я работя според силите си. Сет е много интелигентен човек с модерно мислене…

— Сет е инвалид — сряза я госпожица Кирчоф. — Трябва непрекъснато да защитавам брат си от жени, които се опитват да се възползват от този факт. Напълно зависим е от мен за всичко. — Почти допусна да бъде обхваната от гняв, но навреме възстанови контрола над себе си и си спести унижението на едно неоправдано избухване. Опъна рамене назад и се обърна настрана от Катлийн с жест на отпращане. — Ще взема мерки да не останете дълго при нас. Жени като вас никога не се задържат на едно място.

Преди Катлийн да оформи в думи гневния отговор на върха на езика си, Джордж отвори вратата и даде път на инвалидния стол на Сет.

— Чудесно! Моите две любими дами! Радвам се, че сте се срещнали.


Десета глава

Да, бяха се срещнали, но срещата им беше повече конфронтация за Катлийн, отколкото обикновено запознаване. Тази първа сутрин определи тона на всички следващи срещи с Хейзъл Кирчоф. Тъй като Хейзъл беше главен мениджър на магазина, двете с Катлийн често се срещаха. Винаги когато оставаха сами, тя се държеше надменно и злонамерено, но когато Сет беше наблизо, беше очарователна и любезна.

Катлийн никога не се беше сблъсквала с по-опасен характер от този на Хейзъл Кирчоф и се стремеше да намали до минимум общата си работа с тази жена. Не беше нужно много време, за да се разбере, че Хейзъл не се нрави на по-голяма част от служителите в магазина. Беше злобно критична, способна да прекърши до сълзи и най-издръжливата личност измежду тях с жестокия си език. Но когато Сет беше наблизо, от същия този език капеше мед. Пред брат си се усмихваше и хвалеше идеите му, а зад гърба му ги принизяваше и осмиваше.

Подчертаваше непрекъснато правата си над него. Дори Джордж отстъпваше назад, когато тя беше наоколо. Често самият Сет изглеждаше смутен от прекомерното глезене, на което го подлагаше, но никога не й правеше забележки за това. Приемаше нежеланата й помощ с любезността, която характеризираше отношенията му с всички хора около него.

За разлика от сестра му, Сет беше обичан от всички. Трудно беше да се съжалява човек, който нямаше подобно усещане към себе си. Той не пропускаше случай да се пошегува със своя стол, който наричаше «моята колесница», флиртуваше с чувство за хумор с жените, имаше приятелски отношения с мъжете и съумяваше да накара и току-що назначения чиновник да има самочувствие. Плащаше на хората си добре. Срещу това очакваше прилежност и чувство за отговорност от всички — и те му ги даваха. Поради тази причина редовните клиенти на магазина му бяха верни и към тях се отнасяха с почитание, от което служителите на другите универсални магазини можеха много да се поучат.

Тези първи трескави дни Катлийн и Сет прекараха главно в офиса му в преглеждане на документация, проверка на поръчки, направени от предшественичката и, проверяваха дали поръчаните стоки са получени и колко още остава да бъдат получени за сезона на зимните отпуски. Някои от поръчките не бяха особено лоши, други бяха отвратителни и хвърляха и двамата в отчаяние.