Отново Ерик… Беше шепнал тези, думи в ухото й дори когато й отнемаше девствеността. Отпусни се. Отпусни се. Докато изневерявам на жена си и те мамя — отпусни се…

И разширителят беше студен и когато се отвори в нея, Катлийн се сви и стисна тъканта над гърдите си, стегна челюсти. Не отпусна юмруци, докато пръстите на лекаря не се отдръпнаха от нея.

— Ще ви видя в офиса си, когато се облечете.

Облече се при бърборенията на сестрата, която почистваше леглото и го приготвяше за следващата пациентка. Когато Катлийн й каза къде работи и какво точно, момичето беше истински впечатлено.

— Каква чудесна, вълнуваща работа имате!

Да, помисли се Катлийн. Не съвсем подходяща обаче за бременна жена. Но тя, разбира се, не беше бременна, иначе лекарят щеше да й го каже веднага. Взе книжна салфетка и попи потта от дланите си.

— Влезте — реагира той веднага на боязливото й почукване. Стана вежливо при влизането й, посочи й стол срещу бюрото си и когато Катлийн се отпусна на него, скръсти ръце пред себе си и я погледна обезоръжаващо над очилата.

— Госпожице Хейли, извинявайте за директния ми въпрос, но не подозирахте ли, че сте бременна?

Думите му я удариха като залп от оръдие. Стори й се, че жизнените й сили бавно заизтичат от тялото й — като въздух от недобре вързан балон. След няколко мига имаше чувството, че в нея не е останало нищо. Но това не беше вярно. Бебето на Ерик беше в нея.

Очите й се напълниха със сълзи и тя наведе глава.

— Да — призна тя тихо.

— Кога беше последният ви мензис? — повтори той въпроса на сестрата.

— През първата седмица на юли — знаеше, че е безсмислено да поддържа лъжата си.

Той пресметна наум и каза:

— Това съответства на резултата от прегледа. По размера на матката ви прецених, че бременността ви е на десет седмици — покашля се деликатно — даваше й време да възприеме думите му. — Всичко изглежда напълно нормално. Кръвната ви захар е в нужните граници, но ви съветвам да започнете да се храните по-добре и да се опитате да наддадете малко. Ще родите…

— Не мога да родя това бебе — каза бързо тя, преди да изгуби напълно куража си. Преглътна тежко и изтри нетърпеливо сълзите от бузите си със стиснати юмруци. — Искам да направя аборт.

Доктор Питърс сякаш се стресна от решителния тон и упоритата линия на брадичката й. Не му изглеждаше от жените, за които вземането на прибързани решения е нещо обикновено — особено когато става въпрос за толкова важен въпрос.

— Това първа бременност ли ви е, госпожице Хейли?

Смехът на Катлийн тежеше от горчивина. Откъде можеше доктор Питърс да знае, че това бебе е плод на първата й нощ, прекарана с мъж? Дори не й беше минало през ум, че трябва да вземе предпазни мерки. Мили боже, та момичетата в пубертета имат повече разум от нея! За какво си беше мислила тогава? Катлийн се изсмя отново и доктор Питърс вдигна въпросително вежди.

— Да, това е първата ми бременност.

— В такъв случай сигурна ли сте в решението си?

Погледна мократа салфетка в ръцете си.

— Толкова сигурна, колкото може да е човек, решил да убие някого.

— Госпожице Хейли, имате на разположение не повече от две седмици да обмислите решението си. Може би ще трябва да се посъветвате с бащата…

Бързо вдигна глава.

— Това е невъзможно. А и няма нищо за обмисляне. Ще поемете ли аборта? Или ще се наложи да потърся друг специалист?

Лекарят се втренчи в нея. Струваше му се, че открива фалшива нотка във външно демонстрираната й непоколебимост. Независимо от възрастта си, изглеждаше толкова безпомощна, толкова уязвима, така невинна. Въздъхна тежко.

— Добре, както желаете.

Вдигна телефонната слушалка и помоли сестрата на рецепцията да определи час за госпожица Хейли за прекратяване на бременността. Постави телефонната слушалка обратно и се обърна към нея.

— Направете справка с Максин на излизане. Докато се видим отново, вие винаги и с пълно право можете да промените решението си.

Тръгна към вратата, но не излезе веднага. Обърна се и този път погледна открито доктор Питърс в лицето. Не направи опит да скрие сълзите си.

— Не мислете, че приемам нещата прекалено лековато, доктор Питърс. Чисто и просто нямам друг избор. Бащата на детето е семеен човек.

* * *

Събота сутринта. Два дни. Можеше ли да чака толкова дълго? Медицинската сестра на име Максин й каза, че не трябва да яде нищо след дванайсет часа през нощта в петък и че същата вечер трябва да отиде в болницата, за да извършат всички необходими лабораторни изследвания. Беше й обяснено, че д-р Питърс винаги прави аборти с упойка, за да спести на пациентките си ненужна болка. В болницата трябваше да бъде прегледана на рентген, докато в лабораторията работят върху кръвната й проба.

Сет й се обади по телефона в петък следобед, за да я покани на вечеря с него. Трепереше от напрежение. Днес Хейзъл беше идвала в магазина и беше анулирала поръчка на Катлийн. Бедното момиче, което работеше по новаторския метод на Катлийн за инвентаризация, стана жертва на хапливия език на Хейзъл и избухна в сълзи.

— Сет знае ли какво правиш? — запита студено Хейзъл, когато Катлийн прекъсна недостойната сцена. — Тук винаги сме правили инвентаризация по моя начин.

Катлийн едва успя да потисне желанието си да й съобщи мнението си за архаичната й система. Отговори й с еднакво студен глас:

— Да, знае и одобрява начина ми на работа.

Преди да й обърне гръб, Хейзъл я огледа от главата до петите със своите смъртоносни очи. Изправеният й гръб и властните стъпки, с които се отдалечи, изразяваха красноречиво омразата й към Катлийн.

А сега любезният тих глас на Сет идваше до нея по телефона. Тонът му беше така приятелски и вдъхващ доверие, че за миг Катлийн беше силно изкушена да излее пред него цялата си мизерна история.

Но въпреки че се бяха сближили през последните няколко седмици, Катлийн знаеше много добре, че няма право да го натоварва с личните си проблеми. Ако не можеше да се обади на Една и Би Джи, не можеше и да сподели проблема си и с напълно непознат човек. Измъчваше я чувство на вина за начина, по който беше изоставила Харисънови. Беше отхвърлила не само тяхното приятелство и подкрепа, но ги беше изоставила и сред тежкия летен сезон с още две летни смени пред тях и с един човек по-малко… Без да се преструва на излишно скромна, знаеше много добре колко трудно им е било да намерят някой с нейния опит да заеме освободеното от нея място. И като добавка към всичко това, опитите й за събиране на средства за лагера бяха временно спрени. Планираше да ги поднови, но по-късно. Когато се възстанови емоционално. Сега беше притисната от прекалено много грижи и проблеми, за да може да отделя енергия и за това…

До болка копнееше да говори с Харисънови, но се страхуваше от намесата на името на Ерик между тях. В този момент не беше готова да поеме и да се справи с това, което те евентуално можеха да й кажат. По-добре беше да се нита през дългите си нощи дали я е търсил след възстановяването си, отколкото да знае със сигурност, че никога не е направил и най-слаб опит да се свърже с нея.

— След вечеря ще можем да потанцуваме — приятният глас на Сет в ухото й я върна в настоящето. — Разбира се, ще имам известни проблеми с поклона, но това не е толкова съществено, нали?

Катлийн неволно се усмихна. Как можеше да се валя в тази зловонна тиня от самосъжаление, когато някой в състоянието на Сет намираше сили да се шегува със себе си?

— Разбира се — отговори му толкова бодро, колкото можа. — И аз не мога да се покланям добре.

— Но имай предвид, че съм истински дявол на ча-ча-ча. Две крачки напред. Стоп. Чупка в кръста. Стоп.

Сега вече чу смеха й по телефона.

— Ти си луд, Сет Кирчоф.

— Как позна? Да, права си — луд по тебе — продължи с потих и сериозен тон: — Катлийн, в деня, в който пристъпи в офиса ми, съдбата най-сетне се усмихна на старото добро момче в инвалиден стол. Ти си създадена за тази работа. Умът ти сече като с бръснач. Красива си — истинска наслада за очите — и е прекрасно да те вижда човек наоколо. И като връх на всичко изброено дотук, аз те харесвам. Защо да не вечеряме заедно?

— Сет?

— Обещавам поведението ми да не разреши какъвто и да било упрек. Ако си разреша да премина допустимите граници с една дама, Джордж ще ме накаже и няма да изпразни торбичката ми с урина.

— О, Сет, ужасен си — извика тя, но продължи да се смее.

— Моля те, Катлийн.

— Не, не мога да изляза тази вечер с теб, Сет. Имам други планове.

— Среща?

— Не, не, нищо подобно — побърза да го увери тя. — Аз… ъъ… ангажирана съм. — Побърза да се осигури предварително. — Истината е, че ще бъда ангажирана през целия уикенд.

Последва дълга пауза, преди Сет да попита:

— Наред ли е всичко? Работа? Пари? Всичко? — Загрижеността в гласа му стопли сърцето й. Състоянието му го беше направило изключително чувствителен към болката на другия.

— Да, Сет. Ще се видим в понеделник.

— Окей.

— Приятна вечер.

— И на теб — канеше се да постави слушалката на място, когато отново чу гласа му.

— Катлийн?

— Да?

— Знаеш, че ако някога имаш нужда от нещо, единственото, което трябва да направиш, е да говориш с мен. Не забравяй — аз съм твой приятел.

Така простичко. Без въпроси. Без квалификации. Без условия. Приятелство. Обич. Гърлото й болезнено се стегна.

— Благодаря ти, Сет. Лека вечер — постави слушалката на мястото й, преди да даде воля на сълзите си.

* * *

След вземане на кръвната проба, минаване през рентген и попълване на съответните формуляри на Катлийн й беше казано да се прибере вкъщи; трябваше да се обади на рецепцията в шест и половина сутринта.