— Знае ли за…

— Не! И никога няма да узнае. Никога няма да го видя отново. Той има друг живот, има… — не можа да намери сили да каже на Сет, че Ерик е семеен. Искаше да запази поне част от уважението му към нея. — За мен той е като мъртъв.

Стана и отиде до прозореца, обгърнала кръста си с ръце като в самозащита. Не чу моторчето на инвалидния стол и подскочи, когато той заговори зад нея.

— Защо напускаш магазините на Кирчоф?

Катлийн се обърна бързо към него с разширени от изненада очи.

— Защо? — повтори тя с недоверие в гласа. Не беше ли чул какво му каза? — Защо? Мисля, че причината е повече от очевадна. Бременна съм, Сет. След няколко месеца ще наедрея като балон. А няколко месеца след това ще бъда с новородено бебе, за което ще трябва да се грижа.

— Познавам житейските факти, Катлийн — каза той спокойно, но с усмивка. — В твоя договор няма клауза, според която евентуална бременност не допуска по-нататъшно изпълнение на задълженията ти. Първо, това не би било законно, и второ, ние тук не сме чак толкова консервативни! Няма ограничения за работещите жени да имат деца. Страхуваш се, че няма да имаш сили да се справиш с допълнителното натоварване?

— Не, но… — говореше бавно, все още не искаше да повярва, че на мрачния хоризонт пред нея заискрява надежда.

— Какво смяташ да правиш?

— Ами… — започна тя уклончиво. — Ще си потърся някаква по-обикновена работа, на по-ниско ниво. Ще дам детето в дневни…

— В дневни ясли, където то ще расте без теб, без нужните грижи?

— Не, разбира се! — гневно реагира Катлийн. — Първо ще се уверя в нивото на яслите. Няма да го дам, където и да е.

— Това не прави яслите по-приемливи, Катлийн. Ела тук — хвана ръката й и я придърпа върху скута си.

— Сет — ахна тя. — Какво… Ще ти причиня болка.

Той се засмя.

— Бих искал да можеше! — После отново я погледна със сериозни очи и я придърпа по-близо до себе си, като постави едната си ръка на гърба, а другата — около кръста й. — Катлийн, бих желал да мога да чувствам нещо в краката си. Дори това нещо да е болка. Истината е, че съм напълно безчувствен от кръста надолу. От кръста надолу съм мъртъв. — Очите му пронизаха нейните. — Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа?

В първия момент Катлийн погледна смутено настрана, но после върна погледа си към него. Лесно беше да преодолее смущението си с човек, толкова непретенциозен и искрен като Сет.

— Да, мисля, че разбирам.

— В такъв случай ти е ясно, че аз никога няма да мога да имам бебе, да имам семейство, въпреки че това беше едно от най-съкровените ми желания. Колкото и да ми се иска — той погали леко бузата й, — не бих могъл да имам каквито и да било физически изисквания към една жена… — Вдигна ръката й към устните си и целуна нежно върховете на пръстите й. — Ще се омъжиш ли за мен, Катлийн?

Сега тя се вторачи в него с неразбиращ поглед. Неочакваното предложение беше зашеметяващо само по себе си. Но още по-смайващ беше фактът, че й се поднесе след признанието й за бременността и любовта й към бащата на детето в нея. Луд ли е Сет?

— Сет, ти…

— Искам те за съпруга — завърши той простичко. — Обичам те Катлийн. Обичам те от момента, в който пристъпи в офиса ми за първи път. Знам, че не ме обичаш. Обичаш бащата на бебето си, както е редно да бъде. Но той не е тук. Аз съм тук. Искам те. Искам детето ти. Моля те, Катлийн, ела в живота ми. Такъв, какъвто е. — Само единият ъгъл на красивата му уста се повдигна леко нагоре в тъжна усмивка. — Разбирам, че искам много — продължи той след миг. — Знам, че здрава, нормална жена като теб има нужда от много повече, отколкото аз мога да й предложа като мъж. — В гласа му прозвуча болка. — Но аз мога да ти дам сигурност, име за детето ти, осигурен живот…

— Сет, моля те — тя постави пръсти на устните му. — Твоето богатство няма никакво значение за мен. Това, което ми предлагаш, е прекалено щедро дори за размисъл. Ти даваш много повече, отколкото аз мога да ти дам.

— Остави ме аз да се безпокоя за това — отговори й той, притегли я към гърдите си и постави главата й на рамото си. — Живей в моя дом, дай ми възможност да те виждам всеки ден, работи с мен, помогни ми да реализирам идеите си, дарявай ме с жизнерадостния си дух.

— О, Сет — промълви тя. Би ли могла да направи това? Това ли бе решението на проблема й? Изпитваше истинско уважение към него. Може би то граничеше с любовта. Беше честен човек и идеалист, предразполагаше към доверие, беше толерантен. Какво повече можеше да иска човек от един мъж?

Физическият му недъг не беше важен за нея. Беше обичала веднъж. Беше дала тялото си на Ерик, всичко, което имаше за даване, и беше сигурна, че никога повече нямаше да обича друг мъж с такава самозабрава и страст. Никога повече няма да види Ерик. Дори и да го срещне някога, какво от това? Той принадлежи на друга жена. Те двамата никога няма да могат да имат общ живот.

Все още го обичаше. Нямаше смисъл да се опитва повече да отрича този факт. Един живот със Сет няма да бъде така наситен с искряща страст. Няма да губи дъха си всеки път в очакване да го види. Няма да познае отново това единство на тяло, дух и ум, онова единение с друго човешко същество, което можеше да се осъществи само с акта на любовта.

Но животът й със Сет ще бъде добър и почтен живот. Той ще се грижи за нея и детето й. Ще бъде живот тих и спокоен. Ще работят заедно, всеки ще върши това, което го интересува и харесва. Тя ще познае нежността и… почтеността.

— Не е задължително да ми отговорят днес, но за мен ще има значение, ако ми кажеш «да» още сега — каза Сет.

Катлийн се изправи и постави ръце на реверите на сакото му.

— Наясно ли си какво точно искаш, Сет?

— Да.

— В такъв случай ще се омъжа за теб. С радост и без колебание.

Той я целуна леко по устните — целувка без страст и желание, но преливаща от нежност. Тя подпечата договора между тях.

— Катлийн — каза й той тихо, когато се отдръпна от нея. — Ние сме от различни… религии, ако мога така да кажа. Смущава ли те фактът, че съм евреин?

— Не, ако и ти не се смущаваш от факта, че аз съм християнка.

Той се засмя.

— Единственото, което ще поискам, е — ако детето е момче — да го обрежем на осмия ден от раждането му според изискванията на нашата традиция.

— Нека да е така. А може ли да празнува Коледа и Великден, докато стане достатъчно голям, за да избере сам религията?

— Разбира се — очите му обгърнаха с обожание лицето й. — Обичам те, Катлийн.

Тя с усилие прогони от ума си две лазурносини очи, искрящи като вода под слънчеви лъчи, коса, блестяща като самородно злато в слънчевата светлина, копринени мустаци, обградили проблясващи в усмивка бели зъби, и се опита да фокусира вниманието си в мургавото любящо лице близо до нейното.

— Знам, че ме обичаш, Сет, знам…

* * *

— Ти, разбира се, се шегуваш. — Хейзъл Кирчоф седеше върху копринените възглавници с цвят на праскова на канапето си в красивата, скъпо обзаведена всекидневна. Ръцете й бяха грациозно скръстени в скута й, глезените — кръстосани според изискванията на правилата за добро поведение, гърбът й — изправен: точно както я бяха учили в частното училище, което беше посещавала като дете.

— Не, не се шегувам. Двамата с Катлийн ще се разпишем тази неделя при съдията Уолтърс. Той ни дължи услуга. Спомняш ли си? Поръчахме онзи норков дълъг шал за госпожа…

— Сет, знам много добре каква услуга направихме за съдията — прекъсна го тя рязко. — Сега би ли бил така любезен да ми обясниш какво имаш предвид, като казваш, че ще се жениш за тази малка… госпожица Хейли.

Сет се усмихна и завъртя стола си до старинния салонен бюфет от розово дърво, за да си налее още едно уиски.

— Изненадана ли си? И аз съм изненадан.

— Единственото, което ме изненадва, е, че моят иначе разумен, интелигентен брат днес говори като идиот. Не мога да допусна, че ти и госпожица Хейли ще се жените. Това е абсурдно!

— Съгласен съм — каза той весело. — Но колкото и странно да изглежда, е истина.

Вълнението, изписано на лицето на Хейзъл, не разкриваше и частица от бурята, която вилнееше в нея. Беше усетила, че това момиче ще им създаде доста неприятности. Красотата и умът бяха несъвместими качества. Това, което за брат й беше интелигентност, за Хейзъл беше само лукавство. Катлийн си беше пробила път в любимата й корпорация чрез поставяне на клопки и долнопробно хитруване. А сега нахлуваше в семейството и дома й. Умело беше изкушила бедния Сет, който беше готов да реагира на вниманието на всяка жена.

Майка им беше умряла, когато Хейзъл беше на двайсет и четири години. Сет, късно родено дете, беше само единайсетгодишен. Оттогава Хейзъл беше поела изцяло грижата за него. Този вид обвързаност не беше желано от нея задължение, а още по-малко можеше да се каже, че й доставяше особено удоволствие. Но проклета да бъде, ако разреши мястото й да бъде заето от друга жена.

Успокои малко нервите си и с пресилена усмивка се обърна към него:

— Защо не ми разкажеш какво точно стана, Сет, скъпи.

Той с плам се впусна в изброяване на качествата на Катлийн. Колкото повече Хейзъл го слушаше, толкова по-гневно ругаеше брат си наум за глупостта му, в която тя никога не се беше съмнявала: за нея той винаги е бил и си оставаше пълен глупак. Щедрите му жестове я дразнеха. Търпението му, начинът, по който приемаше собствената си недъгавост, я вбесяваха. Защо не беснее, защо не прелива от горчиво озлобление? Беше един прекалено слаб човек. Точно като баща им, когото винаги беше презирала.

Когато най-сетне Сет направи достатъчно дълга пауза за глътка от питието си, тя също постави устни на ръба на чашата си с шери, но не пи. Отвращаваше се от това питие. Утехата й идваше от бутилката водка, скрита в едно от чекмеджетата на спалнята й.