Опита се да се усмихне мило, но се получи само грозна гримаса, която Сет не забеляза.

— Знам колко талантлива и красива е госпожица Хейли, Сет — думите се залепиха на гърлото й като лекарство с вкус. — Но какво знаем за нея?

— Отгледана е в сиропиталище след смъртта на родителите й — Сет се впусна да запознава сестра си с главните факти от живота на Катлийн, както тя му ги беше разказала през онзи неповторим следобед от живота му.

Колкото повече говореше за Катлийн, толкова по-силен ставаше блясъкът в очите му и толкова по-болезнено беше онова парещо чувство на потъване в бездна, което гореше отвътре стомаха на Хейзъл.

— Сет, скъпи — започна тя ласкаво. — Прости ми липсата на деликатност, но ти не можеш… искам да кажа… това няма да бъде истинско семейство в традиционния смисъл на думата.

Погледна с престорено смущение ръцете в скута си и със злорадата мисъл, че брат й няма да може да задоволи тази малка уличница и за милион години. Беше забелязала как Катлийн хитро използва тези свои примамващи очи и фино, гъвкаво тяло, как измъчва глупавия й брат, като го кара да мисли, че и той е мъж.

— Знам, Хейзъл — тъжно каза Сет. — Но Провидението ми предложи компенсация за това — Катлийн носи в себе си наследника на корпорацията Кирчоф. Тя очаква бебе през пролетта.

Последните му думи разбиха на пух и прах фалшивото спокойствие на Хейзъл.

— Какво! — едва можа да изрече тя. Лицето й беше истински отблъскващо, в този момент на него се четеше цялата грозота на душата й — маската беше паднала. Курвата беше бременна! Този факт не я изненада. Порази я безочливият опит на тази кучка да натресе копелето си на фамилията Кирчоф. — Смяташ да се жениш за курва, бременна с копелето на някой друг? Възнамеряваш да дадеш името си на този боклук?

Сет беше шокиран за момент от грубия й език. Знаеше, че сестра му се среща с мъже само на професионална база, откакто личната й любовна връзка завърши с провал. Постави чашата си на масата за сервиране на кафе и се приближи със стола до нея. Разбираше, че тя сигурно е изключително разтревожена, за да реагира така. Може би трябваше да й съобщи новината по-внимателно, вместо да й натрапва личното си щастие така недискретно и без каквито и да било задръжки.

— Хейзъл — започна той тихо, — разбирам те, изненадана си и подозрението ти към мотивите на Катлийн е естествено, но трябва да те помоля да не говориш така за нея. Обичам я много, не забравяй това.

Хейзъл се вторачи изумено в него — не можеше да повярва на ушите си, питаше се дали има представа колко идиотски звучаха думите му.

— Мъжът… бащата на детето й е причинил голяма болка. Била е влюбена в него. Знам, че Катлийн нямаше да го допусне до себе си, ако не е била влюбена в него.

Ти си мислиш така, подигра му се мълчаливо Хейзъл. Тази курва ще разтвори дългите си крака за всеки мъж. А на теб, глупави мой братко, ти липсват нужните атрибути точно за това.

— Моля те, дай й шанс, Хейзъл. Сигурен съм, че след време ще започнеш да я цениш и обичаш. И детето също. В края на краищата то ще бъде твоя племенничка или племенник — усмихна й се мило.

Лицето на Хейзъл беше като празна стена. Имаше ли избор? Ако изплюе навън думите, които кипяха зад измамно спокойната й фасада и които едва сдържаше, Сет може да се обърне срещу нея. Защото той беше съвсем явно напълно завладян от тази жена.

А засега тя все още държеше юздите на контрола над него. Можеше да ги задържи само ако си даде вид, че приема тази скитница в дома им и пред него играе ролята на престорено усмихната и щастлива зълва. Нямаше да бъде кой знае колко трудно за нея предвид добрия тренинг от многогодишната й роля на любяща сестра, когато през целия този период от време само видът на Сет беше достатъчен, за да се изпълни с отврата. Тя трябваше да защити първата си любов — магазина. Насили се да каже с привидно спокоен глас:

— А какво ще стане с работата й в магазина?

— Запазва си я. Аз настоях за това. Но искам да си назначи помощник, който да се учи покрай нея, за да може да поеме нещата в ръцете си след раждането на бебето.

Това не беше най-доброто разрешение на проблема според Хейзъл, но имаше възможности да поработи по него от своя гледна точка.

— Сет, прости ми за думите, които казах. Бях твърде шокирана, за да мога да мисля разумно — каза тя с фалшивата си усмивка, вдигна ръка към тъмната му коса и оправи няколко непослушни кичура. — Мисля, че бурната ми реакция се дължеше на обикновена ревност. През тези години ти ми беше повече син, отколкото брат. А сега те губя — друга жена те отнема от мен.

Той хвана ръката й и я притисна към бузата си.

— Не си права. Ти не ме губиш. Ще бъдем едно голямо семейство. Всички заедно.

— Да — измърмори тя, когато Сет се отдалечи да помоли Джордж за голяма бутилка шампанско. Беше сигурна само в едно нещо: нямаше да допусне тази уличница да наследи и цент от парите, които по право принадлежаха на Хейзъл Кирчоф — дори и да се наложи да убие и нея, и копелето й, и самия Сет.


— Просто не мога да повярвам, Би Джи — възкликна Една. — Тя се е омъжила!

— Така пише в писмото, но и аз не мога да повярвам — прокара пръсти през посивялата си коса. — Кой е избраникът?

— Казва се Сет Кирчоф, притежателят на магазина, в който работи. В Сан Франциско — световния град! Разписали са се миналата неделя. Пише, че се мести в дома му в края на тази седмица.

— Какво е впечатлението ти — този Сет богат човек ли е?

Една прегледа набързо листа, който държеше в ръка.

— Ако този лист с новите й релефни инициали най-отгоре може да послужи като знак, бих отговорила с «да» — изкоментира Една саркастично. Прочете отново писмото и запита: — Би Джи, не си ли изненадан?

— Нищо повече не може да ме изненада — измърмори той.

Една се обърна рязко и го изгледа гневно.

— Ще оставиш ли най-сетне този вестник настрана, за да поговорим? Няма да те оставя да се криеш зад паравана на вестника. Знам, че и теб те боли от поведението й. Време е да поговорим…

— Няма за какво да говорим. Катлийн си има нов съпруг и нов живот — и това е всичко — каза той твърдо.

— Не, това не е всичко. Не мислиш ли, че трябва да му кажем…

— Не! — Гласът на Би Джи не допускаше възражение. Знаеше много добре кого има предвид Една.

— Но знаеш, че обещахме да му се обадим веднага щом получим някаква информация от нея.

— Не е вярно, Една, и не се опитвай да ме подведеш и да ме накараш и аз да мисля, че наистина сме дали подобно обещание.

Една захапа устни, докато търсеше друг начин да разреши проблема.

— Може би трябва само да му съобщим, че е жива и здрава…

— И живее в Сан Франциско с богат съпруг, за когото току-що се е омъжила. Не мислиш ли, че това би било много жестоко?

— Да, прав си — въздъхна тя и се отпусна в стола си пред кухненската маса — пощата беше пристигнала точно по време на спокойната им закуска.

— Налей ми още малко кафе — каза Би Джи, благодарен, че приключиха с неприятната тема.

* * *

Ерик гледаше втренчено кехлибарената течност в чашата си, като че ли в нея бяха скрити отговорите на всички тайни на Вселената. Може би ако се взира достатъчно дълго и концентрирано, ще открие там и разрешение на собствените си проблеми.

От другия край на бара долетя звучен смях — там три двойки деляха кана бира, потънали във весел приятелски разговор. Обърна им гръб, обзе го чувство на болезнена самота. Бил ли е някога част от група приятели, нима се е смял някога така безгрижно? Имаше време, когато колегите му го включваха в компанията си в минутите за лека другарска почерпка след работа. Но той започна да пие твърде много, стана твърде мрачен и необщителен, прекалено раздразнителен и избухлив, за да бъде приятен на другите. И всички започнаха да го избягват.

Когато се върна на работа след самолетната катастрофа, беше изпълнен с ярост, граничеща с лудостта. Предаде най-сетне филма си за модерните сиропиталища, но работата върху него се превърна в истинско мъчение. Всеки път, когато пускаше видеолентата от Маунтин Вю, цялото му същество се гърчеше в отчаян гняв и — копнеж. Когато на монитора се появяваше образът на Катлийн, той яростно удряше юмрук в дланта си с желанието ударът му да се стоварва върху нея.

— Хей, доста време си поигра с това филмче, драги — каза продуцентът, когато най-накрая Ерик му го предаде.

— Върви по дяволите! — изръмжа Ерик и се отправи към вратата.

— Почакай за минута, Гуджонсън — извика го онзи разгневено, но гневът му се уталожи под заплашителния поглед на Ерик. — Слушай, това не е моя работа, знам, но откакто се върна след онази самолетна катастрофа, ти като че ли имаш бормашина в задника си. На някои хора тук им е дошло до гуша от поведението ти. Харесвам те, Ерик. Притежаваш страхотен талант и не искам да бъда свидетел на провала на обещаваща кариера заради нещо, което сигурно не заслужава такава огромна жертва. Ако мога да направя нещо…

— Както вече каза, това не е твоя работа — озъби се Ерик и тръшна вратата зад себе си.

Това стана есента, а сега беше пролет. Събуждането на живота около него с всеки ден означаваше само допълнително сриване надолу за Ерик.

Характерният за него стремеж към съвършенство в работата бавно умираше. Проявяваше небрежност и нехайство в нещата, които вършеше. Пиеше прекалено много — обикновено до пълно замайване и изпадане в сънлив унес.

Жените не можаха да му помогнат да излезе от депресията. Нито една от тях не беше достатъчно привлекателна за него, за да се отдаде на забрава. Много се въртяха наоколо — както винаги, но той упорито ги отхвърляше. Колкото и да се опитваха, никоя от тях не можа да събуди такава страст у него, каквато Катлийн…