тали - Дума, която показва добри и нежни чувства и може свободно да се преведе като „мила“ или „скъпа“.

трейнър - Дума, която се използва между двама мъже. Може да се преведе свободно като „многообичан приятел“.

уокър - Индивид, върнал се в царството на живите от Небитието. Към тях се отнасят с огромно уважение, почитани са заради мъките, които са преживели.

уорд - Еквивалент на кръстник или кръстница на определен индивид.

хелрен - Вампир от мъжки пол, бракосъчетан с жена вампир. Мъжете вампири могат да имат брак с повече от една жена.

хислоп - Термин, обозначаващ моментна грешка, в резултат на която настъпва повреда или отнемане на моторизирано превозно средство; например забравяне на ключовете в колата, паркирана пред дома, довело до това, тя да бъде открадната от неизвестни извършители, би могло да се нарече хислоп.

шелан - Вампир от женски пол, бракосъчетана с мъжки. Женските вампири обикновено имат само по един партньор, защото мъжките вампири строго охраняват своята територия.

1


Къщата за аудиенции на краля, Колдуел

Някои дипломирания стават далеч от очите на света.

Някои от най-важните преходи в живота се случват без церемонии, официални тоги и оркестър, свирещ тържествени маршове. Няма подиум, на който да се качиш, нито диплома, която да сложиш на стената. Няма и свидетели.

Някои дипломирания биват ознаменувани от простичкото и ежедневното, от нещо толкова обикновено като това, да протегнеш ръка и да включиш монитора на компютъра. Толкова шаблонно действие, извършвано толкова пъти седмично, месечно, годишно... и все пак един-единствен път то се оказва разделителната линия между преди и след това.

Парадайз, дъщеря на Абалон, пръв съветник на Рот, син на Рот, баща на Рот, крал на всички вампири, се облегна в офис стола си, вперила поглед в угасналия монитор пред себе си. Невероятно. Нощта, която очакваше, много скоро щеше да настъпи.

През по-голямата част от изминалите осем седмици времето пъплеше мъчително бавно, но в тези последни няколко вечери то внезапно се бе втурнало в галоп. Неочаквано, след като беше прекарала седем хиляди часа в очакване луната да изгрее, Парадайз имаше чувството, че би предпочела то отново да тръгне бавно като преди.

Първата работа, която бе имала някога, щеше да остане в миналото й.

Погледът й се плъзна по бюрото и тя премести телефона няколко сантиметра настрани... след което отново го върна на мястото му. Оправи абажура от цветно стъкло с морски кончета на лампата от „Тифани“. Увери се, че сините химикалки са в една поставка, а червените - в друга. Прокара длан по съвършено чистата попивателна хартия и горната част на монитора.

Чакалнята беше празна, в тапицираните с коприна столове не седеше никой, списанията върху малките масички бяха грижливо подредени, питиетата, които догените бяха поднесли на посетителите, вече бяха раздигнати.

Последният гражданин си беше тръгнал преди трийсетина минути. До изгрев-слънце оставаха около два часа. Общо взето, това беше обикновеният завършек на нощ, изпълнена със сериозна работа, моментът, в който двамата с баща й щяха да се отправят към семейното имение, където щяха да се нахранят заедно, наслаждавайки се на изпълнен с взаимно уважение разговор за планове и случки.

Парадайз се приведе напред и погледна зад свода. От другата страна на фоайето двойната врата на онова, което някога бе официалната трапезария на имението, беше затворена.

Да, най-обикновена нощ, ако не се броеше съвсем не обикновената среща, която се провеждаше там в момента: веднага след като и последният посетител си беше отишъл, баща й беше повикан в залата за аудиенции и вратата се бе затворила зад гърба му.

Той и досега беше там, заедно с краля и двама членове на Братството на черния кинжал.

- Не ми го причинявайте - каза Парадайз. - Да не сте посмели да ми отнемете това.

Тя се изправи и тръгна из стаята, като подравняваше и бездруго подредените списания и набухваше възглавнички, докато накрая спря пред нарисувания с маслени бои портрет на един френски крал.

След това се отправи към свода, вперила поглед в затворената врата на трапезарията, заслушана в думкането на сърцето си.

Вдигна ръце и докосна мазолите на дланите си. Не ги беше получила, работейки тук за баща си и Братството през последните няколко месеца, организирайки графици, проследявайки развитието и разрешаването на различни проблеми. Не, за първи път в живота си Парадайз бе започнала да тренира редовно.

Вдигаше тежести. Тичаше. Правеше лицеви опори, коремни преси, набирания на лост. Упражняваше се на ергометъра.

Доскоро дори не знаеше какво е ергометър.

И всичко това - в подготовка за утрешната нощ.

Стига само мъжете, събрали се в залата за аудиенции на краля, да не й отнемеха всичко това.

Утре в полунощ Парадайз и кой знае колко още мъже и жени трябваше да се съберат на едно тайно място... където тя щеше да се опита да си спечели място в тренировъчната програма за войници на Братството на черния кинжал.

Планът беше добър - шанс за независимост и да докаже на себе си, че е нещо повече от благородното си потекло. Проблемът? Пълнокръвните дъщери на глимерата, при това произхождащи от едно от Първите семейства, не се обучаваха за войници. Не боравеха с пистолети и ножове. Не се учеха да се бият, нито да се защитават. Даже не знаеха какво е лесър.

Дори не общуваха с войници.

Дъщери като нея се учеха на бродерия, класическа музика и пеене, на добри маниери и умението да ръководят огромни домакинства, пълни с догени. От тях се очакваше да са запознати със сложния социален календар и фестивалите, да са в крак с модните изисквания за всякакви случаи и да правят разлика между „Ван Клийф & Арпълс“, „Бушрон“ и „Картие“. Те водеха затворен, защитен и грижливо охраняван живот, като всяка скъпоценност.

Единственото опасно нещо, което им се позволяваше да направят? Да раждат деца. От хелрен, внимателно подбран от семейството им, така че чистотата на семейната кръв да бъде запазена.

Истинско чудо бе, че бащата на Парадайз й бе разрешил да стори това.

Определено не беше съгласен, когато тя за първи път му показа формуляра за кандидатстване... Но после бе размислил и й бе позволил да го направи - нападенията отпреди няколко години, при които голям брой вампири бяха загинали от ръката на лесъри, бяха доказали колко опасно място можеше да бъде Колдуел. Освен това Парадайз го беше уверила, че не възнамерява да участва във войната. Просто искаше да се научи да се защитава сама.

А след като му го поднесе по този начин, наблягайки на сигурността си, именно тогава баща й беше запял друга песен.

Ала истината беше, че Парадайз искаше нещо, което да е само нейно. Идентичност, която да не се дължи единствено и само на произхода й.

Освен това Пейтън й беше заявил, че не може да го направи.

Защото е жена.

Как ли пък не!

Парадайз отново погледна към затворената врата.

- Хайде де...

Отново започна да обикаля наоколо и се озова във фоайето, но нарочно не се приближаваше твърде много до мястото, където се бяха събрали мъжете... сякаш можеше да урочаса нещата.

Господи, за какво ли говореха там вътре?

Обикновено кралят си тръгваше веднага след последната аудиенция. Ако той и Братството трябваше да свършат разни лични задачи или нещо, свързано с войната, го правеха в имението на Първото семейство, място толкова тайно, че дори баща й никога не беше стъпвал там.

Така че, да, сега със сигурност говореха за нея.

Върна се в чакалнята, отиде до бюрото и се опита да пресметне колко часове бе прекарала зад него. Работеше тук едва от няколко месеца, но работата й харесваше... донякъде. Докато я нямаше (в случай че я приемеха в тренировъчната програма на Братството), щеше да я замести нейна братовчедка и Парадайз бе прекарала последните седем нощи, като я обучаваше и й показваше процедурите, които самата тя беше въвела, за да е сигурна, че преходът ще мине съвсем гладко.

Настани се в стола зад бюрото си, издърпа средното чекмедже и извади молбата за кандидатстване... сякаш листовете можеха да й вдъхнат увереност, че всичко това наистина ще се случи.

С листовете в ръка, Парадайз се зачуди кой ли ще се появи на изпита утре... и си спомни младия мъж, дошъл в къщата за аудиенции, за да поиска разпечатан формуляр.

Висок, с широки рамене и дълбок глас. Нахлупил бейзболна шапка с логото на университета „Сиракюз“ и обут в дънки, износени, както изглеждаше, от истинска работа.

Общността на вампирите не беше голяма, а тя никога преди не го беше виждала... но може би той бе от простолюдието? Това бе още една промяна в тренировъчната програма. Досега единствено членовете на аристокрацията можеха да работят с Братството.

Беше й казал името си, но бе отказал да се ръкува с нея.

Крейг. Това бе всичко, което Парадайз знаеше.

Не беше се държал грубо обаче. Всъщност беше я подкрепил в желанието й да кандидатства.

Освен това беше... пленителен, по начин, който я беше шокирал... дотолкова, че седмици наред беше чакала да види дали ще се върне с попълнената си молба. Не го беше направил. Може би я беше сканирал и я беше изпратил по този начин.

Или пък в крайна сметка беше решил да не кандидатства.

Струваше й се лудост да изпитва разочарование, задето може би никога вече няма да го види.

Звукът на мобилния й телефон я накара да подскочи и тя посегна към него. Пейтън. Отново.