- Целуна ли те - изръмжа той, - няма да има връщане назад. Може и да не те изчукам тук и сега, но ще те просна по гръб при първата удала ми се възможност.

Парадайз остана с впечатлението, че й говори грубо, за да я накара да размисли, и за частица от секундата наистина се поколеба. .. но не заради езика му. Това дори още повече я възбуди. Не, възпитаната й от глимерата съвест надигна глава и нададе вик на протест, всички онези морални норми, правила и очаквания излязоха на преден план в ума й и потиснаха похотта. Да изгуби девствеността си от когото и да било, щеше да бъде проблем... Да я даде на някой от простолюдието? Щеше да бъде опетнена до края на дните си. Недостойна за обвързване. Извор на срам за своя баща, своя род, своята класа.

От друга страна, освен ако не се броеше някой като Пейтън, тя бе сигурна, че никой „благопристоен“ мъж нямаше да я поиска, не и след тренировъчната програма. Дори и да не се биеше във войната, подобна подготовка не се връзваше с онова префинено знание, което се очакваше от жени като нея.

Решението, предположи тя, бе никога да не се обвързва.

При тази мисъл Парадайз усети как по цялото й тяло се разлива опияняващо облекчение, толкова силно, че й се прииска да заподскача... и в този миг в главата й отекна гласът на Ново:

Защо при теб да е различно?

Впила поглед в пламналите очи на Крейг, тя се удиви как най-лесният избор в някои отношения бе и най-трудният. Но ако никога не се обвържеше, щеше да бъде свободна да взема решения по начин, за който дори не беше мечтала.

И именно с помощта на тази мисъл тя взе решение.

* * *

Парадайз щеше да се откаже.

Извисяващ се над нея, Крейг го усещаше с костите си. Въпреки възбудата си, тя щеше да дойде на себе си и да спести и на двама им същински океан от главоболия. Щеше да го прецени, с масивното му тяло и огромната ерекция, и да осъзнае, че няма нужда от усложненията и от стреса...

С елегантност, която го ужаси, тя вдигна ръце и ги сложи върху раменете му... не, върху гърдите му, защото не беше достатъчно висока. Отметна глава още по-назад и за миг той бе поразен от това, колко съвършено грозната флуоресцентна светлина, струяща от лампите на тавана, огрява деликатните й черти, русите кичури, изплъзнали се опашката й, линиите на ключицата й.

- Целуни ме тогава - каза тя.

Някъде дълбоко в ума си Крейг чу звука на два джипа, сблъскали се челно.

Мамка му. Нямаше връщане назад.

Изруга и затвори очи. Олюля се. Осъзна, че това наистина щеше да се случи.

А после отвори очи и посегна да я докосне. За миг бе обзет от неловко усещане, сякаш не знаеше къде да сложи ръцете си... На раменете й? На шията й? Лицето й?

Всичкият секс, който беше правил в живота си, бе груб и бърз, от онзи, който правиш с човешки жени или пък онези сред вампирите, които не ги е грижа за кого си отварят краката. Парадайз беше пълна противоположност на това... и именно там беше проблемът. Колкото и силно да я желаеше, искаше да постъпи с нея както трябва.

Виж го ти, откога стана такъв благопристоен вампир?

В крайна сметка пръстите на разтрепераните му ръце проследиха линията на челюстта й и когато устните й се разтвориха, той наклони глава на една страна и преодоля разстоянието между тях.

Почти.

Когато ги делеше едва милиметър на нетърпеливо очакване, той прошепна:

- Последен шанс.

- Чакам.

Така че я целуна.

Стонът, изтръгнал се от гърдите му, беше смесица от глад и подчинение и той смътно си даде сметка, че във въздуха се бе появила нова миризма, нещо, което беше неделима част от горещината между тях, ала едновременно с това бе истинско откровение.

Все едно. Парадайз беше мека и сладка, и колеблива, и силна. Всичко онова, което той си бе представял, че ще бъде.

Докосвайки устните й със своите, Крейг протегна език и си проправи път в нея. И тогава цялата му сдържаност отиде по дяволите. С едно рязко движение той обви ръце около нея и я притегли към тялото си, оставяйки я да го почувства... дори там долу, където, въпреки двете освобождавания, които си беше дал в кабинката преди малко, все още беше корав като стомана.

О, господи, тя беше толкова по-дребна от него, но когато гърдите й се повдигнаха и тя се притисна в него...

Крейг разбра, че тя бе тази, която владее положението.

Целуваха се цяла вечност и пак им беше недостатъчно, но някакъв вътрешен будилник в Крейг се раздрънча достатъчно силно, за да надвика рева на желанието му за нея.

Отдръпна се назад и изпита мощен прилив на мъжко задоволство, когато видя, че лицето й беше зачервено, устните й -разтворени, а дишането й - учестено.

Опита се да измисли кога ще може да я види насаме, къде и как биха могли да се усамотят.

- Дай ми телефонния си номер - каза дрезгаво.

Тя го направи и се огледа наоколо.

- Искаш ли да си го запишеш?

Как ли пък не. Седемте цифри се бяха отпечатали в ума му.

- Ще ти се обадя. - Още една причина (освен досадния проблем с изпепеляването от слънцето) да се радва, че ще се нанесе тук. Нямаше свой собствен телефон. - В седем сутринта.

- За да си уговорим среща? Не мога да изляза през деня. Баща ми ще ме убие. Не мога и да се измъкна тайно, защото веднага ще разбере.

Да, и той не беше забравил какво е да живееш със семейството си в малка къща.

Целуна я по устните веднъж. Два пъти.

- Просто си вдигни телефона.

- Радвам се, че искаш да говорим.

- Изобщо не ми е до разговори. - Той остави очите си да се плъзнат надолу по гърлото и гърдите й. - Ще те науча на това-онова.

- Например?

Крейг се наведе и лекичко я ухапа по шията.

- Болката, която те измъчва сега? Между краката?

- Да... - прошепна тя.

- Ще те науча как сама да се погрижиш за това. А ти ще ме накараш да свърша, докато те слушам. - Той се изправи и кимна към вратата. - Върви, преди някой да те е заварил тук.

Не беше нужно това да се отрази на положението й в програмата. Във формуляра за кандидатстване нямаше правило, забраняващо романтични връзки между новобранците, но я стига - подобно нещо бе най-добре да си остане в тайна.

- Върви - повтори Крейг, когато тя не помръдна.

Просто се взираше в него с широко отворени пламнали очи.

Мамка му, единственото, за което беше в състояние да мисли, бе как я чука тук и сега, прав, краката й са широко отворени и обвити около хълбоците му, пенисът му е потънал толкова дълбоко в нея, че трябваше да положи усилие да не изгуби съзнание.

- Върви, Парадайз.

Най-сетне тя се обърна, ала преди да свие зад бетонната преграда, зад която беше вратата, Крейг изръмжа:

- Вдигни си телефона.

- Ще го направя - увери го тя. - Веднага.

Останал сам, Крейг затвори очи. И се зачуди как, по дяволите, щеше да издържи дотогава.

27


Три часа по-късно Крейг седеше на мястото до шофьора в един хамър, приведен към стъклото пред себе си, докато Бъч излизаше от подземния гараж на тренировъчния център, и се опитваше да различи нещо в странно размазания пейзаж.

- Времето ли се е развалило? - обади се Акс от задната седалка.

- Не - отвърна братът, докато се приближаваха до огромна бетонна стена, излязла сякаш от „Джурасик Парк“, висока поне шест метра, със солидни метални прегради и бариери, през които несъмнено течеше ток.

Да, понеже братята вече бяха доказали колко си падат по електричеството.

Крейг поклати глава.

- Не си поплювате с охраната си, нали?

- Не.

Колата се понесе през гъста гора, минавайки на различни интервали през други бариери, които постепенно ставаха все по-малко сложни и непреодолими. Последната по нищо не се отличаваше от онези, на които можеш да се натъкнеш в някоя изоставена ферма, разнебитена „стара“ преграда, която, както се оказа, нарочно бе направена да изглежда така.

Страшно умно.

Когато Бъч най-сетне излезе на един асфалтиран път, странната замъгленост на пейзажа изведнъж се разсея. Интересно обаче - въпреки че очите на Крейг привикнаха без проблем, същото не можеше да се каже за ориентацията му. На запад ли отиваха? На изток?

- Естествено, знаеш къде живея - измърмори Акс.

Бъч му хвърли поглед в огледалото за обратно виждане.

- И представа си нямам.

Пътуването им отне около четиресет и пет минути и Крейг съвсем ясно си даде сметка колко малко познава Колдуел. Беше прекарал живота си като претранс у дома с майка си, а след преобразяването си не бе имал кой знае колко възможности да излиза - нападенията се бяха случили едва шест месеца по-късно. А след клането, след като майка му и сестра му бяха умрели пред очите му и след като беше научил от първа ръка за смъртта на баща си, едва не беше полудял. С течение на времето, обзет от странно вцепенение, бе започнал да работи, за да си плаща сметките и да се подслони далеч от къщата на родителите си.

Не се беше връщал там, откакто беше разчистил всичко и бе погребал майка си и сестра си, и останките на баща си... които беше донесъл от къщата на аристократите.

Господи, баща му. Беше го обичал... и да открие, че един толкова достоен мъж бе умрял, защото няколко страхливци от глимерата се бяха заключили в скривалището си, изоставяйки баща му и останалите си прислужници да умрат навън...

А хората се чудеха защо толкова мрази богатите копелета.

- Искаш ли да те изчакаме навън, Акс? - попита Бъч.

Крейг се отърси и видя, че бяха спрели пред...

Къщичката на шибаните Хензел и Гретел. Това беше първата му мисъл. На светлината от фаровете на хамъра къщурката беше като слязла от пощенска картичка, с бели стени, заострен покрив и дърворезба по стрехите, толкова деликатна, че приличаше на дантела.