- Ти си окей, Лас - меко каза тя. - Знаеш ли го?

- Аз съм повече от окей. Аз съм не-вееееро-я-тен - пропя той. - Означава ли това, че искаш да те запиша за дузина от моите календари?

С всеки друг от къщата Мариса би отписала въпроса като шега, ала с него?

- Не, не означава. Дори не знам какво представляват, но отговорът е „не“.

- Е, добре, половин дузина. Струват само пет долара. Трябва да си покрия разходите по отпечатването. Добрата новина? Не беше нужно да плащам на фотограф - направих снимките сам със селфи стик.

Мариса върна парчето пилешко, което беше набола на вилицата си, обратно в чинията.

- Действително си направил календар със свои снимки?

- Защо според теб си бях свалил панталона?

- Лас. Сериозно. Направил си си дванайсет голи снимки...

- Бандаж. Носех бандаж, не забравяй. Току-що направих снимката за декември край огъня. Толкова съм секси, че е направо ненормално.

Мариса плъзна поглед из стаята и потрепери при мисълта за това, на колко ли места си беше паркирал голия задник, преди най-сетне да си хареса огнището пред бумтящата камина.

- Откъде ти дойде подобна идея?

Ласитър направи физиономия.

- Колко нощи ни остават до края на годината? Трябва да си ги взема от „Кинко“ преди трийсет и първи декември.

Изведнъж Мариса съвсем ясно си представи как някаква нещастна служителка в клона на „Федекс“ вижда падналия ангел в цялото му почти голо великолепие.

Без никакво предупреждение, тя се разсмя толкова силно, че в очите й избиха сълзи. От хубавите.

И докато тя се отдаваше на нелепостта на ангела, Ласитър просто си седеше на дивана и гледаше „Мелроуз Плейс“, а по красивото му умопобъркано лице играеше лукава усмивчица.

Какъв ангел беше само - помисли си Мариса. - Истински ангел.

29


Когато излезе от скритата врата под голямото стълбище в имението, единственото, за което Бъч си мислеше, бе да намери своята шелан.

Звукът на смеха й бе едновременно начин да я открие и източник на огромно облекчение. Изглеждаше толкова разстроена от мига, в който се бе събудила от неспокойния си сън, товарът на онова, което я измъчваше, й придаваше вид на някой, който влачи след себе си роял.

Бъч прекоси фоайето с мозайка, изобразяваща разцъфнало ябълково дърво, влезе в билярдната и...

Излегнат на дивана, Ласитър побърза да вдигне ръце.

- Обух си панталона. Бях добро момче.

Вампирските зъби на Бъч едва не се издължиха, горната му устна потръпна.

- Моля? И добре си помисли, преди да ми обясниш. Намираш се опасно близо до границата.

Мариса отпи глътка вино.

- Съвсем невинно е.

- Правя гол календар - обяви падналият ангел.

- Носеше бандаж.

- Всичко беше направено със селфи стик.

Докато двамата говореха един през друг, Бъч бе обзет от желание да си запуши ушите и да затвори очи.

- Знаете ли, май изобщо не искам да знам повече.

За която и да било от щуротиите на Ласитър всъщност. Копелето притежаваше способността да прави простото - сложно, а обикновеното - същинска лудост.

Беше си истинска дарба.

Само питай падналия ангел. Той ще ти каже.

- Ще ни извиниш ли за миг? — каза Бъч и като се приближи до Мариса, положи целувка върху челото й. Господи, ухаеше прекрасно, а простичките й дрехи (обикновен панталон и блузка) й стояха като бална рокля. - Трябва да поговоря с моето момиче.

- Как ли пък не! Гледам „Мелроуз“.

- Това не беше молба, ангеле.

- Какво не е наред? - попита Мариса, попивайки устни с копринената салфетка. - Да не би някой да е пострадал по време на тренировката?

Бъч си притегли едно от барстолчетата и седна до нея.

- Лас, нали си тръгваше.

- Друг път.

Бъч направи физиономия и колкото и да му беше неприятно, предложи:

- Може да използваш дивана в Дупката.

- Ще ме накарате ли да сменя канала, когато се приберете?

- Ще си тръгнеш ли още сега, ако кажа „не“?

- Означава ли това, че сега казваш „не“?

За бога, Ласитър беше напълно способен да си играе на въпроси до зазоряване... или докато противникът му гушнеше букета от обезводняване и изтощение.

- Да, казвам „не“.

- Чакай, означава ли това, че мога да гледам „Мелроуз“, или не? Двойното отрицание ме обърка...

- Исусе Христе, ще се махнеш ли най-сетне!

- Колко пъти да ти повтарям, че не се казвам така -измърмори Ласитър, докато се изправяше.

- Имам нужда от питие - заяви Бъч, когато падналият ангел излезе, и като мина зад бара, си напълни чаша лагавулин, след което започна направо, защото знаеше, че неговата шелан би искала така: - Мисля, че направих пробив.

- Така ли? - Тя остави вилицата в чинията си. — Какво? Как?

Бъч пусна две кубчета лед в кехлибарената течност в чашата си.

- Онова парче метал е ключ и осигурява достъп до клуб само за човеци.

- О, господи, ако успеем да се доберем до списъка с членовете им, може би ще открием името й.

Да, определено не си говорим за кънтри клуб, обич моя, помисли си Бъч, докато отпиваше голяма глътка.

- Как го разбра? - попита тя.

- Един от новобранците е член на същия клуб. Ще ме заведе там възможно най-скоро. Трябва само да си уредя графика с останалите братя. Мисля, че ако разместя няколко урока, мога да си освободя петъка.

- Значи, ще отидем! Това е невероятно! - Той замръзна, докато поднасяше чашата към устата си, и Мариса се намръщи. -Защо ме гледаш по този начин, Бъч? Сериозно, идвам с теб.

Той поклати глава и отпи глътка скоч.

- Не, аз ще се погрижа. Не се тревожи, ще ти кажа какво съм научил веднага щом...

- Идвам с теб.

Виждайки решително стиснатата й челюст, Бъч остави чашата си на бара.

- Мариса, това не е място, покрай което искаш дори да минеш с колата си, още по-малко пък да влезеш. То е секс клуб.

- Е, и?

Бъч примига.

- Миличка, това не е...

- Трябва ли да ти напомням какво правихме след филма? Четири пъти?

- Мариса.

- Бъч.

За да не изругае, Бъч пресуши питието си и си сипа още едно.

- Не си готова за нещо такова. Навсякъде ще има хора, които се чукат и правят всякакви откачени неща. Не можеш да се справиш с нещо такова.

- Или пък ти не можеш да се справиш с мисълта да бъда на подобно място.

Бъч извъртя очи. По-силно беше от него.

- Не знаеш какво говориш. Нито какво представлява онова място.

Мариса сгъна салфетката си бавно и грижливо и я постави до почти пълната си чиния.

- Е, значи, ще открием, когато отидем заедно, нали така?

- Няма да те заведа там. Това не подлежи на обсъждане.

- Напротив, ще ме заведеш. - Тя се плъзна от стола и взе подноса с храната. - А ако открия, че си отишъл сам, ще го сметна за върховно предателство спрямо връзката ни... и това наистина не подлежи на обсъждане.

Бъч опита да си я представи, застанала до двама типове, облечени в черни латексови дрехи, докато две доминиращи мадами ги чукат с лилави пенис колани.

- Мариса. Няма да имам време да ти държа ръката - грубо заяви той. - Ще бъда принуден да се съсредоточа върху това, да не привличам вниманието, да открия къде са служителите, да намеря подходящите хора, с които да говоря. Ако вниманието ми е раздвоено, няма да мога да помогна на мъртвото момиче.

- Да не си посмял да ми излизаш с това. Прекрасно си давам сметка защо отиваме и искам да ти напомня, че ти си ми хелрен, не настойник. Така че зарежи тези покровителствени глупости и глътни няколко валиума, преди да тръгнем, ако се налага. За едно обаче да сме наясно - идвам с теб и ще ти помогна да разгадаем всичко това. - Тя се приведе към него. - Само защото имам яйчници, не означава, че нямам мозък... нито пък правото да мисля независимо.

В последвалата тишина единственото, което Бъч бе в състояние да стори, бе да поклати глава. Думите, напиращи на върха на езика му, нямаше да помогнат... а и не можеше да повярва, че отново спорят.

Дотук беше с бутона за рестартиране, който бяха натиснали предишната нощ.

- Или пък се тревожиш за това? - предизвика го тя.

- Какво?

- Че може да ми хареса.

И след като пусна тази граната в краката му, Мариса си тръгна с вирната глава и изопнати рамене.

Бъч се подпря на гранитния плот, мъчейки се да не изкрещи от безсилен гняв.

Поне бутилката с уиски „Лагавулин“ беше почти пълна.

Щеше да има нужда от нея.

* * *

Пейтън изпусна струя дим и отпусна глава върху възглавницата.

- Ето.

Подаде бонга на Анслам и затвори очи, обзет от усещането, че се рее над тялото си. Познатото чувство на облекчение му напомни, че Пари вероятно беше права, вероятно не трябваше да го прави. Обаче майната му, след всичко преживяно през последните две нощи, определено имаше нужда да се отпусне. Мамка му, заслужил си го беше.

- Е, какво мислиш за останалите? - попита той.

Начинът, по който Анслам изпусна дъха си, бе досущ, както когато някой се разсмее на същото място във филма като теб. Другарството бе хубаво нещо.

- Бун е готин. Акс е шибан изрод. Искам да кажа... я по-полека с черните дрехи, щръкналата коса и тъпите татуировки, задник такъв.

Пейтън го изчака да продължи.

- Ами Ново?

- Страшно парче.

По някаква причина, въпреки че беше съгласен, никак не му хареса мисълта, че Анслам се разхожда наоколо с подобно мнение... или, дори още по-лошо, с ерекция заради това.