- И между другото - добави той, - гордея се с религията си. Църквата не е съвършена, но аз също не съм съвършен... а тя е донесла толкова добро в живота ми. Без вярата ми, без теб щях да бъда бледа сянка на онова, което бих могъл да бъда.

- Разбирам те напълно - и аз изпитвам същото за моята вяра.

Двамата помълчаха, а после Мариса взе ръцете му в своите.

- Ако утре вечер отида в секс клуба, ще си развалиш ли мнението за мен?

- Господи, не.

Тя кимна.

- И ако някой ден се съгласиш да те накарам да свършиш в устата ми, ще ме погледнеш ли отвисоко?

Бъч се разсмя.

- Вероятно ще започна да те боготворя още повече.

- Ще мислиш ли все още, че съм добро момиче?

- Знаеш ли... всъщност, да. - Звучеше облекчен. - Ами да, никога досега не се бях замислял за това... но все още ще те обичам, абсолютно.

- Значи, си в състояние да превъзмогнеш стария си начин на мислене, когато става дума за мен, нали така?

- Да.

- Иначе казано, когато в главата ти се появи мисъл, ти я разглеждаш от всички страни и я слагаш настрани, нали?

- Да. - Той изпусна дъха си. - Да, точно това правя.

- Ами тогава... защо не можеш да сториш същото и със сестра си? Остави мисълта да изплува в главата ти. Сравни я с всичко, което знаеш за нея, и я съпостави с дълбоката ти убеденост, че жертвата никога не е виновна, независимо с какво е облечена или други такива... и съм готова да се обзаложа, че начаса ще отхвърлиш възможността сестра ти по какъвто и да било начин да е допринесла за едно ужасно, непростимо престъпление спрямо едно невинно момиче. Бас държа, че ще се справиш с това съвсем сам и никога вече няма да се връщаш към тази част от болката.

Бъч примига веднъж. Втори път. А после каза:

- Забрави за свирката.

- Моля?

Гледаше я с безкрайно обожание, сякаш тя бе положила света в краката му.

- Струва ми, че току-що още повече се влюбих в теб. А не мислех, че... не бих могъл да си представя, че това изобщо е възможно.

И наистина, миризмата на обвързването му изригна в стаята, а лешниковите му очи преливаха от такова благоговение, че Мариса почувства как й се завива лекичко свят.

Улови лицето му в ръце и го целуна.

- Това е толкова по-добре от преди.

- Преди кое?

- Ако отново ще ме покачиш на пиедестал - тя притисна устни до неговите, - искам да бъда там като твоя съвършен партньор, а не защото ме смяташ за съвършено добро момиченце.

Хелренът й се усмихна.

- Имаш го. Както и мен.

Докато той я целуваше по гърба, Мариса си помисли какво представляваха щастливите завършеци и реши, че „истинска любов“ не означава „без никакво усилие“ и „завинаги“ не означава „безоблачно плаване“. Всичко започва с привличане, а после отваряш сърцето и душата си... но това, макар изобщо да не беше малко, е само началото.

Предстоят още много, много пътувания, отвеждащи до все по-дълбоки нива на приемане и разбиране.

И именно тогава откривате истинското щастие. А „завинаги“ са усилията, които винаги си готов да положиш, за да останете близо един до друг, да се учите и да израствате заедно.

- Обичам те - каза той, обвивайки ръце около нея, — Господи, обичам те.

Мариса се изви лекичко назад и като се усмихна, прокара пръсти по лицето му. Искаше да му отговори със същите свещени думи, но те не й се струваха достатъчни.

Така че каза единственото, което означаваше още повече за него:

- О, миличък... само „Ред Секс“.

Бъч отметна глава назад и се разсмя толкова гръмогласно, че стъклената врата на офиса се разтресе. И докато му се усмихваше в отговор, Мариса си помисли: Да, „обичам те“ може да бъде казано по толкова различни начини, нали?

36


Невероятно бе как един телевизор е в състояние да превърне всяко помещение в място за лентяйстване.

Не че Крейг гледаше повторенията на „Теория за Големия взрив“, които течаха на екрана, но все пак се зарадва, когато един доген се появи и го монтира в ъгъла на стаята. Защото без приятното бърборене на заден план, да седи в една стая с Акс и Парадайз, окончателно щеше да го довърши.

Нуждаеше се от нещо, каквото и да било, с което да отвлече мислите си от нея.

Естествено, докато се взираше във ветрилото от карти, които държеше в ръка, изобщо не ги виждаше. Седнал насреща му, Акс определено не страдаше от същия проблем... поради което след всичките ръце на джин руми, които бяха изиграли, Крейг му дължеше петдесет долара.

- Е, аз май ще си лягам - обади се Парадайз откъм дивана. Невероятно бе как само няколко думи, изречени от една определена жена, бяха достатъчни, за да получи той ерекция.

Така че, да, трябваше да се намести тайничко под масата... преди кръвообращението в бедрената му артерия да бъде напълно прекъснато.

Междувременно Парадайз се надигна от дивана и Крейг постигна забележителен успех, като не я проследи очи. Или поне не директно: с периферното си зрение видя всяка нейна стъпка по покрития с плочки под, като особено ясно забеляза начина, по който тя се наведе над една от масичките, за да си вземе чантата.

- Лек ден - измърмори Акс, докато разместваше картите. Крейг изсумтя.

Вратата се затвори и той се зачуди колко дълго ще му се наложи да чака, преди да може да си тръгне...

- Можеш да вървиш - подсмихна се Акс. - Ще наредя някой и друг пасианс... и ще погледам порно. Което е друг, по-забавен начин да си играеш сам.

- Не съм чак толкова уморен.

- Да, знам. - Акс отметна глава назад и се разсмя. - И слушай, направи ми услуга - не ми се подигравай, като се преструваш. След онова представление в стаята с тежестите за колко тъп ме имаш?

- Не съм с нея.

- В такъв случай, значи, си идиот.

- Не за това съм тук. - И все пак още докато го казваше, остави картите си на масата. - Дължа ти петдесетачка.

- Четиресет и пет. Но щеше да изгубиш и тази ръка.

- Вероятно. Сега ли ги искаш?

- Няма проблем, знам, че няма да ме излъжеш.

Крейг се изправи и докато погледът му се плъзгаше по пиърсингите върху лицето и в ушите на Акс, неволно се зачуди колко ли още метал си беше окачил по тялото на места, които не се виждаха.

- Болеше ли, когато си слагаше?

- Да. Това е част от причината да го направя. След това сексът става още по-фантастичен.

- И татуировките ли?

- Аха.

- Гледай ти. Знаеш ли, по-умен си, отколкото предполагах. Както и по-добър играч на карти.

- Само защото си падам по мастило и метал, това ме прави тъп, така ли?

- Какво да ти кажа, раснал съм в саксия.

Крейг вече беше стигнал до вратата, когато Акс проговори:

- Аз пък си мислех, че си задник.

Крейг се намръщи и погледна през рамо.

- Въз основа на?

- Ти си вампирският еквивалент на селяндур. Мислех, че единственото забележително у теб е размерът ти... а честно казано, за това има камиони.

- А сега?

- Все още мисля, че си задник. - Акс се поусмихна. - Оказва се обаче, че нямам нищо против задниците. Както сам каза, гледай ти. Пък и бащите и на двама ни...

Той не довърши и Крейг му беше благодарен за това.

- Е, да. Ами хубав ден.

- Изкарайте си добре, хлапета.

- Нищо няма да се случи.

- Ти така си мислиш.

Крейг излезе в коридора и се огледа наоколо. Мястото беше притихнало, хоризонтът, както се казваше, беше чист и все пак той си остана там, където беше. Наляво по коридора имаше пет самостоятелни спални. Неговата беше първата. След това беше Акс. И Парадайз...

Той обаче не отиде веднага при нея. Въпреки че беше горе-долу толкова романтичен, колкото и някой камък, в крайна сметка се озова под душа в стаята си, търкайки се така, сякаш щеше да срещне Скрайб Върджин на живо. След това се обръсна. И дори отиде при спортния сак, който беше пуснал на пода предишната нощ, и като извади дрехите си от него, ги подреди на пода.

Бяха чисти. Това беше всичко.

Сини дънки. С дупки. Тениски. Без дупки. Оранжевата му шапка на „Сиракюз“.

Изругавайки, той си избра един от панталоните на униформата и чиста тениска. Остана бос, молейки се от цялото си сърце да успее да отиде на пръсти до стаята й, без никой да го залови.

Излезе в коридора. Отново се огледа, за да се увери, че наоколо няма никой. А после се втурна по циментовия под, стъпвайки на пръсти, без да вдига никакъв шум. Стигна до стаята на Парадайз и почука тихичко.

- Влез! - долетя изтънелият й, мъничко уплашен глас.

Крейг не загуби нито миг, подавайки първо главата си.

Не, пъхна се вътре целият, затваряйки трескаво вратата след себе си.

- Толкова се радвам - засмя се Парадайз. - Тревожех се... е, както и да е.

Единствената светлина в стаята идваше откъм банята и тя почти беше затворила вратата към нея - седеше на леглото в полумрака, облечена в къс бял халат, пристегнат в кръста... и нищо друго.

Леле. Крака. Изобилие от... прасци, бедра...

Крейг се олюля от похот.

- И ти ли си взе душ? - попита Парадайз.

Той кимна. Защото очевидно си беше забравил гласа в коридора.

- Искаш ли да дойдеш тук?

Той кимна отново.

В следващия миг вече стоеше пред нея. А после коленичи. Сложи разтрепераните си ръце върху краката й и ги пъхна под ръба на халата. Кожата й беше точно толкова гладка, колкото си я спомняше.

Наведе глава и прокара устни по коляното й.

По дяволите, трябваше да кара по-леко, да я целуне, да я положи внимателно на леглото... да се погрижи за нея с ръце... а после да се пръждоса от там.