Бъч непрекъснато се изумяваше, че тя е с него. С него. Някакъв си тип от Южен Бостън, с нащърбен зъб, кофти произход и цял куп отвратителни навици, от които не бе успял да се отърве, докато не я срещна.

Да не забравяме и онази гадост с Омега.

И все пак, по някаква напълно необяснима причина, неговата шелан го обичаше.

- Не говориш - прошепна той и като отметна косата й, я помилва по шията, по напрегнатите рамене, по изопнатите ръце. -Знаеш, че мразя, когато не знам какво става.

Откъм трапезарията изригна многогласен смях и Мариса се сгуши в него, притискайки се в тялото му.

Ерекцията му беше мигновена, пенисът му надигна глава, опитвайки се да се отскубне от затвора на копчетата му.

Мариса обви ръце около шията му и се наведе към него, така че гърдите й се притиснаха в неговите.

- Не си ли гладен?

Бъч изръмжа гърлено и улови дупето й в шепите си. То се побираше в двете му ръце, твърдо като на гимнастичка... Господи, започваше да се изпотява.

Въпреки това поклати глава.

- Няма да се получи. Няма да ме разсееш...

В следващия миг устните на Мариса се разтвориха, оголвайки вампирските й зъби. Тя плъзна един от тях по долната му устна и от допира на острия му връх Бъч простена от болка.

- Звучиш така, сякаш се нуждаеш от нещо - прошепна тя до устата му. - Искаш ли да ми кажеш какво е то? - Езикът й се протегна и си проправи път в него. - Какво е то, Бъч? Кажи ми от какво се нуждаеш...

- От теб - простена той. - Нуждая се от теб.

След преобразяването, когато тялото му беше наедряло, превръщайки се в тази канара от мускули, той трябваше да свикне с новата си физическа сила... както и с тази огромна слабост, когато ставаше дума за жена му и за секс. Докато беше човек, от време на време се нуждаеше от жени, ала това изобщо не можеше да се сравнява с умопомрачителната похот, която Мариса бе в състояние да събуди в него без никакво усилие. Един поглед, едно докосване... няколко думи... понякога му стигаше дори само нейното ухание на океан...

Бум! Някой сякаш взриви мозъка му.

- Мариса...

Тазът й се отърка във възбудата му, а после тя отстъпи назад.

- Ела тук.

Можеше да му заповяда да направи какво ли не („Застани на челна стойка, избръсни си веждите, изтръгни си ръката“) и той щеше да го направи, без да се замисли. Да я последва? С възможността да й даде оргазъм... или пък шест?

Да, моля, госпожо, с какво мога да ви бъда от полза?

Мариса го заведе зад бара и го притисна към рафтовете с бутилки. Посегна към кожения му панталон и господ да му е на помощ, Бъч трябваше да се вкопчи в ръба на гранитния плот, докато я гледаше как разкопчава копчетата му едно по едно, освобождавайки нетърпеливата му ерекция.

След което го взе в ръка.

- Мааааамка му... - Искаше му се да отметне глава назад, но трябваше да я вижда.

Цялото му тяло се олюля, когато тя помилва пениса му.

- Харесва ли ти, когато правя така? - Ръката й се движеше бавно и ритмично нагоре-надолу. - Харесва ли ти, Бъч?

- Да - прошепна той, проточвайки думата. - Харесва ми... да виждам... ръцете ти... върху мен...

- Ами устата ми?

Топките му се напрегнаха и ето че оргазмът вече беше на върха на пениса му, готов да изригне от него... И това беше, преди тя да коленичи пред него, скривайки се зад бара.

Нямаше да изкара още дълго, но мамка му, усещането беше невероятно, топлото, влажно подръпване... Трябваше обаче да затвори очи - ако я видеше в този миг, с широко отворена уста, прекрасната й коса - разпиляна върху обутите му в кожен панталон бедра, сините й очи - вдигнати към него, сякаш обожаваше вкуса му...

Което, естествено, не можеше да е вярно. Това обаче беше една лъжа, която Бъч нямаше намерение да се опитва да оспори.

Името й отекна в гърлото му; точно този допир искаше, толкова плавен и възпламеняващ, че той отвори рязко очи. Погледът му обходи кожените дивани, билярдните маси, свода, отвеждащ във фоайето. Ако някой случайно влезеше (което не беше никак вероятно, при положение че Последното хранене още не беше свършило), щеше да вади единствено него с порно физиономия. Мариса беше скрита зад дългия висок бар. А най-готиното? Въздухът направо тегнеше от миризмата на обвързването му - недвусмислено предупреждение, че тук става нещо и че останалите ще сторят добре да се държат настрани.

Устата на Мариса правеше с него точно това, което той обожаваше, точно така, както го искаше, и той отново затвори очи... мислейки си за мача на „Пейтриътс“ срещу „Джайънтс“... за това, какво ли поднасят в трапезарията... дали Ласитър щеше да ги накара да гледат „Ергенът“ или пък шибаната Рейчъл Рей и тъпия й студено пресован зехтин.

Образът на дребничката властна кулинарна водеща беше филтърът, който действаше най-добре, заглушавайки част от усещането там долу... или поне достатъчно, та да не свърши върху своята шелан.

Всъщност страхът това да не се случи бе най-ефективен в тези случаи. Мамка му, само мисълта за ужаса да свърши в устата й или, господи, върху лицето й...

Не, не, за нищо на света.

Бъч пусна плота, в който се беше вкопчил, и нежно побутна раменете й назад.

- Спри - успя да процеди задавено. - Трябва да спреш.

Усещанията под кръста му бяха на ръба да изригнат... толкова близко, че дори опитите му да отвлече вниманието си и тревогата му вече не бяха в състояние да ги удържат, заливайки го с мощни вълни на високооктанен екстаз.

Той стисна зъби, разкривил лице в гримаса.

- Трябва да спреш... трябва да...

В последния миг успя да отмести главата й и като изви хълбоци, еякулира върху шкафовете, където държаха големите кутии със солени бисквити. Докато той свършваше, Мариса се съпротивляваше срещу хватката му, сякаш искаше отново да се добере до ерекцията му, ала той не й позволи, докато бедрата му не престанаха да потръпват и тялото му не се отпусна.

- Трябваше да ме оставиш да довърша - тихо каза тя. -Никога не ме оставяш да довърша.

Бъч отново се съсредоточи върху своята шелан и я изправи на крака, претегляйки я към себе си, при което все още коравият му пенис се отърка в гърдите, корема, бедрата й...

Звукът от отварянето на вратата във вестибюла ги накара да обърнат глави натам... и Бъч преглътна една ругатня. Исусе, как бе допуснал това да се случи на такова място? Идеята му се беше сторила напълно приемлива, докато беше в плен на похотта, но това не беше място, където една дама да прави свирка на такъв като него, дори и да бяха обвързани.

Побърза да приглади косата й, а после се зае да си закопчава панталона.

- Трябва да оставим това за вкъщи.

- Беше доста забавно.

- Не.

Докато Фриц отваряше вратата на Хекс и Трез, Бъч си заповяда да се върне към реалността.

- ...ми е длъжник - тъкмо казваше Хекс.

- Така е! - извика Бъч към нея. - Само кажи кога искаш да ти се издължа.

Хекс му помаха, след което го посочи с пръст.

- Ще ти го напомня.

- Абсолютно.

Бъч се усмихна, но после отново насочи вниманието си към своята шелан.

- Нека те нахраня. А после те искам гола в леглото ни.

- Чудесно. - Тя го целуна, след което се обърна, за да изчисти онова, което той...

- Не. - Бъч спря ръцете й, посегнали към хартиените кърпи. -Аз ще се погрижа.

Докато я отместваше настрани, усещаше погледа й, впит в него. Там, откъдето идваше той, имаше два вида жени и неговата шелан бе от онези, които боготвориш.

Което той можеше да прецени безпогрешно. В миналото му имаше предостатъчно уличници.

Последното, което би искал да направи някога, бе да прояви неуважение към своята Мариса. То би било, като да изгори църква, да нареже „Мона Лиза“ на парчета или да направи някое порше 918 на хармоника просто ей така.

Така че, не, тя нямаше да изчисти неговите гадости.

* * *

Мариса си имаше други грижи на главата.

Когато Бъч настоя сам да почисти след себе си, тя се отдръпна, за да не му пречи, поклащайки глава. Така и не бе в състояние да разбере странностите му, когато ставаше дума за секс, но ги приемеше. Какво друго би могла да стори? Той отказваше да го обсъжда с нея - опиташе ли да повдигне въпроса за това, как я отмества настрани винаги когато бе на път да свърши, той слагаше край на разговора.

Пък и точно сега този отколешен въпрос между тях двамата беше на заден план.

Животът на ужасяващо ранената жена все още висеше на косъм след операцията... и Мариса се беше прибрала само защото нямаше какво да прави, освен да стои пред стаята в интензивното отделение и да чака да й съобщят, че тялото й не е издържало. Или пък че бе започнало да се съвзема. Господи, операцията й се беше сторила толкова сложна, когато сестрата й я обясни, ала да извадят далака и да се погрижат за вътрешните наранявания на пребитата жена не бе отнело повече от един час.

За съжаление, тя бе изгубила твърде много кръв и дори след като Хавърс й беше дал вената си, жизнените й показатели не се бяха стабилизирали.

Когато излезе от операционната, брат й я погледна в очите и й каза, че е направил всичко по силите си. И като оставеше личните им проблеми настрани, Мариса му вярваше.

Тъжното (в случай, в който всичко беше почти нетърпимо трагично) бе, че все още не знаеха името на жената и никой не бе дошъл да я потърси. По нейна молба Абалон, първият съветник на краля, беше проверил имейла и гласовата поща на къщата за аудиенции; никой не беше питал за нея и в „Убежището“.

Момичето сякаш беше призрак... и може би беше на път буквално да се превърне в такъв.

- Е, ще вървим ли? - попита Бъч и й предложи ръката си.