Това беше кодът, който използваха, когато се биеха и бяха в опасност.

- Трябва да вървим - заяви той на глас. Обърна се към Мариса, улови ръката й и повтори по-силно: - Трябва да вървим.

Веднага.

- Какво? - Тя се притисна в него. - Но още не сме видели цялото място.

Когато Бъч само поклати глава и задържа погледа й, тя не възрази повече.

- Ей, Акс - повика той. - Ние трябва да се измитаме. Окей?

Другият мъж се приближи.

- Мислех, че искате да разгледате всичко.

- По-късно. Ще се видим в тренировъчния център.

Отне им доста повече от пет минути да се изнесат от там, тъй като да си проправят път през най-различните секс станции и тематични стаи бе, като да излязат от лабиринт на петдесетте нюанса. В мига, в който се озоваха на студения, ясен въздух навън, далеч от охраната и дългата опашка, Бъч заяви:

- Изскочи нещо с лесърите...

Телефонът му иззвъня и той вдигна:

- Ви, идвам, тъкмо оставях Мариса...

Отговорът на брата беше кратък и по същество и когато затвори, Бъч отпусна бавно телефона и се взря в Мариса.

- Мисля, че ще е най-добре и ти да дойдеш.

- Какво има?

- Възможно е да сме открили самоличността на загиналата жена.

Няколко минути по-късно Бъч паркира лексуса пред главния вход на луксозен жилищен небостъргач. Изличи спомените на човека от охраната, след което се качи в асансьора заедно с Мариса и много скоро двамата вървяха по коридор, миришещ на смърт.

Ви, който ги чакаше, се сепна при вида им.

- Какво, по дяволите? Между другото, и двамата изглеждате адски секси.

Бъч си свали маската.

- Дори от тук надушвам кръвта.

Мариса също си махна маската и потръпна.

- Господи... тя е. Това е нейната миризма.

Ви ги преведе през един анонимен апартамент в празна спалня, която напомни на Бъч за годините в колдуелския участък. Мамка му, първият му инстинкт бе да застане между своята шелан и гледката на жестоко убийство. Ала вече не. Убиваше го това, да бъде изложена на нещо подобно, но тя беше права. Трябваше да бъде тук.

С изпънат гръб и бистър поглед, Мариса се приближи до леглото... и господи, видът й, застанала с гръб към него, докато се взираше в напоените с кръв възглавници и завивки, щеше да се превърне в извор за цял куп нови кошмари.

Бъч изруга и погледна към Парадайз, която стоеше до Пейтън, а после към Крейг, който бе най-далеч от тях в ъгъла. Най-сетне огледа преценяващо сцената на престъплението, отбелязвайки си всичко, което беше и което не беше в стаята.

- Кой пристигна пръв? - попита.

Пейтън вдигна ръка.

- Аз. Братовчедка ми Алишън използваше това място за... е, нали се сещаш. Наела го беше под човешко име. Звънях й няколко пъти, за да я поканя да излезе заедно с нас... родителите й казали на моите родители, че не са я чували от няколко нощи, може би една седмица, но това не беше особено необичайно. Когато тя не ми отговори, реших да намина, защото си казах, че сигурно купонясва здравата. Влязох през терасата, защото така правя обикновено, и... ами да.

- Вратата на терасата отключена ли беше? - Бъч повдигна завесите и разгледа внимателно кървавия отпечатък върху бравата.

- Беше отворено. Но ако е било слънцето, щеше да има следи от изгоряло, нали? Значи, е възможно да е... - Гласът на Пейтън заглъхна, очите му бяха впити в окървавеното легло. - Тя не е добре, нали?

Мариса смъкна латексовата качулка от главата си и като се приближи до него, улови ръцете му в своите.

- Аз съм Мариса, шелан на Бъч. Ръководя убежище за жертви на домашно насилие. Тя дойде при нас...

- Значи, е там? Жива е!

Мариса поклати бавно глава.

- Толкова съжалявам. Обадих се на брат ми, Хавърс, и той направи всичко по силите си, за да я спаси, но не успя.

Пейтън отново погледна към леглото и не отговори веднага. Най-сетне прошепна:

- Това ще убие родителите й. Изгубиха другата ми братовчедка в нападенията. И двете им деца са мъртви.

- Вратата - обади се Бъч, - отключена ли беше, или отворена? Не искам да бъда коравосърдечен, но това е местопрестъпление. .. и онзи, който й го е причинил... трябва да го накараме да си плати.

Пейтън поклати глава.

- Тя... тя не беше от кротките. Обичаше да купонясва. Но не заслужаваше... - Той се прокашля. - Вратата беше отворена.

Бъч проследи стъпките и петната по пода.

- Единственото обяснение е, че по някакъв начин е успяла да използва остатъка от силите си, за да се махне от тук и да се дематериализира в „Убежището“.

- Откъде е знаела къде да отиде? - прошепна Парадайз. -Искам да кажа... слава богу.

- Трябва да е чула за нас отнякъде - отвърна Мариса. - Просто ми се ще да бяхме успели да я спасим.

В този миг в стаята се появи Ви.

- Току-що получих съобщение от Тор и Рейдж. Попаднали са в тежка схватка. Трябва да отида като подкрепление. Бъч, налага се да дойдеш с мен. Спешен случай.

Бъч стисна зъби и изруга цветисто. А после погледна към Мариса.

- Добре ли си?

Тя срещна погледа му и отвърна дрезгаво:

- Стига само да открием кой го е направил, ще бъда съвсем добре.

Бъч я прегърна силно и усети как в гърдите му бликва гордост. А после й възложи редица невероятно тъжни задачи.

- Искам да съставиш списък на хората, които е познавала, както човеци, така и вампири. Питай него. - Той кимна към Пейтън. - След това снимай всичко с телефона си. Цялото шибано място. Не докосвай нищо, не размествай нищо. Заключи всички врати, които можеш. Тръгни си през терасата. След това отиди в къщата на родителите й. Те имат право да научат още тази вечер.

- Ще се погрижа за всичко - отвърна тя.

Да, Бъч изобщо не се съмняваше в това.

Господи, толкова я обичаше. Ненавиждаше тази ситуация... ала обичаше своята шелан с цялото си сърце.

Още една целувка... и той се отправи към колата си, опитвайки се да пренасочи вниманието си от един спешен случай към друг.

42


Докато Мариса разпитваше Пейтън за познатите и приятелите на братовчедка му, Парадайз взе телефона й и тръгна из жилището, правейки снимки, като в същото време си мислеше какво всъщност знае за мъртвото момиче. Строго погледнато, Алишън бе и нейна братовчедка и макар и по-далечна, отколкото на Пейтън, загубата бе все така болезнена.

Особено след като беше видяла онова легло.

Господи... такова насилие.

Само за петнайсетина минути се справи със спалнята, банята, коридора и дневната... и тъкмо се обръщаше, за да се залови с кухнята, когато забеляза нещо на пода. Тъй като цялото помещение беше бяло, цветното нещо край дивана привлече вниманието й.

Тя приклекна и издърпа... полароидна снимка. Розово-червена полароидна снимка, даде си сметка. Досущ като онази, която беше намерила в автобуса. Онази, която беше пъхнала в куфарчето си, след като Пейгьн беше казал, че не е негова.

- Какво има? - повика я Пейтън. - Парадайз? Да не повърнеш? Парадайз се изправи и отиде при него.

- Фотография... - Показа му я, чудейки се дали не си прави прибързани заключения. Може би имаше и друго обяснение. -Прилича на онази, която намерих. Нали се сещаш, в автобуса.

- Все едно. Приключи ли със снимките? Трябва да вървим да кажем на родителите на Али. Искам да го направим, преди напълно да съм откачил.

- Само минутка. - Парадайз прибра снимката в якето си, без да се замисля, и се залови да снима кухнята. - Почти свърших.

- Тленните останки са у нея - промълви Пейтън с пресекващ глас. - У Мариса.

Парадайз свали телефона.

- О, господи.

- Отиде да се преоблече и да ги вземе, преди двамата с теб да се отправим натам. Ще ми се да имах някой джойнт у себе си. Не мислех... - Пейтън се залови да отваря шкафове. - О, слава богу.

Когато го видя да вади бутилка водка и да я пъха в палтото си, Парадайз понечи да му напомни, че не трябва да разместват нищо, но хайде стига. Сякаш щеше да му се накара, задето не спазваше правилата в нощ като тази?

- Пейтън, мога ли да направя още нещо?

Очите му се върнаха към нея.

- Положението е такова, каквото е. Благодарен съм ти обаче, че ще дойдеш с мен.

Парадайз кимна мрачно и щракна една последна снимка на празния умивалник и плотовете.

- Готово. Ъ, къде е Крейг?

- Все още е в спалнята.

- Пейтън... толкова съжалявам.

Срещнаха се по средата и се прегърнаха с всички сили. Искаше й се да му каже, че всичко ще се оправи, ала знаеше, че не е така.

- Обичам те - каза той.

- И аз те обичам.

Парадайз се отдръпна от него, отиде до входната врата, за да я заключи с помощта на ума си, след което двамата с Пейтън се върнаха в спалнята.

Крейг все още беше там, където стоеше от цяла вечност, и тя се приближи до него.

- Добре ли си? - попита го, слагайки ръка върху неговата.

- Аха. - Той се обърна към Пейтън. - Хей, човече, ако имаш нужда от нещо... аз съм насреща.

Пейтън се приближи до него и те се прегърнаха, а после и тримата излязоха на терасата, брулени от ледения вятър, долитащ откъм реката.

Пейтън тръгна пръв. А Крейг се обърна към нея.

- Дълга нощ... най-добре да се прибирам. Пейтън се обади в тренировъчния център вместо мен и трябва да вървя да хвана автобуса.

- О... окей. - Но нима можеше да очаква нещо друго? Станала бе трагедия. Сега не беше моментът за дълги романтични сбогувания. - Ами... предполагам, че ще се видим утре вечер. Но ще ми се обадиш тази сутрин, нали? Ще се преоблека, а после ще помогна на Пейтън да съобщи на семейството.