Дж. Уорд - Кървава целувка

Застанал пред огромното огледало в Дупката, Крейг усети, че го обзема паника, поне докато Бъч не се приближи зад него. Естествено, братът се хилеше така, сякаш Крейг беше някакъв идиот. Което си беше вярно.

- Казва се пояс. - Бъч взе парчето плат и го обви около кръста на Крейг. - По дяволите, синко, ще изглеждаш направо страхотно.

- Колко струва това нещо?

- Петнайсет хилядарки. - Бъч се залови да пристегне пояса на гърба му. - Добрата новина е, че с теб сме еднакво яки, така че ти е съвсем по мярка.

Крейг примига няколко пъти.

- Петнайсет хиляди? Долара?

- Не, курабии - обади се Вишъс откъм леглото. - И ако от това ти се изви свят, умножи го по броя на закачалките ей там.

Крейг хвърли поглед към редиците с дрехи в иначе подредената и спретната спалня.

- Господи.

- Да, в шикозните бутици той е суперзвезда. - Ви запали поредната ръчно свита цигара.

- Да ти го начукам, Ви. - Бъч се наведе настрани и взе черен смокинг с дълги черни опашки. - Мъже като нас с Крейг обичат да се поиздокарат за мадамите си. Такива сме си.

Ако зависеше от него, Крейг би предпочел да отиде по дънки. Трябваше обаче да признае, че колосаната бяла риза със скъпарска бяла папийонка, яркочервените тиранти и елегантният черен панталон със сатенена ивица отстрани определено му отиваха.

А после си облече сакото.

Взирайки се в отражението си, Крейг приглади наскоро подстриганата си коса назад, а после я разроши.

- Изглеждам...

- Адски изтупан. - Бъч го потупа по рамото. - А сега изчезвай от тук, за да мога и аз да се облека. Онзи мизантроп ей там ще си остане вкъщи, защото такива неща са му под достойнството, но двамата с теб ще си изкараме страхотно.

Ви изсумтя и се надигна от леглото.

- Обади ми се, ако все пак ти доскучае. Винаги съм навит за юмручен бой и страшно обичам да удрям разни красавци.

- Просто си кисел, защото нямаш смокинг.

Вишъс поспря на прага и погледна към Крейг.

- Онзи задник е прав. Наистина изглеждаш добре. Тя страшно ще се гордее да те улови под ръка. Не позволявай на онези шибани идиоти да те накарат да се чувстваш непълноценен. Тя би могла да има когото си поиска, а е избрала теб. И никому не подавай ръка пръв. Така ще им дадеш възможност да те пренебрегнат. Остави ги те да те поздравят, не обратното.

- Благодаря - отвърна Крейг дрезгаво.

Ви кимна и докато се отдалечаваше по коридора, добави:

- Ще ида да прасна един на Ласитър. След това сигурно ще поиграем билярд.

- Приятно изкарване, сладурче - извика Бъч подире му, след което погледна Крейг в огледалото. - Нека те оставя в тунела. Чакай ме на паркинга. Аз ще те откарам.

- Окей. И... благодаря.

Господи, ама че тъпо прозвуча.

Бъч се усмихна, разкривайки нащърбения си преден зъб.

- Аз също се обвързах над класата си. Знам какво е да бъдеш с жена, която...

В този миг Мариса излезе от втората спалня и...

Крейг се сепна. Роклята... диамантите... роклята...

Шибаните диаманти.

Тя буквално блещукаше от главата до петите, ослепително въплъщение на красота и елегантност в прилепналата си по тялото рокля.

Доктор Джейн изскочи в коридора.

- Е! Как се справихме? А? Как се справихме?

Крейг погледна през рамо към Бъч, който стоеше занемял като пън и изглеждаше така, сякаш му се беше явила Скрайб Върджин.

- Отивай в гаража, хлапе - гърлено каза братът. - Веднага. Там съм до десет минути... не, чакай... двайсет.

* * *

Докато се усмихваше на Крейг и му казваше, че изглежда наистина красив, Мариса се чудеше как бе възможно някой да е напълно облечен и едновременно с това чисто гол.

Разбира се, от начина, по който Бъч я зяпаше, беше съвършено ясно за какво си мисли.

- Хайде, Крейг, аз ще те заведа в тунела - предложи доктор Джейн. - А вие двамата си изкарайте приятно.

- Вървете, вървете, вървете, вървете - каза Бъч. - Преди да сте видели повече, отколкото бихте искали.

Когато вратата се затвори зад другите двама, Мариса се завъртя бавно пред своя хелрен.

- Харесва ли ти?

Вместо отговор Бъч падна на колене. Най-буквално - свлече се на колене толкова тежко, че Мариса не бе сигурна дали прашенето, което се разнесе, бе, защото беше счупил костите си или дъските на пода.

Тя събра полите на роклята си и побърза да отиде при него.

- Добре ли...

Бъч сложи ръце на раменете й и очите му обходиха лицето й.

- Искам да те целуна, но не искам да ти разваля грима.

- Тогава ме целуни внимателно.

И той го направи, докосвайки нежно устните й.

- Спираш дъха ми, Мариса. Ще спреш дъха на всички.

Мариса приглади косата му.

- Ще видим.

- Да.

Мариса стана сериозна.

- Хавърс няма да дойде. Това доста ме учуди. Именно той предложи да се заема с организацията.

- Може би това е неговата маслинена клонка. Дава ти възможност да блеснеш без усложненията на цял куп клюки.

- Да. - Мариса отново видя брат си до леглото на убитата жена. - Почти е по-лесно да го демонизирам.

- Знаеш ли, като стана дума за Хавърс, ако можеш да му простиш... е, аз никога няма да забравя какво ти причини, но няма да го убия, ако го видя. Какво ще кажеш?

Мариса се засмя.

- Съгласна. Не знам... предполагам, че ще трябва да видим какво ни готви бъдещето.

- Сигурен съм за едно нещо, което предстои - провлачи той с премрежени очи.

- И какво е то?

Хелренът на Мариса се надигна от пода и обви топлите си ръце около кръста й. Приведе се към нея и прошепна:

- Аз ще бъда този, който ще свали тази рокля по-късно.

Мариса се разсмя, прегърна го през шията и се притисна в него.

- Означава ли това, че аз пък ще събуя панталона ти в края на нощта?

- о, господи - простена той. - Дааааааааааааааааааааа.

Докато слизаше по великолепното стълбище у дома си, придържайки полите на бледосинята си рокля, Парадайз си мислеше за нощта преди една седмица, когато бе слязла при Анслам, който я чакаше на мраморния под така, сякаш нямаше нищо нередно, нищо опасно.

За частица от секундата нещо припламна в мозъка й и по гръбнака й се разля адреналин.

Доктор Джейн беше права - сътресението на мозъка се беше оправило, също като синините, ала в ума й нещо се беше променило, светкавично и завинаги. Този условен рефлекс на страх обаче нямаше да я победи. Мери й помагаше да се справи с това.

Баща й се показа от библиотеката в мига, в който тя стигна до последното стъпало.

- О... Парадайз.

Тя направи изящен реверанс.

- Татко.

- Толкова много приличаш на майка ти.

Той протегна ръце и тя отиде при него.

- Това е най-съвършеният комплимент.

- И е самата истина. - Баща й я завъртя пред себе си и се усмихна. - Имам нещо за теб.

- О?

- Ела.

Той я заведе до бюрото в кабинета си и й подаде плоска червена кутия със златен бордюр.

- Беше нейна.

- Татко...

- Не, не. Трябва да я отвориш.

Парадайз пое кутията с разтреперени ръце, повдигна капака и ахна. Баща й извади старинната диамантена огърлица от сатененото й ложе.

- Четиресет и осем диаманта, за всяка от четиресет и осемте години, които прекарах с обичната ти мамен. Днес ти я давам безрезервно, така както ти давам обичта и уважението си. Не бих могъл...

- Почакай - спря го Парадайз, поклащайки глава. - Не мога да я приема.

- Защо не?

Лицето му посърна и тя затвори очи.

- Трябва да ти кажа нещо. То...

Неспособна да стои на едно място, Парадайз закрачи напред-назад в кръг. Единственото, за което бе в състояние да мисли, бе разговорът им за любовта и класата и как баща й искаше за нея същото аристократично обвързване като това между него и майка

й.

Ала за разлика от времето, преди да постъпи в тренировъчната програма, сега тя много по-добре знаеше коя е. И дори ако това разбиеше сърцето му, тя щеше да обича когото поиска, независимо от класа и положение.

- Татко, аз съм влюбена. Той е от простолюдието, но това изобщо не ме интересува. И най-вече - не смятам, че то го прави по-малко достоен от всеки друг. Крейг е...

- Най-сетне! - възкликна баща й. - Най-сетне! - Притегли я към себе си и я целуна по бузите. - Цяла седмица чакам!

- Какво... чакай малко, какво?

- Пейтън ми каза.

- Какво!

- И съм съгласен с теб. Крейг е достоен мъж... и напълно одобрявам. Имате благословията ми.

Парадайз се смръщи и поклати глава.

- Татко... не разбирам. Едва преди седмица ми каза, че трябва да се обвържа за аристократ. Знам, че Крейг ми спаси живота, ала не можеш да очакваш да повярвам, че си си променил мнението толкова коренно.

- Миличка - потръпна баща й, - кога съм ти казал, че трябва да се обвържеш за член на глимерата?

- Беше по време на едно Първо хранене, преди да изляза... и ти каза, че искаш за мен обвързване като това между теб и мамен. Между двама аристократи, организирано от семействата им.

- Не, казах, че с майка ти открихме истинската любов. Това искам за теб. Истинска любов. Ако мъжът се отнася с теб, както заслужаваш, не ме е грижа за потеклото му. Години наред наблюдавам усилията на класата ни и изобщо не съм впечатлен. Баловете и тържествата са нещо хубаво, ала в края на нощта се връщаш при онзи, с когото си обвързан. Това е далеч по-важно от всякакъв произход... и пред никого няма да се оправдавам, ако тръгнат приказки.