Това е последното нещо, което помня, преди всичко да стане черно.

Смърт. То е нещо странно. Никога не съм си го представял така. Всичко като че ли е безтегловно. Тялото ми. Мозъкът ми. Ръката ми, която продължавам да се опитвам да движа пред лицето си.

През цялото време чувам около мен гласове, но така и не разбирам какво казват.

Наистина ли съм мъртъв? Изобщо не разбирам всичко това. От колко време съм в това състояние? И къде по дяволите съм?

Чувствам се като заспал завинаги. Но това, което ме притеснява е, как изобщо съзнавам това.

— Андрю? Моля те, събуди се.

— Андрю.