Джесика Редмерски - Миг преди винаги

Отдръпвам се от леглото и смъквам с пръсти гащичките ѝ. Целувам я от вътрешната страна на бедрата. Не мога да издържа повече и бързо се смъквам между краката ѝ, защото имам чувството, че не сме го правили цяла вечност. Вече не я дразня, защото направо полудявам, докато го правя.

Започвам трескаво да я лижа, а тя се опитва да се отдръпне от устата ми, като се тътри по гръб върху леглото. Продължава да мачка с ръка чаршафите над главата си и тя увисва от другата страна на леглото. Държа я здраво с ръце за бедрата и пръстите ми се забиват в кожата ѝ. Смуча клитора ѝ още по-силно, а тя не може да издържи повече и бедрата ѝ се опитват да се кръстосат върху главата ми.

Не мога да кажа дали е на път да свърши, когато внезапно тя ме сграбчва за косата и със сила ме принуждава да отдръпна устата си. Продължава да мачка с пръсти косата ми, а аз чакам и се питам за какво мисли и защо ме накара да спра.

Като че ли чака нещо, но не съм сигурен какво. Единственото нещо, за което мога да мисля в момента, е да проникна в нея. Полагам неимоверни усилия да се сдържа, да не я обърна и да я накарам да застане опряна на ръце и колене, да дърпам силно косата ѝ, докато я заболи, да…

Тя накланя глава на една страна и ме гледа, изучава ме и като че ли обмисля следващата си стъпка. Аз съм като хипнотизиран от лицето ѝ. Има нещо загадъчно и нежно в него, което не съм виждал преди. След това ме избутва с ръка от ръба на леглото и инстинктивно лягам по гръб. Камрин пропълзява върху мен и започва да ме целува по корема, по ребрата и гърдите, като продължава да се придвижва нагоре, докато се настанява в скута ми. От гърдите ми се изтръгва спонтанен стон, когато усещам топлината и влагата ѝ. Тя ме гледа усмихната, мила и невинна, макар да знам, че съвсем не е така. После го хваща с ръка и аз усещам как очите ми като че ли ще се качат върху проклетото ми чело, когато тя си го вкарва и започва да се плъзга надолу толкова бавно, че направо е мъчително.

Оставям я да ме чука толкова дълго, колкото ѝ се иска, но това ми коства огромни усилия да не свърша преди нея. И в тази последна секунда се случва нещо, което никога не съм очаквал. Вътрешно се паникьосвам и се надявам тя да не го е усетила, когато за част от секундата трябваше да взема съдбоносното решение дали да се отдръпна от нея или не.

КАМРИН

Сърцето ми бие толкова силно. Задъхвам се и по челото ми избиват капчици пот, въпреки че въздухът в стаята е студен. Когато започвам да свършвам, Андрю, някак объркан и паникьосан, се отдръпва. Това малко ме изненадва, но не го показвам. Вместо това се навеждам напред, като едва докосвам с гърдите си неговите и като движа нагоре-надолу ръката си, му помагам да свърши.

След това се отпускам напълно върху него, опряла бузата си върху гърдите му, и продължавам да стоя на колене върху него. Той е прострял и двете си ръце върху леглото и едва си поема дъх, а после силно ме прегръща. Усещам как притиска устни в косата ми.

Лежа тук и мисля. Мисля за това, което току-що се случи, и за това, което не се случи. Мисля си колко хубаво мирише той и колко топла е кожата му върху моята. Мисля колко покорен е станал. И всичко това е, защото се безпокои да не ме нарани физически, емоционално, може би дори и душевно. И го обичам за това. Обичам го за това колко много ме обича, но се надявам да не продължава вечно да ме щади толкова.

Засега ще го оставя на мира. Предполагам, че първо трябва да докажа, че отново съм същата, преди той да престане да е толкова предпазлив с мен. И го уважавам за това.

Повдигам бузата си от гърдите му и му се усмихвам.

Чудя се дали ще се опита да ми обясни, да ми каже защо се отдръпна, може би да каже, че не е сигурен дали би трябвало да го направи. Обаче той така и не казва нищо. Може би чака мен. Аз обаче също не казвам нищо.

За да наруша мълчанието и да разсея атмосферата на несигурност в стаята, предизвикателно извивам бедрата си, докато съм върху него, и тихо се смея.

– Трябва първо да ме оставиш да се съвзема, момиче – казва той и също ми се усмихва, като ме пляска с две ръце по задника.

Аз надавам вик и се преструвам, че ме е заболяло, а после продължавам да се извивам върху него.

– По-добре ще е да престанеш – предупреждава ме той и трапчинките на бузите му стават по-дълбоки.

Отново го правя.

– Мислиш, че се шегувам ли? Направи го отново и ще съжаляваш.

Разбира се, че го правя отново, и психически се подготвям за това, което той възнамерява да направи, за да ми даде урок.

Той се пресяга, сграбчва ме и за двете зърна с ръце и започва да ги дърпа с пръстите си толкова силно, че ме кара да изтръпна от страх да не би да ги откъсне.

– Ооох! – изохквам през смях аз и го хващам за ръцете, но той ги дърпа малко по-силно, когато се опитвам да ги махна.

– Казах ти – клати заканително глава, и то с такава сериозна физиономия, че съм впечатлена колко убедителен изглежда. – Трябваше да ме послушаш.

– Моля те, моля те, моля те, пусни ме, ооох!

Андрю облизва пресъхналите си устни и небрежно казва:

– Ще слушаш ли?

Бързо кимам десет пъти с глава.

Той присвива дяволитите си зелени очи и продължава да ме измъчва.

– Заклеваш ли се?

– Заклевам се в гроба на отдавна починалото ми куче Бийбоп!

Той стисва гърдите ми и дръпва още веднъж, което ме кара да премижа и да стисна зъби, преди да ги пусне. После се изправя на леглото и обгръща кръста си с краката ми. Навежда се напред и прекарва леко езика си през всяка гърда, след което ги целува.

– Така по-добре ли е? – пита Андрю и се взира в очите ми.

– По-добре – шепна аз.

После ме целува по устните и прави нежно любов с мен, преди да заспим прегърнати някъде към три сутринта.

Мислех, че тази сутрин ще имам по-тежък махмурлук от обичайния. Миналата нощ пих за първи път от месеци, но не се оплаквам. Обръщам се на една страна и когато виждам часовника до лицето си да показва, че Андрю трябваше да е на летището преди час и половина, пуля очи и се изправям в леглото.

– Андрю! – викам и го разтърсвам да се събуди.

Той пъшка, обръща се и едва-едва отваря очи. Протяга ръка и се опитва да ме събори под нея, за да продължи да спи, но аз я отблъсквам.

– Ставай. Изпуснал си самолета.

Единствената част от тялото му, която се помръдва, са очите, които се опулват също като моите, и когато най-после проумява какво му казвам, останалата част от тялото му също реагира.

– Мамка му! Мамка му! Мамка му!

Става от леглото и застава гол по средата на стаята.

Никога не ми омръзва да го гледам – гол или облечен, няма значение! И до днес не мога да намеря логично обяснение как се озовах при него. Той вдига двете си ръце към лицето, прекарва ги през косата си, задържа ги на тила, а изпъкналите му мускули се втвърдяват. После изпуска дълга примирителна въздишка.

– Ще трябва да хвана някой по-късен самолет.

Ставам от леглото и вдигам хавлията си от пода, за да отида под душа.

– Не че имам нещо против да постоя тук с теб още няколко часа – казва той и застава зад мен.

– Не знам, Андрю – казвам аз, загръщам се с хавлията и завързвам колана отпред. – Тъкмо мислех да се отърва от теб – продължавам аз и се усмихвам, докато съм с гръб към него.

В стаята настъпва мълчание.

– Сериозно ли говориш?

Няма как да не се засмея на изумлението в гласа му. Обръщам се кръгом и го целувам по устните.

– Не, по дяволите, не говоря сериозно. Може пък аз да съм изключила алармата на часовника снощи. Може пък съвсем съзнателно да съм го планирала.

Усмивката му става по-широка, целува ме и заобикаля леглото, за да си потърси боксерките.

– Наистина ли го направи? – пита той и ги намъква.

– Не, не съм. Но идеята е добра. Ще я запомня за следващия път. Искаш ли да се изкъпеш заедно с мен?

В същата секунда на вратата на стаята някой чука. Разбрал, че това вероятно е майка ми, Андрю се стряска, сяда на леглото и покрива краката си с одеялото.

Отварям вратата и виждам майка ми да стои там в цялото ѝ бледорусо великолепие. Облякла е светлорозова, закопчана догоре блуза и е сложила розов руж на бузите, за да е в тон с нея.

– Стана ли? – пита тя.

Не мамо, ходя насън. Понякога е направо смешна.

Забелязвам я да хвърля поглед към Андрю. Вече изрази безпокойството си да не би да забременея отново, но, разбира се, не би могла да очаква да не правим секс. Тя тъкмо това иска, ама няма да стане.

Усмихва ми се едва-едва и пита:

– Искаш ли днес да дойдеш с мен у Бренда?

Категорично не. Обичам леля Бренда, но не чак толкова, че да се задуша до смърт в пълната ѝ с цигарен дим къща.

– Не, имаме планове с Натали.

Всъщност нямам никакви планове, но както и да е.

– Е, добре. Ами… – тя отново поглежда към Андрю, а после мен. – Мислех, че той ще пътува за Тексас тази сутрин?

Пристягам колана около хавлията си и скръствам ръце.

– Е, да, ама се успахме. Ще вземе по-късен полет.

Майка ми кима и поглежда към него още веднъж. Усмихва му се леко и той прави същото. Неловко. Тя наистина харесва Андрю, но определено не е свикнала мъж да спи заедно с мен в стаята ми, дори и след като той е тук от две седмици. Ако не бях почти на двадесет и една и сгодена за него, той със сигурност нямаше изобщо да е тук. Същевременно тя знае, че се обичаме, и след това, което се случи с бебето, иска той да е тук с мен. И въпреки това е неловко. За всички ни. Да, Андрю и аз сериозно трябва потърсим собствено жилище.