– Знам! – казва тя на чернокосата Брай. – Гледах ги на концерт с моята най-добра приятелка, Нат. Изумителни са! Не са много бандите, които на живо звучат почти така, както на албума си.

– Да, точно така – казва Брай и допива бирата си. – От Северна Каролина ли каза, че си?

Камрин се надига от гърдите ми и сяда на пясъка с кръстосани крака.

– Ами, да, но Андрю и аз всъщност сега не живеем там.

– А къде живеете? – пита Тейт. Дръпва жадно от цигарата си и задържа дима, докато продължава да говори. – Тексас ли?

Всички се обръщат към мен, когато отговарям:

– Не, ние… пътуваме.

– Пътувате? – пита Брай. – Как, пътувате насам-натам с кемпер или нещо подобно?

– Не точно – отвръща Камрин. – Имаме само колата.

Русокосото момиче, което ме наблюдава през цялата вечер, казва:

– Защо пътувате?

Веднага забелязвам погледа, с който се опитва на всяка цена да привлече вниманието ми, но се правя, че не го виждам, и отговарям, като се обръщам към Брай, която седи редом с нас:

– Изпълняваме музика заедно.

– Какво, нещо като банда ли? – пита русото момиче.

Този път гледам право в нея.

– Нещо подобно – отговарям аз, но не продължавам и отново насочвам вниманието си към Брай.

– Каква музика изпълнявате? – пита братът на Тейт, Калеб.

Откакто сме тук, виждам, че има добър напредък с другото момиче. Вероятно не са заедно, но със сигурност ще го изчукат тази нощ.

– Класически рок, блусове, фолк рок, такива неща – отговарям аз и отпивам от бирата си.

– Трябва да ни посвирите! – казва развълнувана Брай.

Тя очевидно също е леко фиркана като Камрин и изглежда, че двете се погаждат.

Камрин се извръща към мен да ме погледне, ентусиазирана и с широко отворени очи.

– Би могъл. Акустичната китара е на задната седалка.

Аз поклащам глава.

– Нее. Не ми се свири точно сега.

– О, хайде, защо пък не?

Ето че ме гледа с онези очи като малко кученце и започва да скимти – любимият номер на Камрин, с който винаги успява да ме накара да направя каквото поиска. Обаче аз продължавам още малко да се колебая с надеждата, че тя ще се откаже и ще каже: както искаш.

Разбира се, че не се отказва.

– Ами да, приятел, ако китарата е с теб и знаеш да свириш, ще е страхотно – казва Тейт.

Погледите на всички вече са отправени към мен – дори Камрин, а тъкмо заради нея ще го направя.

Предавам се, ставам, отивам при колата и се връщам с китарата.

– Ти ще пееш заедно с мен – казвам аз на Камрин и сядам до нея.

– Неее! Твърде фиркана съм!

Целува ме по устата, а после се премества да седне до Брай и Елиас, предполагам, за да ми остави повече свободно пространство.

– Добре, какво искате да ви изпея?

Въпросът беше за Камрин, но Тейт отговаря:

– Хей, каквото на теб ти се иска, приятел.

Прехвърлям мислено за минута няколко различни песни и накрая избирам тази, защото е твърде кратка. Дрънкам няколко пъти по струните, настройвам я прекалено бързо и започвам да свиря “Ain’t No Sunshine”. Започвам, без изобщо да ми пука колко добре звучи, но както винаги, след като започна веднъж, ставам друг и влагам всичко от себе си в песента. През повечето време, докато продължава песента, очите ми са затворени, обаче винаги усещам присъствието на тези около мен и дали слушат с интерес или не.

Всички слушат с интерес.

При втория куплет гледам право в Камрин, докато дърпам струните. Тя седи подвила колене на пясъка и тялото ѝ се поклаща насам-натам. Другите момичета правят същото, увлечени силно от музиката. Изкарвам последния куплет, но тази песен е достатъчна, за да ми се прииска да свиря още. Брай едва се сдържа, казва ми колко е страхотно и се държи много любезно с Камрин, с което печели одобрението ми. Не е като русата, която пак продължава да ме гледа както преди.

– Приятел, ама ти наистина не си ни будалкал, че можеш да свириш – казва Тейт.

Пали един джойнт.

– Изсвири още някоя – казва Брай и се обляга на Елиас, когато той обвива ръцете си около нея отзад.

Тейт подава джойнта първо на Камрин. Тя я поглежда за миг, несигурна дали да я приеме. Забелязвам как за миг лицето ѝ добива болезнено изражение. Знам, че си спомня моментната си слабост с онези болкоуспокояващи. Клати глава.

– Не, благодаря, мисля да остана само на алкохол тази нощ.

Усмихвам се отвътре, горд от решението ѝ. И когато Тейт предлага цигарата на мен, аз също отказвам – не защото не бих имал нещо против едно-две дръпвания, а защото няма да ми достави удоволствие, когато Камрин не го прави.

Не си падам много по пушенето на трева, но нямам нищо против да опитвам от време на време. Точно сега не е един от тези моменти.

Изпълнявам още няколко песни край огъня. Най-после и Камрин се съгласява да пее с мен, а после ми се приисква просто да седя с моето момиче и да се наслаждавам на вечерта.

Оставям китарата до мен върху одеялото и отново придърпвам Камрин в скута си.

Братът на Тейт започва да се целува с онова момиче и да я опипва. Не говорят много по очевидни причини. Русата, която ме гледаше по-рано, най-после май разбра намека. Или е това, или е вече толкова надрусана, че не ѝ пука нито за мен, нито за каквото и да било.

Музиката от джипа на Тейт отново започва да дъни и той идва оттам с бутилка джин “Сийграмс 7”, двулитрова бутилка “Спрайт” и комплект пластмасови чаши. Неговата приятелка започва да смесва питиетата и да подава чашите наоколо.

– Пийни си, приятел – подканя ни Тейт. – Не се безпокой, ако трябва да караш някъде колата тази нощ. Ченгетата дори нямат представа за това място.

– Ами да, ще пийна една чаша – казвам аз.

Поглеждам Камрин и си спомням изражението ѝ, когато

Тейт ѝ подаде джойнта преди малко.

– Няма да пия, ако ти не искаш – казвам.

Освен че не искам тя да си мисли, че се е изложила, прекалявайки с пиенето, не ми се ще да се нафирка здравата и да се чувства зле на сутринта.

– Не, добре съм, бейби. Ще пийна една чаша, става ли?

Усмихва ми се мило, като че ли чака да ѝ разреша, от което ми става изключително приятно.

– Добре – предавам се аз, защото не искам да нараня чувствата ѝ, и тя взема чашата от приятелката на Тейт.

Всички сядаме, пием и през повечето време разговаряме за най-различни неща. Камрин се смее, усмихва се и разговаря с Брай за тампони. Нямам идея как са стигнали до тази тема, нито пък искам да знам, но си прекарваме чудесно. От високоговорителите, които не са далеч, дъни силно музика от банди, които никога не съм чувал. Особено ме заинтригуват последните две песни, които съм сигурен, че се изпълняват от един и същи певец.

– Кой е този? – питам Тейт.

Той вдига очи от приятелката си, която лежи, положила глава в скута му.

– Кой? Бандата ли?

– Да – казвам аз. – Страхотни са.

– Това, приятел, е Дакс Ригс. Сега е соло. Мисля, че започна в “Acid Bath”… – поглежда нагоре замислен, защото май не е напълно сигурен. – Беше в различни банди. “Acid Bath” и “Agents of Oblivion” са най-известните от тях.

– Знаеш ли, мисля, че съм слушал “Acid Bath” – казвам аз и отпивам от моя джин със спрайт.

– Не бих се изненадал – вика Тейт.

– Трябва да се запозная с песните му. Нелегално ли работи?

Камрин прекъсва разговора си за тампони с Брай, връща се обратно при мен и слага глава на рамото ми.

– Ами да, никога не е вървял в крак с общата тенденция – казва Тейт. – Макар че това е добре, защото общата тенденция е тъпотия. Вкисвам се, когато виждам големи банди да се продават, като правят рекламни клипове за наета за зъби и други подобни глупости.

Леко се засмивам.

– Да, така е. Никога няма да подпиша договор за запис с реклама, ако ми предложат.

– Браво на теб, приятел – казва Тейт. – Ако го направиш веднъж ставаш тяхна проститутка. Музиката ти вече не е твоя и се надупваш на кретените, които ти подписват чековете.

Започвам да харесвам това момче. Само малко.

– Андрю, пишка ми се – казва Камрин.

Поглеждам я. Вземам чашата от ръката ѝ и я оставям на пясъка.

– Аз също трябва да пусна една вода – казвам едновременно на нея и Тейт.

Тейт сочи наляво с нова цигара между пръстите и казва;

– Вървете в тази посока. Там няма да настъпите стъкла и лайна.

Оставям чашата си до тази на Камрин и ѝ помагам да се изправи. Вървим през пясъка към тъмно петно от дървета и скали, докато се отдалечаваме достатъчно, за да не може никой да ни види.

– Ще трябва да спим тук навън тази нощ. Няма начин да карам обратно към къщи.

Тя кляка, а аз пикая на няколко крачки от нея.

– Знам – казва Камрин. – Предполагам, че най-после ще спим под звездите, нали?

Смея ѝ се отвътре. Момичето ми е толкова пияно, че малко заваля думите.

– Ами да, и аз предполагам – казвам. – Макар че би трябвало да знаеш, че няма да се брои, защото почти няма да си спомняш нищо на сутринта.

– Ще си спомням.

– Неее, няма.

За малко да падне, когато свършва, и едва се изправя на крака. Поемам ръката ѝ, а с другата я подхващам през кръста. После я целувам по главата.

– Толкова много те обичам.

Не знам защо чувствам, че трябва да ѝ го кажа точно в този момент, но това, че тя е с мен и че не е в състояние да се грижи за себе си тази нощ, ме кара да ѝ го кажа. Думите бяха там в гърлото ми и признавам, че започнаха да ме задушават. Отдавам това на алкохола, но дори и напълно трезвен, щях също толкова да я обичам.

Тя обгръща кръста ми с две ръце, слага глава на гърдите ми и когато тръгваме обратно, ме притиска до себе си.