Джери бавно се изправи от дивана, изражението му беше едновременно разтревожено и нежно.

- Виж, скъпа, не мога да се откажа от политическите си възгледи дори заради теб. Знам, че не одобряваш подхода ми...

- Всички леви сте толкова лицемерни - изсъска тя. - Третирате всеки, който не е съгласен с идеите ви, като подпалвач на войни. Е, имам новина за теб, друже. Никой с всичкия си не обича да живее с ядрени оръжия, но не всеки мисли, че е страхотна идея да изхвърлим ракетите си, докато Съветският съюз все още седи на цяла планина от своите собствени.

- Не мислиш ли, че Съюзът...

- Не те слушам. - Тя грабна чантата си и извика Теди. Дали беше прав всеки път когато й казваше, че парите не могат да купят щастие. Тя беше на трийсет и седем и искаше да се задоми. Искаше бебе, докато все още можеше да има, искаше съпруг, който да я обича такава, каквато е, а не заради публичността, която можеше да му осигури.

- Холи Грейс, моля те...

- Върви на майната си.

- По дяволите! - Сграбчи я, придърпа я в прегръдките си и притисна устните си към нейните в жест, който беше колкото целувка, толкова и начин да потисне желанието си да я разтърси, докато зъбите й затракат. Бяха еднакво високи, а Холи Грейс ежедневно тренираше, така че Джери трябваше да приложи доста сила, за да притисне ръцете й отстрани. Тя най-накрая спря да се бори, така че я завладя с устата си, както искаше, както тя харесваше. Устните й се разтвориха достатъчно и той успя да пъхне език между тях.

- Хайде, скъпа - прошепна, - обичай ме.

И тя го направи, само за момент, преди да осъзнае какво става. Когато Джери почувства как тя се вцепенява, незабавно плъзна устни по врата й, където я засмука и захапа.

- Отново го направи - изстена тя, извърна се от него и се хвана за врата.

Нарочно й беше оставил смучка и дори не се извини.

- Всеки път когато я погледнеш, искам да си спомняш, че отхвърляш най-хубавото нещо, което се е случвало и на двама ни.

Холи Грейс го изгледа бясно, после се извърна към Теди, който тъкмо се беше появил с Наоми.

- Вземи си палтото и кажи „довиждане“ на Наоми.

- Но, Холи Грейс... - запротестира той.

- Веднага! - Тя напъха Теди в палтото му, грабна своето и го избута през вратата, без да поглежда назад.

Докато излизаха, Джери избягваше недоволството в очите на сестра си, като се престори, че изучава една метална скулптура над камината. Макар че беше на четиресет и две, не обичаше да е по-зрелият в една връзка. Беше свикнал с жени, които го глезеха, които се съгласяваха с мнението му, които му чистеха апартамента. Не си бе имал работа с докачливи тексаски красавици, които можеха да пият повече от него и които му се надсмиваха, ако ги помолеше да пуснат пералнята. Обичаше Холи Грейс толкова много, че сякаш част от него си бе отишла заедно с нея. Какво щеше да прави сега? Не можеше да отрече, че се бе възползвал от публичността на връзката им. Беше инстинктивно - както правеше всичко. През последните няколко години медиите игнорираха и най-сполучливите му усилия да привлече внимание към каузата, а не му беше в стила да обръща гръб на безплатното внимание. Защо Холи Грейс не можеше да разбере, че това няма нищо общо с любовта му към нея - той просто сграбчваше възможността, която му се предлагаше, както винаги бе правил.

Сестра му мина покрай него и той още веднъж се наведе към корема й.

- Говори чичо Джери. Ако си момче, пази си топките, защото има около един милион жени, които чакат да ти ги кръцнат.

- Не се шегувай с това, Джери - каза Наоми и седна в едно от креслата.

Устата му се изви.

- Защо не? Трябва да признаеш, че цялата история с Холи Грейс е дяволски забавна.

- Наистина се дъниш - отвърна му тя.

- Невъзможно е да се спори с някого, който не мисли логично - възрази той войнствено. - Тя дяволски добре знае, че я обичам и че не е само заради известността й.

-Тя иска бебе, Джери - каза тихо Наоми.

Той се вцепени.

- Холи Грейс само си мисли, че иска бебе.

- Такова говедо си. Всеки път когато сте заедно, и двамата непрекъснато спорите за политическите си различия и кой кого използва. Бих искала да чуя поне веднъж някой от вас да признае, че основната причина, поради която не се разбирате, е, че тя отчаяно иска да има дете, а ти все още не си пораснал достатъчно, че да бъдеш баща.

Той се обърна към сестра си.

- Това няма нищо общо с порастването. Отказвам да създам дете в свят, над който е надвиснала атомна гъба.

Тя го погледна тъжно с ръка, притисната към кръглия й корем.

- Кой си мислиш, че заблуждаваш, Джери? Страх те е да бъдеш баща. Страх те е, че ще се провалиш също толкова катастрофално със собственото ти дете, както татко с теб, мир на душата му.

Джери не каза нищо, но нямаше да позволи на Наоми да види сълзите в очите му, затова се обърна и излезе от къщата.

23

Франческа се усмихваше в камерите, докато началната музика на „Франческа днес“ отшумяваше и шоуто започваше.

- Здравейте! Надявам се, че сте приготвили пуканките и сте свършили със спешната работа в тоалетната, защото ви гарантирам, че няма да искате да мръднете от местата си, след като видите четиримата ни млади гости тази вечер. - Обърна глава към червената светлина, която се бе появила до втора камера. - Тази вечер излъчваме последното ни предаване от серията за британските благородници. Както знаете, откакто Лойдохме във Великобритания, печелим одобрението ви, но и търпим критика, дори аз няма да се преструвам, че предаването от миналата седмица не беше ужасно отегчително, но тази вечер сме отново на висота.

С периферното си зрение видя, че продуцентът й Нейтън Хърд бе сложил ръце на кръста си, сигурен знак, че е недоволен. Мразеше, когато тя признаваше в ефир, че някое от предаванията им не е чудесно, но известният й кралски гост последния път беше непоносимо скучен и дори най-наглите й въпроси, не го бяха оживили. За жалост, тогава, за разлика от сега, излъчваха на живо, така че нямаха възможност да преправят каквото и да било.

- Тази вечер на гости са ми четирима привлекателни младежи, които са деца на известни благородници от Великобритания. Чудили ли сте се някога какво е да израснеш, осъзнавайки, че животът ти вече е предначертан? Бунтуват ли се младите благородници? Нека ги попитаме.

Франческа представи четиримата си гости, които се бяха настанили удобно в елегантното студио, което наподобяваше нюйоркското студио на предаването. После се обърна към единственото дете на един от най-известните британски херцози.

- Лейди Джейн, обмисляли ли сте някога да пренебрегнете семейната традиция и да избягате с шофьора?

Лейди Джейн се разсмя, после се изчерви и Франческа разбра, че днешното шоу ще пожъне небивал успех.

Два часа по-късно, когато записът беше свършил, а младите й гости бяха отговаряли достатъчно оживено, за да й осигурят висок рейтинг, Франческа слезе от таксито и влезе в „Конът“. Повечето американци мислеха, че най-добрият лондонски хотел е „Кларидж“, но като човек, който не обичаше много да пътува, Франческа смяташе, че по-добрият избор е мъничкият „Конът“, който имаше само деветдесет стаи, най-доброто обслужване на света и тук съществуваше минимален шанс да налети на някоя рок звезда в коридора.

Слабото й тяло беше обгърнато от брадичката до средата на прасеца с елегантно палто от черен руски самур, подчертан от чифт крушовидни четирикаратови диамантени обеци, които проблясваха през развятата й от вятъра кестенява коса. Лобито на хотела с ориенталски килими и облицовани в тъмно дърво стени беше топло и приветливо след влажните декемврийски улици на Мейфеър. Шестте етажа бяха опасани с великолепни вити стълби, покрити с килим, прикрепен на място с месингови елементи. Полираните махагонови перила блестяха. Макар че беше изтощена от забързаната седмица, тя се усмихна на портиера. Главата на всеки мъж във фоайето се обърна след нея, докато се качваше в малкия асансьор до рецепцията, но Франческа не забеляза.

Под елегантността на самура и скъпия блясък на обеците дрехите й бяха откровено простовати. Беше сменила по-консервативното си телевизионно облекло с дрехите, които носеше в студиото сутринта - тесен черен кожен панталон с твърде голям малинов пуловер с апликация на мече. Беше комбинация, която Теди харесваше особено много, тъй като пухкавите мечета и кожените мотоциклетни аксесоари му бяха сред любимите неща. Тя често ги носеше, когато излизаха заедно да пазаруват.

Въпреки изтощението си, мисълта за Теди накара Франческа да се усмихне. Липсваше й толкова много. Беше ужасно да е разделена от детето си, толкова ужасно, че сериозно обмисляше да разреди работния си график, когато през пролетта настъпеше време да преподпише договора си. Какъв беше смисълът да има дете, когато не можеше да прекарва повече време с него? Воалът на депресията, който висеше над нея от месеци, се спусна по-ниско. Напоследък беше доста раздразнителна, сигурен признак, че работи твърде много. Но мразеше да забавя темпото, когато нещата вървяха толкова добре.

Излезе от асансьора, погледна часовника си и направи бърза сметка. Вчера Холи Грейс беше завела Теди в къщата на Наоми, а днес трябваше да отидат в Морския музей на Южната улица. Може би щеше да го хване, преди да тръгнат. Намръщи се, когато си спомни, че Холи Грейс й беше казала, че Далас Бодин пристига в Ню Йорк. Дори след всички изминали години мисълта за Дали и Теди в един и същи град я изнервяше. Не, че се страхуваше, че той може да го разпознае. В Теди нямаше нищо, което да напомни на Дали за него самия. Просто не й харесваше мисълта, че Дали има нещо общо с нейния син.

Закачи самура на облицована с коприна закачалка и го прибра в гардероба. После поръча разговор до Ню Йорк. За нейно удоволствие, телефона вдигна Теди.

- Домът на Дей. Тиодор на телефона.