Погледите им се срещнаха и потънаха един в друг. Клариса беше леко шокирана. В Лос Анджелис мъжете и жените рядко се гледаха в очите. Дори когато флиртуваха.

Аарон я завъртя. Клариса се почувства лека като перце. Безтегловна. И беззащитна.

Беше крайно време да премине към отбранителната тактика.

Тя се прозя.

— Скучаеш ли? — усмихна се Аарон. — Нали си чела светските хроники и знаеш колко много актриси и модели биха дали мило и драго да са на твое място.

— Момичета от рекламни клипове или истински актриси?

Аарон се засмя.

— Ти си невероятна. Пушиш ли?

— Не. Освен ако не ми предложиш цигара.

— Винаги ли се изразяваш така… иносказателно?

— Само когато се опитвам да направя добро впечатление.

Аарон отново я завъртя в ритъма на танца. Ето един мъж, който ни най-малко не изглеждаше притеснен от ужасния й характер. Може би защото повече го интересуваше друго.

Песента свърши, но Аарон задържа Клариса в прегръдките си. Сърцето й биеше учестено. Вече беше сигурна — между тях протичаха някакви флуиди. Интуицията не я беше излъгала.

Първият етап беше преодолян успешно — въпреки дебнещите на всяка крачка подводни скали. Клариса се поздрави мислено и си напомни да провери в тълковния речник значението на думата „иноска…“. Как беше?

О, по дяволите. Аарон не беше с нея заради начетеността й, нали така?

— Не съм свикнала… — едва успя да изрече тя, останала почти без дъх.

— С кое? С танците ли? — невинно попита Аарон, като я притисна още по-плътно към себе си. — С опасната близост на неустоим мъж?

Ръцете му, обвити около кръста й, се плъзнаха надолу.

— Ще си платиш затова, Аарон!

— Нямам търпение — засмя се той.

Отправиха се към къщата, която приличаше на огромна розова раковина. Клариса забеляза, че Аарон отново беше започнал да накуцва.

— Откога накуцваш така?

— От рождение. Това притеснявали те? Защото знам, че за някои жени представлява проблем.

— Не и за мен — отвърна Клариса. — Дори напротив.

Челюстта на Аарон увисна от учудване. После той отметна назад глава и се разсмя.

— Има още нещо, за което трябва да поговорим. — Клариса предпочиташе директния подход.

— ?

— Гардеробът ти.

— Имаш предвид дрехите ми?

— Най-вече каубойските ботуши — кимна Клариса. — Напълно неприемливи са.

След като харесваше прямотата й, нямаше смисъл да спира насред път.

— Ще те свържа с Брет Брукс — личен консултант по тези въпроси, който е направо гениален. Препоръчвам ти го. Уинона Райдър признава само него. За прическата ще се обърнем към някой от известните стилисти — Макмилан, Лорен… Ще видиш как ще променим имиджа ти. Между другото, посещаваш ли фитнес клуб?

— Редовно играя баскетбол — изкашля се Аарон.

— Много добре. Ще си извадиш членска карта в спортния клуб на „Лейкърс“ — още този уикенд. Въпросът не търпи отлагане. Боксът също напоследък е излязъл на мода, но залата в Кореятаун е много задушно и непроветриво място. Засега ще минем без него.

— Нещо друго? — Аарон я наблюдаваше с интерес, без признаци на раздразнение.

— О, да. Благодаря, че попита. Ще трябва да се организира парти — ти разполагаш с идеалния терен. Останалото остави на мен. За нула време ще си на гребена на вълната. Само ми се довери и не се тревожи за нищо.

— Да се тревожа ли? — поклати глава Аарон. — Аз направо съм гръмнат.

Но не изглеждаше притеснен от този разговор. Дори напротив — като че ли искрено се забавляваше.

* * *

Аарон се взираше в тоалетните си принадлежности, като че ли за пръв път ги виждаше. Беше си накупил всичко необходимо от първата изпречила се на пътя му аптека, когато пристигна в Ел Ей. (От тогава бяха минали едва няколко седмици, но му се струваше, че са изтекли години.) Най-обикновен сапун, самобръсначки еднодневки, някакъв шампоан — вещи на пътник, на турист, отседнал в евтин хотел. Всички те бяха безлични и създаваха впечатлението за нещо временно и нетрайно. Клариса беше хвърлила поглед в банята му и беше отсякла решително, че това ще се промени.

Аарон беше приел поведението й не като груба намеса в личното му пространство, а като истинска загриженост. И й беше благодарен. В края на краищата беше дошъл тук с идеята да покори Ел Ей, да се утвърди като продуцент, да създаде филм, който ще се помни. Имаше шест месеца, за да осъществи плана си — да намери режисьор, да се спре на подходящ сценарий… Но си даваше сметка, че без необходимите контакти усилията му щяха да са напразни. Ел Ей имаше свои закони — за да оценят таланта ти, трябваше да се движиш в подходящи среди и… да изглеждаш по подходящ начин. Клариса имаше поглед върху онези малки, но много съществени детайли, които на него явно му се изплъзваха. Тя щеше да бъде неговият опитен навигатор. С нейна помощ щеше да избягва подводните рифове и, с малко повече късмет, да не бъде изяден от големите акули.

В същото време Клариса щеше да внесе в живота му необходимата доза адреналин. Защото тя съвсем не беше пухкаво котенце, а истинска тигрица — роден манипулатор. Помисли си за великолепното й тяло с онези заоблени женствени извивки. Сто процента е била едно от най-красивите момичета в училище и още от люлката й е било внушавано да преследва голямата цел — най-изгодната партия, най-личния Ерген.

Едновременно с това у нея имаше нещо повече от онова, което се виждаше на повърхността — силна индивидуалност, някаква искра.

Тя беше от хората, които не се спират пред нищо — пряма, дръзка и открита. Пълна противоположност на Аарон, който грижливо обмисляше думите си и внимателно преценяваше всяка своя стъпка, тъй като не обичаше да поема излишни рискове.

Е, добре, Клариса щеше да бъде неговият входен билет за един свят, който, няма защо да се лъжем, изобщо не познаваше, а той в замяна щеше да й осигури онова, което тя толкова силно желаеше — парите.

Условията бяха честни. Никой от двамата нямаше да остане ощетен. Или наранен.

За последен път Аарон изми лицето си с евтиния сапун.

* * *

Клариса беше обещала на майка си, че след закуска ще си направят екскурзия до живописния каньон Темескал високо над Сънсет Бийч. Докато даваше газ на запад по „Сънсет“ и изпреварваше шофьори на камиони и туристи от Средния запад, Клариса с изненада установи, че не беше от най-запалените туристи. Всъщност… за пръв път щеше да участва в подобно начинание. Онова, което й дойде в повече, беше присъствието на трите приятелки на майка и, които не млъкнаха през целия път — дотегна й да слуша оплакванията, хвалбите и кикотенето им. Майка й ги наричаше „трите мускетарки“, но Клариса мислено ги кръсти „трите вещици“. Лъскавата им фасада не можеше да я заблуди — знаеше, че по тялото им едва ли има и сантиметър, недокоснат от ръцете на пластичните хирурзи.

— Защо не ме предупреди, че трите грации са избягали от старческия дом? — изсъска Клариса на ухото на майка си, без особено да я е грижа кой друг ще я чуе.

— Защото не ти влиза в работата. — Майка й се наду като петле.

Клариса въздъхна. Бяха я поставили пред свършен факт и трябваше да се примири със ситуацията. А най-лошото беше, че тези шейсетгодишни дъртачки бяха в много по-добра форма от самата Клариса — тичаха нагоре пъргаво като сърнички.

— Трябва по-често да въртиш педалите, миличка — посъветва я една от бабите с шапчица с изкуствени диаманти и начервени силиконови устни. — Тогава и ти ще припкаш като нас.

В думите й може и да имаше известна доза истина, тъй като Клариса пухтеше като локомотив и имаше чувството, че задникът й я тегли надолу. Но тъй като мразеше карането на колело, гимнастиката и изобщо всяко физическо усилие, нямаше никакво намерение да се вслуша в съвета на старата чанта.

Дори не я удостои с отговор, задоволи се само да покаже зад гърба й среден пръст.

— Не, не! За нея е по-подходящ джогингът — намеси се втората досадница със сребристобяла коса и шикозна прическа. Гледана отзад, имаше фигурата на шестнайсетгодишна. Направо непоносимо. — Джогингът влияе добре на сърцето.

„Господи, помисли си Клариса. Къде съм попаднала?!“

— Но не се отразява добре на коленете — подхвърли майка й.

— Затова пък страхотно оформя задните части — и застъпничката на джогинга демонстрира малкото си стегнато дупе. — Е, момичета, какво ще кажете? Мога да балансирам с чиния супа отгоре му.

— Повечко секс също помага — авторитетно се намеси третата. — Лично аз не мога да заспя без ежедневния си оргазъм.

Клариса имаше чувството, че ще повърне.

Денят й беше провален, доброто й настроение се беше изпарило безвъзвратно, отгоре на всичко трябваше да плати глоба за неправилно паркиране и по обратния път към къщи гледаше майка си изпод вежди, като че ли искаше да я изпепели с поглед.

— Знам какво си мислиш — подхвърли майка й, като се опитваше да надвика диска на Тито Пуенте.

— Едва ли…

— Нормално е да проявяваш ревност към майка си. — Майка й имаше вбесяващия навик да говори за себе си в трето лице (заимстван от престарели филмови звезди като Деби Рейнолдс и Елизабет Тейлър. Клариса се опита да си спомни дали те двете изобщо бяха още живи или по „Ентъртеймънт“ показваха архивни кадри.)