— Бебчо, къде е мама? — докато гушкаше едно слонче, което незабавно се присъедини към колекцията.

Клариса ставаше все по-мълчалива с всяка следваща покупка.

— Какво се е замислил Прасчо? — попита по едно време Аарон.

— Мисли си, че господин Аарон сигурно е мръднал…

— О, не, това не може да е Прасчо — той не се изразява така.

— А как? Така ли? — Тя вдигна Прасчо и заговори с преправен глас: „Мистър Аарон, вие сте фетишист“… Как ли се пише тази дума?

— Да не намекваш, че имам сексуални помисли спрямо животинчетата?! — ахна той.

Хората вече ги зяпаха.

— Говори през рибата — смушка го Клариса.

— Коя по-точно?

— Жълтата неонка.

— Малко ще ми е трудно. Госпожицата няма гласни струни. Но не би искала да говори за това.

— Не ме интересува — тросна се Прасчо. — На мен да не би да ми е лесно да те гледам как изкупи цял магазин плюшени играчки!

— Смятам да раздам повечето — оправда се Жълтата неонка.

— Не! Не! Недей! Не ни оставяй! — запротестираха животните.

Клариса едва сдържа усмивката си.

— Госпожице Неонка, виждате ми се твърде странна…

— Господин Прасчо, опитайте се да ме разберете — въздъхна Жълтата неонка. — Ако бяхте роден без крака като мен и не можехте да ходите на училище… щяхте да знаете какво е да си различен… О, аз бях толкова самотна — без братя и сестри… Всеки ден родителите ми отиваха нанякъде…

Клариса слушаше съчувствено.

— Имах само трима приятели — продължаваше Рибата — Моуи, Лари и Барк Аврелиус…

— Охо?

— … Те бяха панда, пудел и мече. И ме обичаха, въпреки че бях само една риба…

Клариса се пресегна и хвана ръката му.

Отправиха се към „Карибските пирати“ на площад „Ню Орлиънс“.



— Жълтата… какво? — присви вежди Грейви.

Клариса споделяше преживелиците си със Съзвездието.

— Значи Аарон харесва плюшените играчки? — възкликна Джени. — В това има нещо… мило.

— По-скоро нещо… гнило — промърмори Грейви.

— Искам да чуя точно какво мислите — насърчи ги Клариса.

— Струва ми се съвсем безобидно — заяви Джени.

— На мен ми звучи малко откачено — каза Грейви, — но не е фатално, освен ако не го разори. Не бива да го допускаш, тъй като ми се струва, че си имаме работа с някой от ранга на Джийн Касим.

Джийн Касим беше русо, светлокожо подобие на Грейси Джоунс. Тя беше омъжена за дребничкия мургав диджей на „Билборд“ Кейси Касим. В речника на Съзвездието „Джийн Касим“ беше нарицателно за някой стряскащо богат. Момичетата често срещаха името й на страниците на „213“ — самото му споменаване ги караше да тръпнат от страхопочитание. Което не пречеше на Грейви да подозира, че Джийн Касим всъщност е мъж.

След спешната консултация с приятелките си Клариса се пъхна във ваната. Беше се изпотила да мъкне из целия град плюшените „приятелчета“ на Аарон. Освен това довечера беше третата им (съдбовна за всяка връзка) среща — в един нов френски ресторант на „Бевърли Драйв“.

Клариса трябваше да е във върховна форма.



— Какво?! Как така не искаш да спиш с мен? — възкликна тя. — Днес е третото ни излизане и според всички закони…

— Не се придържам към тях — кротко каза Аарон. — Истината е, че още първия път, когато те видях, изпитах желание да се нахвърля върху теб — насред „Айви“.

Клариса се усмихна. Гамбитът със задните части беше проработил — знаеше си.

— А после изпитах същото желание отново — на онова парти, което беше организирано в моя чест… не отричай. — Той сложи пръст на устните й и продължи: — Но с течение на времето осъзнах, че съм започнал да изпитвам към теб и нещо повече. Затова… точно сега бих искал да те опозная, а не да спя с теб… Очакването е част от удоволствието.

Клариса изведнъж скочи от леглото му и закрачи напред-назад из стаята.

Вторият етап от операция „Любовна нощ“ беше започнал още в антрето. Току-що беше приключил успешно първият етап — романтична вечеря във „Валентино“ (мястото беше специално избрано от Клариса заради подходящото осветление и качествената колекция от вина). С огромно усилие на волята си се беше въздържала от любимото си тирамису — тази вечер трябваше да бъде в пълна бойна готовност.

Преди малко се бяха завърнали и Аарон беше обвил ръка около кръста й и я беше повел към спалнята. Покриваше врата й с целувки, притискаше се с цялото си тяло към нея и тихо шепнеше: „О, боже, колко хубаво ухаеш…“

Коленете на Клариса бяха омекнали — тя вече предвкусваше върховното изживяване. Не беше сигурна само как ще успее да се добере до спалнята в това състояние — не чувстваше земята под краката си. Но Аарон я вдигна на ръце и я понесе нагоре по стълбите.

„Това би трябвало да е прелюдията към третата фаза“, помисли си Клариса, потопена в нирвана.

Уви, не.



Само няколко минути по-късно Аарон я свали на земята. Всъщност я беше положил на леглото до себе си, много нежно при това, но думите му й подействаха като студен душ. Не можеше да повярва на ушите си — не и след като беше видяла очите му.

— Какво ще кажа сега на момичетата?!

— ?!

— На моите приятелки. Те толкова се вълнуваха заради мен — и очакваха някакви резултати… Не мога да ги разочаровам.

— Твоите приятелки се интересуват от сексуалния ти живот?

— Естествено. Да не искаш да кажеш, че твоите приятели не го правят?

Аарон се замисли.

— При нас е малко по-различно. Може и да споделяме сексуалните си авантюри, но ако става въпрос за нещо по-сериозно… предпочитаме да се крием зад халбата бира и да си мълчим.

Клариса примигна.

— Какво означава „нещо по-сериозно“? Би ли уточнил?

— Ами… ще опитам. Да речем, че аз, Аарон, ти кажа, че утре ще ти се обадя и наистина ти звънна. Или пък остана да преспя у вас и не съм се изнесъл, преди да си отворила очи, а те питам със захар ли обичаш кафето… Ако заедно обмисляме какво ще правим в петък, а още е едва понеделник… Такива неща…

Клариса поклати глава.

— Не знам… Да ти кажа ли какво си мисля — според мен ти, Джоузеф Аарон Кингсли Мейсън, не си достатъчно привлечен от мен. Иначе нямаше да го усукваш толкова.

— Чакай малко. Откъде знаеш цялото ми име?

— Да си чувал нещо за „Гугъл“? Последният тип, който ми обясняваше, че няма смисъл да пришпорваме нещата, всъщност се опитваше да отложи момента на разкритието… На негово място и аз не бих бързала.

— Колкото до това, можеш да не се безпокоиш — засмя се Аарон. — Уверявам те, че няма да те разочаровам.

Клариса седна отново до него и се сгуши в прегръдката му.

— Ето така… Добро момиче — промърмори той.

Изведнъж тя отново вдигна глава.

— Нали не мислиш, че съм дебела?

— Нищо подобно. Имаш здрав вид.

— Моля?!

— Лошо ли е да имаш здрав вид?

— Същото е като да ти кажат, че си „приятно закръглена“ или защо не — „добре охранена“!

— Стига, Клариса. Знаеш, че винаги си била хубаво момиче — едва ли някой е пропускал да ти го каже.

— Мразя те — избъбри тя, докато всъщност изпитваше напълно противоположни чувства.

— Виж, миличка — ръцете му нежно я обгръщаха, — израснал съм в Джорджия, а там се ценят расовите екземпляри.

— Само не ми казвай, че си правил секс с някоя расова кобила.

Той щипна бедрото й. Клариса перна ръката му.

— Знам едно — смигна й Аарон, — ако момичето много подбира какво слага в устата си, мъжът ще има проблем в спалнята.

— Е, аз не създавам такива проблеми — усмихна се Клариса.

— Искаш ли да си облечем пижамите и да си продължим разговора в леглото? — Аарон отвори едно от чекмеджетата. — Моля, избирай…

Клариса си избра светлосиня кашмирена пижама, преоблече се и се мушна в леглото при Аарон, сякаш бяха заедно поне от петдесет години. Нямаше да се учуди, ако беше видяла ченето му на нощното шкафче.

Тя се сви като бебе под завивките и ръцете му я обгърнаха. Усещаше тялото му, притиснато до нейното. Двамата лежаха сгушени и Клариса изведнъж осъзна, че тъкмо това е истинската интимност. Не си спомняше досега да е лежала сгушена в прегръдките на някого.

Дожаля й за самата нея.

И изведнъж Аарон попита:

— Ще имаш ли нещо против, ако някой се присъедини към нас?

Клариса се вцепени. После рязко се дръпна настрани.

— Знаех си, че и ти си…

Аарон измъкна Жълтата неонка изпод завивките.

Клариса само поклати глава и отново се притисна до него.

Аарон се усмихна.

— Един ден децата ни ще искат да се мушнат при нас под завивките… Трябва да свикваме.

— Нищо подобно! Ако ни досаждат, ще ги затваряме в гаража.