Тя го целуна. Надяваше се, че не е усетил вълнението в гласа й.

Полежаха така, мълчаливо. Присъствието му й действаше странно успокояващо.

— Преди малко ми се стори, че гласът ти трепна… — промърмори Аарон.



Клариса започна да подозира, че цялата тази история с плюшените животни е своеобразно изпитание за нея, от което зависеше развоят на връзката им. Засега се справяше блестящо. Храбро приемаше чудатостите на Аарон (съвършено невинни в сравнение с някои други мъжки приумици). В края на краищата нали не я беше карал да се чука с пръста на крака си, да изруси интимните си части или нещо още по-откачено. В съблекалните на спортния клуб Аарон се беше наслушал на всевъзможни такива истории — всички го съветваха добре да си поживее, докато още е ерген (особено оня фалшив агент с червената лента на главата и сватбен пръстен с размерите на брънка от затворническа верига, както и продуцентът на комедийни сериали с неизменните хавайски ризи, който се гордееше с това, че в младостта си е бил истинска луда глава).

Е, добре, бъдещият й съпруг си имаше мания. Разбираема, дори без да си терапевт или надарен с шесто чувство — като се има предвид самотното му детство в огромното имение на Мейсън, отчуждените и вечно заети родители… честите боледувания… По време на първия му престой в болницата са му подарили плюшено мече и то е било до него чак до постъпването му в колежа. Слава Богу, тогава е осъзнал, че пъпчивите, вмирисани на бира тийнейджъри не биха гледали с добро око на някой, който спи с мечето от детските си години вместо с някоя от русите мажоретки, известни с това, че могат с едната си ръка да държат запалена цигара и халба бира, а с другата — да ти правят свирка.

Когато завършил училище, заминал направо за Лос Анджелис и колкото по-объркан и изгубен в тази джунгла се чувстваше, с толкова повече верни плюшени животинчета се бе обграждал. Колекцията му се разраствала от ден на ден, но всяко от животинчетата било за него уникално, получавало име и самоличност. Докосването до меките пухкави играчки, които не можели да наранят никого, носело на Аарон несравнимо с нищо успокоение.

Може да се струваше на някого малко странен, но нали не беше единственият обсебен от колекционерска страст? Колко други ергени събират бирени бутилки, цигарени кутии и тъй нататък и тези колекции са изложени на видно място в домовете им.

И едно позакъсняло признание: първото, което му се искало да направи още с пристигането си в Ел Ей, било да посети Дисниленд, но нямал подходяща компания и решил да изчака.

Докато на хоризонта се появила Клариса.

И още нещо — същата онази сутрин му се беше обадил режисьор, заинтересуван от проекта му — опитен, утвърден режисьор, който правеше истински филми, а не рекламни клипове. Той беше готов да започнат работа незабавно и искаше Аарон да се срещне със сценаристите.

Събитието заслужаваше да се отпразнува — на някое специално място. И Аарон покани Клариса в Дисниленд.

Не беше сигурен как ще бъде приета поканата му, но ето че жената, която познаваше най-реномираните ресторанти и нощни клубове в Ел Ей и се беше заела със задачата да коригира стила на обличане на Аарон, подскочи като малко момиченце, когато чу за идеята.

Малко неща биха го накарали да се почувства по-щастлив. Изобщо Аарон откри, че интересът му към Клариса се задълбочава — противно на първоначалните му очаквания. Започваше все по-силно да усеща липсата й и дори когато видеше нечие хубаво лице или фантастично тяло, веднага се сещаше за нея. Вярно е, че му се беше приискало да я изчука още при първата им среща, но впоследствие нещата бяха придобили други измерения. От моментна прищявка Клариса се беше превърнала за него в стимул, във вдъхновение.

Тя го мотивираше да остане в Ел Ей, да намери мястото си, да се утвърди. И може би един ден, ако извадеше късмета, тя щеше да го обикне достатъчно силно, за да му прости, че се беше опитал да я заблуди.

Като преди това здравата го беше сритала по задника.

7

Един тласък в нужната посока

— Казвай! — задъхваше се Грейви. — Какви са новините?! Очаквам най-подробна информация! Бързо, че ще умра!

Нищо чудно това да беше самата истина — лицето й беше кървавочервено, а очите й сякаш щяха да изскочат.

— Тя сама… ще ни каже… когато се почувства готова — пъшкаше Джени, отметнала глава назад.

— Ускорете темпото, мързелани! Точите се като свински черва! — изграчи някой.

Клариса впери поглед напред, прехапала устни. По лицето й се стичаше пот на едри капки и влизаше чак в ноздрите й, противно на всички закони на физиката.

Вече шест минути откак отчаяно въртеше педалите във фитнес залата на „Сънсет“. Приятелките й я бяха домъкнали тук и никога, никога нямаше да им го прости.

— Ще млъкнете ли там, плазмодии?! — провикна се отново инструкторката им — дама с огромни бедра, обута в черен ластичен клин и препасана с яркожълт колан. Приличаше на много зле опакован подарък.

— Обсъждаме нещо важно! — изрева с последни сили Грейви и се опита да върти педалите по-усърдно.

Тренировката в десет сутринта беше предизвикателство за всеки инструктор — в залата имаше повече от четирийсет желаещи да поддържат форма. Този факт беше доста показателен и за равнището на безработицата в развлекателния бизнес.

— Моля те, не я изкарвай от кожата й! — предупредително изсъска Джени. — Ще ни го изкара през носа!

В този миг се появи Поло, ведро усмихната и с толкова кръшна походка, сякаш току-що се беше изчукала в съблекалните.

— О… Нейно величество благоволи да се появи… — изхриптя Грейви.

Поло им помаха и настани изваяното си задниче на велометъра точно зад Клариса. От нея лъхаше на свежест и на скъп парфюм. Инструкторката не я смъмри за закъснението — дори и тя вече беше подвластна на очарованието на Поло.

— Е, Клариса? — проточи шия напред Поло. — Разказвай. Искам подробности.

— Накратко — нищо не се случи — прошепна Клариса. — Никакъв секс.

Задникът й се беше схванал на ръбестата седалка и тя се чувстваше ужасно. Все едно им бяха пуснали филм с Джон Траволта и им бяха заповядали да не мърдат от мястото си.

— Наистина ли?! — ахна Джени.

— Как така?! — настоя Грейви. — Нали това беше третата ви среща?! Очакваше се да правите секс!

Мъжът, който въртеше педалите пред нея, се обърна и я изгледа. Грейви му се изплези, като закачливо повъртя езика си, преди да го прибере.

— Твоят човек е гей, Клариса — заяви Поло, която дори не си правеше труда да върти педалите. — Чиста проба хомо. Много жалко.

— Шшт — изшътка й Клариса. — Ще си довършим разговора след тренировката.

— Божичко! Гениталиите ми са съвършено безчувствени! — установи Джени.

Останалите имаха същия проблем.



— Момичета, имам новина! — възбудено съобщи Грейви. — Фред Сийгъл одобри пролетната ми колекция. — Тя им показа чифт обеци — миниатюрна единица и миниатюрна двойка.

— Вече имаш пролетна колекция? — възкликна Поло.

— Още не. Но до пролетта и това ще стане. Все ще ми хрумнат свежи идеи. А това е част от цикъла „Гениален“ — той включва математически символи — числа, форми, геометрични фигури…

Приятелките седяха на бара в „Креш“, смучеха коктейли с кисело мляко и сок от моркови и гризяха протеинови блокчета — трябваше да наваксат загубата на енергия след часа по фитнес.

— Момичета, съжалявам, че ви разочаровах — Клариса най-после заговори по болната тема.

— Никога не би могла да ни разочароваш — разпалено възрази Джен, но Грейви я прекъсна:

— Говори само от свое име! Казах вече — на този тип не му е чиста работата. Сигурно е мормон… каквото и да означава това.

— Слушай какво, многознайке, той каза, че това не е просто една мимолетна прищявка и затова… не иска да прави секс с мен. Още не.

Грейви се изкашля.

— Това само потвърждава думите ми.

— И аз мисля така — произнесе присъдата си Поло.

— Не е вярно — запротестира Клариса. — Той има сериозни основания…

— Сигурно. Обаче не те съветвам да се омъжваш за него, преди да сте се изчукали. Много е рисковано, направо… противоестествено. Поне за американските стандарти.

— Ако искаш… аз ще го проверя — засмя се Поло.

На Клариса идеята не й се стори толкова забавна. Не, благодаря! Двете с Поло вече бяха спали с един и същ мъж (не едновременно, разбира се — Клариса не би рискувала да се съблече в една стая с Поло) и би предпочела да си спести изживяването.

— Според мен той е просто един романтик — въздъхна Джени. — Същински… Рик Спрингфийлд.

— Момичета, Аарон говореше за нашите деца — хвърли бомбата Клариса.

Възцари се пълно мълчание. Всички погледи бяха обърнати към нея.

— Нашите деца — тихо повтори Клариса. Звучеше като мантра.

Момичетата все още асимилираха разтърсващата новина.

Първа проговори Грейви:

— Наистина ли спомена думата?