— Добре… — като на себе си промърмори Клариса, — ще ги сложа в двата противоположни края на масата, какво толкова?

И тя тръгна да излиза.

— Клариса?

— Да?

— Саймън се целува страхотно, нали?

Добре… заслужаваше да стои заключена.



— Деца — появи се Теди откъм кухнята, — някой да иска нещо за пиене?

Звучеше бодро, но видът му беше като след боксов мач. Косата му стърчеше (особено от едната страна), а едното му око беше подуто.

— Аз! — обади се току-що влязлата Клариса, като оправи полата си (от последната колекция на Долче и Габана). Виковете на Сузи се чуваха съвсем слабо. Клариса сложи в уредбата един от дисковете с кубинска музика и усили звука почти до крайност. Грейви я изгледа въпросително, но Клариса се направи, че не забелязва.

— Кой вдига такъв шум? — попита най-после Грейви.

— Господин Алпърт, да ви помогна ли? — надигна се от мястото си Аарон.

— Не, не! — спря го Теди. — Времето е пред теб, момчето ми. Тепърва все това те чака. Събирай сили! Пък и… в кухнята е голяма неразбория. Стискайте ми палци! — той си пое дълбоко дъх, като че ли щеше да се хвърли в бурно море, и изчезна към кухнята.

— Кой звънеше? — попита Аарон.

— Защо не разкажеш на Грейви за проекта си за мюзикъл? — обърна се към него Клариса. — Сигурна съм, че ще стане голям хит. Как смяташ, дали ще е готов до Коледа?

— Кой звънеше? — повтори Аарон.

— Кога?

— Преди малко. — Аарон й се закани с пръст. — Ах, ти, хитрушо.

Отново се позвъни.

Клариса скочи и се втурна към вратата, но Аарон се оказа по-бърз.

— Остави на мен. А ти дръж под око родителите си и ако замирише на барут, се обади на 911.

Откъм кухнята се чуваха крясъци. Майката на Клариса нареждаше нещо на испански, както винаги, когато беше особено развълнувана. Клариса не разбираше какво точно казва, но едва ли обсъждаше менюто за вечеря.

А отвън на прага чакаше Саймън и Аарон беше отишъл да го посрещне.

Тя се свлече на стола си като покосена. Трагикомедията започваше. Нещата бяха излезли извън контрол. Тя пресуши нервно чашата на Аарон и се подкрепих резенче ананас.

— Си, ще ми кажеш ли какво става? — приближи стола си Грейви.

— Сузи е довела Саймън.

— О! И къде са сега?

— Сузи е затворена в дрешника, а Саймън всеки момент ще се появи — Аарон отиде да му отвори. Всичко рухва, а аз дори не съм достатъчно пияна, за да не ми пука…

— Погледни откъм забавната му страна…

— Благодаря за съвета!

— Поне коктейлите си ги бива.

— Клариса? — чу се гласът на Аарон. — Дошли са приятелите ти…

Тя затвори очи. Когато най-после ги отвори, пред нея стоеше Дженифър, под ръка с някакъв латиноамериканец с черни мустаци, бели зъби и широкопола каубойска шапка. Мъжът излъчваше сила и сдържано достойнство. Личеше си, че е свикнал да бъде на открито и да работи с ръцете си.

— Клариса. Запознай се с Пабло. Говорила съм ти за него.

— Здравейте — изправи се Клариса. Колкото и да си напрягаше мозъка, не си спомняше Дженифър да е споменавала някой мъж през последните две години.

Пабло свали шапката си и се поклони.

Кубинският диск на майка й свърши. Сузи беше събрала сили и виковете й прозвучаха още по-пронизителни. Откъм кухнята се чу звън на счупена чаша.

— Всичко… наред ли е? — попита Дженифър.

Счупи се още една чаша.

— Охо… скоро ще се лее кръв — промърмори Грейви.

На входната врата отново се позвъни.

— Вземете си от хапките с бекон, господин Пабло. Непременно трябва да ги опитате.

Саймън влезе, въоръжен с огромен букет кремави рози.

— Саймън! — подскочи Клариса. — Не може да бъде! Радвам се да те видя!

Саймън я разцелува по бузите.

Аарон го наблюдаваше с интерес от дивана.

— Спомних си, че майка ти обича такъв цвят рози и…

— О, Саймън! — вдигна чашата си Грейви. — Наздраве! За годежа!

Дявол да я вземе, стисна зъби Клариса. Как можа да се напие толкова бързо?!

— Годеж ли?! — примигна Саймън. — Не знаех… Сузи не ми каза… А къде е тя всъщност?

И той се огледа за половинката си.

— Саймън, нали си спомняш Грейви? А това е Аарон — мисля, че сте се виждали.

Двамата се спогледаха.

— Възможно е — процеди Саймън. — Макар че не си спомням…

— Мога да ви припомня — усмихна се Аарон. — На онова парти преди няколко вечери.

— Сигурно. Срещам се с толкова хора… Не мога да си ги спомня всичките…

— Е, аз съм Аарон. Аарон Мейсън.

— Приятно ми е.

Ръкостискането им продължи няколко секунди, които се сториха на Клариса цяла вечност. В крайна сметка, за да отвлече вниманието им един от друг, тя едва не се подпали — тактика, която и преди беше прилагала успешно, без да се стига до тежки изгаряния. Аарон реагира светкавично и метна сакото си върху нея, за да потуши пламъка, а Саймън изля отгоре й чаша вода, което съсипа прическата й, но й подейства странно освежаващо.

Пожарът беше избегнат и дойде време да се сервира предястието.

Теди и майката на Клариса се разправяха цяла вечер — тя го засипваше със звучни испански клетви, които Пабло бе така любезен да преведе на компанията във всекидневната. Изразите бяха много цветисти, от рода на „петел с отрязан пенис“ и други подобни, а Теди й отвръщаше с „боливийска кучка“ и „смахната откачалка“. Никой от двамата не се задържа при гостите за повече от трийсет секунди, но Клариса нямаше време да се занимава с тях — прекалено заета беше да наблюдава Аарон и Саймън, за да е готова да реагира, ако започнат да прехвърчат искри.

Аарон пъргаво превключваше от една на друга тема и следеше с учтив интерес разказа на порядъчно пийналата Грейви за предимствата на платината пред златото в съвременната бижутерия; успоредно с това обсъди с Пабло на тромав гимназиален испански плюсовете и минусите на последните филмови фестивали; успя дори да успокои Сузи — доста поразстроена след инцидента с дрешника, като й предложи скоч, цигара и я изслуша съчувствено. Това я обезоръжи дотам, че тя прибра отровното си жило, но не и преди да разкаже една пикантна история за Саймън и Клариса, датираща отпреди сто години. Клариса я ощипа няколко пъти под масата без особен ефект и накрая се принуди да вземе по-драстични мерки, за да прекрати словоизлиянията й — тоест заби вилицата си в крака й.

Докато Сузи се съвземаше, Саймън разведряваше обстановката с весели истории от света на музикалния бизнес. Той разгърна артистичния си талант с пълна сила, като имитираше особено сполучливо светила като Мадона и Мини Драйвър, скачаше от мястото си, припяваше и жестикулираше.

Справяше се добре, макар че на моменти започваше да им лази по нервите.

Дженифър и Пабло седяха един до друг и всеки път, когато Джени станеше от масата, Пабло й придържаше стола, изобщо кавалерстваше й по всички възможни начини и самоотвержено слушаше безкрайните истории за кучетата й (най-грозните същества, които някога се бяха раждали). Двамата се разбираха чудесно, въпреки че познанията на Пабло по английски се свеждаха до няколко учтиви фрази.

Като цяло вечерята премина успешно — към десет часа гостите бяха дотолкова погълнати от разговора си, че: а) вече не обръщаха внимание на епизодичните престрелки откъм кухнята и б) не забелязаха, че десертът (прехваленият пай на майката на Клариса) така и не беше сервиран.

В крайна сметка Клариса реши да провери какво става, но Аарон отново предложи услугите си:

— Остави на мен!

И я целуна по бузата.

Грейви погледна Клариса, която пък погледна Дженифър, която на свой ред погледна Поло, която щеше да погледне към Сузи, но вместо това махна и попита:

— Майка ти да няма котка?

Саймън отиде да си вземе цигарите, а Дженифър направи знак на Пабло да го придружи. Той кимна усмихнато, смигна й и побърза да се изнесе.

Съзаклятничките останаха насаме.

Сузи въздъхна.

— Аарон не е истински — заяви Грейви. — Не може да е.

— Той е съвършен — промълви Дженифър и добави — за теб, искам да кажа.

— А според мен нещо с него не е наред — каза Сузи.

— Кое по-точно? — попита Клариса. — Това, че е влюбен в мен?

— И това.

— Резултат от двубоя?

— Две на едно за Аарон — съобщи Грейви. — Розите си ги биваше, но Аарон определено е претендент за златото.

Аарон се появи с чинията си в ръка. Беше пребледнял и погледът му беше разфокусиран, сякаш току-що беше станал свидетел на жертвоприношение.

— Какво има, Аарон? — тревожно запита Клариса. — Да не ти прилоша от храната?

— Не ви съветвам да ходите натам…

Клариса моментално се надигна, но той я спря.