Джиджи Леванжи-Грейзър - Мъжеядката

„Пекапекво пепо педяпевопелипете петърпеси песайпемън петук?!“ (Превод: „Какво, по дяволите, търси Саймън тук?!“)

Това изкрещя в прасковенорозовите дамски тоалетни на „Бел Еър“ Клариса. Съзвездието провеждаше извънреден брифинг в пълна секретност предвид създадените обстоятелства. За тази цел се налагаше да използват езика „пе“, овладян до съвършенство още в ученическите години, когато връстниците им залягаха над френския, испанския и италианския.

— Знам кой стои зад всичко това — каза Грейви.

В същия миг в тоалетните с гръм и трясък нахлу свръхвъзбудената Сузи.

— Този Саймън е направо из-клю-чи-те-лен!

— Пекупечка — беше коментарът на Грейви.

— Пети песи пекупечка — озъби се Сузи. — Имах пълното право да го поканя. Мисля, че се разбрахме по въпроса.

— Именно. Каза ти се да не се занимаваш със старото гадже на Клариса.

— Ха! Ако старите гаджета на Клариса са табу, в Ел Ей няма да останат свободни мъже… — изсмя се Сузи.

— Благодаря за признанието, Сузи — Клариса вече се беше съвзела. — Знаех си, че не се съмняваш във възможностите ми.

Нямаше да остави тази гадинка да й помрачи деня. Най-важния ден в живота й. Щеше да сияе в целия си блясък напук на злобарката Сузи.

Чу зад гърба си познат глас:

— Има ли някакъв проблем?

Приятелките се извърнаха като една. Към тях се приближаваше Аарон с ръце в джобовете — приличаше на някой от героите на Ф. Скот Фицджералд.

— Исусе… — промърмори Грейви.

— О, той не е между поканените. Но някой от архангелите може да се мотае наоколо… стига да е подходящо облечен.

— Харесвам черния ти хумор — Клариса го хвана под ръка и го измъкна от дамската тоалетна.

— Ще ми кажеш ли какво става? — попита Аарон вече напълно сериозно. Изражението му можеше да изтръгне признание от закоравял престъпник. — Клариса, вече би трябвало да нямаме тайни един от друг…

В този момент Клариса видя към тях да се носи яркорозово облаче — очевидно майка й беше прибрала чудото на шапкарската индустрия от градината на хотела.

— Клариса! Къде беше?! Знаеш ли откога те търся?!

Клариса погледна Аарон в очите и бързо каза:

— Няма нищо, уверявам те. Нищо сериозно. Щях да ти кажа, ако имаше.

Малко по-късно обаче, когато приемаше поздравленията на гостите, вече не беше чак толкова убедена в онова, което каза на Аарон. Двамата с Аарон бяха застанали един до друг и Клариса се чувстваше като принцеса, приветствана от поданиците си. Тя приемаше благопожеланията на гостите със сдържаната грация на младата Грейс Кели. През целия си живот беше очаквала този момент, подготвяла се беше за него по един или друг начин и не се беше съмнявала, че един ден сватбата й ще се превърне в събитие, достойно да бъде отразено на страниците на „Градът“.

В крайна сметка усилията и се бяха увенчали с успех. Тя въздъхна със задоволство. Двеста от най-близките до сърцето й (най-заможни и влиятелни) приятели бяха събрани тук, в тази зала, и погледите им бяха отправени към нея с възхищение (и мъничко завист). Огледа красивите си шаферки (Грейви, която в момента оправяше роклята си; Дженифър, която триеше просълзените си очи и размазваше гримаси; Поло, която подсмърчаше, и Сузи, с пресилената усмивка на жена, чиято приятелка се омъжва преди нея). Плъзна поглед и по свитата на младоженеца, избрана лично от самата нея (ангелът Макси Рийз, чийто клетъчен телефон засвири мелодията от „Батман“ насред церемонията; Том Сайзмън — основал най-горещите нощни клубове в Ел Ей; Джони Морис — изпълнителен директор на звукозаписна компания, единственият тъмнокож съученик на Клариса, баща му беше оперен певец, и Тони Би, който през цялото време се подхилваше). Клариса беше преспала с всички тях, включително и с Тони Би, въпреки че той по принцип рядко го правеше с жени.

— Как си? — смигна й Аарон.

— Чудесно. Бих искала да се женя всеки ден — отвърна тя и прие поздравленията на една от майчините си лели.

Следващият, който чакаше реда си, за да ги поздрави, беше Саймън.

— Моите поздравления, Аарон. По-добрият спечели. А Клариса е забележителна жена, от мен да го знаеш. Няма друга като нея.

Подобни откровения не бяха по вкуса на Клариса.

— Така е, няма — потвърди тя. — Строшили са калъпа.

Не си падаше и по фалшивата скромност. Изобщо всяка скромност според нея беше фалшива.

Искаше й се Саймън да отмине по-бързо, но той явно не беше свършил.

— Знаеш ли, Аарон, Клариса беше първата ми любов.

— Знаеш ли, Саймън, поне двама преди теб ми казаха същото. Излиза, че съм извадил дяволски късмет…

Той прегърна Клариса, а тя зарови глава на рамото му.

— Желая ти всичко най-хубаво, Клариса. — И Саймън я целуна по бузата. Лъхна я мирис на борова гора и в главата й нахлуха тийнейджърски спомени.

Дълго още усещаше целувката му на бузата си. Докато стискаше ръката на следващия гост, си помисли, че не би било зле да пийне нещо.

Няколко бързи кадри от мястото на събитието:

1. Грейви, след като здравата си е пийнала, настойчиво ухажва шейсетгодишния плешив вуйчо на Клариса, чиято перука се е килнала на една страна.

2. Поло, с рокля на Версаче, която открива бедрата й чак до цепката, е заобиколена от групичка пъпчиви подрастващи, които се увъртат около нея, изплезили език.

3. Дженифър срамежливо е застанала по-встрани, когато булката хвърля букета си, но като по чудо той се приземява право в ръцете й.

4. Сузи спъва Дженифър (неволно) малко след като е уловила букета.

5. Дженифър изтръгва букета си обратно от ръцете на Сузи.

6. Том Сайзмън щипва Клариса по задника, докато тя танцува с баща си.

7. Дженифър повръща в тоалетните, стиснала букета си.

8. Джони Морис пита Клариса дали би искала да последва примера на Сони Корлеоне (в смисъл не да бъде убита от мафиоти, а да идат в някое ъгълче и да се изчукат).

9. Майката на Клариса танцува с Аарон (оркестърът свири „Лунна река“ на Хенри Манчини).

10. Саймън танцува брейк и се върти на гърба си, докато неговата „дама“ Сузи го наблюдава изумена.

11. Аарон и Теди си говорят в градината, запалили пури.

Беше почти три през нощта, когато Клариса седна на леглото в апартамента на младоженците, все още облечена в сватбената си рокля, затвори очи и се опита да запечата в съзнанието си онова, което щеше да разказва на потомците.

Спомняше си какво й бяха разказвали нейните майка и баба — как родителите й се срещнали, как се влюбили и набързо се оженили въпреки протестите на родителите си. А баба й била още момиче, когато избягала с едно селско момче, с което едва се познавали и което по-късно станало герой от войната.

Но Клариса не беше чак толкова млада и безразсъдна и си задаваше въпроса: „Той ли е? Ами ако не е той?“

Дали мъжът, когото беше успяла да хване на въдицата си, щеше да стане мъжът на живота й?

Тя се загледа в Аарон, който тъкмо излизаше от банята, като си тананикаше нещо на Синатра. Запита се дали след години тананикането му няма да започне да й лази по нервите и изведнъж изпита желание да побегне, колкото й държат краката.

Тя скочи от сватбеното легло, покрито с рози. Аарон се разкиха.

— Алергичен съм.

Той събра всички розови цветчета в един калъф от възглавница, а Клариса тръгна към банята.

— Жива ли си? — попита Аарон след петнайсет минути, когато тя все още не излизаше.

— Мисля, че пих много…

— Госпожо Мейсън, съпругът ви се умори да чака…

Тя се усмихна. Все още не беше свалила сватбената рокля. Чудеше се дали да го прави.

Най-после Клариса излезе от банята. Междувременно Аарон беше осигурил компания — три от плюшените животинчета се бяха разположили на брачното им ложе (предварително се бяха договорили за бройката — трябва да се правят компромиси).