Аарон беше останал само по слипове (с картинки на Туити). На нощното шкафче се мъдреха няколко презерватива.

— Слиповете ти са много… симпатични.

— На мен пък ми харесва роклята ти.

— Ще имаш възможност да я видиш по-отблизо, тъй като смятам да спя с нея. Ако не възразяваш…

Тя легна до него. Двамата се гледаха в очите.

— Какво още ти харесва в мен? — попита Клариса.

— Устните ти. — Той я целуна. — Кожата ти… — Той плъзна устни надолу по шията й. — Харесвам твоята целеустременост… — каза той, докато целуваше гърдите й.

— Лявата или дясната?

Той се засмя.

— Харесвам те цялата. Такава, каквато си. Моята женичка…

Клариса се изчерви. Това й се случваше рядко. Хвърли поглед към нощното шкафче.

— Аз пък харесвам… този размер презервативи — каза, за да прикрие смущението си.

След това последваха искрите, пламъците и фойерверките. Всичко по реда си. Накрая, омаломощени, запалиха по цигара.

А после, когато съпругът й заспа блажено като бебе, Клариса се затвори в банята и прекара там близо половин час, заета с изключително важна мисия. В рамките на една година възнамеряваше да роди (това беше приоритет в списъка с непосредствените й задачи), така че нямаше смисъл излишно да протака нещата. Или да ги оставя в ръцете на случайността. Тя беше преди всичко практична. И както Аарон правилно беше забелязал, целеустремена. Затова в чантичката с тоалетните й принадлежности (наред с пиличките, кремовете и четките за коса) се намираше и една изключително важна вещ — пипета.

Гениалната идея я беше осенила, след като прочете една статия за бивш състезател по бейзбол, замесен в дело за бащинство. Той обвиняваше приятелката си, че е използвала пипета и кондом, пълен със семенната му течност, за да забременее.

И така, след като прояви инициативата да изхвърли използваните кондоми, Клариса се зае с изпълнението на задачата. Тя извади пипетата (предварително стерилизирана в продължение на двайсет минути у дома, на котлона, до който Клариса се доближаваше само в много редки случаи, и опакована във вакуумирана торбичка), всмука спермата на Аарон, вдигна роклята си и застана в поза „свещ“, като разтвори широко крака. Плочките в банята бяха студени и не се чувстваше особено комфортно, извършвайки манипулацията с пипетата, но високите цели изискват жертви.

Замисли се какво ли име би подхождало на наследника на фамилията Мейсън и изведнъж осъзна, че родителите на Аарон изобщо не се бяха появили на сватбата. Трябваше да пристигнат сутринта, тъй като предния ден бяха пропуснали полета си. Мейсън-старши (известен още като Джо Трети, тъй като носеше името на баща си и на дядо си) беше виден бизнесмен, успял да превърне дядовото си магазинче „на кьошето“ в процъфтяваща верига магазини (третата по големина в Съединените щати). За съжаление обаче се славеше като доста стиснат. Синамън („Канела“), майката на Аарон, въпреки името си се струваше на Клариса доста блудкава и безцветна личност. Поне ако се съдеше по снимките. Приличаше на Бети Крокър. Или лейди Бърд Джонсън.

В най-скоро време трябваше да ги посети и да им засвидетелства добрите си чувства.

Щеше, освен това да се опита да ги убеди колко практично и целесъобразно беше да си вземат частен хеликоптер (щеше да им спести толкова нерви и време).

Изобщо имаше големи планове, свързани с новото си семейство. Щеше да ги научи да харчат парите си с повече въображение — това щеше да придаде повече цвят на живота им. За което щяха само да са й благодарни.

Фактът, че Аарон не спомена нищо за отсъствието на родителите си, й се струваше малко обезпокоителен. Но после си го обясни с това, че, естествено, не искаше да й помрачава настроението.

Както и да е, скоро щеше да се запознае с новите си роднини. Нямаше търпение това да стане.

11

Край не като в приказките

Клариса се събуди и видя Аарон да си събира нещата. Беше стегнал и нейния багаж. Представа нямаше защо се е разбързал толкова, но й допадаше неговата организираност. Вече усещаше здравото мъжко рамо до себе си. Поздрави се за избора на съпруг.

— Прибра ли Пуфи? — (Пуфи беше едно от плюшените мечета). Тя се чувстваше длъжна на свой ред да прояви малко загриженост.

Аарон се усмихна. Имаше нещо потайно в усмивката му.

— Тръгваме ли вече? — надигна се Клариса. Все още беше облечена в сватбената си рокля.

— Имам новина — съобщи Аарон, докато затваряше ципа на сака си.

— Добра новина, предполагам. Защото, като чуя за „новина“, си представям разни бедствия и ужасии — катастрофа, пожар… друга жена… Аарон? — тя го изгледа с подозрително присвити очи.

— О, боже не. Няма никаква друга жена. Ти напълно ми стигаш — засмя се той и закрачи напред-назад из стаята.

През главата на Клариса започнаха да минават какви ли не мисли. Тя храбро се приготви да посрещне най-лошото. Може би Аарон заминаваше на лечение в клиника за алкохолици и тя трябваше да реши къде да прекара (сама) медения си месец. Може би в Каньон Ранч. Или пък Баха?

Най-после Аарон наруши тягостното мълчание.

— Клариса. Най-добре да ти го кажа направо. Родителите ми се отказват от мен и ме лишават от наследство.

Клариса застина. Никога не се беше чувствала на крачка от смъртта (не беше преживявала сърдечен удар или опасност от удавяне, не бяха я заплашвали с нож), но вече усещането й беше познато. Бясно пулсиращото сърце, недостигът на въздух, студената пот по дланите… Това беше.

Когато се свести, лежеше на пода. Аарон беше сложил възглавница под краката й и й вееше. Чу го да повтаря името й.

— Защо е толкова тъмно?… Запалете лампите… Не виждам нищо.

— Клариса! Така ме уплаши! Строполи се като чувал с тухли…

— Вода. Искам вода.

Аарон изтича да налее вода.

— От чешмата ли е?

— Минералната свърши.

— Обади се на румсървис.

В този момент нещо в изражението на Аарон й напомни за баща й. Теди изглеждаше по същия начин, когато се опитваше да излъже. Или да скрие нещо.

Той се закашля.

— Не мисля, че идеята е добра.

— Значи ли това, че каретата се е превърнала в тиква?

— Тоест, че след като сме яли и пили за петстотин долара, е време да се омитаме от тук?

— Да.

— Боя се, че точно това значи. — Аарон погледна часовника си.

— С колко време разполагаме? — осведоми се Клариса така, сякаш питаше за времето.

— Пет-шест минути.

Клариса скочи.

— Сватбената рокля… — започна Аарон.

— Няма да я съблека!

— Но с нея… привличаме прекалено вниманието.

— Е, това не е мой проблем, нали?

— Клариса, бъди разумна.

— Аарон — тя изливаше остатъка от шампанското в чаша. — На мен ли го казваш?

Всъщност тя беше учудващо спокойна. Беше чула за хора, запазили хладнокръвие в лицето на неумолимата съдба (по време на опустошителни земетресения, самолетни катастрофи и други бедствия). Възхити се на забележителното си самообладание и на способността си да мисли трезво при създадените обстоятелства.

Вярно, че отказа да съблече сватбената си рокля, но направи компромис — метна халат отгоре й.

Аарон грабна куфарите.

— Ще изкарам колата… ако още си е на мястото.

— Какво?! — едва не залитна Клариса и се опита да каже нещо, но Аарон запуши устата й с целувка и тя се почувства като във филм с Кари Грант и Одри Хепбърн.

След малко Аарон, който беше отишъл да извика асансьора, се завърна тичешком и грабна Жълтата неонка.

— Не изоставяй боен другар при никакви обстоятелства! — провикна се той, докато тичаше по коридора.

Клариса никога не го беше виждала толкова кипящ от живот. Направо й се завиваше свят, като го гледаше.

В асансьора се оказаха притиснати между две колички на румсървис. От аромата на прясно кафе и гофрети за по трийсет долара на Клариса й се доплака.

Едва беше успяла да стигне върха и вече се спускаше главоломно надолу.



Когато седнаха в бентлито, Клариса безсилно облегна глава на стъклото. Стомахът й беше празен и настойчиво й напомняше, че е пропуснала закуската, а главата й сякаш щеше да се пръсне.

Аарон сви на изток по булевард „Сънсет“ и се опита да сложи ръка на рамото й, но Клариса се дръпна като попарена.

Още му беше ядосана. Не знаеше дали изобщо ще може да му прости. Чувстваше се ограбена.

— Клариса? Спомняш ли си какво си говорихме преди сватбата?

Тя направи гримаса, сякаш беше отпила вода от тоалетната чиния. Беше си спомнила.

— Господи… само ако знаех, че съществува дори най-малката вероятност това са се случи…

— Какво? Не би се омъжила за мен?

Тя замълча.

— Това „да“ ли означава?