— Забелязал съм — потвърди Аарон.

— Е, какви са плановете ти, синко?

— Зарежи това „синко“, Теди — сряза го Клариса. — Важни са делата, не думите.

— В понеделник започвам работа — спокойно отговори Аарон.

— Като продуцент? — попита с надежда в гласа Клариса.

— Асистент на продукция. Ще получавам по триста долара седмично.

— Асистент на продукция?! — простена Клариса.

— Е, не мога да започна от най-високото стъпало. Първо трябва да мина през чиракуването. — Настроението на Аарон изобщо не изглеждаше помрачено.

— Ами договорът за „Прясно разведен“? Нали уж всичко беше уговорено…

— Уговорката остава, но сценарият все още не е готов. Това може да отнеме доста време, а междувременно трябва да се работи нещо. Не мога да стоя и да чакам.

Клариса поклати глава невярващо. Струваше й се, че това е някакъв лош сън.

Компютърът записука.

— О, това е моята кукличка от Украйна — грейна Теди. — Ще ме извините ли?

Той стисна ръката на Аарон и щипна Клариса по бузата, при което тя едва не отхапа пръста му.

Теди се устреми към кабинета си, като добави в движение:

— Клариса, момичето ми, време е да пораснеш. Досега не бях добър баща — мисля, че доста те поразглезих. Време е да проявя малко твърдост — за твое добро.

— Знаеш ли какво мисля аз да направя за твое добро, Теди? — провикна се след него Клариса. — Да докладвам доходите ти на данъчните власти. Време е и ти да се научиш да поемаш отговорност и да се сблъскаш с живота!

Баща й им помаха за довиждане, докато Аарон я избутваше към вратата.

Клариса се изтръгна от него, втурна се в кухнята, събра всички вилици на баща си и ги отнесе.

— Като толкова обича да започва от нулата, да го видим сега…

12

Бедността не била страшна

Клариса настоя Аарон да я закара до къщата на майка й на „Южен Бевърли Драйв“, където беше израснала по времето, когато баща й не изкарваше много пари. Едноетажното бунгало нямаше много представителен вид за квартал като Бевърли Хилс, но това беше домът й и щом го видя, Клариса избухна в сълзи.

За пореден път.

— Знаеш ли, Клариса, да не си богат си има и своите положителни страни — отбеляза Аарон.

— Кажи ми една — подсмръкна тя.

— Нямаш вземане-даване с богатите.

— Ще влезеш ли с мен?

— Само ако обещаеш да не молиш майка си за пари.

— Добре тогава. Изчакай ме. Връщам се след минутка. — Тя слезе от бентлито и тръгна към вратичката от ковано желязо, типична за вилните райони на Калифорния.

Докато чакаше майка си да отвори, забеляза светлосин кадилак, паркиран встрани от къщата и почти скрит от храстите.

— Мамо? Мамо!

Още малко и щеше да задумка по вратата, но ето че майка й най-после отвори. Беше с къси панталонки и копринена блузка.

Клариса погледна тънките й загорели крака, но се въздържа от коментар. Вниманието й беше привлечено от един млад чернокож мъж, който седеше на дивана с електронно пиано на коленете. Тя разпозна един от музикантите от сватбения оркестър. Оттук нататък имаше няколко възможности: А) Да не обръща внимание на младежа; Б) Да се държи на висота и да реагира хладнокръвно; В) Да се разплаче и да повърне; Г) Всичко гореизброено плюс да помоли майка си за пари.

Избра последния вариант. И така, обърна се към майка си, все едно не забелязваше младежа:

— Е, мамо, как прекара снощи? Доволна ли остана?

— О, да, Клариса. Esta es Roberto…

— Боби — поправи я усмихнато музикантът.

Биваше си го, не можеше да се отрече. Нищо чудно, че майка й се беше изчукала с него.

— Аха. Мамо, получи ли съобщението ми?

— О, Клариса, цяла сутрин бях толкова заета, нали виждаш — засмя се майка й с кръшен смях, като потракваше с токчетата си по червеникавите мексикански плочки.

Клариса стисна зъби. Току-що беше приключила с втора фаза — хладнокръвното поведение. Още повече, че седящият на дивана Боби (Роберто) беше гол от кръста надолу.

— Това хотелски халат ли е? — смигна й той. — Бива си го.

Крайно време беше да пристъпи към трета фаза.

— Мамо — подсмръкна, — Аарон е гол като пушка.

— В какъв смисъл?

— В пълния смисъл…

— Ще пиеш ли кафе?

Клариса кимна. Майка й правеше невероятно кафе — силно и ароматно. Купуваше го от магазинчето на един латиноамериканец. Като дете Клариса много обичаше да слуша бръмченето на машинката за мелене на зърната. Сега, когато целият й свят се разпадаше около нея, познатият звук й подейства странно успокояващо.

Двете седнаха една срещу друга и помълчаха, отпивайки кафе от тъничките порцеланови чашки. Тишината беше нарушавана от подрънкването на музиканта Боби.

— Той е страхотен любовник — сподели майка й под сурдинка. (Произнесе думата „любовник“ така, като че ли се състоеше поне от осем срички. По същия начин звучеше в устата й и думата „вагина“ например, от което на Клариса направо й се повдигаше.)

— Ето какво, мамо — тя се опита да насочи разговора в желаната посока. — Имам нужда от помощ, от съвет и най-вече… от пари.

— К’во се е случило?

— Не си ли закусила? Изяде няколко букви.

— Дошла си да молиш майка си за помощ, а й се присмиваш. Мно’о хубаво.

Ето пак.

— Родителите на Аарон го лишиха от наследство. Останал е само с дрехите на гърба си. В понеделник започва работа. Като асистент на продукция… Всичко се обърка, мамо… Какво ще правя сега?

— Обичаш ли го?

Клариса кимна.

— Тогава ти сама ще решиш. Ето, ние с баща ти навремето започнахме от н…

— Достатъчно, мамо! Моля те, спри! Не знаеш какво е… Можеш ли да си представиш, наел е апартамент в онази противна сграда…

— Клариса, нали ти ми каза: „Мамо, имай ми доверие! Знам какво правя.“ Така ли беше?

Майка й беше застанала с ръка на кръста, с незапалена цигара между пръстите. Имаше вид на жена, с която самият Аристотел Онасис би излязъл на среща.

— Така беше — призна Клариса и се опита да издърпа цигарата от ръката на майка си. Мразеше този й навик — половината от роднините й в Боливия бяха умрели от рак на белите дробове. Но онова, което я вбесяваше още повече, беше, че рефлексите на майка й бяха по-бързи от нейните — така и не успя да издърпа цигарата.

— Е, добре, щом искаш да знаеш, аз наистина вярвам в теб. Сигурна съм, че двамата с Аарон ще преодолеете всички препятствия по пътя си.

— Да разбирам ли, че няма да ми дадеш пари?

— Знаеш, че нямам много пари, Клариса. — Майка и си запали цигарата и закрачи из стаята. — Освен това мисля, че така ще е най-добре за вас.

Това прозвуча като точка на разговора.

Майка й излезе от кухнята. Клариса я последва.

— Това, че ми имаш доверие, не пречи да ни подпомогнеш финансово. Само докато изгладим нещата с родителите му.

— Клариса, двамата с Роберто смятаме да хапнем палачинки. Роберто ги обожава. Ще се присъедините ли към нас?

Роберто/Боби беше под душа. Клариса чуваше водата в банята. Представи си го женен за майка й и себе си като негова заварена дъщеря. Роберто беше на не повече от трийсет.

— Не, благодаря. Ще пропуснем купона.

— Както искате. Предай на Аарон поздрави от мен. — Тя целуна Клариса по бузата. От нея лъхаше на „Вирджиния Слимс“ и „Шанел №5“.

И на щастие.



Един ден от живота на неомъжената Клариса:

1. Ставане. Между 8:30 (отвън строяха някаква сграда, вероятно полицейски участък, напълно законно — нищо не можеше да се направи) и 11:59 (горе-долу по това време се чуваше с майка си). Сутринта беше много разтегливо понятие.

2. Закуска. Съдържанието й зависеше от наличността в хладилника и в портмонето на Клариса. Можеше да е купчинка корнфлейкс — сух (от оня, който разни момичета с крака, тънички като куки за плетене, рекламираха по телевизията) или с нискомаслено мляко (белезникава течност с вкус на тебешир), парче плод и порядъчно количество кафе (достатъчно, за да върне към живот мъртвец или наркоман в състояние на амок).

3. Следваше четене на „Ню Йорк Таймс“. От кора до кора.

4. Това, последното, беше майтап.

5. Разговор със Съзвездието по мобилния телефон. Съставяне на план за деня. Това отнемаше около час.

6. Следваше същинската част от деня.

а) Здравословно начало (тренировка по йога). Особено полезна при тежък махмурлук. Максимална продължителност девет и половина минути (препоръчителна според книгата „Десет минути за перфектно тяло“). Половин минута едва ли беше от значение при положение, че съвършенството е нещо субективно.

Понякога „а)“ можеше да се пропусне и да се премине направо към съществената част: