б) Обяд с приятелките на едно от следните три места: 1. „Айви Робъртсън“ (ако разполагаха с кредитната карта на някое бивше гадже); 2. „Чая“ (ако някоя от тях се чувстваше дебела или изненадващо беше станала почитателка на малограмажните порции треволяк); 3. Онова европейско заведение на „Сънсет Булевард“, пълно с мъже на име „Фазул“ или „Кшищоф“, готови, след като ги стрелнеш с очи и пофлиртуваш интензивно петнайсетина минути, на драго сърце да ти платят сметката.

Обядът продължаваше приблизително два часа и половина.

7. Обикаляне по магазините: за гримове (три пъти седмично); за обувки (на „Медисън“ или „Агнес Би“) и т.н. или посещение при фризьор, козметик и т.н.

Понякога (да речем, веднъж месечно) се случваше идеята за масаж на гърба да предизвика у тях прозявка и да им се прииска да опитат нещо по-различно (от рода на физическо раздвижване или интелектуално занимание). Например литературно четене. Или преглед на печата (в смисъл на някой вестник, на чиято първа страница не се обсъжда надълго и нашироко шокиращата новина, че Мелиса Ривърс има проблем със задържането на течности). А една от тях (най-вероятно Дженифър) дори веднъж предложи да пояздят. Но Поло се беше противопоставила най-категорично (собствената й майка беше горчив пример за последиците от ездата — отдалече изглеждаше стройна, загоряла, но отблизо беше с толкова сбръчкана и загрубяла кожа, че тръпки да те побият). Не, никаква езда. Още повече, че (както Грейви правилно отбеляза) в конюшните мирише отвратително.

Предпочитанията на самата Клариса клоняха към следобедната дрямка (нищо по-здравословно и релаксиращо).

8. Вечеря. Три основни алтернативи: а) италианска кухня в домашна обстановка, пред телевизора — 24-инчов „Сони“, подарък от Теди (в компанията на „Али Макбийл“, „Приятели“ или участниците в някое телевизионно шоу); б) „Мистър Чоу“ (ако разполагаха с нечия кредитна карта — за справка виж точка „обяд“; в) среща с мъж, който притежава потенциал (това включваше обувки, прическа, ръст, зъби, свеж дъх, социално положение, фамилия и изобщо — стил). Поло особено държеше кавалерът й да е в крак с последните модни тенденции.

Бяха излизали с общо… трима такива мъже за последните пет години.

9. Сън. За него идваше ред някъде около полунощ. (Или по-късно, ако бяха канени на купон.)

А те почти винаги бяха.

Клариса не си спомняше да си е лягала преди два още от времето на подплънките (а модата им наистина мина отдавна).



За сравнение: един ден от живота на омъжената Клариса (по-конкретно, ден втори):

1. Събуждане в седем. Изпращане на съпруга на работа, последвано от горък плач (в изблик на самосъжаление) и кървави планове за отмъщение (насочени към някои близки роднини).

Връщане в леглото — в жалката спалня, на мизерното апартаментче на невзрачното блокче, гъмжащо от начинаещи нископлатени актьори.

2. Повторно събуждане (някъде към десет или дори по-късно). Незабавно надничане през прозореца, за да се провери дали случайно беемвето не е изчезнало през нощта или издраскано от маздата на някое актьорче. (В този квартал можеше да се очаква всичко, дори най-лошото.) Следваше разговор с приятелките по мобилния телефон (Клариса използваше случая, за да си поплаче още малко).

3. Плач. Докъм обяд, когато приятелките й идваха да я посетят (всички, с изключение на Сузи). Поло започваше да киха още с влизането. („Тук някъде има котка!“, въпреки че прекрасно знаеше, че Клариса има котка от осем години, и сядаше на балкона, откъдето не помръдваше в продължение на два часа.) Когато си тръгваше, лицето й беше подпухнало и зачервено — посещението при алерголога беше неизбежно.

Гостуването на приятелките приключваше с произнасяне на суровата присъда: „Не бива да оставаш тук нито ден повече!“ Единствено Дженифър беше на особено мнение и подхвърляше фрази като „истинска любов“ и „парите нямат значение“.

4. Свечеряваше се. Налагаше се да отложи заминаването по обективни причини — резервоарът на беемвето беше празен, а за да го зареди с газ, трябваше да се моли на дебелокожия си коравосърдечен баща.

5. Плач. Съпроводен с нещо като вечеря (макарони, сирене и рибна консерва).

6. Плач.

7. Думкане по стената — напразен опит да бъдат усмирени съседите, които разиграваха сцена от „Дивия запад“, сравнима само с концерт на „Металика“, кънтящ право в ухото.

8. Получаване на SMS от съпруга: „Връщам се в шест. Обичам те. Липсвам ли ти?“

9. Изпращане на отговор: „Мразя те.“

10. Обаждане в полицията (анонимно) с твърдението, че от съседния апартамент се чуват изстрели.

11. Дояждане на загорелите макарони в компанията на плюшените играчки на съпруга.

12. Плач.

13. Заспиване на дивана с мокро от сълзи лице.

14. Съпругът й се завръща от работа и я събужда с целувки, като бъбри нещо за перспективи, идеи, възможности, сработване с екипа и други подобни щуротии. След което й повтаря, че много я обича, че се гордее с нея, промърморва, че е много уморен, и заспива с глава в скута й.

15. Клариса взема твърдото решение да обяви гладна стачка и да гладува до смърт.

16. Измъква се от прегръдките на дълбоко заспалия съпруг, завива го с кашмирено одеяло (останало от предишния живот) — не за друго, а за да не премръзне до смърт и да не й създаде допълнителен проблем.

17. Остъргва полепналите по дъното на тенджерата макарони.



Аарон отново можеше да бъде самият себе си. Защото бентлито, къщата в Бел Еър и черната кредитна карта „Американ Експрес“ — това не беше той. Моторът — виж, това беше друго нещо.

Вълнуваше се от новата си работа като асистент на продукция. Благодарение на нея успяваше не само да си плаща сметките, но и усвояваше тънкостите на занаята, трупаше професионален опит, създаваше контакти. Нямаше нищо против това, че се налагаше да взема костюмите на режисьора от химическото чистене и да разхожда йоркширския му териер, след като имаше възможност да следи отблизо създаването на един филм, работата върху сценария, да се учи от истински професионалисти, като ги наблюдава в действие. Междувременно двамата с режисьора трябваше да се спрат на подходящ сценарий, който студиото би одобрило, за да започнат заснемането на „Прясно разведен“. (По договор разполагаха с шест месеца за работа върху проекта.) Аарон щеше да движи нещата. Всичко това го устройваше напълно.

В личен план събитията също го изпълваха с оптимизъм. Имаше до себе си съпруга, която щеше да го подкрепя, и макар че всяко начало е трудно, с малко повече късмет двамата скоро щяха да си стъпят на краката и да наемат къща на хълмовете. Тогава Клариса щеше да му прости окончателно и да не съжалява за избора си.

Бъдещето беше пред него и той не възнамеряваше да стои със скръстени ръце.



След няколко седмици Клариса стигна до следните изводи: 1) Моторът „Хонда“ 260 съвсем не беше толкова привлекателно средство за придвижване, колкото телевизионните реклами със сексапилни момичета по бикини се опитваха да го изкарат. 2) Да успееш да се добереш до общата пералня в гъстонаселен жилищен блок изискваше шпионски умения, адвокатска хитрост, мафиотски инстинкти и хладнокръвие на наркобарон. 3) Храната в „Тако Бел“ беше чудесна, макар и не напълно автентична. 4) След дълго обикаляне на супермаркетите можеше да се натъкнеш на истински находки, сравними само с откритията на някоя археологическа експедиция. И, 5) все пак да си богат беше за предпочитане.

— Безспорно — съгласи се Клариса с пълна уста, докато похапваше рулца от раци с гарнитура от зеле и пържени лучени кръгчета. Саймън я беше поканил на галаобяд в „Палмата“. — Но до каква степен?

— Зависи с кого споделяш богатството си — отговори Саймън, като я гледаше настойчиво.

— Увърташ. Бих искала по-ясен отговор — въздъхна Клариса.

Отдавна не беше слагала в устата си истинска храна (в смисъл, нещо различно от макарони, консерви и сухи супи). Поне от две седмици. Затова, когато Грейви предложи тримата да хапнат някъде навън, прие на драго сърце. Само че хитрушата Грейви така и не се появи и Клариса се оказа tete-a-tete със Саймън. Тъй като вече беше омъжена жена, ситуацията доста я смути, но като видя огромните пържоли и усети аромата на лучените кръгчета, реши, че все пак жертвата си струва.

— Саймън, защо толкова искаше да обядваш с мен? Не че не съм поласкана и не че не бих се изчукала с теб за последно, просто заради доброто старо време, но…

— Срещнах Александра и тя ми разказа всичко. — Каза го с такава сериозност, все едно току-що беше научил за смъртта на Брендън Фрейзър или Елизабет Хърли.

— Какво точно ти разказа?

— Това, че… твоят съпруг… няма никакви пари.

— За момента.

— Откъде си толкова сигурна, че нещата ще се променят?

Саймън я гледаше и се усмихваше. Обективно погледнато, той беше дори още по-привлекателен, отколкото в гимназията. Годините бяха прибавили към чара му (това не е толкова необичайно за мъжете, погледнете само Хулио Иглесиас). На тях им приличат и посребрените коси, и бръчиците от смях около очите, та дори и небрежният стил на обличане. Един добре ушит мъжки костюм прикрива всички недостатъци на фигурата, докато горките жени не могат да скрият целулита си, освен ако не облекат нещо безформено. И кой казва, че мъжете не били облагодетелствани?