— Не, няма нужда да идваш и ти. Неудобно ми е…

— Шегуваш ли се? Как няма да дойда?! Нали сме семейство.

— Семейството не е нещо, с което човек се гордее — мрачно отбеляза Клариса.

* * *

След необходимите формалности Теди беше освободен от Централния затвор и двамата с Аарон се поздравиха сърдечно като стари бойни другари. Бъбриха си през целия път, като че ли нищо особено не се беше случило — обсъдиха борсата, последния мач на „Лейкърс“ и се консултираха къде в Ел Ей се предлага най-вкусната пица. Единствената тема, която не засегнаха, беше вероятността Теди отново да попадне в затвора.

Закараха баща й до апартамента му, а междувременно решението на Клариса да посети родителите на Аарон се беше затвърдило окончателно. Все някой трябваше да прояви здрав разум в конкретните обстоятелства.

Не възнамеряваше да прекара още един месец от бременността си в мизерия.



Най-трудното беше Аарон да не разбере какво е намислила.

Не, грешка.

Още по-трудно беше да убеди Грейви да я придружи.

— Кракът ми няма да стъпи някъде, където още се гледа V05!

— Снобка.

— Просто оценявам постиженията на цивилизацията — сви рамене Грейви.

— Стига, Грейви. Това са подробности.

— Ни най-малко.

— Значи, решено. Идваш с мен.

— Какво пък? Ще бъде забавно да те гледам как се правиш на глупачка пред родителите на Аарон.

— Не ставай кучка.

— Винаги съм била. Това си е дарба, усъвършенствана с годините. Може би като малка ми е липсвала родителска любов.

Двете размениха съзаклятнически погледи.

— Отивай да си стягаш багажа. Утре в осем те искам тук. Полетът ни е в девет и половина.

— Велики боже — простена Грейви. — Дано поне в самолета да предлагат „Блъди Мери“.

* * *

— Скъпи, нали нямаш нищо против тази вечер да остана у Грейви…?

Аарон я погледна озадачено.

— Тя… не се чувства добре… Трябваше спешно да й отстранят някакъв израстък там, долу… Много болезнена процедура…

Аарон сгърчи лице и остави настрана чипса.

— Достатъчно, моля те. Не навлизай в подробности.

— Благодаря ти, скъпи. Знаех, че ще проявиш разбиране. Грейви наистина има нужда от мен. Значи, ще се видим чак утре вечер. Но ако искаш да ме чуеш, звънни ми по клетъчния телефон.

Аарон само кимна. Клариса се усмихна. Мъжете нямаха нищо против женската вагина, но само от споменаването й можеше да им призлее. Стряскаха се, все едно някой беше размахал пистолет в лицето им.

Едва го изчака да тръгне и се отправи към къщата на Грейви. Искаше да е сигурна, че тя няма да се откаже в последния момент или да изпуснат самолета. Както и предполагаше, наложи се да я измъкне от леглото. В този убийствено ранен за нея час Грейви изглеждаше като Къртни Лав в ранните (купонджийски) години.

— Много си ми задължена, да знаеш — промърмори тя, докато Клариса я избутваше под душа.



Пътуваха в първа класа (и защо не? Една бъдеща майка се нуждае от максимален комфорт при пътуване). Беше платила билетите с кредитната карта на майка си, но съвестта й беше чиста. (Ако майка й знаеше за какво става въпрос, в никакъв случай не би се скъпила.)

Толкова често беше чувала да казват: „Полетът протече нормално.“ Точно техният полет ли трябваше да бъде изключение? Още в самото начало Грейви влезе в конфликт със стюардесите, тъй като настояваше да качи на борда свръхбагаж. Те не можаха да излязат на глава с нея, но после на свой ред не й останаха длъжни и буквално я оставиха „на сухо“. Шишенцата водка, които се полагаха на пътниците, бяха микроскопични. Направо се подиграваха с тях. Като капак, стюардесите се направиха на разсеяни и не им донесоха полагащата се порция ядки. А когато Грейви се оплака от избора на филма, който щяха да гледат по време на полета: „Няма ли кой да разкара от погледа ми шибаната физиономия на… (следваше името на известен холивудски актьор)?“, една от стюардесите я заплаши, че ако не престане, ще я завърже за седалката и ще й нахлузи кислородната маска.

Грейви трябваше да признае, че си е намерила майстора.

Когато слизаха от самолета, тя сподели, че сериозно се е замислила дали да не стане стюардеса. Имала дадености за тази професия.

Клариса се беше опитвала да запази спокойствие по време на гневните избухвания на Грейви, а когато самолетът минаваше през турбулентна зона (някъде над Колорадските планини), дори затвори очи и се опита да медитира.

Не успя да постигне кой знае какво, освен че визуализира как родителите на Аарон я посрещат с отворени обятия (и портфейли!). Клариса дори им носеше подаръци — вратовръзка на Армани за господин Мейсън и шал на Хермес за майката на Аарон.

Вратовръзката беше намерила в шкафа на баща си, докато ровеше за онези петстотин долара, а шала взе от чекмеджето на майка си (още преди време, така, за всеки случай). Баща й, като се има предвид къде се очертаваше да прекара близките месеци, едва ли щеше да има нужда от вратовръзка, а майка й беше сложила шала на Хермес само веднъж — преди да стигне до заключението, че я състарявал.

Самолетът се разтресе при кацането и Клариса сложи ръка на корема си — вътре имаше един мъничък пътник, който се нуждаеше да бъде успокоен. Грейви я погледна разбиращо.

— Спокойно, мамче, всичко ще бъде наред.

Самолетът се приземи с пронизително свистене и Грейви изрева:

— Мамка му! Не забравяй, че си ми задължена!

15

Среща с (Техни Величества) родителите на Аарон

— Какво?! Значи те изобщо не знаят за идването ти?! Страхотно! — възкликна Грейви, докато мъкнеха саковете си на излизане от летището.

— Никога не подценявай ефекта на изненадата — смигна й Клариса, като се опитваше да прикрие нарастващото си безпокойство. — Освен това… те не може да не ме харесат, не мислиш ли?

Докато Клариса се оглеждаше за кола, Грейви зяпаше минаващите покрай тях жени с руси гриви, ярки рокли с подплънки и едри бижута.

— Дали ще те харесат? — подхвърли тя. — Иска ли питане? Имат толкова причини: първо, по-възрастна си от сина им; второ, омъжила си се за него без брачен договор; трето — не приличаш на куклите от сериала „Далас“, а тук те са навсякъде — направо с лопата да ги ринеш.

— Достатъчно, Синди Адамс — тросна се Клариса. Синди Адамс снабдяваше жълтите вестници с пикантни истории и беше известна с острото си езиче.

Клариса се спря на открита кола — това повдигаше духа й винаги когато се чувстваше напрегната.

— Надявам се, че кредитната ти карта е валидна — отбеляза Грейви. Тя се спря да си запали цигара само на няколко крачки от знака „Пушенето забранено!“.

— Валидна е, разбира се, въпреки че не лично моя, а по-скоро на майка ми.

— И тя, разбира се, няма нищо против да я използваш?

— Надявам се.

Грейви се усмихна и поклати глава. Възрастна жена в розово костюмче й се закани с пръст и посочи табелата.

— Само едно дръпване — увери я Грейви и забърза след Клариса.



Към четири часа Клариса сви по алеята, която отвеждаше към „Мейкън Тауърс“, хотел в центъра на Атланта, който не правеше впечатление нито с архитектурата, нито с посетителите си. Туроператорът й беше описал надълго и нашироко очарователното местенце, издържано в старовремски стил, но с всички удобства на цивилизацията — басейн, сауна, климатик и широки удобни легла.

Клариса пристъпи в стаята, резервирана по телефона, и направи отвратена гримаса.

— Тук вони…

— Да ти припомня ли, че ти избра това място?

— Няма нужда — въздъхна Клариса.

Бяха наели хотелския „апартамент“, така че освен два маломерни кревата, събрани един до друг, тук имаше и диван, който изглеждаше така, като че ли е падал от високо.

Клариса продължаваше да души въздуха.

— Да ти помогна ли? Кучешка урина, бабешки чорапи, изсъхнала сперма — услужливо изреждаше Грейви. — Да продължавам ли?

Клариса грабна телефонната слушалка, като внимаваше да не я доближава до ухото си повече от необходимото, и набра номера на Синамън и Джо Трети Мейсън. Молеше се да имат стая за гости… (почеса се — нещо току-що я беше ухапало по ръката)… и да ги поканят, преди да са пипнали бълхи.



Безпогрешни признаци, че някой наистина е много богат:

1. Алея без никакви означения, която отвежда към заградено имение, чиято морава заема площ 3–4 квадратни километра.

2. Липса на пощенска кутия, затова пък — наличие на табела с гръмко име на входа. Само истински богатите кръщават именията си.

3. Висока ограда и порти като кремълските (или подобни).

4. Площадка за хеликоптери.

5. Зоологическа градина. (Без майтап.)

6. Отвъд оградата, портите, табелата и огромната зелена морава — самата Светая светих — каменна сграда с наистина внушителни размери.