И тогава изведнъж настроението й се помрачи. „А аз съм дошла да ги моля за пари!“

Реши да не го прави. По-скоро разбра, че няма да го направи. Щеше само да им съобщи, че е бременна, и… да остави топката в техни ръце.

Изправи се и почука по кристалната си чаша с връхчето на ножа (както беше виждала да правят по филмите).

Действително успя да привлече вниманието на всички. За съжаление чашата пострада, но един прислужник се материализира буквално от въздуха и побърза да събере парчетата.

Клариса изчака за момент.

— Да, скъпа? — погледна я окуражително Синамън.

— Ще имам бебе.

След това признание беше готова незабавно да си седне, но Джо Трети я сграбчи в мечешката си прегръдка. И този жест съвсем не срещна съпротивата й, дори напротив — като че ли само това беше чакала.

Синамън изръкопляска с грейнало лице и изведнъж възкликна:

— За бога, та ти не биваше да съ подлагаш на всичко туй! Ами ако съ беше случило нещо с бебето?!

От силното вълнение изговорът й съвсем се доближаваше до този в „Отнесени от вихъра“.

— О, госпожо Мейсън, не се безпокойте — намеси се Грейви. — Клариса е същински експерт по отношение на бебетата.

Клариса я изгледа кръвнишки.

— Нищо лошо не казах… — сви рамене Грейви. — Ти си истинска Мария Кюри в тази област. С което можеш само да се гордееш…

Клариса остави това без коментар и демонстративно насочи цялото си внимание към Синамън и Джо Трети.

Синамън се усмихваше.

— Предвид добрата новина, скъпа Клариса, мисля, че и аз трябва да направя изявление.

Тя се изправи.

„Слава богу, помисли си Клариса, свела свенливо глава. Крайно време беше.“

— Това е най-добрата новина, съобщавана някога — каза Синамън.



Синамън и Джо Трети си взеха довиждане с Клариса с насълзени очи (и това се дължеше не само на изпитото количество джин), след което един от шофьорите (тук помощният персонал никнеше като гъби след дъжд) ги откара до едно частно летище недалеч от Атланта. Синамън и Джо Трети настояха Клариса и Грейви да се приберат със собствения им частен самолет, който галено наричаха „Гууди“ и който се оказа… истински 727.

На борда ги посрещна широко усмихната стюардеса, настани ги и им донесе хавлиени кърпи и вода с бучки лед. Предоволни, момичетата се облегнаха на седалките, вдигнаха краката си нагоре и затвориха очи. Малко след излитането Клариса заспа и се събуди едва когато се приземиха в Бърбанк, където вече ги очакваше черен седан с тъмни стъкла, изпратен от грижовните домакини.

Клариса беше откарана до дома й първа. Тя прегърна Грейви и помаха, докато седанът се отдалечаваше. Забеляза мотора на Аарон паркиран на обичайното място и при мисълта, че след малко ще се изправи лице в лице със съпруга си, краката и изведнъж отмаляха.

Заизкачва се нагоре по стълбите с тежка стъпка. За пръв път не й се искаше стъпалата да свършат.

17

Здравей и… сбогом

Отгоре на всичко си беше забравила ключовете. Налагаше се да почука.

Аарон й отвори и както пишат в книгите, „стори й се по-красив откогато и да било“.

Измънка нещо като поздрав, но се дръпна, когато Клариса се опита да го целуне.

Гледаше я изпод вежди, със скръстени пред гърдите ръце.

— Добре съм, благодаря — каза Клариса. — А ти как си?

— Не съм спал цяла нощ.

— Пет милиграма „Амбиен“ или десет „Ативан“ или „Ксанакс“, ако освен това се чувстваш и неспокоен — изрецитира Клариса. — И здравият сън ти е гарантиран — поне според Грейви.

— Клариса.

— Добре де, съжалявам, че не си мигнал цяла нощ. Нали това искаш да чуеш?

— Клариса, ти ме изумяваш. Съсипвам се, за да ти осигуря нормален живот, а ти скалъпваш някаква лъжа, хукваш нанякъде и ме зарязваш, без да ти мигне окото. Е, можеш да се гордееш със себе си — накара ме да се чувствам пълен глупак.

Клариса седна на дивана, като гледаше кротко като териер на стара дама, докато Аарон крачеше напред-назад из стаята и се горещеше.

— Знам къде си била, така че няма смисъл да разиграваме театър! — каза най-после Аарон и изпусна въздух като парен локомотив.

Клариса съзерцаваше ноктите на едната си ръка. Имаше нужда от маникюр.

— Знам и с кого си била и ако мислиш, че ще се държа, все едно че нищо не е станало, горчиво се лъжеш!

— Не мисля, че знаеш — тихо каза тя. — Ходих да видя родителите ти. Пращат ти много поздрави.

Аарон спря в крачка с отворена уста — като в кадър от анимационно филмче.

Най-после каза само:

— Блъфираш. Не ти вярвам.

— Повярвай ми. Говоря самата истина. Бях при Синамън и Джо Трети.

Аарон, който досега обикаляше като лъв в клетка, изведнъж седна.

— О, боже…

Тя хвана ръката му.

— Нищо чак толкова страшно не е станало. И аз си мислех, че ще ме изядат жива, но, представи си, дори ме харесаха.

— А… разгледали къщата?

— Бих я нарекла по-скоро палат — усмихна се Клариса.

— Какво ти казаха… Синамън и Джо Трети?

— Нищо особено — сви рамене тя и го изгледа, тъй като въпросът й прозвуча малко странно. — Какво по-точно те интересува?

— Просто питам…

Не, не питаше просто така.

— Мисля, че знаеш какво би трябвало да са ми казали…

— Клариса, съжалявам. Мислех сам да ти кажа, но… изчаквах подходящ момент.

Нещо определено не беше наред.

— И кога възнамеряваше да ми кажеш? Нали уж не трябваше да имаме тайни един от друг? — Това, че самата тя го беше излъгала, не се броеше. За това си имаше сериозно оправдание. — Между другото, няма ли хляб в тази къща?

Вече беше гладна, а това допълнително я изнервяше.

— Очаквах, че ще реагираш по-остро — отбеляза Аарон. — В смисъл, че ще започнеш да ме замеряш със столове или нещо такова.

— Аарон, явно не ме познаваш. Аз съм зряла жена и намирам, че е излишно да се правят сцени. Затова, ако обичаш, седни и ми разкажи всичко, което си пропуснал да ми кажеш.

Той се усмихна и седна до нея на червения диван (плюшът му беше започнал да се протрива и погледнат отблизо, той вече изглеждаше доста старичък).

— Само как се измъкнахме от онази хотелска стая, а? Сигурно още ни търсят…

— Да, много беше забавно — потвърди Клариса. — Гледай този път да не ми спестиш нито една забавна подробност.

Тя се измъкна от прегръдката му, втурна се в кухнята и затършува в чекмеджетата.

— Какво търсиш там?

— Ето това — тя измъкна тесте карти. — Ще поиграем на покер.

— На какво?

— Истината и само истината. Ако спечеля, ще ми кажеш какво точно криеш от мен. И помни, че нямаш никакъв шанс, защото съм много добър играч на покер.

— О, не се съмнявам — подсмихна се Аарон. — Но едва ли си по-добра от мен.

— Така ли мислиш, скъпи? Нали не си гледан от баща, половината живот на когото, е минал в казиното?

И тя раздаде картите така чевръсто, като че ли цял живот само това е правила.

След пет минути играта приключи. Клариса беше разбила Аарон.

* * *

Доволна от себе си, Клариса унищожаваше кутия корнфлейкс, а Аарон замислено я изучаваше с поглед.

Най-после той си пое дълбоко дъх, погледна я в очите, сложи ръка на корема й.

— Клариса. Има нещо, което трябва да знаеш.

— Убедена съм в това.

— Не съм лъжец по природа и никога преди не съм лъгал…

— Искаш да кажеш, че си ме излъгал?

— Съжалявам, чувствам се ужасно, но нещата просто излязоха от контрол…

— Аарон, свързано е с родителите ти, нали?

— Да — въздъхна той.

— Те не са се отказали от теб и не са те лишили от наследство.

Аарон я погледна и на лицето му се появи тъжна усмивка. После бавно поклати глава.

Клариса хвана ръката му, сложена на корема й, и я захапа с всичка сила.

Аарон изкрещя и размаха ръка като развълнуван диригент.

Клариса скочи на крака и извика в лицето му:

— Как не те беше срам да ме излъжеш?!

— Ти ме ухапа — Аарон невярващо гледаше ръката си.

— А ти ме излъга!

— Естествено. Всеки с капка мозък в главата щеше да разбере, че си се омъжила за мен заради парите ми. Исках да знам докъде би изкарала с мен, ако нямах пари.

— Как може?! — повтори Клариса. — Аз нося детето ти.

— Ако ДНК тестът го потвърди — изплъзна се от устата на Аарон.

Изведнъж настана гробна тишина, наситена с напрежение, като в разказ на Едгар По.

— Какво каза? — най-после попита Клариса. Беше олицетворение на спокойствието, каменно спокойствие — същински Робърт де Ниро в „Нос Страх“.