— Аарон!

— Съжалявам, съжалявам. Напоследък съм станал язвителен. Не знам защо. Сигурно е от самотата. Та, значи, казваш, търси си работа?

— Като сътрудник в списание.

Джен го погледна и Аарон разбра, че от него се очакваше да приеме този факт с цялата подобаваща сериозност. Той кимна, но мисълта му вече беше две крачки напред — напрягаше се да си спомни кой от познатите му би могъл да се окаже полезен.

— Е? Няма ли да ме попиташ?

Аарон трепна.

— За какво?

— За бебето — въздъхна Джен. — Мислех, че това е причината да съм тук… или греша? Не искаш ли да знаеш как е бебето?

— Щях да попитам — смути се Аарон, — но Клариса ми каза, че бебето всъщност е на Саймън.

Очите на Джен станаха огромни като чинии.

— Това са пълни глупости.

— Но са думите на Клариса.

— Все едно да ти кажат, че на Марс има живот — махна с ръка Джен.

— Но на Марс има живот.

Джен само го изгледа.

— Виж, аз смятах, че е невъзможно Клариса да е бременна, а ето, че е. Излиза, че няма нищо невъзможно.

— Аарон, бебето е твое. Сто и десет процента. Гарантирам.

— И си толкова сигурна, защото…?

— Защото нямаме тайни една от друга по отношение на мъжете — спокойно отвърна Джен. — Ако Клариса беше спала със Саймън, това щеше да е новина. И тя нямаше да пропусне да ни я съобщи.

— Значи си сигурна?

— Убедена съм.



Поканата за прощалния купон в дома на Тони Би не можеше да дойде в по-подходящ момент. Клариса вече беше в третия месец и отношенията с майка й се бяха обтегнали до крайност. Интервалът, през който те започваха да си разменят остри реплики, се беше скъсил на 2,7 секунди. Така че Клариса отчаяно се нуждаеше да прекара една вечер навън, без това да й струва пари (каквито нямаше).

Огледа се в огледалото в цял ръст на стената на дрешника на майка си. Слава Богу, майка й беше навън — репетираше с „Ангелите“ в дома на една приятелка. Облечена в лека лятна рокля (флорални мотиви на фона на тънички райета), Клариса намери, че изглежда добре. Въпреки увеличените размери. Бюстът й беше станал доста внушителен и го крепеше „бабешки“ сутиен с банели, но повече я смущаваха ръцете й, набъбнали като наденички. В края на краищата ги прикри от очите на света с лека кашмирена жилетка, нахлузи обувки тип „балетна пантофка“ (благодаря ти, мамо!), потупа коремчето си (което все още не се беше очертало) и се усмихна, напълно доволна от себе си. Светът я зовеше.



Съзвездието се беше събрало в пълен състав у Тони Би. Джен и Грейви бяха пристигнали заедно (в такива случаи на Джен обикновено се падаше честта да шофира). Поло пърхаше като красива екзотична птичка в пъстрия си саронг, а около гърдите й с артистична небрежност беше омотан копринен шал. Дори присъствието на Сузи (която от злоба не можеше да наддаде нито грам) този път не я подразни — явно бременността я настройваше умиротворяващо.

— Скъпа! — възкликна Сузи и се втурна насреща й. — Изглеждаш зашеметяващо! В кой месец влезе? В шестия ли?

— В третия — хладно отвърна Клариса. Толкова хладно, че дъхът й излезе почти на кристалчета. После изведнъж се вгледа в лицето на Сузи и попита загрижено: — А ти как си, миличка? Добре ли си?

— Аз ли? Ами да, добре съм…

— О! Ето я и Грейви — Клариса понечи да отмине, но Сузи я спря.

— Защо да не съм добре? Какво си чула?

— За кое? — невинно попита Клариса. — Нищо не съм чула. Просто ми се стори малко уморена…

Сузи нервно вдигна ръце към лицето си, изпънато след серия от инжекции. Доколкото беше възможно. За торбичките под очите на трийсет и две годишна жена не може да се направи кой знае какво.

Грейви се приближи, облечена в дълго до земята кадифено манто със свободно пуснати, немирно стърчащи къдри. Тя прегърна Клариса през кръста и прошепна в ухото й:

— Браво, моето момиче. Направо я закопа. Уцели точно в десетката.

— Просто изразих загриженост — сви рамене Клариса. — Най-обикновена приятелска загриженост.

Тя се усмихна и отпи от коктейла си (сода и сок от червени боровинки, като за бременни).

— Именно. Всички знаем какво означава „изглеждаш уморена“.

— Забавно ли е на този купон? Аз трудно мога да преценя, тъй като не пия — огледа се Клариса.

— Е, аз пък пия и те уверявам, че въпреки това е пълна скука. Тони Би е загубил чувството си за хумор заедно с къщата си, всеки що-годе симпатичен мъж сред присъстващите е гей, всички поканени жени са модели на „Вог“, алкохолът е разреден и няма забранени наркотици. Пълна отврат.

— Още е рано — прозя се Клариса. (Напоследък само се прозяваше.) — Купонът едва започва.

Към тях се приближи Джен с чаша „Перие“ в ръка. Поло вървеше по петите й, следвана от вечната свита ухажори (в случая гейове, които изразяваха възхитата си с изтънчени реплики от рода на: „Ти си същинско дете на любовта между Одри Хепбърн и Сидни Поатие…“).

— Какъв е този кошмар? — сбърчи вежди Поло, без това ни най-малко да наруши хармонията на чертите й. — Защо не виждам мъже?

— Ти оздравя ли?

— Относително. Нагълтах се с някакви хапчета, които унищожиха всяка жива клетка в тялото ми.

— Каза ли на Клариса за оня тип?

— Лефти?

— Същият — ухили се Грейви. — Кажи й. Поне да се посмее малко.

— Не е смешно — възрази Джен, но самата тя едва сдържаше смеха си.

— Какво за него? Моля ви, кажете ми.

— Счупих му члена.

— Моля?!

— Разкажи, разкажи — задави се от смях Грейви и питието й се разплиска на пода.

— Добре де, изчуках го, както си му е редът…

— На третата среща?

— На първата. И така, бях се качила отгоре му… и изведнъж той изкрещя.

— И, разбира се, тя решила, че той вика от възбуда — намеси се Грейви.

— Защо да не реша? Знам, че съм добра.

— Всеки може да го потвърди — огледа се наоколо Грейви.

— Престани — помоли я Клариса. — Прибери си за малко ноктите. Искам да чуя.

— Грейви ревнува, не виждаш ли? — засмя се Поло. — Направо е позеленяла от завист. Би искала да е добра в леглото като мен. Та, докъде бях стигнала? Наистина влагах цялото си старание — много му се бях наточила. И вече си казвах — ето, постигнах желания ефект… и не щеш ли, той ме отблъсна и продължи да крещи. Поглеждам аз и какво да видя — членът му клюмнал на една страна — ей така…

— Как така?!

— Ее-е-ей така. — Тя извади червилото си и го илюстрира нагледно върху тапетите на Тони Би.

Момичетата избухнаха в смях.

— Оказа се, че съм му счупила члена.

— На мен никога не ми се е случвало — призна Джен с нотка на съжаление.

— Чакай малко. Членът му не е счупен в буквалния смисъл, нали? — попита Клариса. — Би могъл да го използва пак?

— Не и с Поло!

Отново последва дружен смях.

— Момичета, не разправяйте това наляво и надясно — помоли ги Поло. — Мъжете ще вземат да бягат…

— Поло, знаеш, че сме ти най-добрите приятелки — тържествено каза Клариса. — Можеш да разчиташ на нас. До довечера новината ще бъде разпространена. Ще могат да я чуят по CNN, ще бъде отпечатана в „Инкуайърър“…

— И в „Пийпъл“…

— И в „Тийн Пийпъл“.

— Питаше ме дали ще може да го ползва пак? Да, след време. Получил е някакъв мускулен спазъм.

— Ха-ха!

— Ама че работа…

Поразвеселена, Клариса потърси с поглед Тони Би. Той посрещаше гостите си, издокаран в снежнобял костюм и бледосиня риза. Беше си изрусил косата почти до бяло и също приличаше на гей. Или на захарна пръчка. Жената, която тъкмо влизаше, беше от онези, които могат да причинят сърдечен удар на мъжете. И неконтролируемо сърцебиене или нервен срив на жените. Самата Клариса изпита желание да се скрие някъде. Защото новодошлата беше съвършена. Ослепителната й кожа беше идеално гладка, сякаш без пори. (Кои имаха толкова бяла кожа? Украинците ли?) Беше достатъчно висока, за да си позволи да носи обувки без токче. (Скандално!) Коса с цвят на мед, гъста, естествено вълниста, класическа прическа. Изкусително сочни устни, при това без да са помпани с колаген, силикон или нещо подобно. Съвършени зъби — безупречни, без да са неестествено бели. Дълга, изящна шия. Клариса неволно изпъна назад рамене и изправи глава.

— Какво става? — изгледа я Грейви. — Да не ти се е схванал вратът?

Клариса продължи огледа. Никакъв бюст, слава тебе, господи — все пак има справедливост на този свят. Но… може би нямаше бюст, защото беше лека като перце и в същото време — гъвкава като тръстика. Червената лампичка „Внимание, опасност!“ вече святкаше ли, святкаше, но когато непознатата отметна глава и се разсмя, чашата преля. Такъв звучен, пълен с живот смях можеше да си позволи само някой, който никога не се е подлагал на убийствени диети.