Радарът на Клариса беше действал светкавично, без останалите да забележат моментната й разконцентрираност.

— Бомба със закъснител на деветдесет градуса от нас — съобщи тя. Съзвездието ползваше стария, изпитан жаргон, който им позволяваше да се разбират от половин дума.

Грейви погледна в нужната посока и буквално хлъцна.

— Велики боже…

Тя имаше досадния навик да се втренчва в хората, тъй като не притежаваше таланта на Клариса да ги преценява мълниеносно.

Поло само сви рамене. Тя прие нещата далеч по-спокойно, тъй като самата тя беше от породата на новодошлата. И двете бяха замесени от едно тесто и представляваха неустоима примамка за мъжете. Може би защото в излъчването им имаше нещо крехко, обезоръжаващо, нещо, което подсказваше, че се нуждаят от закрила.

Джен беше по-бяла от сакото на Тони Би. Клариса веднага погледна обратно към вратата.

— Ау! — чу се възклицанието на Грейви, последвано от изръмжаването на Клариса:

— Какво, по дяволите, търси този кучи син тук?!

— Т-трябва да има някакво обяснение — заекна Джен. — Сигурна съм, че има…

— Клариса — изникна зад гърба й Сузи като злокобен призрак. — Видя ли кой е тук? Представи си — Аарон!

Клариса се втурна към балкона, като едва не помете Сузи. Искаше да повърне или да се хвърли от високо, или и двете. Не го направи само от естетически съображения.

„Добре, каза си, успокой се. Само се успокой. Мисли трезво. И дишай дълбоко. Досега си се измъквала от всяка ситуация.“

Джен я беше последвала и сега й подаваше чаша вода, като я гледаше загрижено.

— Това може да е сестра му…

Милата Джен.

— Аарон няма сестра.

— Тогава, братовчедка? Стара приятелка?

— Дрън-дрън — подхвърли приближилата се Грейви. При мъжете няма платонично приятелство. Не и с приятелки, които приличат на куклата Барби. Би било противоестествено.

— Знаете ли какво? Всъщност няма абсолютно никакво значение — заяви Клариса. — Ние сме разделени, нали така? Връзката ни и без това беше на командно дишане. Да кажем, че просто сме изключили апарата.

Опитваше се да звучи хладнокръвно, но истината беше, че едва си поемаше дъх.

— Аарон има право да излиза, с когото си иска. — Клариса се постара да придаде твърдост на гласа си. — Също както и аз. Само дето той ме изпревари.

— Е, все пак той не е бременен от три месеца — забеляза Грейви. — Ако беше, това значително би усложнило нещата.

— Така е — съгласи се Клариса.

— Не можех да допусна, че ще постъпи така — поклати глава Джен.

— Нито пък аз — сви рамене Клариса. — Може би затова съветват хората да се опознаят, преди да сключат брак.

Тя вдъхна дълбоко свежия нощен въздух и тръгна да се връща в салона. Беше решила да не позволи присъствието на Аарон да й провали вечерта.

Прозя се. И отново се прозя.

И без това скоро щеше да заспи.

— Хей, да не забравите — ултразвукът на Клариса е другата седмица — напомни Грейви.

— Там съм — обеща Джен.



От този момент нататък (след първоначалната паника) Клариса контролираше поведението си с вещината на режисьор от „Бродуей“. Ако усетеше върху себе си погледа на Аарон, тя моментално завързваше оживен разговор с някой в противоположния край на стаята. Успяваше да изглежда весела и безгрижна, смееше се с отметната назад глава (дори с риск да си прекърши врата) — изобщо демонстрираше прекрасно безоблачно настроение.

— Стига си отмятала така глава, какво те прихваща? — смъмри я Грейви, която току-що се беше завърнала от разузнавателната си мисия. — Приличаш на годеницата на Франкенщайн — това ли е търсеният ефект?

— Просто се забавлявам — какво лошо има в това? Е, докладвай!

— Обектът е без ангажименти, страхотна партия, кара „Лексус“ последен модел и работи като инструктор в спортен клуб.

— Така ли? Не ми приличаше на спортистка.

— Кой ти говори за нея? Имах предвид оня Ромео отсреща. Уха-а. Я го виж само.

Клариса погледна натам, накъдето беше вперила поглед Грейви, и видя въпросния тип.

— Да, Грейви, страхотен е, но, по дяволите, кажи за момичето!

— Добре де… Виж, за нея не успях да науча нищо конкретно — сви рамене Грейви. — Никой не я познава, въпреки че на всеки му се ще. Пълна загадка, много странна птица. Всички бяха сигурни, че я виждат за пръв път и сто на сто е така — такава като нея не може да остане незабелязана.

— Определено — промърмори Клариса.

— Охо? Кого виждат очите ми? — изведнъж се ухили Грейви. — Твоето спасение, скъпа.

Към тях се приближаваше Саймън, сам-самичък, изтупан както винаги.

— Здравей, миличка! — Той целуна Клариса по бузата. — Търсих те един милион пъти. Къде се губиш?

— Търся си работа.

— Зарежи това! Ти си Клариса, забрави ли? Не изневерявай на себе си. Добре че те видях. Непременно трябва да поговорим. За всичко между нас…

— Саймън, между нас стои ето това — Клариса показа корема си.

— Това е временно положение — той добродушно потупа коремчето й. — И ми действа страшно възбуждащо, знаеш ли?

— Е, Саймън, това не ме изненадва особено. На теб всичко с по-малко от три крака ти действа възбуждащо.

— О, Клариса.

Тя се извърна и видя Аарон, редом с русокосата причинителка на сърдечни удари.

— След като цяла вечер упорито ме избягваш, реших да намина насам.

— О, Аарон — кимна Клариса хладно, почти с досада, все едно поздравяваше някой от познатите на майка си (ако изобщо би си направила труда да ги поздрави).

— Саймън.

— Аарон.

— Грейви.

— Аарон. Каква мила среща.

— Клариса, запознай се с Коръл. Моя стара… приятелка.

Коръл се усмихна и протегна ръка.

Фейт Хил, като невидим добър ангел, седнал на лявото рамо на Клариса, й прошепна да поеме протегнатата ръка и да не прави сцени. Но в същото време едно пакостливо дяволче й шепнеше в дясното ухо (с гласа на Мадона): „Да не си посмяла да й подадеш ръка! Кажи й да си я завре… тя знае къде.“

Клариса тръсна глава, усмихна се и подаде ръка на красавицата:

— Много ми е приятно… Орал, тоест… Корал.

Челюстта на горката Коръл увисна, а Аарон дръпна Клариса настрана.

— Може ли да поговорим?

— Тъкмо си тръгвах… Двамата със Саймън ще избираме бебешки имена — може да ни отнеме цяла нощ…

— Клариса. Говоря сериозно. Трябва да поговорим.

— Аз съм напълно сериозна — сви рамене Клариса. — Нямаме за какво да говорим. Бъди кавалер — старата ти приятелка скучае.

— Ти си най-упоритото същество, което съм срещал.

— Аарон, искаш ли един съвет? Не ми се обаждай повече. Само си губиш времето.

Тя запримигва ожесточено, за да не заплаче. Само това липсваше.

Аарон не изглеждаше кой знае колко по-добре, но това не беше голяма утеха.

— Саймън — преглътна Клариса. — Тръгваме ли?

— О, да. Да. Разбира се.

Саймън се извърна към Старата Сърдечна Приятелка на Аарон:

— Беше ми много приятно.

Клариса го смушка с лакът и двамата се изнесоха. Купонът щеше да продължи без тях.

21

Кой казва, че е лесно да порастваш?

— Ще боли ли? — попита Клариса. — Просто за да се настроя…

— Не — отвърна мъжки глас с топъл, успокояващ тембър. — Това е съвършено безболезнена манипулация. Няма да усетите нищо.

Клариса не беше напълно убедена. Тя погледна към Джен, която й се усмихваше окуражително, докато доктор Кац (с преждевременно побеляла коса, подкупващо сини очи и… брачна халка, която носеше на златна верижка) размазваше нещо хладно и хлъзгаво върху корема й. Съзвездието беше в пълен състав (липсваше само Злата Сузи).

Всички наблюдаваха съсредоточено, затаили дъх. Чуваше се само как Грейви джвака дъвката си.

— Ще бъдеш ли така добра…?

— Разбира се — Грейви не я изчака да довърши и глътна дъвката.

Доктор Кац включи ултразвука и обясни спокойно:

— Сега ще прокарам този гумен диск върху корема ви и ще можем да видим какво става вътре…

Усещането не беше неприятно (беше като секс с банков чиновник, съвършено безобидно).

— Е, как се чувствате? — Доктор Кац я погледна с дълбоките си сини очи и Клариса изгуби дар слово.

— Много е сладък — прошепна Поло на ухото й. И се разкиха.

— Много добре се чувства — отговори вместо нея Грейви. — Както и аз. Продължавайте, продължавайте.

— Ето го и бебето… — каза след малко доктор Кац. — Виждате ли тези мънички точици?

Момичетата залепиха носове в екрана.