— Чукане от любопитство — промърмори тя.

— Моля? — погледна я барманът.

— „Перие“ с лимон — отвърна Клариса. Не смяташе, че е моментът да разяснява житейската си философия.

— Чукане от любопитство? — повтори някой зад гърба й. Звучеше заинтригувано.

Клариса едва не се завъртя като пумпал, но, слава Богу, вътрешният й глас, който този път звучеше като Наташа от анимационното филмче дори и след няколко питиета, й подсказа правилното поведение: „Не се обръщай рязко! Достатъчно е да хвърлиш поглед през рамо. И най-важното, спо-кой-но.“

Клариса стриктно изпълни указанията и видя зад гърба си Аарон Мейсън, бъдещия си съпруг. Сам. Дори по-красив, отколкото си го спомняше.

Или пък тя си беше пийнала малко повече.

— Това не беше предназначено за теб — заяви тя и оправи вратовръзката му. Както можеше да се очаква, пак беше с онези ботуши и с небрежната визия на випускник от католически колеж.

— Но стигна до ушите ми — усмихна се Аарон. — Знам, че това е твоето парти и прочее, но тази сбирщина е пълна скръб.

— „Перие“ с лимон и „Кир Роял“ — прекъсна ги барманът. Клариса беше готова да прегризе ръката му, която подаваше питиетата.

— Радвам се, че се появи, за да го установиш. А сега ме извини, но трябва да занеса на бившето си гадже питието му.

— „Кир Роял“? Това не е ли дамско питие? Извинявай за лошото произношение. Френският ми куца.

— Е, това, че не го пият мъжагите от света на „Марлборо“, още не означава, че е дамско. Колкото до френския, винаги можеш да разчиташ на мен. Четири години съм го учила в гимназията и при нужда безпогрешно мога да открия тоалетните в Айфеловата кула.

— Впечатлен съм — Аарон леко се поклони.

— Е, радвам се, че си поговорихме — усмихна се Клариса и понечи да отмине.

Аарон я спря.

— Клариса, колата ми е отвън. Моторът е запален…

— Оня автомобил с размерите на пенис ли имаш предвид? Съжалявам, но не мога да тръгна с теб. Аз съм домакинята.

— А пък аз — почетният гост…

— Моля?

— Хайде, скъпа — Аарон я прегърна през рамо.

— Никъде не отивам… — Гласът й прозвуча неуверено. Чувстваше, че губи контрол над ситуацията.

Аарон грабна от ръцете й двете чаши.

— За кого са?

Клариса посочи към Саймън и блондинката.

— Питиетата ви — връчи им чашите Аарон.

Усмивката на Саймън беше смразяваща.

— Честна дума… — промърмори Тони Би.

— Аарон Мейсън, приятно ми е — Аарон сърдечно се здрависа със Саймън и Тони Би и усмихнато кимна на Пенелопи.

— Честна дума… — повтори Тони Би.

— Мистър Би — обърна се към него Аарон, — партито е страхотно, но за съжаление се налага да тръгвам. Трябва да изпратя Клариса до дома й.

Клариса само сви рамене. Както никога, не намираше какво да каже. Потърси погледа на Саймън, но лицето му представляваше непроницаема маска.

Не й оставаше друго, освен да последва Аарон. Той й подаде ръка и двамата тръгнаха към паркирания отвън автомобил. И към общото си бъдеще.

4

Големият ден

Тесният приятелски кръг на Клариса включваше четири приятелки. Бяха кръстили групичката си „Съзвездието“ (но в определени среди ги наричаха още „Хайката“ — по асоциация с един от не особено добрите филми на Майкъл Дъглас, в който шепа облечени в черно пазители на закона с мрачни физиономии преследваха особено опасни престъпници). Приликата беше очевидна — Клариса и останалите момичета си падаха по черните кожени панталони, бяха неумолими в преценките (и присъдите) си и преследваха като хрътки онова, което смятаха, че си струва (от мъже до чифт маркови обувки).

Съзвездието, като всяко затворено общество, си имаше своите строги правила (повечето набелязани още в четвърти клас): никакви гащеризони (по-късно, дънки) във вторник; никакво напиване в понеделник вечер; недопустимо беше също така да се очертават бикините ти, както и взаимното отмъкване на гаджетата (достатъчно чужди гаджета имаше).

Когато се събираха, спазваха строго определен ред при сядането, който никой не дръзваше да наруши. Александра Харгрейв, най-добрата приятелка на Клариса (и една седмица по-възрастна от нея!) неизменно сядаше от дясната (по-фотогеничната й) страна. Двете бяха завършили „La Lycee“ (модния френски лицей в Западен Лос Анджелис). След това Грейви изкара актьорски курсове, посещава бизнес колеж (от ден до пладне) и най-после се захвана с правене на бижута. Тя беше дъщеря на пластичен хирург (култова фигура в Бевърли Хилс), който й беше подарил пищен бюст (а ла Памела Андерсън) за седемнайсетия рожден ден.

Със същия бюст можеше да се похвали и шестнайсетгодишната му доведена дъщеря (доктор Харгрейв беше женен за четвърти път). Пет години по-късно Грейви се раздели с него (прекалено привличаше вниманието) и си поръча друг — с далеч по-нормални размери, в стил „Къртни“ (Къртни Кокс беше новият идеал на Съзвездието).

Любимият израз на Грейви беше „дрън-дрън“, любимото й определение за мъж — „гадняр“, а най-често използваният от нея термин — „медикаменти“, „Расдиб“, „Мебутрин“, „Ксанакс“, „Валиум“, „Плонопин“ и „Викодин“ — всички те по едно или друго време бяха заемали важно място в живота на Грейви (и в аптечката й).

Грейви имаше тяло като на Олив Ойл и изразителни (при това — съвсем естествени) къдрици. Тя беше „мозъкът“ на компанията — можеше да запомни, който и да било телефонен номер, да напише вярно най-сложната дума (особено ако беше медицински термин) и знаеше няколко езика, въпреки че в ежедневието използваше само жаргона на Бевърли Хилс.

Втората най-добра приятелка на Клариса беше Дженифър Еленбах. Тя винаги сядаше от лявата й страна. Джен беше идеалната приятелка, истинско съкровище — мила и доброжелателна като добрата орисница — дори да си наддала няколко килограма и да не можеш да се понасяш, в нейните очи пак щеше да изглеждаш като двойничка на Кейт Мос (може би не толкова недохранена).

Дженифър имаше топли кафяви очи и дълги мигли като Робърт Дауни Джуниър (в добрите му времена). Онова, което й доставяше най-голямо удоволствие, беше да избира подаръци и да ги опакова с цялото си старание, да праща поздравителни картички и да пече кучешки бисквити за огромните си песове със сплескани муцуни (Най-Противните-Същества-На-Земята) — те бяха нейната слабост, с която приятелките й се примиряваха великодушно. Те не коментираха дори колекцията й от гумени патета, въпреки че бяха готови да разнищят човек за далеч по-невинно прегрешение.

Джен беше любимката им — те не даваха да се каже лоша дума за нея.

Поло Паркър (чиято майка беше бивш модел, бивша наркоманка и понастоящем съветник на зависими от наркотиците) пък беше всепризната красавица, достойна за корицата на „Вог“. Би могла да бъде топмодел, ако не беше ниският й ръст. Имаше гордата осанка и буйните коси на индийска богиня, зелени очи и кожа с цвят на капучино. Единственият й недостатък беше, че… нямаше излишен грам по себе си. През деветдесетте тя беше станала мис Май на „Плейбой“. Поло за нищо на света не можеше да остане незабелязана — мъжете се лепяха за нея като мухи на мед. Приятелките й успешно я използваха за „жива стръв“ при нужда.

Страстта на Поло към аксесоарите беше пословична (тя например колекционираше сини чантички в различен нюанс — светлосиня, тюркоазна, морскосиня… — имаше поне дузина, а обувките й бяха удостоени с честта да носят имената на членовете на британската кралска фамилия).

Слабото място на Поло беше крехкото й здраве. Тя непрекъснато се бореше с някакви упорити настинки и все успяваше да пипне някой вирус или бактериална инфекция. Клариса на шега я беше кръстила „Поло“.

Поло седеше в непосредствена близост до Грейви. Двете бяха като скачени съдове, като гърне и похлупак. Грейви проявяваше безкрайно търпение към странностите на Поло. (Клариса подозираше, че го прави с цел един ден да я вкара в леглото си. От Грейви можеше да се очаква всичко.)

Клариса изобщо разполагаше с какви ли не теории. Тя беше неуморният „гуру“, великият комбинатор, спойката, гръбнакът на компанията.

Сузи Чембърс беше като петото колело на каруцата. Останалите я ненавиждаха, страхуваха се от острия й змийски език, но по една или друга причина я търпяха.

Клариса например обичаше да кръстосва шпаги с нея — предизвикателството беше голямо, все едно да играеш шах с Каспаров.

Веднъж, преди време, все пак бяха решили да гласуват отстраняването на Сузи, но впоследствие размислиха. Въпреки малките си прегрешения (като флиртуване с непозволен обект и погаждане на мръсни номерца) Сузи имаше и някои положителни качества. Сред смекчаващите вината обстоятелства беше фактът, че тя нямаше нищо против да ти услужи с някоя маркова дрешка, да ти заеме най-новия си чифт обувки в кофти момент (както когато родителите на Клариса се развеждаха например), изобщо можеше да се сравни с натурален шоколад или захаросан лимон (вкус по-скоро горчив, отколкото сладък, не ще и дума).

Всички от Съзвездието бяха на възраст между двайсет и осем и трийсет и две (строго секретно) години. Те бяха от поколението Хикс, закърмено с музиката на Ем Ти Ви, отгледано от родители, които отчаяно се бяха вкопчили в младостта си и самите те отказваха да пораснат. Благодарение на фитнес инструкторите, козметиците и пластичните хирурзи, майките им спокойно можеха да се конкурират с дъщерите си, а бащите им (младеещи след развода) караха бързи спортни коли и флиртуваха с техни връстнички. Поколението им живееше под знака на големите модни дизайнери, на една ръка (десетина години) разстояние от компютърното поколение „Игрек“, което беше на „ти“ с технологиите. Клариса и приятелките й също си пращаха имейли и носеха нокии с цветни панели, но интересът им към новите технологии беше по-скоро повърхностен — заради удобството и главно заради модата. Те сменяха цвета на косата си толкова често, че вече бяха забравили кой е естественият, така както не бяха съвсем сигурни кои са всъщност и към какво се стремят. Но имаха все по-натрапчивото чувство, че са някак извън времето въпреки модната си фасада и младостта си.