При Скаридата беше нещо подобно. Трябваше да говори за всичко. И всъщност това ме смущаваше в една-единствена ситуация — в леглото. Защото докато се галехме така, че на мен ми се завиваше свят, тя можеше да си говори за нещо. Понякога точно за това, дето в момента правехме, от което ми ставаше направо неудобно: „Ммм, чудя се, дали лакътят е официално обявен за ерогенна зона, или ти го превръщаш в такава?… Знаеш ли, че херцогинята на Ниверс направила малка карта на слабините си и я оцветила с водни бои, за да е по-лесно на любовниците й да я задоволяват?“.

И така си бърбореше. А пък аз никога не знаех какво да отговоря.

До онази вечер, в която беше ходила при лелката с архивните шкафове. В началото не изглеждаше да й се прави каквото и да било, въпреки че искаше да остане да спи при мен. Съблече се и легна по гръб в леглото ми и се взираше в тавана, без да издаде и звук. И тъй като за мен продължава да е празник, когато тя ми е на гости, не можех да държа ръцете си мирни.

Понякога ми се струва, че се опитвам да науча тялото й наизуст, сякаш в един момент ще изчезне. Познавам падинките до ключицата й, малките прави палци на краката, бенката под лявата й гърда и русото мъхче по долната част на ръцете. Ако играехме на сляпа баба, никога не бих я сбъркал, при положение че е гола. Мисля си, че бих я познал само по извивката на носа й. Много е забавно как тя самата смята, че е невзрачна и безинтересна. И идея си нямам дали е красива, или грозна, а и това е без значение. Важното е, че тя е тя.

Онази вечер не обели нито дума. Не знаех дали иска да се любим, обикновено ясно показва, ако моментът е подходящ. Само въздъхна дълбоко, когато се надвесих над нея, и ме бутна по гръб, взе ръцете ми и ги кръстоса върху гърдите ми. И започна да играе на сляпа баба с мен, все така притихнала.

Казват, че самотните хора ходят на фризьор и зъболекар и ортопед, без изобщо да се налага, само за да усетят допира на друго човешко същество. Никога не ме беше галила така преди — и не ставаше въпрос за ерогенни зони. Поне не и за един дълъг миг. Имах чувството, че ще заплача. И знам, че тя плачеше. Сълзите й падаха върху ръката ми, но като се опитах да кажа нещо, сложи пръст на устата ми.

— Шшш, пробвам живота си! — прошепна.

Не знам какво имаше предвид, ала в онзи момент ми се стори напълно логично, както се случва в сънищата.

29

С ласките си ми даваш

рамене и гърди,

свод на ходилото, ушни миди

и катеричка между бедрата.

Той има два малки белега от шарка на лицето, един на слепоочието и един на ъгълчето на устата. Както се бях задълбочила в търсене на справочна литература на компютъра тази сутрин в работата, се хванах, че галя клавишите с показалеца си, сякаш бяха неговото лице и неговите белези. Затворих очи и докоснах клавишите от Р до D, милвах с върха на пръста си леко вдлъбнатата им повърхност, а след това отворих очи и погледнах ръцете си, като че ги виждах за първи път. Тези бели, кокалести пръсти са галили мъхчето по шийните му прешлени, падинките около ключицата и жилите по ръцете му и са следвали линията на окосмяването му от пъпа надолу…

Съществуването е станало толкова телесно, че чувствам как ми се изплъзва. Бивши пушачи са ми разказвали, че щом спрели цигарите, изведнъж усетили как ухае чаят, какъв е истинският вкус на сметаната, а пролетта се превърнала в същински букет от аромати. Моите сетива, изглежда, също са тръгнали в тази посока — чувствам, че столът е мек и пружиниращ под бедрата ми, че лененият плат е груб при допир и че се появява едно конкретно усещане, като погаля устните си с перце. Ако това не спре, хората ще започнат да се почукват по главата и да въртят очи, виждайки ме да опипвам с пръсти околния свят.

Спешно трябваше да се обадя на Мерта. Когато й разказах как съм седяла и галила клавиатурата на компютъра, тя издаде особен звук, нещо като тихо, топло и успокоително гукане на гълъб, сякаш с това искаше да каже, че се радва за мен. Но ме предупреди само да внимавам какви ги върша, за да не ме обвинят в сексуален тормоз над оборудването в офиса.

Никога не съм била чувствен човек, научих го от живота си с Йорян. Бях приела този факт хладнокръвно, дори с известна гордост, защото той ме превръщаше в разумен човек, издигнат над животинското поведение. Приложенията за секс в неделните издания на вестниците ме караха да сумтя от раздразнение: „Натисни тук и завърти езика си там“, понякога с допълнението „и така ще задържиш любовта му…“. Всичко това изглеждаше толкова практично, все едно си на курс по лепене на плочки в банята и получаваш съвети как най-правилно да ги фугираш. Разбира се, нямам нищо против практическите курсове, но не мога да приема претенциите, че имат нещо общо с Любовта. Отказвах да се впусна в кариерата на жена от харем, достатъчно ми беше да съм практична в работата.

А Йорян бе толкова разбран и с такава готовност влезе в ролята на Мъжа, който винаги иска Малко Повече от жена си. Дори смятам, че по някакъв начин го правех да изглежда по-потентен с хладината си. Какво би сторил, ако подивяла от страст го спънех на земята и го завлечех до леглото? Вярвам, че веднага би загубил всякакво желание. Така като се замисля, май и той самият не беше кой знае колко чувствен.

Защото никога не показваше такова детинско нетърпение като Бени, особено ако не сме се виждали известно време. Като дете, което е стояло дълго с нос, залепен за прозореца на сладкарницата, и направо е умирало от копнеж, стиснало джобните си пари за седмицата в ръка.

Бени е преминал през цялото ми тяло, сантиметър по сантиметър, с всичките пет сетива, а понякога имам чувството, че и с шестото. Може да намери бенки, за чието съществуване не съм и подозирала, дълго да мирише свивката на коляното ми и да се взира в зърното ми така, сякаш никога не е виждал гърди. Малко се смущава, когато му се смея, и тогава казва, че това е професионално изкривяване — до такава степен е свикнал да оглежда вимета… Но нетърпението и удоволствието му не могат да бъдат сбъркани, нито пък желанието му да ги сподели с мен.

Когато той започна с изследователските си експедиции по моето тяло, ми ставаше неловко и го питах дали в момента тече годишният ми профилактичен преглед. Ала това беше най-вече защото се чувствах толкова неочаквано срамежлива. Не знам кога точно взех и аз да изследвам, но от този миг нататък откривахме двойно повече и ръцете ми бяха сякаш празни, ако той не беше в тях.

Понякога, щом погледна устните му и си помисля къде са били, все още се изчервявам. Аз! Която препоръчвах приема на мъже като витамини, за да се поддържа организмът във форма…

30

Обикновено сме у нас, защото на мен ми е по-трудно да се измъкна от къщи, но от време на време прекарваме някоя вечер и в нейния апартамент. Там изобщо не ми харесва. Стените са бели, килимите са бели, а малкото мебели, които има, са ръбести и неудобни. Сякаш сме в болнично отделение. Тя стои в кухнята и готви някакъв зеленчуков буламач, от който получавам газове. Изпитвам чувството, че всеки момент в хола ще надникне медицинска сестра и ще каже: „Следващия, моля!“.

В ъглите има цветя в саксии, високи колкото млади брези. Нищо чудно и да са пластмасови, целият апартамент изглежда като дезинфекциран. Единственото, което освежава малко обстановката, е плакатът, който й подарих. Той е доста глупав, така че е мило от нейна страна, че все още го държи на стената.

Може би трябва да й дам от бродериите на майка? Разполагам с предостатъчно. Мисля, че майка беше бродирала по една всяка седмица, в продължение на петдесет години. Влизаха й в употреба, когато съседи и приятели имаха рождени дни. Където и да отида в селото, плодът на сръчните й ръце се взира в мен от някой ъгъл. Въпреки това у нас все още са толкова много, че бих могъл да облепя цялата къща с тях. На тавана има цял куфар.

Тя няма телевизор. Съответно и видео. Затова избягвам да ходя там, ако дават важен мач, макар че, разбира се, не й го казвам; това са вечерите, в които е „неотложно да се погрижа за счетоводството“. Веднъж дойде у нас през такава една вечер и трябваше да стисна зъби, да спра мача и да се впусна в битка с взривоопасната купчина документи върху бюрото на татко. И всъщност извадих дяволски късмет. Сред тях имаше „Инкасо“ и „Краен срок за плащане“, и „Въпреки предишни напомняния…“. Потих се над документите до среднощ и в крайна сметка съумях да вкарам в ред по-голямата част. Може би играе ролята на мой ангел хранител, напълно несъзнателно.

А и беше невероятно приятно да седя и да си блъскам главата, докато тя се промъква в скута ми и ме употребява най-безсрамно. С такива привилегии на работното място може направо да ти се прииска да си опитен и трудолюбив счетоводител… да, невинаги успяваме да издържим до игрите на сляпа баба, които продължават до късно през нощта. Да не забравяме, че аз имам обор, в който всяка сутрин някак трябва да се замъкна.

Питал съм я защо няма телевизор. Когато сме у нас, гледа като хипнотизирана всичко, особено рекламите. Любимите й са онези с пухкавите бебета, които фъфлят за пелените си, и с момичетата, дето говорят за превръзките си, сякаш току-що са били спасени чрез кръвта на Агнеца, алилуя! След това с широко отворени очи поглъща всичко — от предавания за весели пенсионери, които събират градински джуджета, до късните кримки, неизменно завършващи с това, че някой прелита с колата си над пропаст. Правили сме го на килима пред телевизора, без тя да отлепи поглед от сериала.