— Лук Кантор ли е режисьорът?

— Да, но той е марионетка на Ханс. Няма да ми вика, ако Ханс не го кара. — Лили въздъхна. — О, Венера! Той е толкова секси. Силен е и умее да ръководи всички. Трябва само да го видиш. Щраква с пръсти и всички скачат. И е богат, имам предвид, разполага с милиони долари. — Тя облиза устни. — Мисля, че бих била чудесна съпруга за Ханс, нали така? Двамата си подхождаме.

— Но той не проявява интерес, така ли?

— Не. — Сълзите отново напираха в очите й. — Ти си му приятелка, Венера. Как мога да го привлека… Да го накарам да види, че сме един за друг? — Лили избърса сълзите си. — И че съм звезда. — Тя се нацупи. — Не трябва да ме тормози. Иска ми се да напусна.

Венера погледна момичето пред себе си — разглезено, красиво, изключително привлекателно. И внезапно й хрумна нещо. Как да си отмъсти на Ханс. Да отмъсти на всички.

— Е — бавно започна тя, — твоят агент вероятно няма да хареса онова, което ще ти кажа. Но искам да ти споделя, че Ханс спи с много жени. Вероятно изобщо не го смята за нещо важно. Не бих се учудила, ако обсъжда и теб с другите на снимачната площадка.

— Това е краят. — Лили изправи гръб и очите й мигновено потърсиха дамската й чантичка; вероятно вътре криеше малко шишенце с кокаин. — Да върви по дяволите. — В гласа й се долавяше агресивността, дължаща се на наркотиците, лицето й бе напрегнато от рязката смяна на настроенията. — Ще се махна. И ако на агента ми това не му харесва, ще го уволня. Никой не може да се отнася така с Лили Бруин…

— Правиш грешка — спокойно заяви Венера, уверена, че момичето вече няма да я чуе. — Ще си създадеш лоша репутация.

— Кого го е грижа? — Лили отметна глава. — Аз съм звезда, Венера. За света ще си остана такава, дори и ако Ханс Тирш не иска да го признае. — Взе чашата и я пресуши на един дъх. После се изправи, тръсна глава, изпъна тяло, подобно на котка, която се протяга, и излезе навън.

Венера се усмихна и отпи от минералната вода. Изведнъж можеше да види ясно бъдещето си. Сети се за онзи сценарий, който разказваше за разглезена млада манекенка и сляп свещеник. Лека комедия. Ужасно евтина продукция. И с напълно неизвестен автор…

Набра номера по памет.



Атина се завъртя пред огледалото.

— Отива ви — одобрително отбеляза продавачката. — Роклята е божествена.

— Божествена ли? Така и трябва, след като струва четиристотин и тридесет лири, за бога — измърмори Атина, но не можа да прикрие усмивката си.

Роклята, модел на „Версаче“, й стоеше перфектно. Беше в шоколадовокафяво и кремаво, прилепваше по извивките на тялото й, привидно скромна, но в действителност страшно секси. Имаше дълги ръкави, дълбоко изрязано деколте и стигаше точно до коляното й, но подчертаваше всяка женствена извивка на гърдите й, на дупето, дори и на прасците. Личната й асистентка при пазаруването я бе комбинирала с тъмнокафяви затворени обувки „Ръсел и Бромли“ с бежови каишки, гладък лъскав клин и масивна златна гривна на китката.

Венера бе уредила всичко това. На Атина не й хареса, че братовчедка й се отнася с нея като с дете, когато бе написала на лист името и номера на любимата си професионална асистентка за пазаруване, беше й запазила час при фризьор, както и на ред други разкрасителни процедури — маникюр, педикюр, дори и козметичен стоматолог. Венера явно посещаваше определен специалист, само за да оскубе веждите й.

Но по настояване на Юнона и братовчедките си, Атина бе се съгласила малко да се разкраси. Просто всичко й се струваше толкова повърхностно. Бе излязла от вкъщи с огромно нежелание. Глупавото преобразяване щеше да й отнеме цял ден, а тя още работеше по втория си докторат…

Започна от фризьорския салон. Атина неохотно понесе досадното преживяване. Когато отиваше в „Суперпрически“, й стигаха само петнайсет минути… Тук процедурите продължиха цели три часа.

Но пък резултатът имаше зашеметяващ ефект.

Самият салон бе олицетворение на модерния шик — столове с мека бежова кожа и ергономичен дизайн, лъскав под от полиран бетон, огромни прозорци в стоманени рамки по всички стени, които създаваха ефекта на складово пространство, преобразено от нашумял интериорен дизайнер. Всички стилисти бяха с униформи: момичетата носеха светлосиви костюми с панталон, а мъжете — тъмносини ризи и спортни панталони. Навсякъде се носеше сладкото ухание на кафе с канела и имаше оставени менюта, сякаш се намираше в някое изискано кафене. Огромна снимка на Манхатън бе поставена на една от вътрешните стени като фон.

Атина много се впечатли от салона. Не можеше да отрече енергията, която струеше от това място. За първи път си каза, че момичетата вероятно имат право. Лошо скроената й, непретенциозна пола и удобният пуловер с дупка на лакътя, които предизвикателно бе навлякла, преди да излезе от къщи, сега й се струваха по-скоро нелепи, отколкото бунтарски.

— О, боже мой — възкликна стилистката Клара, която бе дребна млада американка. Атина не можеше да отрече, че изглеждаше много добре: драматично белият лак на ноктите пасваше чудесно на сребристия костюм, а лицето й с безлични черти беше прекрасно разкрасено от умело подбрана асиметрична прическа с цвят на мед, опушеносиви сенки и прасковен гланц на устните, както и съвсем лек руж на скулите. Но ако Атина одобряваше вида на фризьорката, то Клара очевидно не можеш да върне комплимента. Тя стисна в шепа кичур от червената й коса и я вдигна към огледалото, за да й покаже всички разцепени връхчета и избелялата боя, както и местата, където бе пропуснала да нанесе от боята. — Самоубийствено червено, а?

— Моля? — примигна Атина.

— Боядисваш се сама. И то не особено добре, както се вижда.

— Съжалявам — измърмори Атина. Все едно я мъмреше майка й.

— Братовчедка ти ме предупреди, но не очаквах чак такова нещо. — Момичето огледа внимателно лицето и тялото на клиентката си и набитото й око на професионалист не пропусна нищо. — Обличаш се като студентка, която си купува дрехите от „Оксфам“. А и какви са тези гъсеници по лицето ти? — Тя посочи обвинително с пръст към веждите на Атина. — Да не би да си гризеш ноктите? И как поддържаш външния си вид: миеш си лицето и зъбите, това ли е?

Атина сви рамене. Срамуваше да признае, че не си мие лицето специално. Водата го обливаше, докато беше под душа, не е ли достатъчно?

— Всичките ти дрехи ли са с дупки? — Клара зяпна втренчено ръкава й.

— Не — наостри се отбранително Атина. — Имам и хубави неща.

— Не достатъчно хубави. — Стилистката премина от рязък към делови тон. — Много си мързелива. Ако нямаш нищо против, че го казвам. — Но езикът на тялото й говореше, че не я е грижа дали Атина има против. — Ти си една от най-красивите жени, които съм виждала за последния месец, а аз работя и с много модели. Но сякаш си си поставила за цел да прикриеш максимално красотата си. Бих убила да имам лице като твоето и такава коса. Длъжна си да се приведеш в по-приличен вид.

— Добре — съгласи се Атина. — Но искам просто да имам делови вид.

— Не. — Отсеченият тон на американката я сепна. — Това не е за жена с твоите дадености. Ти трябва да изглеждаш зашеметяващо. А повярвай ми, щом веднъж те приведем във вид, няма да поискаш да изглеждаш другояче. Ето. Сложи това. Така поне ще си покрита, докато си намериш свестни дрехи.

Клара сложи лека памучна наметка в гълъбовосиво върху противните дрехи на клиентката. Отведе я до един от стилните малки столове и Атина видя отблизо отражението си в огледалото. Ярките лампи наоколо безмилостно подчертаваха действителността — занемарена кожа, никакъв грим, гъсти вежди и червени петна по лицето. Атина знаеше, че не спи достатъчно и не яде достатъчно здравословна храна. Очите й бяха зачервени, а под силната светлина на лампите видя и ужасното състояние на косата си.

Атина се изчерви. Наистина приличаше на студентка. На някоя първокурсничка, която притичва през големия площад през зимата, хубавичка, но абсолютно немарлива, от онези, които смятат, че поддържането на добър външен вид не влиза в задълженията им.

— Колко време ще трае всичко? — измърмори тя, но тонът й прозвуча неубедително и за самата нея.

Клара не й спестяваше нищо.

— Три часа. А сега просто седни мирно и чети списание. Кое искаш?

— Имате ли „Дъ Иконъмист“?

— Много смешно — саркастично отбеляза Клара. — Ето, вземи този брой на „Ин Стайл“. Повярвай ми, имаш нужда от него.



След половин час Атина се бе предала напълно. Макар че изглеждаше по-зле, отколкото преди. Клара бе намазала противно миришеща каша по косата й и сега безкрайно бавно и търпеливо увиваше кичур по кичур във фолио. Явно се налагаше. А след като Атина се загледа в лъскавото списание, комбинациите от поли, блузи и високи обувки започнаха да й се струват по-смислени. Определено бяха ефектни. Почти й се прииска да излезе на пазар.

— Готово — обяви Клара, когато вдигна главата на Атина от мивката. Мократа й коса изглеждаше просто тъмна. — Сега Фредерик ще те подстриже. Винаги на влажна коса. После ще оформя прическата със сешоар.

Последва още рязане и потракване с ножиците, но за щастие следващата фризьорка бе долетяла от Париж само за седмица и не говореше английски. Атина владееше френски отлично, но изпита облекчение само да свие рамене, когато другата жена понечи да подхване разговор. Явно стилистката бе някаква много важна персона в модния бранш, ако се съди по уважението, което й засвидетелстваха останалите в салона, а и работеше много бързо; имаше скоростни и резки движения, понякога критично навеждаше глава, а зелените й очи се присвиваха, сякаш бе скулптор, работещ върху бюст. Когато приключи, косата на Атина се спускаше под странни ъгли върху главата й, беше много по-къса и тя я усещаше някак лека. Атина внезапно се притесни, макар че се бе зарекла да не си го слага на сърцето, стресна се от подкъсената си коса и се запита дали няма да има момчешки вид, или още по-зле — да изглежда сурова и безполова като голямата си сестра Юнона.