„И как, за бога, една глезена принцеса като Диана Чеймбърс е получила подобна работа?“, запита се тя. Дали не спеше с Родън? По дяволите, надяваше се, че не е така; това би било катастрофа.

— Е, предполагам, че ще мога да дойда — обяви тя. — Ами Венера? Атина? Вие още ли се занимавате с каквото правехте досега?

Русокосата Венера наклони глава раздразнено, доволно забеляза Бей Линг, но Атина остана съвсем спокойна.

— Аз също имам свой проект — заяви тя. — Искам да намеря подходящо финансиране, за да го осъществя докрай. И партито ще бъде отлична възможност да поговоря с различни хора.

— А аз продължих напред в кариерата си — сопнато отвърна Венера. — Вече не се снимам във филми.

— Сигурно си решила да запишеш албум — подразни я Бей Линг. — Като Кайли Миноуг. Само че си по-възрастна от нея.

Заради виното това й се стори крайно забавно и тя се засмя.

— Ще бъда продуцент. Филмов. И вече сключих първата си сделка. — Венера разтегли устни и показа белите си зъби в нещо подобно на усмивка. — Можеш и ти да получиш малка роля, Бей Линг, ако искаш.

Малка роля? Зачуди се дали Венера говори сериозно. Тя — звезда?

Във всеки случай бе напълно ясно, че трябва да се появи на това парти. При толкова графини и богати мъже сред гостите. Щеше да й се предостави прекрасна възможност за завързване на нови запознанства, а и искаше да види дали момичетата наистина са казали истината. Всички ли бяха самостоятелни вече? Искаха да й кажат, че нямат нужда от проклетите й пари?

Със сигурност трябваше да е нащрек. Но бе и силно заинтригувана.

— Убедихте ме — съгласи се тя. — Ще дойда и ще ви позволя да ме представите, мили дами.

— Прекрасно — възкликна Юнона. — А сега, Бей Линг, позволи ми да извикам шофьора ти. Сигурна съм, че искаш да се наспиш, за да си красива утре.

Бей Линг изгледа подозрително най-голямата братовчедка. Но лицето на Юнона не издаваше нищо. Вероятно тя самата бе изцяло ангажирана с търсенето на нов съпруг. Все едно, реши Бей Линг, внезапно почувствала се изтощена. Скоро и бездруго щеше да разбере.

Шестнадесета глава

Беше първият ден на февруари и необичайно топло за сезона. Венера се събуди от лъчите на бледото зимно слънце, струящи през капандурата; само след секунди си спомни какво трябваше да направи днес. Моментално стана от леглото и стъпи боса на мекия килим. Кипеше от енергия, копнееше да излезе, усещаше мощен прилив на адреналин. Нужна й бе голяма доза самодисциплина, за да се качи на пътечката за бягане. Половин час, не повече; нямаше никакво време. Венера увеличи скоростта, за да направи тренировката по-интензивна за сметка на продължителността. Да, днешният ден бе много важен за нея. Но искаше и да изглежда добре. Предстоеше партито в чест на Бей Линг естествено. И още по-важно бе, че имаше предчувствие, че ще види и още някого днес.

Ако случайно срещнеше Ханс, Венера искаше да изглежда добре.

Изключително добре.

Когато и последната песен на МР3 плейъра й заглъхна, тя намали скоростта и отдели няколко минути за разтоварване. Не искаше да разкъса някой мускул, а и бездруго физическата тренировка й помагаше да мисли по-ясно. Проклетият сценарист си имаше агент, което означаваше, че трябва да плати поне минималната тарифа на гилдията, което си бе пладнешки обир за някакъв сценарий, който е отлежавал забравен в чекмедже година и половина. Все едно. Почувства се добре, когато подписваше чека, по някакъв странен начин. Беше се въздържала от емоционално обвързване, когато всичко бе един безнадежден проект, но това бе добра комедия. Сега бе нейна — първият й проект като продуцент.

Втората стъпка бе режисьорът. И Венера вече знаеше кого иска. Кийша Роулънд, чернокожа млада дама, която току-що бе завършила киноакадемията и също имаше агент, но бе на най-ниското възможно стъпало в гилдията. Венера бе работила с нея по рекламата за хранителните добавки на „Оксо“. Мразеше онази проклета реклама, но се бе получила много добре — умело режисирана и заснета. И Ханс Тирш я бе оценил по достойнство. Така че режисьорката бе много, много талантлива, но нямаше да иска висок хонорар. И понеже бе жена, още никой не я бе направил популярна. На дамите им бе доста по-трудно да пробият. Венера й бе изпратила сценария с пълното убеждение, че Кийша ще се радва и на шанса да режисира. Снощното отчаяно обаждане по телефона, пълно с благодарности, бе потвърдило очакванията й.

Венера се поздрави мислено за умния ход, докато водата на душа обливаше и успокояваше мускулите на тялото й. Ханс бе гений. Тя просто щеше да използва способността му да открива таланти. И това нямаше да й струва и пени.

Бързо излезе изпод душа, подсуши се и се наметна с кашмирения халат. Отвори гардероба си и внимателно избра дрехите: елегантна бледожълта рокля и палто до коленете в наситения оранжев цвят на шафран, комбинирани с бледи бежови обувки на висок ток — лек пролетен тоалет, който тя допълни с разкошна огърлица от златни перли от южните морета, истинска скъпоценност. Старателно изсуши косата си с голяма кръгла четка, така че да й придаде повече обем и блясък. Стомахът й се бе свил от вълнение. Срещата й тази сутрин бе от жизнена важност.

Сър Лио Фабрикант бе жива легенда и като повечето такива живееше в миналото. Някога отдавна — през шейсетте — бе известен като голям британски режисьор. Но времената се бяха променили и докато Бърт Рейнолдс стане касов хит, Лио вече бе минало. Но той не бе забравил уменията си за издигане в обществото. Добри приятели от правителството с отлични връзки му бяха издействали държавен пост и той бе назначен да разпределя правителствените субсидии за британските филми. Лио обичаше да му се подмазват. Десетилетия наред се бе задържал със зъби и нокти за мястото си в Съвета по филмово изкуство.

Но през изминалата година му бяха спретнали вътрешен преврат. Британската филмова комисия, „Канал четири“ и останалите реформаторски настроени новаци бяха истинските играчи на вътрешния пазар. Авторитетът на Лио бе подкопан. Вече едва успяваше да даде одобрение за каквото и да било. Сега продуцентите, които се бяха надпреварвали да го ухажват и ласкаят, да го канят на обяд в най-скъпите ресторанти и да му пращат лимузини за най-добрите премиери, го отбягваха старателно.

Имайки предвид всичко това, Венера внимателно бе подбрала целта си. Дали сър Лио е свободен за обяд? Нищо специално, просто обяд в „Айви“. Би била толкова признателна. И очевидно същото важеше и за него.

Венера отново се погледна в огледалото. Всичко бе премерено така, че да въздейства на всяко ниво. Похотливият дъртак щеше да остане запленен от красотата й, докато неизменният му снобизъм щеше да одобри елегантния й вид; секси и сдържана, това не бе обичайният й стил. Но Венера променяше имиджа си на актриса в такъв на делова жена. Трябваше да подмени гардероба си.

Пъхна телефона си в чантичката на „Версаче“. Може би още преди обяд можеше да получи телефонно обаждане. Или дори две…



— Не мога да повярвам. — Джанет Симс, грубо нарушавайки закона, щракна с платинената си запалка и запали поредната от обичайните за нея тънки пурети. — Проклета глупава хлапачка. — Дръпна силно и издуха струйка ароматен дим към прозореца. — Защо ще напуска!

Венера кимна съчувствено. Двете се намираха в ултрамодерните офиси на „Ай Си Пи“, една от най-големите киноагенции в Лондон. Джанет бе опитен и обигран агент; носеше мъжки сака и лицето й бе загрубяло от алкохол, цигари и абсолютно безскрупулно пазарене при сделките. Занимаваше се с големи звезди, както и с няколко актьори, които тепърва пробиваха. До тази сутрин Лили Бруин се числеше сред вторите. Веднага щом бе получила главната роля в „Мод“, Джанет светкавично бе отмъкнала Лили от лапите на бездарния агент, който я бе представлявал, откакто бе завършила театралната школа.

Тогава тя бе ценна придобивка. Днес бе нищо.

— Тя е наркоманка. Взема кокаин.

Венера сви рамене.

— Не е изключение сред актрисите, Джанет.

— Не знае кога да спре. А и започна да се захласва по Ханс. Идваше на снимачната площадка със закъснение. Казах й, предупредих я да не проваля големия си шанс. Но още на първата главна роля шибаната идиотка си въобрази, че вече е новата Линдзи Лоуън.

— Наистина ли е напуснала? — невинно попита Венера.

— Дала на Ханс ултиматум. Той я сложил на мястото й и й казал да се маха от площадката, иначе ще я уволни. Тя вдигнала скандал и той я уволнил.

— Но продукцията сигурно вече е надхвърлила предвидения бюджет… могат ли да я заменят?

— Той прекратява снимките. Целият проект отива в коша. — Джанет, колкото и корава да бе, потрепери от ужас. — Само ако можеше да го чуеш…

— И какво следва сега за Лили?

— Кого го интересува? Тя е мъртва. Свършено е с нея. Никой няма да иска да припари до глезлата, която е провалила филм на Ханс Тирш. Той вече е разгласил, че тя е пристрастена към кокаина. Повече няма да я представлявам.

Венера приглади полата на роклята си и едва прикри лукавата си усмивка.

— Тя как го прие?

Лицето на Джанет все още имаше строг вид.

— Лошо — хлапачката се разрева в офиса ми, само дето не падна на колене. Жалка гледка. Опитала се да се обади на Ханс и да го помоли да я вземе обратно, но той не иска и да чуе. Тя се закле, че ще остави наркотиците, но й казах, че вече е прекалено късно. С кариерата й е свършено.

— Толкова ли е зле?

Джанет вдигна рамене.

— Виж, обадих се тук-там и се опитах да й потърся нещо. Никой не иска да я вземе. Не мога да я уредя дори в някоя реклама.

Венера кимна сериозно. Време бе за удара. Жертвата й бе стигнала до дъното.

— В такъв случай може би имам нещо, което може да те заинтригува. Романтична комедия, страхотен сценарий. Британската филмова асоциация го финансира — излъга тя. — Много малък проект и искам нови таланти. Ще й платя минималната надница и разноските по снимките, но мисля, че у Лили има нещо специално.