Джанет не можеше да повярва на ушите си.

— Искаш да я вземеш?

Венера кимна.

— Режисьор е Кийша Роулънд. Работих с нея по рекламата за „Оксо“.

Агентката присви очи; Венера ясно си представи как Джанет разсъждава трескаво.

— Познавам работата й. Много хитър ход, Венера, много хитър. Сигурно си я наела за нищожна сума?

— Първи филм. — Венера само сви рамене.

— Мисля, че те бива в това — реши Джанет. — Знаеш, че си ме хванала натясно.

— Това е втори шанс за Лили. Ако ти се окажеш агентът, спасил кариерата й… — Венера се изправи. — Основна заплата, никакви глезотии на площадката и ще трябва да дава алкохолни проби ежедневно. Кажи й, че ако превиши дори с една десета минимума, ще се погрижа всеки продуцент в града да разбере това. — Усмихна се ослепително на Джанет. — Но има и добра страна — хубав сценарий, страхотен режисьор, а и работим с независимо финансиране, което означава, че снимачният ни график е само осем седмици. Именно затова трябва да се отнеса пределно строго с нея. Не можем да изгубим и ден по вина на главната актриса. Времето ни притиска сериозно. А за теб това означава, че ако Лили успее да издържи на строг режим при мен цели осем седмици, това ще я реабилитира като актриса, на която може да се разчита.

— Дадено. — Джанет поклати глава. — Но знаеш, че поемаш риск.

Венера стана, доволна от себе си.

— Такъв е животът. Довиждане, скъпа.

Джанет я целуна предвзето от двете страни и Венера си тръгна от офиса й с много повече самочувствие на сериозен продуцент, отколкото на идване.



— Сър Лио. — Венера се постара в гласа й да прозвучи почит и уважение. — Радвам се да ви видя. Толкова е любезно от ваша страна да ми отделите малко време.

Зачервените му старчески очи обходиха стегнатото й тяло и пищните й гърди. Очевидно одобри гледката; Венера леко потръпна вътрешно, докато бе подложена на този откровен преценяващ оглед от дъртия похотливец. Така ли се чувстваше и Бей Линг, когато бе в леглото с чичо Клем? Определено си бе заслужила всяко пени.

Венера се насили да се усмихне и притисна лакти до тялото си, за да му позволи да се наслади на гледката към деколтето й.

— Бих направил всичко за теб, скъпа — дрезгаво отвърна сър Лио. Не я бе виждал повече от година, но се държеше така, сякаш бяха първи приятели. — На какво дължа удоволствието? Поръчах малко шампан, голяма бутилка отлежало „Круг“.

Защото тя плащаше. Венера ненавиждаше хора, които казваха „шампан“. Беше едновременно долнопробно и крайно снобско.

— Прекрасно — изчурулика тя. — Какво приготвят добре тук? Знаете ли какво, сър Лио, бихте ли поръчали вместо мен?

На лицето му грейна усмивка; Венера знаеше как да ласкае мъжете.

— С удоволствие. — Избра задушен без масло морски език и зелена салата за нея, докато за себе си предпочете огромна порция телешко „Уелингтън“.

— Имам проект за вас — започна Венера. — Уникален е. Моментално ще привлече публиката. Този филм ще бъде страхотен. Нуждае се от минимално финансиране и мога да ви обещая, сър Лио, всички участници в проекта ще се прочуят.

Постара се да придаде тежест на думите си.

Той само изсумтя, а белобрадото му лице се изкриви.

— Прочул съм се години преди ти да се родиш.

— О, да — съгласи се тя. — Но този филм, как да се изразя, ще затвърди репутацията ви. Сър Лио — драматично подчерта тя, — това е вашият билет за завръщане.

— Завръщане. — Той се вторачи в нея, но поне слушаше внимателно. Венера се възползва от мига.

— Да — вие осигурявате парите, а ние правим страхотен филм. Ще стане голям хит, ще продадем авторските права. Всички ще видят колко сте далновиден.

Той примигна.

— Вероятно не си чула… Филмовата комисия…

— Ви е уволнила, да, знам — преднамерено рязко отсече Венера. — Но все още заемате поста си в Британската филмова асоциация.

Това бе полунезависима организация с минимален бюджет — едва ли си струваше труда.

— Трябва ми само един милион. Можем да се справим с малко пари. Кийша може да намери филмова лента на ниска цена. Всички ще получават минимално заплащане. Екипът ще бъде крайно ограничен. С много малко снимачни площадки, а снимките ще продължат само осем седмици. — Венера се приведе напред. — Все още имате един милион на разположение. Похарчете го за нас.

— И защо да го правя? — Сър Лио усърдно отряза парченце от невероятно крехката телешка пържола, след което отпи голяма глътка от шампанското. — Когато изкараш в този бизнес толкова дълго, колкото мен, скъпа, ще знаеш, че всеки продуцент се кълне, че неговият проект е новият „Междузвездни войни“. Или „Четири сватби и едно погребение“. — Той въздъхна: — Знаеш ли колко пъти съм чувал репликата „Това е новият «Четири сватби»?“

Венера бръкна в чантата си и му подаде сценария.

— Преценете сам. Имайте предвид няколко неща. Ангажирала съм Кийша Роулънд, много способен млад човек, правила е реклами. И отмъкнах звездата на Ханс Тирш, Лили Бруин, от „Мод“. Наложи се да спрат продукцията.

— Бруин? — Сър Лио се замисли над името. — Онази наркоманка ли?

— Не е наркоманка. Ханс само я клевети. Все едно, ще се подлага на тест за наркотици всеки ден. Джанет Симс е във възторг. Само си помислете, имаме лично избраната от Ханс Тирш звезда за нищожен хонорар.

Сър Лио кимна и прехвърли сценария в другата си ръка.

— Ще го прочета — съгласи се той. — Още днес следобед.

Естествено, помисли си Венера. И без това няма какво друго да прави.

Вдигна чашата си шампанско и я чукна с неговата.

— Наздраве.



На път за вкъщи Венера сякаш не стъпваше от радост на земята. Беше сключила първия си договор като продуцент. Лили бе подписала и Джанет й предаде огромните й и покорни благодарности. Кийша бе на седмото небе от получената възможност и дори дъртакът Лио бе прочел сценария само за час и й бе изпратил по куриер договора си.

Проектът имаше зелена светлина. Сега трябваше да се съсредоточи върху намирането на изпълнители за второстепенните роли. Не можеше да си позволи да наеме режисьор за кастингите, но след години в бизнеса нямаше новоизгряващ, жаден за работа и нископлатен актьор, за когото Венера да не знаеше. Вече имаше някои идеи.

Мина й мисълта, че може би, само може би, филмът може и наистина да се превърне в хита, за който го представяше. Не че имаше значение, разбира се; въпросът бе да има напълно достоверно подобие на кариера, за да може Бей Линг да повярва, че тя е богата и независима.

В това отношение днес бе постигнала ненадминат успех. Щеше да се появи сияеща на партито, да очарова всички, да се представя за успешен млад продуцент. Бей Линг никога нямаше да заподозре, че Венера Чеймбърс отчаяно се нуждае от пари.

Влезе в кухнята с вирната брадичка. Юнона вече бе там, но изглеждаше доста изморена; предложи на братовчедка си мартини и Венера кимна, готова да празнува.

— Тежък ден в офиса, а? — попита тя.

Юнона сви рамене. Беше с костюм в цвят на кафе и шоколадова на цвят риза, допълнени с колие от кафяв кварц и дребни перлички. Облеклото й много дискретно внушаваше сила и власт, осъзна Венера, и изглеждаше добре; намекваше за богатство и комфорт.

Но въпреки елегантния си вид Юнона изглеждаше доста изтощена. Венера забеляза коректора, нанесен под очите, за да прикрие тъмните сенки; кожата на братовчедка й изглеждаше уморена и цялото й излъчване бе някак потиснато и апатично — сякаш вече нищо не можеше да я развесели.

— Сключих няколко сделки. А ти?

— Не беше зле. — Венера вътрешно се поздрави. — Как напредва организацията на партито за Бей Линг?

— Всичко е идеално — почти всички покани са изпратени и започнахме да получаваме потвърждения. Поли Шефийлд например.

Венера се постара гласът й да прозвучи нормално:

— Ще има ли място за още един човек в списъка с гости?

Братовчедка й я изгледа замислено.

— За кого става дума, ново гадже?

Венера се изчерви като домат.

— О, категорично не. Всъщност е конкурент. Само искам да му натрия носа.

— О, защо не започна с това? — Юнона разцъфна в усмивка. — Това е малкото ни парти за Бей Линг, мила — натриването на носове е основният му смисъл. Както и да е, щом е от твоите познати, значи е важна личност, а ние искаме Бей Линг да ни види в пълния ни блясък.

— Ще му се обадя.

— Като свършиш, не излизай. Всички сме тук днес. Трябва да планираме вечерта за Бей Линг. — Юнона се усмихна загадъчно. — Приготвила съм й няколко сензационни тоалета.

Венера кимна доста разсеяно. Мислите й вече бяха заети с Ханс. Отиде на спокойствие в спалнята си и се отпусна на перленосивата копринена покривка на леглото с усещането, че отново е палава ученичка в шести клас. Естествено всичко бе само на игра, просто фасада, забавление. Но пак можеше да подразни Ханс. А това, че щеше да заличи унижението на кастинга за „Мод“, бе допълнителен бонус.

Излегна се по корем на леглото, набра номера му и внезапно самият факт, че му се обаждаше, й се стори крайно интимен.

— „Тирш Продакшънс“.

— Здравейте. Ханс там ли е?

— Ще проверя.

Венера ясно си представи красивата млада рецепционистка.

— Обажда се Венера Чеймбърс.

— О, Венера. — Долови осезаема нотка на съжаление, примесено с доза пренебрежение. Венера пламна от гняв. — Опасявам се, че Ханс е много зает — продължи момичето. — Не съм сигурна, че ще мога да ви свържа.

— Опитай — мило настоя Венера. — Кажи му, че го търся като новия работодател на Лили Бруин.

Последва неловка пауза.

— Един момент, моля.

Да, така си и мислех, каза си Венера.

Чу се щракване по линията, после — неговият глас.

— Ханс на телефона.

Изненада се от въздействието, което все още й оказваше. Споменът за ръцете му, уверени и властни, я връхлетя с такава сила, сякаш нищо друго не се бе случило помежду им.