Всички мъже, покрай които бяха минали на път за „Ковънт Гардън“, бяха зяпнали похотливо — и то не Диана.

Тъй като самата тя бе красива жена, Диана не бе свикнала да е в нечия сянка. Но комбинацията от безупречна кожа, мека руса коса и хирургически дооформени извивки на тялото я правеше почти невидима. Лесно можеше да си представи как се чувства Карл Родън с подобна красавица под ръка. Това бе демонстрация на власт, мигновено осъзна тя; всички разбираха, че той е най-богатият, най-силният мъжкар, където и да се появеше, и че спи с най-красивата жена.

Диана знаеше, че не можеше да се сравнява с нея. И това я влудяваше.

Сега погледна Сузи с ненавист.

— Да? И какво измисли?

Стояха в балната зала на хотела, която щеше да бъде превърната в център за здраве и красота. Тя вече си го представяше много ясно. Велоергометри в единия край, студиото за пилатес — в другия. Стена за катерене, лъскави и супермодерни пътечки за бягане. Луксозни съблекални и бани с индивидуални кабинки с хидромасажни струи.

След това искаше гостите да бъдат насочвани към спа центъра, където щяха да се предлагат масажи, разкрасителни процедури…

Това щеше да бъде хотел-мечта за изискани гости, които държат на здравословния начин на живот. Както комарджиите отсядаха в „Мондриан“ в Лос Анджелис, за да се забавляват в неговия „Скай бар“, така лондончани щяха да се регистрират във „Виктрикс Ковънт Гардън“, за да използват спа центъра. Вече ги виждаше в мислите си — Гуинет и Мадона, Том и Кейти, Уилям и Кейт… щеше да бъде пълно със знаменитости и милиардери.

— Ами, нали знаеш. — Сузи примигна с небесносините си очи. — Просто не мога да одобря тук да има фитнес зала.

Диана зяпна.

— Моля?

Сузи потупа ръката й.

— Знам, че си имала добри намерения, скъпа, но хората просто не искат да се потят, когато отиват на някое хубаво място. Онова, което наистина ни трябва, е един много хубав ресторант! С отлична храна. Ще бъде толкова оригинално.

— Оригинално? — Диана не можа да сдържи сарказма в тона си. — Като например „Гордън Рамзи“ в хотел „Клариджис“ ли?

— Да! — Сузи засия насреща й съвсем наивно. — Точно същият! Само че ще предлага изцяло протеиново меню като ресторант на доктор Аткинс! Бъркани яйца и пържоли! И захарни целувки, направени с подсладител за десерт.

Диана едва се сдържа да не избухне в смях.

— Сузи, наистина не смятам, че това е добра идея. Хотелът ще бъде ориентиран към луксозния здравословен начин на живот. Това е модерно, уникално е за Лондон и…

— И няма да го бъде. — Тя присви големите си сини очи и Диана отстъпи крачка назад. Изведнъж блондинката се вторачи в нея с открита неприязън и подозрителност. — Карл е мой приятел, той постави мен начело на проекта и аз ще избирам дизайна на хотела, така че ако искаш да участваш, най-добре е да започнеш да търсиш готвачи за протеиновото меню.

Диана вирна брадичка. Никой не говореше с подобен тон на една Чеймбърс.

— Ще продължа да работя по визията на хотела, както съм обещала на Карл — отговори тя.

Сузи само вдигна небрежно рамене.

— Казах ти да търсиш необходимите специалисти. — Тя се пресегна и грубо щракна с пръсти пред лицето на Диана. — Какво чакаш още?

Диана се изсмя.

— Не приемам заповеди от теб.

— Извинявай, какво каза? — попита Сузи, а слабото й лице стана червено като домат.

— Не, не мисля да те извинявам.

Сузи се ядоса.

— Значи напускаш, така ли? Тъпа англичанка! Ще кажа на гаджето си.

Пулсът й се ускори, но Диана се насили да запази спокойствие.

— В никакъв случай не смятам да напускам. Не работя за вас, госпожице Фостър, а за господин Родън. Той е собственик на този хотел, а не вие. Ако той иска да ме уволни, може да го направи.

— Много ясно, че ще го направи. — Сузи едва си поемаше дъх от ярост. — Можеш да си сигурна.

— Сега, ако ме извините… — Диана затвори рязко папката с проектите си. — А дори и да не ме извините, имам работа. Трябва да направя проучване за цените на различни фирми за доставка на оборудване за фитнес залата, а на обяд ще се срещна с шестима холивудски лични треньори.

— Ако не напуснеш този хотел — просъска Сузи, — ще накарам личната си охрана — нашата лична охрана — да те изхвърли.

Диана се почувства напълно отчаяна. Щеше да изгуби комисионата си, голямата си поръчка. И внезапно осъзна, че макар тази работа да бе измислена фасада за показ пред Бей Линг, тя наистина държи на нея. Имаше талант за това, просто го знаеше, а и животът, отдаден на партита, не я бе подготвил за кой знае какво.

Но изправена срещу тази тържествуваща празноглава кукла, която я гледаше надменно в лицето, Диана Чеймбърс не бе готова да подвие опашка, да се моли и да плаче. Ако Карл Родън поискаше да я уволни, толкова по-зле за него. По-скоро би предпочела да гладува на улицата, отколкото да пълзи на колене пред русата кучка.

— Приятен ден — отвърна студено тя и излезе от хотела. На улицата чакаше такси и Диана скочи в него. Каза на шофьора адреса в Нотинг Хил. Най-добре да изчака там неизбежното позвъняване. Поне щеше да е на своя територия.

Докато таксито бавно напредваше в трафика, тя все пак се обади на няколко места. Имаше връзки в най-популярните фитнес салони, и то не само в Лондон, но и в Париж, а знаеше и за едно страхотно ново местенце в Берлин, собственост на бивш шампион по вдигане на тежести, където обичаха да тренират някои кинозвезди, защото залата беше много модерна и дискретна. Въпреки всичко тя отметна задачите си за деня, било то и само за да запълни времето си. А и защото имаше гордост.

Докато стигнат до Кенсингтън, Диана бе приключила с телефонните разговори. Запита се мрачно как ли се справят останалите момичета. Венера изглеждаше доста развълнувана напоследък. Атина кроеше някакви мистериозни планове, а Юнона имаше самоуверен вид както винаги. Вътрешно я гризеше грозното подозрение, че в деня на партито за Бей Линг тя ще бъде единствената, чиято кариера се е провалила, още преди да започне. И нямаше абсолютно никаква представа какво друго би могла да върши.

Телефонът й иззвъня кратко; погледна го и видя, че има съобщение на гласовата поща. Сърцето й се качи в гърлото, докато вдигаше телефона към ухото си. Беше Карл. Стомахът й направо се преобърна.

„Диана“. Гласът му бе спокоен и равен. „Би ли дошла в офиса, когато получиш това съобщение?“

Въздъхна и нареди на шофьора на таксито да обърне колата. Е, какво пък. Най-добре да посрещне всичко с вдигната глава…

* * *

Избягвайки да я гледат в очите, секретарките я пуснаха да се качи на най-горния етаж. Диана предизвикателно вирна брадичка. Беше решила, че няма да плаче. А и Сузи вероятно бе дошла тук преди нея и нямаше начин Диана да й достави точно това удоволствие. Спомни си времето, когато ходеше на училище. Ако се стигнеше до плач, каза си тя, най-добре да бъде у дома. Изненада се колко много се вълнуваше.

Карл Родън седеше зад бюрото си. Диана забеляза с облекчение, че Сузи не присъстваше. Направи й знак да седне.

— Знаеш ли защо те повиках?

Диана кимна.

— Разбира се.

Погледът му се плъзна преценяващо по нея.

— Вдигнала си невероятен скандал на приятелката ми.

— Така е — хладнокръвно отвърна тя.

Родън повдигна вежди.

— И само това ли ще кажеш?

Тя сви рамене.

— Карл, ако искаш да ме уволниш, направи го сега. Нямам нищо против да се съобразявам с прищевките на приятелката ти, стига да са практически възможни, но тя искаше да съсипе цялостния имидж на този хотел. Предложи някаква идиотска алтернатива, а после ми щракна с пръсти, сякаш съм някаква сервитьорка. Казах й да върви по дяволите. Ако това е неприемливо за теб, така да бъде. Не мога да работя с нея.

Лицето на мъжа срещу нея остана непроницаемо.

— Това ли е всичко?

— Не. — Предстоящото й уволнение направи Диана смела. — Тя е една надута златотърсачка без капчица мозък в главата си и не мога да повярвам, че излизаш с нея.

Забеляза, че той едва успя да прикрие лека усмивчица.

— Сузи е много красива.

— Както и Саманта Фокс — сопна се тя. — Не мислиш ли, че един мъж трябва да се среща с жена, с която може да прекарва приятно времето си и извън леглото?

Тъмните му очи приковаха нейните.

— Диана, личният ми живот изобщо не е твоя работа. Ти искаше да бъдеш консултант по дизайна за хотелска верига „Виктрикс“.

— Напротив, моя работа е. Ти го превърна в такава, когато ме помоли да работя с онази празноглава кукла. Тя ще съсипе този проект, ако й позволиш. Съветвам те съвсем приятелски, въпреки че ще ме уволниш. — Диана скочи на крака. — Ще ми се да мога да кажа, че е било забавно.

— Къде отиваш?

— У дома — отвърна тя. Искаше да се измъкне оттук, преди привидното й спокойствие да я е напуснало.

— Но ние имаме работна среща — спря я Карл Родън. — И аз не съм те уволнил.

Тя се отпусна тежко на мястото си. Примигна.

— Но пък уволних Сузи — продължи той. — Тя нахълта тук малко по-рано, настоявайки да те разкарам. Разкрещя се и направо полудя, когато й отказах. Всъщност й казах, че трябва да ти се извини.

Диана примигна.

— Наистина ли?

— Да.

Погледът му започваше да я кара да се чувства неудобно. Диана съжали за острия си език. Как можеше Карл да поиска да работи с нея, след като му бе дала съвети за връзката му?

— Как го прие?

Карл се усмихна широко.

— Заяви, че трябва да избирам между нея и теб.

— И ти предпочете мен?

— Не понасям ултиматуми. От никого.

Диана се изчерви.

— Разбирам.

Родън се изправи.

— И не обичам да ме правят на глупак. Сузи отдавна ми опяваше, че иска да се включи в бизнеса. Реших, че това може да освежи връзката ни, защото бяхме стигнали до задънена улица. Освен това, ако има нещо, от което Сузи да разбира, това са тренировките. Тя е направо вманиачена на тема добра физическа форма. Затова я пратих да работи с теб. Явно съм забравил, че е болезнено ревнива.