— Съжалявам, че наговорих онези неща за връзката ви.

— Подейства ми освежаващо. — Погледна я и Диана се размърда неловко на мястото си. — Кажи ми върху какво работиш.

Преминаха на по-безопасна тема. Започна да му изрежда офертите, които бе получила от снабдителите, представи му визията си за дизайна на хотела и му сподели за популярните европейски треньори. Невероятно, но докато говореше, Диана осъзна, че предложенията й звучат напълно смислено. И Родън го забеляза; кимаше и си водеше бележки.

— За колко време мислиш, че можеш да приключиш?

— Съдейки по това, което ми казаха, три месеца.

— Нека да са два. Искам да отворя хотела по-скоро.

— Ще се опитам.

— Не се опитвай, скъпа. Направи го. — Карл Родън затвори папката пред себе си. — И мини през счетоводството, като си тръгваш. Четвъртият етаж. Ще ти дадат чек. Започвам с малко, докато не видя крайния резултат, и те предупреждавам, не се опитвай да се пазариш.

— Няма. — Тя изпита огромно облекчение. — Каквото и да решиш, приемам го. — Поспря за миг. — Другата седмица организираме парти у дома за годеницата на чичо ми. Би ли искал да дойдеш?

Той поклати глава.

— Рядко ходя по партита.

Диана кимна и се помъчи да прикрие разочарованието си.

— Може би обяд тогава — небрежно подхвърли тя.

Той й се усмихна и я погледна право в очите с пронизителния си поглед.

— Не мисля. Тъкмо приключих с една връзка. Ти си прекалено красива; ще се опитам да те вкарам в леглото, а това ще съсипе всичко.

Лицето й пламна.

— Не се тревожи — добави Родън. — Заминавам за Ню Йорк довечера. Имаш пълно одобрение на бюджета за този хотел. Намери ми най-доброто и колкото е възможно, по-евтино.

— Ще го направя.

— Ще видим дали имаш талант за тази работа, или не. — Потупа с пръсти по бюрото си. — Хотелите са голям бизнес, Диана. Има консултанти, които биха убили човек за подобна възможност.

— Благодаря ти, Карл. — Диана скочи на крака. — Няма да те разочаровам.

Той се завъртя на стола си.

— Ще се видим след два месеца.

Тя побърза да излезе от стаята.



За разлика от кабинета на Родън, счетоводният отдел на четвъртия етаж не впечатляваше с главозамайващ лукс. Енергични млади мъже в сиви костюми и жени с много делови вид вършеха работата си в малки стъклени офиси. Диана се представи на рецепционистката.

— Диана Чеймбърс. Карл Родън ме изпрати тук да получа чек.

Жената провери в компютъра си.

— О, да. „Чеймбърс Инкорпорейтид“?

Диана кимна.

— Заповядайте, седнете. Веднага ще ви обслужи някой.

Тя седна на ръба на един от стандартните сиви дивани и се зачуди какво ли я чака. Естествено всичко бе заради престижа. Не би си и помислила да спори с Карл; той бе шефът, а и тя бе приела работата, за да привлече следващи клиенти. Но все пак. Напоследък всичко бе свързано с парите. Битката с Бей Линг щеше да струва скъпо и макар Диана да бе поела риска, ужасно мразеше да гледа как спестяванията й потъват в огромната дупка, която Юнона продължаваше да дълбае: разточителни партита, висок наем, хубави тоалети…

Надяваше се Карл да й даде поне пет хиляди.

— Добър ден, госпожице Чеймбърс. — Приближи се млад мъж с бял плик. — Вашият хонорар. Господин Родън ви напомня, че не подлежи на обсъждане.

— Да, знам това — делово отвърна Диана. Пое плика. Нямаше да му позволи да види израза на лицето й, ако го отвори и види вътре само няколкостотин лири. — Приятен ден.



Изчака, докато се озова на сигурно място в поредното такси на път към дома, преди да разкъса плика.

Зяпна невярващо. Карл Родън й бе написал чек за двадесет и пет хиляди лири.

Двайсет и пет хиляди! Нейният дял от наема за цялата година.

Завладяха я силни емоции. Изпита огромно облекчение, а после — благодарност. Почувства се горда, а накрая — развълнувана.

— Промених решението си — каза тя на шофьора. — Откарайте ме до „Ковънт Гардън“.

Беше добре, че Карл се връща в Съединените щати. Там можеше да си намери някоя друга красавица, а Диана да продължи да си върши работата, без да се тревожи, че може да се влюби в шефа си. Освен това Родън сам й бе казал, че не търси сериозна връзка. Тя трябваше да намери милиардер, който иска да сключи брак.

А и да няма нищо против съпругата му да има своя кариера, добави тя мислено. Защото крайно изненадващо за нея, работата й доставяше удоволствие.



— Юнона! — Фатима ал Абдул я поздрави приятелски и се наведе да я целуне по страните. — Изглеждаш прекрасно.

— Ти също, скъпа — отвърна на комплимента Юнона. — Харесва ли ти апартаментът?

Намираше се в офиса си в сградата на „Лорд Естейтс“, вратата бе отворена и компютърът — включен. На телефона непрекъснато мигаха червени лампички; Юнона натисна няколко копчета, за да ги пренасочи към гласова поща. Радваше се, че Фатима бе дошла тук. Познаваха се отскоро, съпругът й работеше в посолството на Катар, а Фатима излъчваше онова прелестно очарование на човек с наистина голямо богатство: елегантен костюм „Лакроа“, огромни диамантени обеци, ръчно изработени кожени обувки и чанта „Фенди“; косата й бе лъскава, а кожата й сияеше. О, а автомобилът й с дипломатически номера бе спрян точно пред входната врата, понеже за нея не важаха забраните за паркиране.

— Здравей, здравей — весело се обади Питър Лорд и нахълта в офиса й, без да чука.

— Заповядай, влез — каза леко хладно Юнона.

Той не й обърна внимание.

— Коя е дамата, Юнона? Запознай ни.

— Моята приятелка шейха Фатима от Катар. Двамата със съпруга й наеха онова мансардно жилище, което намерих в Челси. Фатима, запознай се с Питър Лорд.

— Невероятно е. Юнона свърши страхотна работа. — Фатима грейна. — Първокласна охранителна система, прелестна гледка. Вие сте късметлия, че работите с нея, господин Лорд.

— Питър, моля. И тя е късметлийка, че работи тук — отвърна той с леко пресилена усмивка.

Юнона замръзна. Това започваше да се превръща в навик. Питър нахлуваше в кабинета й, подмазваше се на клиентите, които бе довела в офиса. Както на наемодателите, така и на наемателите. И това никак не й харесваше. Кариерата й може и да бе само една преструвка, но постепенно откриваше, че уменията й в организирането на партита — където в крайна сметка ставаше дума за общуване, за това да запознаеш хора, които биха могли да се харесат взаимно — бяха полезни и в бизнеса с имоти. Също както умееше бързо да прецени гостите си, какви са интересите и желанията им, Юнона бързо се ориентираше дали хората от нейния социален кръг търсят изискано жилище, дългосрочен наем или любовно гнезденце за близка приятелка.

Провеждаше безкрайни разговори по телефона така, както го бе правила и за светските си ангажименти, и при това с доста добър успех. А Лорд се опитваше да се възползва.

Бързо й стана ясно, че флиртуването с него няма да й помогне. Питър Лорд имаше друга ориентация. Само ден й бе достатъчен да разбере защо се бе провалил бракът му — той имаше хомосексуални наклонности.

Питър не обичаше никого повече от себе си. Той бе алчен за слава, за клиенти. Разкъсваше се между радостта от новите бизнес клиенти, които Юнона бе привлякла, и желанието да заграби всичко за себе си.

— Питър, ние с Фатима излизаме на обяд.

— Мога ли да се присъединя и аз?

— О, не — обади се Фатима. — В моята страна се забранява на дамите да се хранят с неженени мъже. Но ми беше приятно да се запознаем.

— Ще дойдете ли на малкото парти, което Юнона дава в чест на годеницата на чичо си? — попита Питър, без да обръща внимание на хладния отказ на дамата.

— Разбира се. Това е събитието на сезона — засмя се Фатима.

— Значи ще се видим там. Радвам се, че се запознахме, Фатима. Чао! — каза Питър и се завъртя на пети.

Юнона стисна зъби. Това бяха десет минути от живота й, които никога нямаше да си върне обратно. И за първи път десет минути означаваха страшно много за нея. Имаше малко свободно време за обяд с Фатима, а после трябваше да продължи с организацията на проклетото парти, както и да довърши три други договора за наем. Червените лампички на телефона й пак примигваха.

Детронирането на Бей Линг се оказа трудоемка задача.

Осемнадесета глава

Беше прекрасен мартенски следобед. Денят на голямото събитие бе настъпил.

Слънцето грееше, цветята започваха да разцъфват, навън бе топло, подухваше лек ветрец. Ако Юнона можеше да поръча времето, щеше да избере точно такова. Идеално за посрещане на гости.

Стоеше на терасата и оглеждаше градината с критичното око на организатор на събитието.

Доставчиците бяха по местата си. Юнона бе наела не най-скъпата фирма за кетъринг, но определено най-изисканата в Лондон; ръководеше я бивш капитан от Кралската гвардия и се бяха специализирали в изключително атрактивни и вкусни ястия в напълно традиционен стил. Градината бе осветена от ярките пламъци на факли в кристални поставки, в средата на моравата имаше просторна копринена шатра с отворени страни. На масите имаше бели ленени покривки, старинни сребърни свещници и благоуханни рози; шампанското бе „Лоран Перие“, а нежната мелодия на дует арфи огласяше все още празния дансинг. Всичко бе точно както трябва. Юнона лично бе развела светските репортери на „Ивнинг Стандарт“ и „Вог“ из градината. Колкото до списъка с поканените, тя наистина смяташе, че е надминала себе си. Две арабски принцеси, трима посланици, една графиня и множество други благородници; две големи филмови звезди и повече милиардери, отколкото можеше да преброи. Никакви предизвикателни красавици от модния подиум, но Юнона се бе погрижила да покани някои от по-привлекателните съпруги от светските кръгове, за да прибави нотка пикантност към партито. Хубавите жени оживяваха всяко събитие. И естествено имаше журналисти, достатъчно много журналисти.