Дори и един млад лондонски журналист на свободна практика, който работеше за „Сейшел Нейшънс“, местния вестник на Сейшелските острови. Юнона бе поканила и някои от най-безскрупулните и жадни за сензации папараци на столицата. Направо не й се мислеше колко много им бе струвало това тържество, но несъмнено разходите си заслужаваха.

— Какво ще кажеш?

Обърна се към малката си сестра. Атина кимна.

— Перфектно. Ще дойде цял Лондон.

— Очакваме външния министър и съпругата му.

— Няма нищо, пак ще стане чудесно парти — пошегува се Атина.

Юнона не се подразни от думите й.

— Изглеждаш прелестно — каза тя и с изненада усети прилив на сестринска гордост. Атина винаги бе най-дрипавата и най-мърлявата от братовчедките. Днес изглеждаше великолепно: не богинята на мъдростта, а на войната — величествена в металносивата си прилепнала по тялото копринена рокля, с масивни сребърни гривни високо над лакътя й и висящи платинени обеци, инкрустирани с искрящи като лед диаманти. Оловносиви сатенени обувки на висок ток на „Шанел“ подчертаваха дългите й крака; косата й падаше като бляскава копринена завеса, прихваната със седефена диадема, която проблясваше като корона на древна кралица. С гримирани в пепел от рози и опушеносиво очи, Атина беше зашеметяващо красива.

След прилива на гордост я жегна ревност. В по-различна компания Юнона би блестяла тази вечер, но сега знаеше, че ще бъде засенчена тотално. Бе избрала права рокля на „Алекзандър Маккуин“ в дръзка комбинация от оранжево, бежово и много бледозелено, беше обула средно високи обувки „Диор“ в наситено оранжево и носеше тънка гривна и колие с висулка от изумруд и циркон. Въпреки строгите черти на лицето й, бе сигурна, че мъжете ще се обърнат след нея, макар и само заради елегантността й.

Точно такива женствени и строги тоалети Джак обичаше да смъква страстно от тялото й. Колкото повече приличаше на изискана светска дама, толкова повече го провокираше да я разгорещи.

Юнона огледа разкошната обстановка и се опита да спре да мисли за бившия си съпруг. Нямаше смисъл да копнее за него. Беше си отишъл. Сега бе богат и ставаше все по-известен; бе срещала името му на невероятни места — в притурката на „Сънди Таймс“, в „Ивнинг Стандарт“, дори в кулинарното списание „Уейтроуз“. Беше отворил няколко ресторанта в Шотландия: два в Глазгоу, един много голям в Единбург, друг такъв във Файф. Авторите на статиите се оплакваха, че Джак не иска да дойде в Англия.

Е, Юнона пък се надяваше никога да не дойде. Стегна се и огледа градината.

— Изглежда добре. — Братовчедка й Диана прекъсна мислите й. — Много хубава рокля, скъпа. Какво мислиш?

Юнона кимна много доволна. Диана носеше дълга до глезените пола и корсет от шифон в пепел от рози, избродиран с миниатюрни розови розички. Бе наметнала копринен шал на раменете си, а на ушите й висяха дълги коралови обеци. Миниатюрната и искряща чантичка бе модел на „Джудит Лийбър“ и бе обула тъмни марокански кожени пантофки. Цялостната й визия напомняше за епохата на прерафаелитите.

— Великолепно. Бей Линг ще изглежда тотално не на място.

— Какво си й изпратила?

— Няколко тоалета — усмихна се коварно Юнона и вдигна глава. — Да видим, авангардна полупрозрачна рокля от тензух на „Клоуи“…

— Искаш да кажеш „прозираща“?

Юнона се усмихна лукаво.

— Както и рокля без презрамки на „Версаче“; ще кажа само, че за нея ще са й нужни страшно издръжливи лепенки на гърдите…

— Предизвикателни тоалети.

— Да, предизвикателни е точната дума. И съм поканила много аристократи, дипломати и други хора от елита. Тя въобще няма да се вписва в средата. Светските хроникьори ще бъдат тук, за да я чуят. — Юнона решително кимна. — Още следващата седмица по това време Бей Линг ще пътува към Сейшелите, а чичо Клем ще я зареже като едно голямо срамно недоразумение.

— Да се надяваме — замислено отбеляза Диана. — Не бихме искали да разчитаме само на работата си, нали така?

— Как върви при теб? — подпита Юнона. — Надявам се, че имаш какво да разкажеш на гостите ни.

— Да — прикритието ми е доста убедително впрочем. — Братовчедка й, която се интересуваше само от светските забавления, се усмихна и Юнона долови гордост от свършеното. — Работя по проекта за дизайн на новия център за здраве и красота в хотел „Виктрикс“ в Лондон и получих доста сериозен хонорар. Ами ти?

Юнона се замисли за изминалата седмица.

— Добре съм, получих една-две комисиони. — Тя сви рамене. — Не обичам да работя, нали знаеш.

— Естествено.

— Виж, идва сестра ти.

Венера се приближи към тях и Юнона отбеляза с неодобрение, че не бе успяла да промени напълно облика си; не виждаше да е придобила по-умерен и скромен вид. Да, роклята бе съвсем прилична, но само толкова; беше опасно близо до прекрачване на границата. Венера бе избрала бледозлатиста копринена рокля като алтернатива на предпочитаните от нея кремави и бели тонове; така цветът пак бе достатъчно светъл, за да подчертае тена й. Роклята стигаше до коленете и беше с паднали рамене, но материята прилепваше сластно към тялото й и нищо от стегнатата й, дооформена със силикон фигура не оставаше на въображението на наблюдателя. Върху раменете й имаше безбожно скъпа наметка от изкуствена кожа, на шията й блестеше тънко диамантено колие и носеше безумно високи обувки на тънък ток „Джими Чу“. Приличаше на някоя от холивудските богини от миналото — Лана Търнър на новия век. Платиненорусата й коса бе накъдрена в стила на четиридесетте години, за да допълни облика.

Но все пак чичо Клем бе свикнал с Венера.

— Изглеждаш много секси — одобрително отбеляза Атина.

— Целта не беше да сме секси — сърдито се обади Юнона.

Венера сви рамене.

— Имам и други задачи на това парти, освен да натрия носа на Бей Линг, дами. Ще представям новия си филм. Искам да привлека малко интерес към него.

— Нали не си забравила, че всичко това е само за фасада. — Юнона бе строга. — Не вярвай на собствените си заблуди, Венера, не се увличай по измислицата. Знаеш, че вероятността този филм да бъде заснет не е особено голяма, а да бъде разпространен в кината — още по-малка.

Като забеляза как лицето на Венера помръква, Атина сложи ръка върху тази на сестра си, за да я възпре.

— Поканила е Ханс Тирш да дойде — многозначително добави Атина.

Юнона мислено прелисти тефтерчето с контактите си. Тирш… продуцент, голям играч. С репутацията на мъжкар. Вероятно Венера се опитваше да го свали. Е, това определено би било точка за отбора на сестрите Чеймбърс. Тъй като сега всички бяха свободни…

Отново леко я прободе ревност; когато бе още с Джак, бе проявявала слаб интерес към любовните терзания на останалите момичета. Сега се запита защо тя си нямаше никого на това парти. Откакто Джак си бе тръгнал, мислеше само за него. И за преместването, за Бей Линг…

— Е, това е нещо различно, предполагам. — Постара се да се усмихне. — Късмет.

— Ще бъде страхотно парти. — Атина си представи имението „Бозуел“ и в сърцето й не остана капка жал за натрапницата. — Дръжте се прилично, момичета. Ние сме от семейството, не го забравяйте. Бей Линг не е.



Кучки, мислеше си Бей Линг, гадни кучки.

Не можеха да приемат поражението си. Искаха да вземат нейните пари, нейния мъж. Нямаше да им позволи.

Но докато замислено решеше с четка дългата си коса, отбеляза, че те определено нямаше да се предадат без бой.

Юнона бе приспала бдителността й след вечерята при пристигането й. А и съвсем се стъписа, когато разбра, че и четирите явно имаха свои пари. Нямаше как да го отрече, къщата им бе забележителна.

Но явно искаха нещо повече. Парите на Клем. Нейните пари. Старият перверзник нямаше да изкара още дълго на този свят и законната му съпруга се канеше да покаже на всички какво точно означава изразът „веселата вдовица“.

Юнона бе водачката на групичката. Беше безпощадна. Все канеше Бей Линг на разни вечери и чаени партита. В „Савой“, в „Риц“. Постоянно я наблюдаваше строго. Дали свива кутрето си, когато пие чай, как отхапва от сандвичите с краставички, дали знае как се ядат пъдпъдъчи яйца с целина? Но Бей Линг я бе изпреварила отдавна. Беше се подготвила, знаеше наизуст всички правила на етикета като по учебник. Клем щеше да получи точно каквото искаше — идеалната английска съпруга във всяко друго отношение, освен в спалнята, където щеше да изпълнява желанията му.

Каквото и да й струваше това. Той бе просто един мъж. Бей Линг си повтаряше, че бе преживявала и по-тежки неща. Нямаше да позволи нищо да я отклони от плячката.

Погледна роклите, които икономката бе извадила върху леглото в хотелската й стая, и се засмя. Беше направо обидно. Наистина ли я смятаха за толкова глупава? Евтини дрешки за продажна жена, дълбоки деколтета, секси роклички за холивудски актриси, няколко екзотични тоалета, добавени за всеки случай. Юнона се бе опитала да ги замаскира малко с много добра колекция от бижута! Как ли пък не! Защо просто не й бе предложила едно ветрило и да приключат случая?

Явно момичетата искаха да я изложат. Такава бе стратегията им — да покажат на всички екзотичната приятелка. Е, бяха го демонстрирали пределно ясно. Но в тази игра имаше две страни.

Бей Линг огледа със задоволство тоалета, който си бе купила на улица „Бонд“ същия ден. Прекрасен класически костюм на „Шанел“ от розов туид и бежова кожена чанта на релефни ромбове. Естествено бе избрала по-дългата пола и обувки с нисък ток и заоблени върхове. Бе гримирана от професионален гримьор в приглушени тонове, сложи си от любимия парфюм на Клем, който се приготвяше специално за него. Носеше годежния пръстен с огромния червен диамант, а класическата кремава копринена риза бе деликатно съчетана с огърлица от забележителни огромни перли от дълбините на южните морета. Гарвановочерната й коса бе прибрана в стегнат кок. Бей Линг знаеше, че изглежда като първата дама на някоя далекоизточна държава, след като сексапилното й тяло бе благоприлично прикрито и единственото, което демонстрираше, бе своята младост и красота.