Братовчедките Чеймбърс явно си мислеха, че могат да я засрамят пред хората, така ли? Скоро сами щяха да разберат какво е срам.



— Мили боже — възкликна Питър Лорд. Гледаше някъде зад Юнона и очите му щяха да изскочат от орбитите. — Това е принцесата… на Дубай, нали? И Ханс Тирш? Събрала си толкова видни персони.

— Обичаме да се срещаме с интересни хора — съгласи се тя. Презираше този човек заради неговата дребнавост и алчност. — Вземи си чаша шампанско.

— Отлежало ли е? Не харесвам купажни вина.

— Естествено — спокойно отвърна Юнона.

Питър жадно се пресегна и грабна кристална чаша от таблата на минаващия наблизо сервитьор.

— Много е сладък — отбеляза той, без да откъсва поглед от младия мъж, който прекосяваше стаята.

Юнона трескаво се огледа за някой журналист наблизо — нямаше такива, слава богу.

— Моля те, дръж се прилично — просъска тя, — и не сваляй обслужващия персонал.

Питър се намръщи и пресуши чашата на един дъх.

— О, колко сме надменни, така ли? Слушай, съкровище, имаше няколко успешни седмици на работата. Но ти е малко рано да говориш така на шефа си, не мислиш ли?

Тя се обърна и го погледна право в лицето. Пулсът й се ускори, но не можеше да рискува да вдигне скандал. Това парти струваше толкова много…

— Успокой се, Питър, това е светско събитие.

— И ти би трябвало да се погрижиш за мен. — Красивите черти на лицето му станаха сурови. — Намери ми телефонния му номер, бъди добричка.

— Не ставай смешен — с леден тон го отряза Юнона.

— Аз съм твой шеф.

— Не, не си. — Юнона се усмихна. — Напускам. Още утре ще основа собствена фирма. — Думите сякаш излизаха от устата на съвсем различен човек — някой, който не бе уморен, уплашен, със сериозни финансови затруднения. Сестра й го бе направила, братовчедките й — също. Защо не и тя, защо не и Юнона? — А ти имаш избор: или се дръж прилично, или ще бъдеш изхвърлен оттук. Има доста репортери. Няма да бъде добре за бизнеса да напишат как Питър Лорд се е напил и е посрамил домакинята си, нали така?

— Знаеш ли, понякога си голяма досада — провлачено отвърна Питър. Но погледът му трепна. — Ще бъда добричък. Сключваме примирие. — Вдигна ръка с кръстосани пръсти.

Победи го. Юнона само махна с ръка и го отпрати. И тъкмо навреме. Пени Матлок, светският хроникьор на „Ивнинг Стандарт“, тъкмо се присламчи към нея, загледана в оживлението наоколо.

— Скъпа. Великолепно парти.

— Благодаря — скромно отвърна Юнона. — Постарах се.

— Не ти е трябвало много време да забравиш Джак, нали? — попита репортерката. Юнона се стегна и преглътна острата реплика. Ясно си представи какво би написала Пени в утрешния брой.

— Разводите са нещо нормално — небрежно подхвърли тя. — Сигурна съм, че Джак ми желае само добро.

— Разговаряте ли често?

По дяволите! Нямаше ли да зареже тази тема?

— Всъщност не.

— Значи помежду ви цари ледено мълчание.

Юнона се насили да се засмее.

— Предполагам, че Джак е доста зает с ресторантите си, а аз самата съм в процес на основаване на компания за недвижими имоти, така че нямаме много свободно време. Освен това с братовчедките и сестра ми толкова се забавляваме, като си делим една къща. Всички сме щастливи и много ангажирани. — После се постара да добави: — Ако видиш Джак, непременно му предай поздрави от мен.

— Само поздрави? — не искаше да спре Пени. — А къде е почетната гостенка? Вашата бъдеща леля, нали така?

Юнона въздъхна театрално и погледна златния си часовник.

— О, боже, май закъснява доста повече, отколкото е приемливо в обществото. Но не бива да й се сърдим — добави бързо тя. — Бей Линг се старае да усвои правилата на светските партита.

— Ммм — измънка само Пени, доловила накъде бие Юнона. — Но пък е малко грубо.

— Не бих казала подобно нещо — неубедително отвърна Юнона.

— Коя е дамата в сребристата рокля? — Пени се разсея внезапно. — Онази, край която са се събрали куп мъже? Не мисля, че съм я виждала досега.

— Разбира се, че си я виждала, и то хиляди пъти. Това е сестра ми Атина.

Очите на репортерката се разшириха от изумление.

— Не! Не може да бъде…



Атина се забавляваше. Ситуацията бе нова за нея. Естествено държеше под око и входната врата. Когато там се появеше Бей Линг в някоя от екзотичните рокли, каквато вероятно щеше да облече, Атина искаше да бъде готова да привлече вниманието към нея, широко разтворени очи, внезапен израз на шок, може би стреснато повдигане на ръка към устата. Защо само Венера да е актрисата в семейството?

Но дотогава си имаше приятно развлечение.

Мъжете се бореха за вниманието й. И то не както го правеха професорите в Оксфорд: пиянско опипване на някое стълбище, „случайно“ поставена ръка на коляното й. Тези тук бяха изтънчени предприемачи, джентълмени, петролни магнати, кинопродуценти. Те се смееха на шегите й, водеха светски разговор, интересуваха се от бизнес идеите й, предлагаха да й донесат питие. Атина се чувстваше страхотно.

— Клуб за жени? Прекрасна идея — искрено възкликна лорд Фреди Уентуърт. — Ще имате ли и зала за пури?

— Атина, шампанското ти почти е свършило. — Питър де Саар, собственик на винени масиви в Южна Африка, посегна към чашата й. — Нека ти донеса друго.

— Знаеш ли, роклята ти е невероятна. — Рик Стелис, петролният магнат от Тексас, бе по-директен. — Страхотно подчертава очите ти. Откъде си я купила? Няма да е зле да купя акции на този дизайнер.

Атина се смееше и шегуваше заедно с тях, но дълбоко в себе си негодуваше. Естествено, че се ласкаеше от комплиментите, кой не би го направил?

Но къде бяха всички тези мъже, когато се бореше за мястото си и бе самотна? Защо преди не се интересуваха от нея? Нима единственото, което можеше да промени шансовете й в романтичен план, бе едно външно преобразяване? Характерът й бе същият и когато носеше неугледните си дрехи на университетски преподавател. Но когато бе с невзрачни дрехи, когато красотата й не бе толкова явно подчертана, никой не я канеше на срещи, освен разни неудачници, и то само с половин уста.

Обичаше вниманието. Мразеше слабостта.

Атина прие чашата студено шампанско, поднесена от винения магнат. Е, не можеше просто да стои тук и да ги остави да точат лиги цяла вечер, нали така? Тайфата от светски репортери, поканени от Юнона, бе в стихията си и всяко прибързано действие би развалило ефекта от цялото събитие. Момичетата на Чеймбърс трябваше да се държат безупречно, леко надменно дори. Светът на чичо Клем не беше се променил особено от времето на Джейн Остин насам. Той не би одобрил някой да говори, че Атина е насърчавала цял куп обожатели.

Леко окуражена от алкохола, Атина реши да покаже и другата си страна. Щеше да проведе един малък социален експеримент, реши хладнокръвно тя. Един вид отмъщение за всичко, на което я бяха подложили онези сексистки настроени негодници в Оксфорд. Без все още да има каквото и да било желание да се задоми, тя би могла да се възползва от някой мъж; поредната фасада за пред Бей Линг. Защо Атина да иска да ги раздели с Клем, ако самата тя има богат годеник?

Тези мъже искаха да я използват; е, тя щеше да използва тях. Щеше да остави един от тях да се влюби лудо в нея, а после да го изостави в мига, в който чичо Клем зареже малката златотърсачка.

Кое е по-лошо? — замисли се сериозно Атина. Жена, която преследва мъжа само заради парите му, или мъж, който харесва единствено красотата на една жена?

Отговорът бе: „и двете“. И Атина Чеймбърс се закани да унищожи по един представител на всяка от тези породи.

Деликатно отпи глътка от шампанското си, докато очите й преценяващо обхождаха събраните наоколо егоистични похотливци: винопроизводителят… не, нямаше да понесе този негов акцент, не и за дълго; петролният магнат имаше шкембе; зъбите на филмовата звезда бяха противно избелени. Кой от всички щеше да бъде най-малко неприятен за понасяне в следващите няколко месеца?

Острият й като бръснач ум прецени мъжете само за няколко секунди и беше готова с избора. Атина се обърна към Фреди и го озари с ослепителната си красота.

— Фреди — заговори го тя и го дари с усмивка, която го остави без дъх. — Твоето семейство е от Нортхемптъншир, нали така? Чувала съм, че това е един от най-красивите райони в страната. — Съсредоточи се върху него и изолира всички останали. — Но никога не съм ходила там — леко се нацупи тя.

Останалите мъже схванаха посланието; чу въздишките им, след което се разотидоха, измърморвайки по нещо за довиждане. Е, каза си Атина, това бе мъжкият еквивалент на конкурс за красота и тя току-що бе избрала щастливия победител. Наведе се леко към него, за да го насърчи. Веждите му се бяха вдигнали чак до гъстата му рижава коса, а по бледото му лице бе изписана толкова широка усмивка, сякаш бе спечелил от лотарията.

Лорд Фредерик Уентуърт. По-младият син на маркиз Гретон; завършил „Итън“ и „Дъръм“, с диплома по селскостопански науки и стопанско управление. Баща му притежаваше имението „Фарнсуърт Хаус“ със стотина акра хълмиста земя и стар замък от Елизабетинската епоха. Сестра му, лейди Фелисити, бе печално известна като буйна млада жена и всички знаеха за пристрастеността й към кокаина, а по-големият му брат, Кристофър, бе замесен от същото тесто.

Атина бе научила всичко това от Юнона. Тя бе запознала останалите момичета с поканените в списъка и Фреди бе сред най-видните представители на аристокрацията.

Атина го огледа критично. Беше нисък за мъж, вероятно малко над метър и седемдесет. Тъмночервена коса, бледа кожа с лунички. Освен това бе набит и явно тренираше с тежести или нещо подобно. Приличаше й на викингски войн; би бил съвсем на място в средновековен замък с ниски тавани, гадничко отбеляза тя наум. Държеше се прекалено почтително и леко отнесено, приличаше на неопитен младок. Тя мразеше това в мъжете.