Да, лорд Фреди щеше да свърши чудесна работа.

— О, ами… — Той се наведе и в припряността си събори чаша вино. — Гадост. Колко съм непохватен… Както и да е — подхвана той, докато попиваше разлятото вино с кърпичката си, — можем да поправим този пропуск. Трябва да дойдете. Елате за уикенда.

Атина изпърха с дългите си мигли.

— Но ние дори не сме излизали на среща още.

Фреди примигна, сякаш не вярваше какъв невероятен късмет бе извадил.

— Би ли искала? — попита той. — Какво ще кажеш да те заведа в „Максим“ утре вечер? В осем добре ли е?

— Чудесно. Можеш да минеш да ме вземеш.

— Разбира се, естествено — отвърна той. Добродушното му лице почервеня от удоволствието. — Страхотно.

Атина кимна и отново отпи глътка вино. О, слава богу — Юнона се опитваше да привлече вниманието й в другия край на залата.

— Извини ме — каза тя и тръгна към шатрата навън.

Тълпата й правеше път, докато минаваше; партито се очертаваше много успешно. И изглеждаше, че почетната гостенка ще допусне кардинална грешка пред обществото. Бей Линг дори нямаше да се появи. Атина ликуваше. Тази жена току-що бе обидила жестоко каймака на лондонското общество.

Доколкото познаваше чичо си, вече си бе заминала.



Венера не споделяше негодуванието на братовчедка си. Двете с Диана бяха невръстни деца, когато загубиха родителите си, когато баща им бе убил себе си и майка им, шофирайки пиян. Тя приличаше на слънчоглед, който търси топлината на мъжкото внимание и неизменно се обръща към него. Дори като съвсем малко момиче русокосата Венера успяваше да завърти главите на всички момчета. Докато Диана се стремеше да стане част от най-влиятелната женска групичка, Венера искаше да посещава смесено училище. За разлика от сестра си, тя страшно държеше на мъжкото мнение. И никога не се бе притеснявала да го признае.

Другите момичета не одобряваха това, но Венера не им обръщаше внимание. Обличаше се секси, толкова, колкото да не премине границата и да изглежда евтино — а дори и това бе въпрос на мнение, каза си тя, докато отпиваше от студеното бяло вино.

— Искам да прочета сценария — каза един от обожателите й.

— Не и преди да започнем с продукцията. — Венера бе категорична. — Въпросът е принципен. Трябва да защитавам интелектуалната си собственост.

— Напълно вярно. — Говорещият бе слаб мъж с лице на пор и палави очи. Казваше се Ерик Дрейпър и ръководеше малка разпространителска верига, която би била идеална за нискобюджетна продукция като нейния филм. — Знаеш ли, Венера — продължи той, докато очите му с наслада се плъзгаха по златистата й копринена рокля, — сигурен съм, че можем да стигнем до някакво споразумение с теб.

— Какво например?

— Ще купя правата за филма ти, а ти ще дойдеш на работна закуска с мен.

След като преспим заедно, казваха недвусмислено очите му.

Харесваше й, когато мъжете й се възхищаваха, но мразеше, когато демонстрираха увереност, че ще си легнат с нея.

— Ерик — изгука сладко тя, — не мисля, че ще стане. Опасявам се, че онова, което ти можеш да ми предложиш, е прекалено малко. — Тя сведе поглед към слабините му, после отново го погледна в лицето. Някои от стоящите наоколо се ухилиха. — За този филм ми трябва голяма разпространителска фирма — заключи тя и върна разговора отново към бизнеса. — Защо не и филмово студио?

Ерик отвори уста да й отвърне, но го прекъснаха. И над двамата надвисна голяма сянка. Венера вдигна очи и сърцето й спря за миг. Беше Ханс.

Не беше го видяла да влиза, не бе забелязала да се приближава. Шокът от близостта му, от физическото му присъствие, надвесен над нея, бе достатъчен.

Беше с тъмен костюм в американски стил, който подчертаваше очите му и тъмните му мигли. Лицето му бе загоряло, а на китката му проблесна златен часовник, „Ойстър“, реши тя. Разкопчаното горно копче на бялата му риза разкриваше няколко къдрави черни косъмчета; колко еротично бе да си играе с тях, докато пръстите й галеха гърдите му…

Венера усети гореща вълна на страст. Помъчи се да си върне самоконтрола и потърси спасение в питието си.

— И какво, за бога, те кара да мислиш — меко попита Ханс, вперил поглед в нея; оглеждаше я бавно, давайки й да разбере, че е забелязал реакцията й, — че ще успееш да го постигнеш?

Тя си пое рязко въздух. Развеселеният му тон ясно й показа, че той знае много добре какво изпитва тя. Той не заслужаваше да има такова влияние над нея. Въпросът му я разгневи. Вярно, желаеше го. Венера никога не се бе заблуждавала по този въпрос. Изпитваше силно сексуално влечение към Ханс Тирш. Но какво от това? Веднъж бе сгрешила. Стига толкова. Нима той не бе скочил в леглото с Лили веднага след това, а и с колко ли още други след нея?

„Аз съм Венера Чеймбърс, по дяволите“, напомни си тя. „Никога не стоя на опашка да чакам реда си“.

— Ще заснемем филма и ще им предложим лентата. — Тя се усмихна студено. — Ще бъде истинска сензация, Ханс. Продукция на Венера Чеймбърс. А най-сигурният залог за успех е актрисата, чийто талант откри именно ти.

— Да. — Очите му се присвиха и желанието в тях премина в гняв. — Проведох няколко разговора. Явно ти си имала нещо общо с поведението на Лили.

Венера сви рамене.

— Ако не знаеш как да се справиш с една млада актриса, Ханс, явно губиш усета си.

Ерик Дрейпър мигновено забрави за Венера и обидите й и се втурна да се представя на известния продуцент.

— Ерик Дрейпър. — Той протегна длан пред тялото на Венера и леко докосна гърдите й с лакът. — Радвам се да се запозная с вас най-сетне, господин Тирш, много съм чувал за вас. Може би ще имаме възможност да работим заедно…

Ханс погледна отвисоко Ерик, който бе избутал Венера на заден план.

— Изглежда, сте застанали пред домакинята ни — с равен глас отбеляза той.

— О, извинете ме. — Без да се притесни ни най-малко, Ерик опита отново: — Но вие сте напълно прав — всеки дребен независим продуцент си въобразява, че ще се сработи с киностудиата. Ние, големите играчи, знаем как стоят нещата. — Обърна се към Венера. — И ти ще се научиш, миличка.

— Името ми е Венера — сряза го тя.

— Все едно — отвърна Ерик. — Е, къде сте настанен за вечерята, Ханс? Ще се отбия да поговорим.

Тирш погледна домакинята.

— Ще седна до Венера — заяви той.

— Не е вярно. — Тресеше се от ярост към двамата мъже. Възползвай се от ситуацията, окуражи се мислено, нека те мотивира още повече да успееш. Да те кара да ставаш рано сутрин. — Всъщност ти си на масата на Ерик.

Ерик грейна от удоволствие, но Ханс я погледна изпитателно.

— Сложили сме повечето гости от киносредите заедно — продължи небрежно тя. — И съм те настанила до Сейди — една истинска, утвърдена звезда, но за високото качество се плаща високо. Може би ще я вземеш за ролята на Мод, след като аз наех Лили.

Ханс поклати глава.

— Ще седя до теб — каза той. — Вече размених картичките на местата ни. Сега личният бодигард на почетната ви гостенка ще седи до този негодяй. — Мускулестата му ръка посочи към Ерик, който почервеня като домат.

— Моля? — заекна той.

— Разбрахме се — отсече Ханс. Тонът му не се промени изобщо. — Сега се разкарай от погледа ми, ако не искаш да пострадаш.

Ерик отвори уста, но бързо размисли. Наведе глава и се отдалечи бързо и с леки стъпки като някое влечуго, скри се в тълпата и се отправи към изхода.

— Не те притеснява да си създаваш врагове, така ли? — попита Венера, опитвайки се да скрие удоволствието си. Въпреки личните им разногласия Тирш не бе позволил на онзи дребен негодник Дрейпър да развали настроението й на собственото й парти.

— Нито пък ти. — Тъмните му очи бяха вперени в нея. — Чух края на разговора ви.

Венера се напрегна. Какво можеше да каже? Че не е от момичетата за една нощ ли? Беше спала с Ханс. И оттогава мислеше само за него.

— Мразя, когато мъжете си играят с мен — рязко отвърна тя.

— А аз мразя, когато жените си въобразяват прекалено много — каза той със спокоен тон. — Ти получи съвсем безпристрастна оценка на прослушването, Венера.

— Не искам да говоря за това.

— Не, просто действаш под грешно впечатление. Мислиш, че имаш пълното право да получиш главна роля в някой мой филм, нали? Голям филм. Именно ти, неопитната актриса. Видях в теб нещо, подходящо за специфична роля. Всъщност ти дори не оправда очакванията ми.

Тя сви длан в юмрук.

— О, да, твоят филм — отвърна тя с престорено мил, язвителен тон. — Вече не е толкова голям, нали?

Зарадва се, когато на иначе непроницаемото му лице внезапно се изписа гняв.

— Ще си платиш за това — процеди през зъби той. — Имам репутация, която никой не може да застрашава. Никой не може да саботира филма ми и да се измъкне безнаказано. Независимо колко е красив.

— Сигурен ли си, че искаш да седиш до мен на вечеря? — попита го Венера и вирна предизвикателно брадичка.

Със сигурност видя страстно желание в погледа му, но какво от това?

— Разбира се — отговори Тирш заплашително. — Дръж приятелите си близо, а враговете — още по-близо.



Диана си проправи път до Юнона. Разговаряше с гостите като съвършената домакиня, приемаше комплименти и правеше още по-щедри на другите.

Но не влагаше душа в това. За първи път светските ангажименти й се струваха безсмислени, загуба на време. Умът й все се връщаше към новата й страст — работата.

Вече бе уговорила пет интервюта в супермодерните салони на „Виктрикс“. Работниците пристигаха със светкавична скорост — Диана бе решила да наеме едновременно пет екипа, бе обещала бъдещи поръчки на най-добрите и благодарение на съревнованието помежду им постигнаха истински чудеса със строителния график. Другата седмица можеше да започне с фотосесиите. Хотелът щеше да се появи на страниците на „Ин Стайл“, „Хийт“, „Гламър“ и „Ивнинг Стандарт“ и това бе само като начало. Не харесваше хората от рекламния отдел на Карл. Нека Родън си действа според вътрешните правила на компанията, каза си Диана; тя самата бе решена да поеме лъвския дял от рекламната кампания.