Искаше да впечатли Карл. Хотел „Ковънт Гардън“ щеше да бъде забележителен, но бе само един бутиков хотел. Сега той реновираше своя представителен огромен хотел в Европа — „Виктрикс Рим“. Диана имаше идеи. Този проект бе почти готов и тя искаше нов.

— Скъпа! — Целуна братовчедка си, която следеше какво става с партито също като някой диригент, който държи под око оркестъра. — Мисля, че задачата е изпълнена. Кой можеше да предположи, че ще е толкова лесно? Глупачката дори не се появи.

— Струва ми се прекалено лесно — притеснено отвърна Юнона.

— Хайде да настаняваме гостите за вечеря. — Диана даде знак на салонния управител и сервитьорите започнаха да съпровождат гостите до местата им. Докато столовете се издърпваха назад и поканените сядаха сред шумолене на коприна и дантела, Юнона забеляза как очите на всички се отправяха към централната маса, където седяха братовчедките Чеймбърс, продуцентът Ханс Тирш, Пени — светската репортерка на „Стандарт“, и видимо оставаше едно празно място.

Юнона отиде до мястото си и седна, Диана я последва. Пени бе потънала в разговор с Атина; Венера и австриецът се гледаха гневно един друг, но за момента се държаха съвсем цивилизовано. Юнона рязко кимна на сервитьорите да започнат обслужването на масите, а по лицето й бе изписано крайно неодобрение. Всеки можеше да го забележи, а тя бе решена провинението на Бей Линг да бъде ясно подчертано за пред репортерите.

— Опасявам се, че не можем да чакаме повече — въздъхна тя.

Пени се обърна към нея:

— Да, не е ли ужасно?

Сервитьорите се заеха със задълженията си, поднесоха телешка супа на всеки, заеха се да сипват виното, предлагаха топли питки с подправки.

Изведнъж Пени смушка Юнона с лакът.

— Коя е тази? — попита тя.

Юнона извърна глава и кръвта й се смрази.

Бей Линг. Елегантно, направо безупречно облечена в строг костюм на „Шанел“, с нужните класически аксесоари към него, с прибрана в скромен кок коса и дискретен грим. Сред гостите се разнесе шушукане, докато се обръщаха да я видят. За по-малко от секунда Юнона прецени, че тя е избрала почти идеалния тоалет. Юнона леко приглади роклята си в яркооранжево и кремаво; висшата мода, в която се появи Бей Линг, правеше голямата братовчедка Чеймбърс да изглежда доста пъстра.

Четирите жени не успяха да се сдържат и размениха смаяни погледи. Юнона забеляза, че Пени стисна устни, доловила неловкото им положение.

— Това ли е почетната гостенка? — мило попита тя.

Юнона кимна и побутна стола си назад.

— Да — каза тя. — Ще ида да я посрещна.

Но Бей Линг вече се бе запътила към масата. За миг застана пред стола си редом с Юнона, така че журналистите добре да я огледат. Няколко от фотографите се скупчиха наоколо; Бей Линг се усмихна ведро и леко наклони глава.

— Юнона, Атина, Диана, Венера! — обърна се тя към всяка поотделно. — Много съжалявам, че закъснях, но бях възпрепятствана.

Бей Линг изчака; Юнона осъзна пропуска в обноските си и моментално направи знак на един сервитьор да дръпне стола.

— Аз съм Пени. — Светската репортерка направо я изпиваше с очи. — Работя за „Ивнинг Стандарт“. Много се радвам да се запознаем.

— За мен е удоволствие — любезно отвърна Бей Линг. — Виждам, че седите на масата на моите бъдещи племеннички. Знаете ли, Пени, ужасно е да се закъснява. Но мисля, че е станало някакво объркване.

— Така ли? — възкликна Пени.

Юнона имаше лошо предчувствие. Почти незабележимо поклати глава към другите момичета. Диана разбра сигнала и започна да хапва от супата си; другите две пийнаха малко вода.

— Да. Юнона и момичетата ми изпратиха няколко рокли, но те бяха абсолютно неподходящи. Едната е прозрачна. — Бей Линг говореше спокойно, но погледът й бе унищожителен. Репортерката попиваше всяка нейна дума. — Опасявам се, че чичо им никак не би одобрил подобно нещо. — После сви леко рамене и добави мило: — Вероятно е било малка шега, нали?

— Прозрачна рокля! — театрално възкликна Пени. Погледна към Юнона. — Не може да си го направила!

Юнона се почувства ужасно злепоставена. Трескаво се опитваше да измисли какво да отвърне.

— Не, разбира се, че не е — намеси се Венера и се засмя звънко. Юнона се обърна да погледне братовчедка си, но Венера изобщо не срещна погледа й, тъй като се бе съсредоточила изцяло върху Пени. — Бей Линг, ужасно съжалявам — каза тя. — Толкова ме е срам. Ако в онази пратка е имало прозрачна рокля, значи е била за мен. Аз трябваше да изпратя тоалетите в хотела ти, но вместо това явно съм ти пратила костюмите за прослушванията. Снимам филм. Искрено съжалявам, задето те накарах да закъснееш така.

Тя поклати глава, сякаш бе отвратена от себе си.

О, помисли си Юнона, това момиче наистина може да играе.

Диана пое щафетата.

— Ами коктейлната рокля на „Живанши“? Не си ли я изпратила?

— Имах намерение — защити се Венера с перфектно добавена нотка на раздразнение. — Всеки може да сбърка, нали?

— Отделих половин ден, за да избера онази рокля — сопна й се Диана. — Както и костюма на „Марк Джейкъбс“.

Сестрите се изгледаха гневно.

— Е, какво пък. — Пени бе видимо разочарована. — Определено изглеждаш прелестно в този тоалет.

— Наистина е така, нали? — включи се и Атина, докато небрежно отпиваше от коктейла си.

Очите на Бей Линг проблеснаха яростно, но тя старателно преглътна яда си и седна. Юнона я представи на останалите гости; но докато Бей Линг кимаше, усмихваше се и отвръщаше на светските любезности, от нея се излъчваше омраза към всяко от момичетата.

Е, това беше, помисли си Юнона. Беше й се разминало на косъм, а и сега врагът бе нащрек. Но какво от това? Чичо Клем искаше Бей Линг да опознае семейството му, тоест момичетата. Без доказателства тя нямаше никакъв шанс.

Срещна погледа на Бей Линг с абсолютно безизразно лице. Тази вечер всички щяха да играят ролите си.



Останалата част от вечерта мина без инциденти. Юнона бе изключително внимателна да не допусне някакъв повод за слухове. Позира заедно с Бей Линг за всички списания, вдигна тост в нейна чест, придружен от сърцераздирателна реч за жената, която е донесла толкова щастие на чичо им. Нареди на всички от персонала най-напред да обслужват нея и след като привършиха и с ямайското кафе „Блу Маунтин“, тя навакса за пропуснатото време, като представи Бей Линг на всички по-важни гости; сестра й и братовчедките й стояха зад гърба й също като Трите грации и журналистите бяха направо на седмото небе.

— А това е приятелката ми Поли Шефилд — представи я Юнона.

Бей Линг се усмихна.

— За мен е удоволствие, Ваша Светлост.

По дяволите.

— Както и принц и принцеса Питер от Лихтенщайн…

Бей Линг направи идеален лек поклон. Точно колкото да засвидетелства уважение, без да е прекалено нисък, че да изглежда глупаво.

— Очарована съм, Ваше Височество…

Юнона побесня; тази жена се справяше отлично, а тя бе виновна, задето я бе подценила. Бей Линг не само се бе появила на партито в красив тоалет, но и знаеше правилната форма на обръщение към всеки посланик, графиня и наследник на европейски трон, на които Юнона я представяше. И като капак на нещастието й забеляза дописникът на свободна практика за „Сейшел Нейшънс“ да я зяпа с огромно възхищение и преклонение пред обноските й.

— Толкова е жалко, че годеникът ви не можа да дойде — обърна се към нея Мелиса Корк.

— Знаете ли, лейди Корк…

— Мелиса, моля ви.

— Клемент държи на уединението си и искаше само да опозная роднините му малко по-добре. А и е толкова приятно да съм тук.

Да, мислеше си Юнона, тази вечеря щеше да бъде отбелязана като успех за Бей Линг. Но тя не бе приключила с нея, в никакъв случай.



Бей Линг си тръгна рано, което бе върховен израз на добри маниери, за да могат и другите да си тръгнат. Юнона се сбогуваше с гостите, а Диана й помагаше. Всяка изпращаше своите познати. Атина вече имаше визитната картичка на Фреди, както и уговорена среща. Поне бе успяла да пофлиртува малко с него пред Бей Линг. В това отношение отбелязаха точка в тяхна полза, тъй като Фреди притежаваше благородническа титла, а мигновено бе станало ясно на всички, че Бей Линг също би искала да има — единственото нещо, което Клем не можеше да й купи.

Тя дори бе предложила да направи голямо дарение за любимата благотворителна кауза на министър-председателя; Юнона само се засмя, сякаш това бе някаква шега. Всяка по-нататъшна атака срещу Бей Линг би насочила Пени по съвсем погрешна следа. Бе принудена наистина да я защити.

Но сега бе дори още по-решена да се отърве от нея. След като бе напуснала работата си при Питър Лорд, попечителският фонд придобиваше по-голяма значимост.

Венера стоеше на заден план и чакаше Ханс Тирш да си тръгне. По дяволите, този човек я вбесяваше. Бе наблюдавал малката сценка с Бей Линг с огромно удоволствие и както тя тайно подозираше, отлично бе разбрал всичко. По време на вечерята я ядоса, като отказа да спомене и дума за нейния филм, за своя, за Лили и дори за бизнеса като цяло. Поддържаше единствено учтив светски разговор и тя трябваше да спазва добрия тон и да се преструва, че й е все едно.

Седяха един до друг и тя долавяше близостта на коравото му, мускулесто бедро, усещаше лекия допир на едрите му пръсти до ръката си. Той изпиваше с очи лицето й, тялото й. Дори само когато й подаваше панерчето с хляба, тя изпитваше желание и силно влечение към него.

Какво пък, мислеше си тя, решена да не му достави удоволствието да я види как се поддава на порива, това е отлична тренировка. Той си мислеше, че тя прилича на разгонената Лили. Как пък не. Тя нямаше да стане част от харема му.

Но я болеше, че той не иска да я приеме като професионалист от неговия бранш. Искаше да говори с него като продуцент. Дребен, прохождащ продуцент. Но все пак като равна.

Когато Ханс разговаряше с Бей Линг, която седеше срещу него, Венера изгаряше от ревност. Годеницата на Клем можеше да очарова всеки мъж. Мръсницата направо грейваше от вниманието му и се смееше звънливо и в старанието си да се прави на развеселена примигваше с тъмните си мигли. Гадост, мислеше си с неприязън Венера. Бей Линг играеше ролята на глупава брюнетка, на старомодна кокетка. А от начина, по който Ханс й се усмихваше, й се струваше, че може да е достатъчно глупав, че да се хване на номерата й.