Слава богу, че чичо Клем имаше толкова много пари, че дори и Ханс не можеше да се мери с него. Би било ужасно да види Ханс Тирш с Бей Линг.

Ядосана и пренебрегната, Венера бе принудена да си говори с един от репортерите от дясната й страна и минутите й се струваха часове. Знаеше, че би трябвало да бъде нащрек, да търси нови начини да хване Бей Линг в капан. Но просто не й се занимаваше. Не и тази вечер. Дори и заради милионите на Клем.

Искаше само да се махне оттук и да докаже на Ханс колко греши.



Бей Линг свали дрехите си висша мода, захвърли ги на пода и гневно се отправи към банята. Гадни кучки. Пратили й били костюми! А най-лошото бе, че онази идиотка от пресата наистина им бе повярвала.

Ядосана, тя пусна водата и се зае да пълни ваната, след което изсипа половин флакон „Флорис“ с аромат на зюмбюл и се наслади на свежия мирис, който изпълни цялото помещение. Значи бяха планирали да я унизят, да я обрекат на социална изолация. Искаха да я видят как заеква пред представителите на европейската аристокрация и да я снимат в някаква противна рокля. Нея, екзотичната чужденка от прекалено долен произход за стар перверзник като глупавия им чичо. Бяха толкова прозрачни…

Докато водната струя нежно галеше тялото й, Бей Линг се замисли как точно да им отмъсти. Имаше няколко чудесни възможности. Трябваше да се погрижи за комфорта на Клем, така че откритата враждебност отпадаше като вариант. Но една война на изтощение, в която четирите жени щяха да бъдат унизени и победени… Клем не само щеше да ги лиши от наследство, а да се отрече от тях. Кръвното родство, на което той толкова държеше, всъщност се отнасяше до неговия имидж. Ако прелестните братовчедки Чеймбърс станеха по-известни като „опозорените Чеймбърс“, той щеше да ги зареже на мига.

И Бей Линг реши, че може за начало да изобличи тези техни така наречени „кариери“. Дали наистина се справяха толкова добре? Естествено, че не. Беше само преструвка, само фасада. Опитваха се да надхитрят прозорлива жена като нея. Тя самата трябваше да използва абсолютно всичките си заделени някога пари, за да се представи пред Клем като богата жена… Ако той знаеше за произхода й, никога не би я докоснал.

Е, добре. Пристъпи от крак на крак под водата, докато се наслаждаваше на топлината. Клем я харесваше изключително слаба, без никакви женствени извивки и Бей Линг постоянно гладуваше; топлината бе единственото удоволствие, на което можеше истински да се наслади. Затова още повече мразеше тези английски кучки, които я бяха домъкнали на този мъглив и студен остров. Поне вече имаше план. Щеше да ги изобличи пред цялото светско общество. И след като всички видят какви алчни измамници са, тя щеше да използва богатството си, за да унищожи прохождащите им кариери, просто за всеки случай. Твърдо възнамеряваше да ги разори.

Много по-силни жени от тях бяха се изпречвали на пътя й. Бей Линг бе твърдо решена да ги накара да съжаляват.

Деветнадесета глава

Утринно слънце струеше през прозорците в спалнята на Юнона. Събуди се леко дезориентирана, с усещането, че закъснява за работа. Но когато се поразсъни, си спомни, че всъщност бе подала оставката си на снощното парти.

Партито. О, толкова много пари бяха похарчени, за да злепоставят Бей Линг като неподходяща съпруга, и всичко отиде на вятъра. Младата жена бе триумфирала — без много шум, ненатрапчиво, типично по английски. Сега журналистите вероятно пишеха хвалебствените си статии.

Юнона бе отново на изходна позиция. Минус четиридесет хиляди лири. И без работа.

Потисната, тя остана да лежи по гръб още няколко минути, докато бавно се разсънваше. Стаята бе страхотна, обзаведена като разкошен провинциален дом, с много тежки завеси от кретон, прихванати със зелена кадифена панделка, персийски килим, застлан върху много мек кремав мокет, бледожълт диван с яркосини възглавнички и орехова тоалетка. В ъгъла имаше старинно писалище, една от любимите й вещи от старата й къща. Джак й го бе купил.

Съзнаваше, че колкото и красива да бе тази къща, тя не бе нейна. Държаха я под наем. И то само за година. А вече беше март…

Тревожни мисли измъчваха ума й. Ами ако не можеше да раздели Бей Линг и чичо Клем?

Юнона се стегна, леко засрамена от слабостта си. От всички братовчедки именно тя бе най-хладнокръвната; беше най-голямата, лидерът на групата. Никога не губеше самообладание. Не можеше да си позволи да я разкъсват съмнения. Пресегна се за халата си от естествена коприна, който приличаше на кимоно, пъхна краката си в пантофки от телешка кожа и се запъти надолу към кухнята.

Атина вече бе там и тъкмо довършваше чаша еспресо; изгълта кафето на една глътка, по италиански. Беше облечена в идеално скроен сиво-зелен костюм с панталон, бледорозова копринена риза и обувки на висок ток „Стивън Килиън“. Тоалетът й стоеше фантастично. Юнона мигновено реши, че ще пие само чай на закуска и ще изяде половин грейпфрут — нито калория повече.

— Истинска катастрофа — отбеляза по-малката й сестра.

Нямаше нужда да пита за какво става дума. Юнона се подразни.

— Благодаря, задето изтъкна очевидното — сопна й се тя. — Тази жена е коварна, но ще я хванем натясно. — Огледа малката кухня. — Диана и Венера още ли спят?

Атина поклати глава.

— Излязоха отдавна. Макар да не е за вярване, Венера тръгна първа.

— Защо?

— По работа — простичко отвърна Атина.

Юнона се засмя.

— Приемат нещата много на сериозно. Всичко е само фасада, за да прикрием истинската си цел.

— Разбира се — вяло се съгласи Атина. — Трябва да тръгвам — добави тя. — Имам среща. Ще се видим ли на вечеря?

— Естествено — отговори Юнона, но сестра й вече й бе обърнала гръб и излизаше. Токчетата на обувките й потракваха енергично.

„Защо всички се отнасят толкова отговорно към работата?“, подразни се Юнона. Но знаеше отговора — защото можеха.

Спомни си дръзките си думи към Питър Лорд. Тогава смяташе, че е взела правилното решение. Но сега бе в задънена улица. Нямаше работа, нямаше съпруг, Бей Линг не се беше предала, а спестяванията й бързо се топяха.

„Ами ако…“, не спираше да мисли Юнона. „Ами ако Клем не се осъзнае? Ако Бей Линг успее с плана си? Ами ако забременее? Ако Джак се ожени повторно и никой повече не пожелае Юнона?

Ами ако няма кой да се погрижи за нея?“

Не можеше повече да потиска мисълта, на която се опитваше да не обръща внимание. Изплува на повърхността на съзнанието й като кръвожадна акула. Момичетата се отнасяха сериозно с кариерите си, защото им се налагаше. Не само за прикритие, вече не. Това бе резервният им план.

Трябваше да го приеме. Юнона Чеймбърс трябваше да заживее в двадесет и първи век. Трудът не беше за нея. Златните години на младостта й бяха преминали в разкош и блясък. Юнона инстинктивно разбираше, че не може да бъде подчинена на някого; Питър Лорд бе истински кошмар.

Щеше да се наложи да работи за себе си. Да поеме инициативата. Тази мисъл предизвика горчива усмивка. Именно заради това бе презирала Джак. Независимо какво бе заявила на пияния си вече бивш шеф, тя не искаше да влиза в бизнеса със скъпи имоти под наем, защото това криеше прекалено голяма опасност да се превърне в подобие на мазния ласкател Питър. Богатите хора искаха прекалено много; точно тя отлично знаеше, че могат да се държат като капризни примадони. Не би могла да си представи да посвети живота си на това, да угажда на чужди прищевки. Това противоречеше на природата й. Мили боже, ами ако някои от тях бяха нейни приятели? Немислимо.

Не. Трябваше да има и по-добър начин да спечели пари. Юнона се изправи. Щеше да се облече и да реши какво ще прави. Страхуваше се, но тя нямаше да се предаде. А и честно казано, мислеше си тя, не можеше да си го позволи.

Избра тъмносиния си костюм на „Диор“. Класически модел от четиридесетте години с изчистени линии и прецизност в кройката, каквато според нея липсваше в съвременните тоалети от висшата мода. С одобрение видя в огледалото тънката си талия и подчертаната елегантност. Сложи си наниз от перли; те бяха по-евтини от обичайните й бижута, но искряха удивително и придаваха нежен блясък на кожата й.

През цялото време не спираше да мисли. Намирането на всички тези имоти под наем бе тежка, но и удовлетворяваща работа, колкото и кратко време да се бе занимавала с това. Но наемателите създаваха много проблеми. Независимо дали ставаше въпрос за най-богатите, или за тези с по-ограничени финансови средства — всички бяха взискателни.

По-добре да се стреми да задоволи изискванията на купувачите. Самата къща казваше всичко. Ако намериш идеалния имот, работата е свършена…

Проблемът бе, че в Лондон имаше много агенции за луксозни недвижими имоти. Както и фирми, които предлагаха жилища под наем. На Юнона й трябваше нещо съвсем различно. Да запълни празна пазарна ниша.

Спомни си за Клодет де Виър от онази филмова компания, вирнала чипото си носле, как се оплакваше, че нейната фирма плаща скъпо и прескъпо, но такава е цената на настаняването на кинозвезди.

Както и за Емили Уейбъри, която имаше куп главоболия около жилището си. Цяла година бе съдила съпруга си, а накрая делото бе отхвърлено. Огромните съдебни разноски висяха неплатени и Емили се оплакваше, че не може да продаде апартамента заради големите финансови тежести. Юнона си припомни разговора с Емили. Тук имаше нещо, може би…

И внезапно всичко си дойде на мястото. Тя видя възможността, която й се удаваше. Нещо, което наистина щеше да изисква творчески подход, друг тип финансиране и много упорити преговори.

Силно развълнувана, тя отиде във всекидневната, седна на дивана и взе телефона. До него имаше бележник с разграфени страници. Леко замаяна от хилядите новооткрили се пред нея възможности, Юнона грабна писалката „Мон Блан“. Щеше да е сложно, а и рисковано, но ако се получеше, щеше да спечели много пари.