— Има писмо. — Венера влезе във всекидневната, където Атина си почиваше на дивана и пиеше безкофеиново еспресо. Тя го вдигна високо. — Прелестно малко писъмце с розов релефен монограм. БЛ.

Атина се сепна.

— Не съм чула звънеца.

— Явно някой го е донесъл — отбеляза Венера.

Атина рязко изправи гръб, забравила умората си, а и Венера усети същия прилив на адреналин.

— Е, хайде, прочети го, Венера — подкани я Атина. — Ти си актрисата. Да видим какво има да ни каже.

Венера разкъса плика с нокът и измъкна грижливо сгънатия лист. Атина бе идеалната публика; Венера бе приковала напълно вниманието й.

„Скъпи Юнона, Диана, Венера и Атина,

Благодаря ви много за това, че ме приехте толкова сърдечно в семейството. Вечерята онази нощ бе чудесна, а малкото ви парти бе просто прелестно. Какво недоразумение само с костюмите за филма на Венера, но всичко е напълно разбираемо. Обясних грешката на чичо ви и освен това му разказах за вашите вълнуващи кариери. Той е очарован, че сме толкова добри приятелки. Предложих на Клем и той се съгласи, че след като се справяте толкова добре в работата си, става напълно излишно да се правят вноски в попечителския фонд до края на годината. Все пак вашият скъп чичо смята, че трябва да има известен преходен период, затова стигнахме до компромисен вариант. С това писмо искам да ви уведомя, че до Коледа, когато във фонда няма да постъпват повече пари, вноските ви ще бъдат намалени наполовина. Надявам се скоро да се видим отново!

С най-добри пожелания, Бей Линг.“

Нямаше смисъл да се обаждат на Юнона или Диана. Те бяха в Европа по свои дела; Атина не бе много наясно точно по какви. А и за първи път нямаше никакво желание да прехвърли отговорността върху по-голямата си сестра. Планът на Юнона бе прекалено изтънчен. С Бей Линг трябваше да действат по-грубо. А след тази поредна обида Атина бе готова да прибегне до мръсни номера.



Клемент гледаше цифрите на екрана. Последната успешна продажба — двеста и седемдесет милиона за мината за опали в Нов Южен Уелс. Сумата надвишаваше реалната стойност с четиридесет милиона. Ясно виждаше в мислите си тъмните рудни жилки; залежът бе почти изчерпан, беден на суровина, от която да се спечели достатъчно. Парите бяха отишли директно в сметката му в Ню Йорк, а оттам, с едно натискане на бутон, счетоводителите му ги бяха завъртели по цял свят, като ги бяха разпределили в инвестиции, фондации, тайни сметки, правителствени облигации и в различни други финансови системи. Огромното му богатство бе вложено на много места. Ако затвореха една банкова сметка, имаше стотици други в осемдесет и четири различни страни.

Клемент Чеймбърс се бе научил да не вярва на никого.

Служителите му вършеха задълженията си в къщата тихо, обути с меките пантофки, които ги караше да носят.

Имаше достатъчно хора, за да се чувства сигурен; навън имаше малка армия от охранители от няколко различни фирми, за да се предотврати възможността за корупция, а домашните помощници бяха тук, за да му правят компания. Не ставаше въпрос за интимна близост — Клемент почти никога не се нуждаеше от такава. По-скоро искаше да има хора в къщата. Да угаждат на прищевките му, да му приготвят храна, да му носят разни неща. Да бъдат наблизо, в случай че се нарани. Или се разболее, или получи сърдечен удар.

Беше чел като по-млад за богати възрастни хора, чиито домашни помощници се възползват от тях и ги тормозят, когато остареят много. Той бе устроил домакинството си така, че да предотврати подобна вероятност. Бе заобиколен от прекалено много хора от най-различни страни и всички те имаха личен интерес Клемент Чеймбърс да се чувства добре и щастлив.

Време бе да проучи положението в Лондон по-сериозно.

Щракна с пръсти. Звукът бе доста тих, но все пак младата камериерка, която стоеше близо до вратата и на всеки трийсет секунди надничаше да види дали господарят й не се нуждае от нещо, го чу.

— Донеси ми днешния вестник.

— Да, сър — отвърна тя с тежкия акцент на Сейшелските острови и хукна към предната част на къщата.

Върна се леко запъхтяна само след двайсет секунди. Харесваше му, когато служителите му действаха светкавично.

Момичето остави вестника върху коленете му, после се оттегли. Да, там бе снимката на Бей Линг. Клемент я разгледа съсредоточено. Заемаше цялата първа страница. Бе облечена в много стилен костюм, явно на „Шанел“, и с бижутата, които той й бе подарил. Това момиче настина внасяше голямо разнообразие в живота му.

„Новините от светския живот, стр. 12“ Отгърна направо там. Хвалебствено описание на партито. Имаше и снимка на племенниците му — всички прекрасно облечени, освен може би Венера, в нея винаги имаше лека вулгарност и вероятно се дължеше на смесена кръв назад в поколенията на рода. Клемент се зачете внимателно. Имаше подробности за кариерите на момичетата, за които Бей Линг му бе казала. Едната се занимаваше с вътрешен дизайн на хотели, другата бе кинопродуцент, третата — брокер на недвижими имоти, а четвъртата притежаваше клуб. Годеницата му съвсем не бе чак толкова хитра, за колкото се мислеше. Сякаш бе възможно тези глезени и мързеливи жени да са научили каквото и да било за бизнеса. Не, също като нея и те разчитаха на него…

Пулсът му се ускори и той вдигна побелялата си хищническа глава, като внимаваше да не се ядосва прекалено. Каква ирония би било само, ако малкият му експеримент го разстрои толкова много, че да му причини инфаркт. Трябваше да се пази. Отново погледна черно-бялата снимка на Юнона. Усмивката й определено бе леко скована. Бей Линг явно бе спечелила първия рунд.

Засмя се — нервен, свистящ звук, висок и женствен. Момичетата се сражаваха, бореха се една срещу друга. Точно както бе предвидил. Както бе планирал. Всяка от тях си въобразяваше, че може да го изиграе, но накрая именно той, Клемент Чеймбърс, щеше да бъде единственият победител.

Момичетата щяха да загубят.

Бей Линг щеше да загуби.

А той — да спечели.

Усмихна се при мисълта за последния удар на Бей Линг в тази малка женска война. Издръжката на момичетата бе намалена наполовина. Това щеше да сложи край на преструвките им; какво би станало, ако не могат да си плащат сметките? Дори само представата за тяхната независимост го разгневяваше. Клемент искаше да има пълен контрол, нуждаеше се от това. Според плановете му те трябваше да намразят Бей Линг, да се борят с нея, да търсят начини да я изолират и да го забавляват, като му предложат една много цивилизована битка помежду си. Която, знаеше, щеше да завърши по начина, определен от него. Но да се хванат на работа, хм. Нелепо. Направо обидно. Целият свят знаеше, че зависят от неговото благоразположение. В крайна сметка Венера и Диана си нямаха никого, освен него, от много време! Родителите им си бяха отишли… Каква трагедия… Той замислено задъвка устни.

В момента момичетата еднакво го очароваха и отвращаваха. Наслаждаваше се на малкото театрално представление, което лично бе режисирал, но пък то се основаваше на тежката обида, че той, Клемент Чеймбърс, ще се обвърже в брачен съюз с момиче като Бей Линг, презряна чужденка без семейство… Защо всички бяха повярвали в това? Клемент потърка леката материя на летния си костюм, подходящ за тропическата жега; старческата му кожа настръхваше и го засърбяваше само като си представеше, че някой може да му се присмива. Момичетата си въобразяваха, че си е изгубил ума. Смятаха, че е оглупял старец като онзи немощен дъртак, който се бе оженил за Анна Никол Смит. Каква неблагодарност, помисли си той, черна неблагодарност, а сега всички кръжаха наоколо като дребни лешояди…

Клемент бе твърдо решен да даде урок на всички. Тези идиотски бизнес начинания щяха да бъдат първото, с което щеше да се разправи. Когато бъдат порядъчно унизени и истински уплашени, момичетата щяха да се озоват на самолета за острова. И тогава щяха да разберат какво означава да се следва волята му.



Бей Линг се огледа в хотелската си стая, отегчена до смърт. На екрана на телевизора вървеше някакъв порнофилм, който не бе успял да я възбуди. Тя разсеяно го изключи. Колко още трябваше да стои тук? Вече бе посетила всеки мюзикъл, който си заслужава, бе обиколила милион досадни галерии. Обаждането по телефона до счетоводителите на Клемент за спирането на половината пари на момичетата бе единственото й забавление за цялата седмица.

Стана лениво от леглото и отиде до прозореца. Стаята гледаше към „Хайд Парк“. Беше мрачен пролетен ден. Времето бе типично за Великобритания — облачно и сиво. Искаше й се да е в имението на Клемент, където поне можеше да се разхожда на слънце и където всичко бе подредено, както тя искаше.

Онази кучка Юнона дори не се бе обаждала. Проклетите жени сега се правеха на недостъпни. Искаше да ги види, трябваше да знае колко са наранени.

Бей Линг се замисли за порнофилма. Нима сексуалността й замираше? Не бе почувствала нищо, никаква страст, никаква тръпка на желание. Единственото хубаво нещо в Англия бе, че се намираше далеч от Клемент. Не можеше да забременее, но поне не се налагаше да търпи извратените му желания. За миг си представи загорелите мускулести тела от екрана и ги сравни с Клемент, развратния старец с хлътналия от годините гръден кош, със съсухрената и увиснала кожа, мека и набръчкана; всичко у него бе меко и увиснало… Налагаше се да използва хапчета, само за да го вдигне… И въпреки това още бе похотлив, още искаше да задоволява фантазиите му…

Пфу. Бей Линг потръпна. Тя живееше в постоянен стрес. Първо, защото трябваше да стигне до олтара и до онзи благословен лист хартия, който щеше да й даде права, пари и име. А още по-важно бе да забременее с наследника на Клем. Когато имаше дете, тогава нямаше връщане назад. Клемент й се струваше в крехко здраве, а не само й се струваше, наистина бе така. Съсухреното му старческо тяло се бе вкопчило в живота. Трябваше да се моли за здравето му. Всеки миг бе важен. Всеки миг, докато забременее, разбира се.