— Искам такова, каквото има и Карл Родън. — Бети-Лу въздъхна и в сините й очи проблесна смущаваща похот. — Той е много стилен мъж, както знаете.

Диана мигновено се фокусира. Сърцето й сякаш спря за миг. Жалка картинка, помисли си тя. Постара се да звучи небрежно.

— Познавате ли го?

— Е, не лично. Съпругът ми го е срещал няколко пъти на разни бизнес вечери. — Бети-Лу гордо поглади коса, спомняйки си за това. — Веднъж дойде при нас и ни заговори. Много добър човек.

— Да, не е лош. — Диана остави настрани албума с мострите. — Определихте ли бюджета за банята? Мисля, че бихме могли да направим нещо наистина забележително — да покрием стените със специални рогозки, да сложим каменни плочи на пода, с подово отопление, разбира се…

— Кара те да се чувстваш като истинска жена — размечта се Бети-Лу. — Гледа те право в очите и е толкова учтив. Видях го миналата седмица всъщност, точно след като се бе върнал от посещение на малкия ви проект в Рим. Затова ви ангажирахме всъщност. След като видяхме обявата ви и разбрахме, че сте работили по хотел на Карл Родън. Ето това за мен е истинска класа.

Диана се опита да устои, но не успя. Изкушението да го обсъжда открито просто бе прекалено силно.

— Колко интересно. И за какво си говорихте?

— Попитах го къде е приятелката му. Супермоделът. Каза ми, че са скъсали и затова му предложих да го запозная с някого. Познавам някои много хубави млади дами. Едната дори е главната мажоретка на даласките „Каубои“.

Диана извърна лице, за да не заподозре Бети-Лу нещо гнило в живия й интерес към Родън.

— А той какво каза?

— Ами, че не се интересува, защото вече бил срещнал една жена. Но пък не я беше довел на партито — заяви Бети-Лу, — значи едва ли е особено важна.

— Едва ли. — Този път Диана дори не се опита да овладее силния прилив на щастие, който изпита. — Предполагам, че не е важна. Както и да е, днес постигнахме голям напредък с вас, госпожо Фрийдмън, и още следващата седмица ще посетя обекта, за да започна с подготовката. Винаги работя с няколко екипа едновременно, така че ако антиките от Париж пристигнат навреме, ще бъдем готови преди края на месеца.

— И ще получа ключовете?

— Да.

— И ще изглежда добре?

— Не. — Диана озари клиентката си със сияйна усмивка. — Ще бъде забележително. Първата ми частна поръчка. За вас ще говорят всички на Пето авеню.



След като Бети-Лу излезе с провлачена походка през вратата на новия й офис, който представляваше малко и прелестно студио в Нотинг Хил, Диана се обади на няколко доставчици и после си направи каничка кафе. Трябваше да се разсее с нещо. Карл просто не се отказваше и непрекъснато й звънеше. И макар тя да се притесняваше да се поддаде, да му повярва, не можеше да направи нищо.

Влюбваше се в него. Все повече с всеки изминал ден.

Какво би казала Юнона, какво биха си помислили за нея момичетата, ако от опеката на чичо Клем отиде направо в ръцете на Карл Родън? Справяше се добре засега, но бизнесът й едва прохождаше. Сипа си от кафето с аромат на канела в голяма чаша и отпи, докато обмисляше нещата. Обичаше независимостта си. Тъкмо бе започнала да стои здраво на обутите си в обувки „Маноло“ крака. Не знаеше как да реши този проблем.

За първи път започна да очаква с нетърпение срещата с Бей Линг. Тази млада жена въплъщаваше всичко, в което Диана се бе опитвала да се превърне по-рано и което сега напълно презираше. Тя щеше да отиде на срещата, за да събере малко сила. Трябваше първо да разбере коя е самата тя, преди да се отдаде на Карл. Ако се стигнеше дотам.

Макар че имаше огромна разлика между Карл и чичо Клем. Карл бе страшно привлекателен мъж например…

Диана се смъмри мислено да престане с тези разсъждения. Грабна телефона и набра номера в офиса на Юнона.

— Кога ще се срещнем довечера? Трябва да приключа с това.

— В седем — отвърна братовчедка й. — Тъкмо й се обадих.



Бей Линг остави телефонната слушалка и седна на ръба на леглото, загледана в празното пространство. На вратата се почука отривисто.

— Почистване на стаите.

— Разкарай се! — изкрещя Бей Линг. После мигновено се осъзна. Поне не бе викнала на английски. — Всичко е наред, нямам нужда от услугите ви, благодаря — каза тя с овладян тон и най-изискания си акцент.

Искаха да я видят. Юнона Чеймбърс и останалите кучки. Всички заедно. Въпреки деликатните подпитвания на Бей Линг, Юнона бе отказала да сподели за какво става дума. Но след годините, прекарани на улицата, Бей Линг имаше силно развито шесто чувство за надвиснала опасност. И вече знаеше.

Една сълза се търкулна по бузата й. Е, бяха спечелили. Бяха я хванали в капана. Онзи безмозъчен хубавец бе причина за падението й. Ровеше в паметта си и се опитваше да се сети кога не е внимавала, къде е могла да бъде видяна. Беше се старала да е много дискретна. Но не бе достатъчно. Съвсем не.

Можеше да вини само себе си. Години наред бе планирала всичко търпеливо, чакала бе удобен момент и накрая бе пропиляла шанса си заради нещо толкова глупаво като мускулесто тяло и добър секс. Бей Линг не се заблуждаваше. Клемент нямаше да търпи подобно нещо нито за секунда. Братовчедките Чеймбърс щяха да дойдат тук в седем за „семеен разговор“, несъмнено за да злорадстват над падението й. Щяха да се подсмихват подигравателно и да тържествуват. Щяха да се радват да я видят, каквато бе на шестнайсет години, помисли си с омраза Бей Линг, когато бе затворена в онзи бардак в Куала Лумпур, ужасена и страдаща…

Не. Нямаше да се предаде. Може би с противния и извратен старец Клем бе свършено, но нейният живот не бе свършил.

Моментът на самосъжаление отмина и тогава я обзе страх. Животът й не бе свършил — засега. Бей Линг нямаше доверие в съмнителната милост на Клемент Чеймбърс. Той нямаше просто да я зареже. Мигновено осъзна, че ще се опита да я накаже. Да съсипе името й, вероятно и не само това…

Вероятно и нещо много повече.

В нея се пробуди първичният инстинкт за оцеляване. Измъкна блекберито си от изработения по специална поръчка куфар „Версаче“ и набра няколко номера по памет.

— Кристиан? Здравей, обажда се Бей Линг. Как са нещата в „Поуст“? Прекрасно… Слушай, малко съм загазила и имам нужда от услуга. Да, вероятно може да се получи голяма история. Като за първа страница…



Беше седем без петнайсет и последните лъчи на залязващото слънце все още озаряваха небето. Венера, Юнона и Диана стояха на тротоара пред хотел „Лейнсбъро“, когато една лимузина спря плавно и след като портиерите скочиха да отворят вратата, оттам слезе Атина. Беше с изумително високи кожени ботуши и дълга сива плетена рокля на „Джил Сандърс“, която идеално подчертаваше извивките на тялото й. Облечена с класически костюм на „Диор“, Юнона мислено въздъхна. Господи, малката й сестричка изглеждаше просто невероятно, откакто бе променила външния си вид: непокорната й кестенява коса сега бе оформена в стилна прическа, много точно подбраният тренчкот на „Армани“ придаваше класа на по-неофициалната рокля, беше гримирана и на устните й имаше гланц в прасковен цвят… Атина направо сияеше. А тя, Юнона, бе просто прилично и спретнато облечена.

Е, какво пък. Поне имаше представителен вид. Поне това можеше да се каже, помисли си Юнона с лека самоирония, за братовчедките Чеймбърс. Светът им можеше и да се разпада на парчета, но не и стилът им.

— Идвам навреме — побърза да се оправдае Атина, докато бързаше към тях. — Имаме още десет минути.

— Така е. — Венера се усмихна. — Просто се радвам, че не съм последна поне веднъж.

Тя беше със строга делова рокля на „Армани“ с копчета отпред и широк колан и класически модел затворени обувки „Кристиан Лубутен“. Подчертаната талия и скосяването на полата в коленете отлично подчертаваше страхотното й тяло, но както забеляза Юнона, вече нямаше дълбоко деколте, нито висока цепка на полата. Венера дори не носеше мрежести чорапи. Не, братовчедка й явно порастваше. И изглеждаше по-секси от всякога. Диана вероятно се бе променила най-малко. Отново бе заложила на модерно-елегантния стил: семпла рокля без ръкави „Гоуст“, плътни тъмни чорапи, обувки на много висок ток „Джими Чу“ и масивна седефена гривна на китката. Косата й падаше свободно по раменете и само бе прибрана назад с копринена роза в сиво-черно, за да не скрива лицето й. Диана излъчваше вътрешно спокойствие и щастие. В този момент Юнона виждаше в братовчедка си своята пълна противоположност. Една жена изглеждаше така, само когато бе влюбена, а тя бе тъжна и уморена от всичко, с разбито сърце. Нямаше крем или руж, които да придадат този особен блясък на кожата.

Браво на Диана, помисли си Юнона и се замисли за живота си. Само преди четири месеца, през декември, тя се бе притеснявала как ще прекара поредната Коледа с претенциозните си роднини. А сега всичко се бе променило. Когато гледаше тези три момичета, разбираше едно: обичаше ги всички, наистина ги обичаше. И дори нещо повече, гордееше се с тях.

Ето на това можеше да се опре. И възнамеряваше да направи точно така.

Чичо Клем имаше много строги изисквания за семейните отношения. Но всичко бе само въпрос на етикет за него. Това тук бе истинско.

— Хайде — обърна се тя към останалите. — Да приключваме с това.

И четирите влязоха през вратата на хотела покрай възхитените погледи на портиерите, които се поклониха с усмивки.



— Юнона Чеймбърс, Диана Чеймбърс, Венера Чеймбърс и Атина Чеймбърс. Идваме при госпожица Ухупутри.

— Да, госпожо. — Рецепционистката изглеждаше абсолютно невъзмутима. — Тя помоли да се качите в апартамента й, когато пристигнете.

— В апартамента й. — Юнона погледна останалите, но те само вдигнаха рамене. — Отлично.

Заедно се отправиха към асансьора, без да разменят и дума. Но Юнона разбираше от начина, по който държаха изпънати раменете си, и от леко учестеното им дишане, че и те са също толкова напрегнати като нея. Носеше копие на снимките в обемната си чанта „Прада“. С малко късмет нямаше да се стигне чак дотам.